№ 15867
гр. С 12.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110167157 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Л. П. Х. и М. Т. Г., чрез
адв. В., срещу Т. М. Т., А. М. Б., Р. И. С., С. И. З.а – М и В. И. З..
Съдът, констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК,
страните са направили доказателствени искания, поради което и на основание чл.140, ал.1
ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че по
силата на нотариален акт от 02.12.1971 г. за собственост на жилище от сграда, строена
върху парцел, отчужден за държавно и обществено жилищно строителство, дадено като
обезщетение срещу отчужден имот – дворно място с къща, Д Г.а КИ. била призната за
собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр. С ул. „Г.М“ № ******* а именно:
Апартамент * състоящ се от две стаи, кухня, клозет-баня, две входни антрета, с площ от
65,51 кв.м., заедно с избено помещение № 7, заедно с 5.70/1000 ид.ч. от общите части на
сградата и толкова идеални части от правото на строеж от държавното място, върху което е
построена сградата, в която се намира апартаментът. Твърдят, че преди да почине Д КИ.,
същата предоставила владението на своята дъщеря – А КИ.. На 27.11.1989 г. Д КИ.
починала, като оставила за наследници по закон двете си дъщери Л Н КИ. и А Н КИ.. На
27.02.2003 г. Л КИ. починала, оставяйки за свои наследници по закон: 1. К.А Г. – съпруг, и А
1
Н КИ. – сестра. На 19.10.2003 г. К Г. починал, като оставил за наследници по закон следните
лица: 1. Т. М. Т.; 2. А. М. Б.; 3. Р. И. С.; 4. С. И. З.а – М и 5. В. И. З.. Твърдят още, че на
04.05.2022 г. А КИ. починала, оставяйки за свои наследници по закон следните лица: 1.
Р.М.Ц; 2. К Т.а М; 3. Л. П. Х. и 4. М. Т. Г.. Поддържат, че в периода от 1989 г. до смъртта си
през 2022 г. А живяла в процесния имот необезпокоявано, стопанисвала го е, поддържала го
е и го е смятала за свой. Единствено А разполагала с ключове за имота и имала достъп до
него, като многократно Л заявявала, че имотът бил собственост на А. С уточнителна молба
от 18.01.2023 г. поддържат, че А е придобила имота приживе на сестра си Л, поради което и
наследниците на Л не биха могли да придобият по наследство припадащите се на Л идеални
части от имота, а при условията на евентуалност поддържат, че предвид упражняваното от
А владение на имота в периода от 1989г. до 04.05.2022 г. същата придобила имота по
давност след смъртта на сестра си. Твърдят, че Р Ц направила отказ от наследството на А
КИ., вписан в особената книга на СРС под № 1904/29.09.2022 г. Поддържат, че след смъртта
на А, владението на имота продължило от Л. Х., в качеството му на неин наследник. От
гореизложеното било видно, че след смъртта на Д, А и Л придобили по ½ ид. ч. от правото
на собственост върху процесния недвижим имот. След смъртта на Л, нейната ½ ид. ч. била
придобита по наследство, както следва: съпругът й К придобил 1/3 ид.ч., а сестра й А – 1/6
ид.ч., или А придобила по наследство общо 2/3 ид. ч. от имота. Твърдят още, че след
смъртта на К, придобитата от него по наследство 1/3 ид.ч. от имота била наследена, както
следва: 1. Т. М. Т. – 1/12 ид.ч.; 2. А. М. Б. – 1/12; 3. Р. И. С. – 1/18 ид.ч.; 4. С. И. З.а – М –
1/18 ид.ч. и 5. В. И. З. – 1/18 ид.ч. Поддържат, че А КИ. владяла процесния имот от 1989 г. –
още приживе на майка си, като го ремонтирала, поддържала, живяла в него, заплащала
таксите за комунални услуги. От гореизложеното било видно, че А КИ. владяла процесния
имот необезпокоявано и явно в продължение на повече от 10 години, като след смъртта й
нейните наследници продължили владението върху имота, поради което поддържат, че към
настоящия момент К Т.а М, Л. П. Х. и М. Т. Г. били изключителни собственици на
процесния имот на основание придобивна давност. Ето защо молят съда да уважи
предявените искове, като признае за установено по отношение на Т. М. Т., А. М. Б., Р. И. С.,
С. И. З.а – М и В. И. З., че Л. П. Х. и М. Т. Г. са собственици на основание придобивна
давност на по 1/9 ид. ч. от процесния недвижим имот, находящ се в гр. С ул. „Г.М“ №
******* ап. № 13. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. М. Б., чрез адв. А., е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове неоснователни. Възразява срещу твърдението на
ищците, че преди да почине Д КИ. предоставила владението на имота на своята дъщеря А
КИ., като твърди, че преди да почине Д КИ. владяла имота за себе си и изразявала
многократно отношението си и към двете си дъщери. От друга страна и двете дъщери на Д
полагали грижа за нея, непрестанно били в контакт помежду им и не възниквал в нито един
момент спор относно наследството или в частност имота. Поддържа също така, че А не била
единственият стопанисвал и поддържал имота, за което излага подробни доводи. На
следващо място възразява срещу придобивната давност, на която се позовават ищците, като
поддържа, че било налице общо правоприемство и владението върху имота било предадено
2
на едно лице въз основа на вътрешните им отношения, съответно само един от
приобретателите останал там, поради което следвало да се приеме, че съвладението
продължавало, като останалото в имота лице владеело своята идеална част и същевременно
било държател на идеалната част на другия приобретател. Оспорва и твърдението на
ищците, че след смъртта на А владението на имота било продължило от Л. Х., в качеството
му на неин наследник. Твърди, че самата А не е владяла идеалните части преди да почине,
което обстоятелство изрично оспорва. Оспорва също така и посочените в исковата молба
наследствени квоти, като твърди, че били неправилно изчислени.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Т. М. Т., С. И. З.а – М и В. И. З., чрез адв. А., са
подали отговори на исковата молба, с които оспорват предявените искове като недопустими,
евентуално неоснователни. Твърдят, че приживе наследодателят А КИ. не проявила по
никакъв начин в обективната действителност действие или бездействие, чиито правни
последици да били насочени към защита или упражняване на владение върху идеалните
части на останалите наследници на К Г.. Поддържат, че в конкретния случай ищците
претендират да са получили в наследството си правото на наследодателят им да се позовава
на изтекла придобивна давност, което право искали да им се признае за настъпило със задна
дата. Твърдят, че в конкретния случай, за да възникне вещното право на собственост,
следвало да бъде съпроводено с нарочно изявление, възползването от течението на
придобивната давност на претендиращия да е установил владение – също. Такова изявление
приживе А КИ. не бил правила спрямо наследниците на К Г., а намерения, каквото било
намерението да се свои една чужда вещ, не могли да се наследяват. На следващо място
възразяват срещу твърдението на ищците, че преди да почине Д КИ. предоставила
владението на имота на своята дъщеря А КИ., като твърдят, че преди да почине Д КИ.
владяла имота за себе си и изразявала многократно отношението си и към двете си дъщери.
От друга страна и двете дъщери на Д полагали грижа за нея, непрестанно били в контакт
помежду им и не възниквал в нито един момент спор относно наследството или в частност
имота. Оспорват Д КИ. да е извършвала приживе разпоредителна сделка (продажба или
дарение) с имота, спрямо само една от своите дъщери – А КИ.. Поддържат също така, че А
не била единственият стопанисвал и поддържал имота, за което излагат подробни доводи.
На следващо място възразяват срещу придобивната давност, на която се позовават ищците,
като поддържат, че било налице общо правоприемство и владението върху имота било
предадено на едно лице въз основа на вътрешните им отношения, съответно само един от
приобретателите останал там, поради което следвало да се приеме, че съвладението
продължавало, като останалото в имота лице владеело своята идеална част и същевременно
било държател на идеалната част на другия приобретател. Оспорват и твърдението на
ищците, че след смъртта на А владението на имота било продължило от Л. Х., в качеството
му на неин наследник. Твърдят, че самата А не е владяла идеалните части преди да почине,
което обстоятелство изрично оспорват. Оспорват също така и посочените в исковата молба
наследствени квоти, като твърдят, че били неправилно изчислени. Релевират искане за
„прилагане на обезпечителна мярка“, чрез издаване на обезпечителна заповед, с която да
3
бъде определено по жребий едно лице измежду всички ответници, което да носи
задълженията по чл. 486 ГПК в качеството му на пазач до решаването на въпроса с влязъл в
сила съдебен акт, както и за задължаване на Л. П. Х. да предаде владението върху процесния
имот на назначения пазач.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. И. С., чрез назначения особен представител
адв. Т., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове
неоснователни. Поддържа, че ищците следва да докажат по несъмнен начин твърдението си,
че Л КИ. е заявявала, че имотът е собственост на сестра й А. Отделно от това не било ясно
до колко К е знаел за намеренията на А. На следващо място твърди, че владението на А КИ.
не могло да се упражнява тайно по отношение на тези, на които се противопоставя, а
трябвало да се демонстрира по недвусмислен начин.
Настоящият съдебен състав приема, че следва да остави без разглеждане като
недопустимо искането на ответниците Т. М. Т., С. И. З.а – М и В. И. З., чрез адв. А., за
„прилагане на обезпечителна мярка“, чрез издаване на обезпечителна заповед, с която да
бъде определено по жребий едно лице измежду всички ответници, което да носи
задълженията по чл. 486 ГПК в качеството му на пазач до решаването на въпроса с влязъл в
сила съдебен акт, както и за задължаване на Л. П. Х. да предаде владението върху процесния
имот на назначения пазач. Аргументите за това са следните:
Обезпечителното производство е регламентирано в разпоредбите на чл. 389 – чл. 396
ГПК, като от цитираните разпоредби се установява, че обезпечение се допуска единствено
по искане на ищец в хипотеза на предявен иск – арг. чл. 389, ал. 1 ГПК, респ. при бъдещ иск
– чл. 390, ал. 1 ГПК. Така съгласно разпоредбата на чл. 389 ГПК, във всяко положение на
делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да
иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. Съгласно чл. 390,
ал. 1 ГПК, обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от родово
компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота,
който ще служи за обезпечение. Съгласно чл. 391, ал. 1 ГПК, обезпечение на иска се
допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването
на правата по решението и ако: 1/ искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства,
или 2/ бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД.
От цитираните разпоредби е видно, че обезпечение се допуска по искане на страна, която
има качеството на ищец, който възнамерява в бъдеще да предяви или е предявил иск, при
това до приключване на съдебното дирене във въззивното производство. В разглеждания
случай молителите са ответници, поради което така заявеното искане е недопустимо и
следва да бъде оставено без разглеждане.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищците:
Предявени са от Л. П. Х. и М. Т. Г. срещу Т. М. Т., А. М. Б., Р. И. С., С. И. З.а – М и
4
В. И. З. активно и пасивно субективно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено по
отношение на ответниците, че Л. П. Х. и М. Т. Г. са собственици, на основание придобивна
давност, на по 1/9 ид. ч. от недвижим имот, представляващ Апартамент * находящ се в гр. С
ул. „Г.М“ № ******* състоящ се от две стаи, кухня, клозет-баня, две входни антрета, с площ
от 65,51 кв.м., при съседи по документ за собственост: Д Хр. Н, стълбище, С Г.а А, улица и
двор, отгоре П и отдолу СГНС, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *********, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент
– в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на
обекта: 1, с прилежащи части: избено помещение № 7, 5.70% ид.ч. от общите части на
сградата, при съседи по кадастрална карта: на същия етаж – *********6; *********14; под
обекта – *********10; над обекта – *********16, заедно с едно избено помещение № 7, при
съседи: коридор, от две страни СГНС и Н и Н П и отгоре ресторант на СГНС, заедно с
5.70/1000 ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж
от държавното място, върху което е построена сградата, в която се намира апартаментът.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищците по предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗС, че в тяхна доказателствена тежест е да докажат по делото пълно и главно
правопораждащите правото им на собственост върху процесния имот факти, в рамките на
очертаните с исковата молба предели – че в периода от 26.11.1989 г. до 04.05.2022 г. А Н
КИ., а след това Л. П. Х., са упражнявали спокойно и явно фактическа власт върху
процесния имот с намерение да го своят, както и че са извършили явни и недвусмислени
действия, с които са обективирали спрямо останалите сънаследници намерението да владеят
техните идеални части за себе си.
IV. По доказателствата:
ДОПУСКА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ДОПУСКА събирането на поисканите от ищците гласни доказателства чрез разпит
на двама свидетели, при режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание, които
да дадат показания относно обстоятелствата, свързани с упражняваната от праводателя им
фактическа власт върху имота през посочения период.
ДОПУСКА събирането на поисканите от ответниците Т. М. Т., А. М. Б., С. И. З.а – М
и В. И. З. гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, при режим на довеждане в
първото по делото съдебно заседание, които да дадат показания относно обстоятелствата,
посочени в отговорите на исковата молба.
ОТЛАГА произнасянето по останалите, направени с исковата молба доказателствени
искания, за първото по делото съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Т. М. Т., С. И. З.а – М и В. И. З., чрез
5
адв. А., за издаване на обезпечителна заповед, с която да бъде определено по жребий едно
лице измежду всички ответници, което да носи задълженията по чл. 486 ГПК в качеството
му на пазач до решаването на въпроса с влязъл в сила съдебен акт, както и за задължаване
на Л. П. Х. да предаде владението върху процесния имот на назначения пазач.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден
от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Н на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. С бул. „Цар
Борис III ” № 54, ст. 204.
ПРЕПИСИ от отговорите на ответниците да се връчат на ищците, които могат да
изразят становище и да ангажират доказателства във връзка с тях в първото по делото
съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те
могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.06.2024 г. от
14:30 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване, с изключение на частта, в която е оставено
без разглеждане искането на Т. М. Т., С. И. З.а – М и В. И. З., чрез адв. А., за издаване на
обезпечителна заповед. В тази част определението може да бъде обжалвано с частна жалба
пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на Т. М. Т., С. И. З.а – М
и В. И. З..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6