Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. ***, 26.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ски районен съд, ХІ-ти граждански състав, в
публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина Карталска, като
разгледа докладваното от съдията Ширкова гр.дело № 7504 по описа за 2017г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.222, ал.3 от КТ.
Настоящото гражданско
дело е образувано по искова молба
на Н.Ц.Д. с ЕГН ********** против
„Г.“ ООД с ЕИК ***със седалище
и адрес на управление *** с правно основание чл.222 ал.3 КТ с цена на иска 3488 лв.
В молбата ищцата твърди, че е работила
в ответното дружество на длъжност ***до 14.03.2017г., когато навършила необходимата за пенсиониране възраст. Твърди, че със Заповед
от 14.03.2017г. трудовото и
правоотношение било прекратено по молба
на ищцата. Твърди, че трудовото
и правоотношение е прекратено
след като е придобила право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, и тъй като е работила при същия работодател
през последните десет години, работодателят
и дължи обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение за шест месеца.
В
едномесечния срок не е постъпил отговор
от ответника. Призовките са връщани
в цялост, а на адреса посочен в ТР е залепено уведомление. Отделно от това при
посещението на адреса, лицето по призоваване е открило управителя на ответното
дружество, който се е представил, но е отказал да получи съобщенията и
призовките.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и без адвокат. Поддържа
предявената искова молба.
Ответникът, редовно призован, при условия на отказ, не се
представлява.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните,събраните по делото доказателства,намира за установено
следното:
От
представения по делото безсрочен трудов договор от 01.09.1999г. се установява,
че ищцата работила в „Г.“ ООД ***, с
адрес на месторабота гр.***, ***, на длъжност „***“, на пълно работно време.
Установява се, че считано от 14.03.2017г. трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено на основание чл.325 КТ, като заповедта е връчена на ищцата на същата
дата.
По делото
е представено копие на трудова книжка, от което се установява, че при
прекратяване на трудовото правоотношение, ищцата е имала в ответното дружество
трудов стаж седемнадесет години, шест месеца и тринадесет дни като последното и
допълнително споразумение е било от 01.01.2017г. с основно
трудово възнаграждение от 460 лева.
Представено
е Разпореждане № ********** от 09.11.2105г., от което се установява, че на
ищцата е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на
240,10 лева. В Разпореждането е отразено, че пенсията е изчислена на база доход
от 574,40 лева. В същото е отразено, че ищцата има трудов стаж 38 години и 14
дни.
При
прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от
основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение
по тази алинея може да се изплаща само веднъж. При това положение съдът приема,
че предявеният иск е доказан по основание.
Съгласно разпоредбата на чл.228 от КТ, за база за изчисление се взема БТВ, получено през календарния месец,
предхождащ възникването на основанието на съответното заплащане. Взема се
предвид БТВ за календарния месец, който работникът е бил на работа през всички
работни дни. В случая това е месец юли 2015г., тъй като видно от представените
по делото доказателства, ищцата се е пенсионирала на 19.08.2015г. Видно от трудовия
договор от 01.09.1999г., ищцата е постъпила на работа при ответника с трудов
стаж от 23 години, 1 месец и 24 дни и допълнително възнаграждение за
продължителна работа от 13,8 %. За
периода от 01.09.1999г., до 19.08.2015г. ищцата има трудов стаж от 15 години и
11 месеца и 19 дни.
Следователно брутното трудово
възнаграждение, което е получила за месец юли 2015г. е било сбор от основното
трудово възнаграждение и клас за прослужено време. Общият стаж на ищцата до
датата на навършване на пенсионна възраст, видно от доказателствата по делото е
39 години, 1 месец и 13 дни и е сбора от трудовия стаж към 01.09.1999г. (23
години, 1 месец и 27 дни) и стажа от 01.09.1999г. до 19.08.2015г., когато е
навършила години за пенсия (15 години, 11 месеца и 13 дни). За този стаж
достигнатия клас е 39 години по 0,6% на година, или общо 23,41 %.
Следва да се вземе предвид, че към
момента, когато ищцата е навършила години за получаване на пенсия за прослужено
време и старост – 19.08.2015г. , трудовото и възнаграждение на ищцата е било в
размер на 380 лева. С класа в размер на 88,92 лева брутното и възнаграждение е
в размер на 467,40 лева. С определението за насрочване на ищцата е дадена
възможност да докаже по-голям размер на брутното трудово възнаграждение, като
изрично е посочено, че това може да стане с експертиза от бюджета на съда.
Такова искане не е направено, поради възможността за такова доказателствено
искане е преклудирана.
Обезщетението от шест брутни трудови
възнаграждения е 2804,40 лева. При така изложеното, съдът счита, че предявеният
иск е основателен до размера от 2804,40 лева, като за разликата до 3488 лева,
искът следва да се отхвърли като неоснователен. Сумата се дължи ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
С оглед изхода на делото, ответникът
дължи държавна такса по сметка на ПлРС в размер на 112,17
лева.
По изложените съображения, ***ският
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.222, ал.3 от КТ, ”Г.“
ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от О.Р.З.,
ДА ЗАПЛАТИ на Н.Ц.Д. с ЕГН **********, сумата
от 2804,40 лв., представляваща обезщетение в размер на БТВ за срок от шест
месеца, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
при прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 14/14.03.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаването на исковата молба - 28.09.2017г. до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата до претендираните 3488 лева ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ”Г.“ ООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от О.Р.З., ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 112,17
лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ***ски Окръжен съд в двуседмичен срок от получаване
на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: