№ 237
гр. Пазарджик , 18.03.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело
№ 20205220103638 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 11:23 часа се явиха:
Ищецът М.Г. се явява лично и с пълномощника си адв. М.П..
Не се явява ответникът Е.Г., редовно и своевременно приована
Призовката е получена чрез сина й А. Г., в с. Е., обл. Пазарджик.
АДВ. П.: - Ответникът знае за делото, синът й е тук – водим го като
свидетел. Няма процесуална пречка, моля да се даде ход на делото.
Съдът при условията на чл. 142, ал.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На основание чл. 143 от ГПК се пристъпи към изясняване на спора от
фактическа страна.
АДВ. П.: - Поддържаме исковата молба така, както сме я предявили.
1
Нямаме уточнения и допълнения към нея. Моля да бъдат разпитани
вднешното съдебно заседание свидетелите А. М. Г., който е син на страните и
П.Н.Н..
Съдът, на основание чл. 146 от ГПК състави и обяви на страните
ДОКЛАДА по делото.
Производството е образувано по искова молба с правно основание чл.
49, ал. 1 СК, в която ищецът М. А. Г. твърди, че с ответника Е. А. Г. са
сключили граждански брак на *** г. Твърди, че от брака е родено едно дете
А. М. Г. роден на ** г., който към момента е пълнолетен. Твърди се още, че
след пъровначалния съвместен живот на съпрузите през 2005 г. по финансови
причини съпругата Е.Г. е заминала на работа в Италия. Първоначално
съпрузите са поддържали връзка, но в последствие между тях се породили
недоразумения и от края на 2012 г. са спрели да поддържат каквито и да било
контакти помежду си. От тогава до сега двамата са във фактическа раздяла.
Твърди се, че поради това, се е стигнало до дълбоко и непоправимо
разстройство на брака и същият е изчерпан от съдържание като съществува
само формално. При тези твърдения е формулирано искане до съда да
постанови решение, с което да да прекрати брака като дълбоко и
непоправимо разсроен без да се произнася по въпроса на вината за неговото
дълбоко и непоправимо разстройство, да се предостави ползването на
семейното жилище в с. Е., обл. Пазарджик на М.Г., тъй като същото е
собственост на неговите родители. Иска се след развода съпругата да
възстанови фамилното си име от преди този брак – Т.. Ищецът не претендира
издръжка за себе си.
От страна на ответника не е постъпил писмен отговор.
Съдът УКАЗВА на ищеца, че за уважаването на предявения иск носи
тежестта да докаже както сключването на брака, така и обстоятелствата
довели до неговото дълбоко и непоправимо разстройство.
АДВ. П.: - Нямам възражения по доклада. Представям удостоверение за
2
раждане на детето, от което е видно, че същото е пълнолетно. Моля Ви да
разпитате допуснатите и доведени от нас свидетели.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства днес представеното от
пълномощника на ищеца удостоверение за раждане на А. М. Г..
ПРИСТЪПИ се към събиране на допуснатите гласни доказателства, чрез
разпит на допуснатите свидетели.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА МУ, КАКТО СЛЕДВА:
А. М. Г.: - на 20 години, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, син съм на страните по делото М. и Е..
На свидетелят се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
СВ. А. Г.: – Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. А. Г.: – Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината. Майка
ми в момента се намира в Италия в едно градче до Триест. Аз получих
призовката от нейно име. Задължих се с приемането на призовката да я
уведомя за делото – да, знае, уведомена е за делото. На същия ден, след като
3
получих призовката я уведомих, не помня точната дата, но на същия ден я
уведомих. Аз й снимах призовката, понеже тя не е в България, нали, в Италия
е, снимал съм й призовката по телефона, изпратил съм я, тя знае, каза, че няма
никакви възражения и такива работи.
ВЪПРОС ОТ АДВ. П.: - Освен призовката, исковата молба снимахте ли,
изпратихте ли й и нея?
СВ. А. Г.: – Да, всичко, което е било за нея съм й го изпратил – пратих и
документите, и исковата молба и всичко, което беше към нея. Родителите ми
не живеят заедно те са разделени от десетина години. Вече бракът им
съществува само формално. Не си спомням майка ми кога замина за чужбина,
малък съм бил. Може би 2005-2006 година. От време на време си идваше в
този период, когато уж бяха заедно. Сега те двамата не комуникират, не
контактуват. Майка ми си идва, сега 2020 г. декември месец си дойде да ме
види за 4-5 дена някъде. С баща ми живея в с. Е.. В момента там живеем с
баща ми, и преди това съм живял във Варна пак с него.
ВЪПРОС ОТ АДВ. П.: - Може ли да кажете всъщност майка Ви и баща
Ви сами ли живеят?
СВ. А. Г.: – Ами не – всеки вече си има собствено семейство, баща ми
си има приятелка, майка ми си има приятел. Приятелката на баща ми живее с
нас.
АДВ. П.: - Нямам повече въпроси към свидетеля.
Свидетелят А. Г. напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ.
4
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
П.Н.Н.: - на 49 години, българка, български гражданин, омъжена,
неосъждана, живея на семейни начала с М.Г..
На свидетелката се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
СВ. П. Н.: – Желая да бъда свидетел.
Свидетелката предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
СВ. П. Н.: – Разбрах, обещавам да кажа истината. Имам брак, но със
съпруга ми сме разделени от 15 години, не живея със законния си съпруг.
Живея с М. от преди 9 години. Знам, че М. има съпруга. Тя е в Италия. Лично
не я познавам. Двамата не поддържат връзка като съпрузи. Тя поддържа
връзка само със сина си, с М. не комуникира, нямат никаква връзка. От девет
години се познаваме с М., с течение на време вече си се събрахме. Може да се
каже осем години сме си заедно. Положението между М. и съпругата му е все
така – не се чуват, не комуникират, не обсъждат общи въпроси свързани с
брака им. Тя поддържа връзка само със сина си. Доколкото знам тя си има
приятел с когото живее. С М. живеем в къщата на родителите му в с. Е..
АДВ. П.: – Нямам въпроси към свидетелката.
Свидетелката П. Н. напусна съдебната зала.
АДВ. П.: – Нямам други доказателствени искания. Считам, че делото е
изяснено, моля да се приключи.
5
Съдът, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. П.: – Уважаеми господин съдия, от събраните по делото писмени
и гласни доказателства безспорно се установи, че ищецът и ответницата са
сключили граждански брак през 2000-та година. Не е спорен фактът, че от
брачното им съжителство страните имат едно дете А. М. Г., коййто е
пълнолетен и не е предмет на делото. В днешно съдебно заседание бе
разпитан като св. А. Г. – техният син, който подробно заяви в съдебното
заседание, че майка му се намира в чужбина, че страните са разделени от 12-
та година насам, както и, че ответницата е запозната с исковата молба и е
съгласна, така да се разведе и да приеме предбрачното си фамилно име. Ето
защо, Ви моля да постановите съдебно решение, с което да прекратите брака
между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнасяте
по въпроса за вината, като ползването на семейното жилище в с. Е., бъде
предоставено на ищеца – то е негова лична собственост, всъщност
собственост било на родителите му, и след прекратяването на брака
ответницата да носи предбрачното си фамилно име – Т.. Страните няма да си
дължат издръжка един на друг. Не претендираме разноски.
Съдът обяви на страните, че ще постанови решение по делото в законно
установения едномесечен срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:41
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6
Секретар: _______________________
7