№ 1444
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20221100112700 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от Р. И. И. срещу „Юробанк България“ЕАД иск с
пр.кв.чл.266, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.99 от ЗЗД за сума в размер на 40500,74лв. -главница по
договор за изработка от 03,10,2016год., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба -01,12,2022год. до изплащане на вземането. /Исковата претенция основана на
извъндоговорно основание е оттеглена и производството прекратено с влязло в сила
определение от 07,10,2024год., а заявеното в молба от 07,01,2025год. искане за изменение
на иска не се поддържа в съдебно заседание проведено на 17,02,2025год. /.
Релевират се доводи, че ищецът е придобил вземане срещу ответника по договор за
цесия сключен на 25,04,2021год. с „Крит“ЕООД, в качеството му на цедент във връзка със
договорно правоотношение възникнало по споразумение от 03,10,2016год. Поддържа
между „Крит“ЕООД и „Банка Пиреос България“ АД да е сключено споразумение –договор
за изработка от 03,10,2016год., по силата на който банката възлага на „Крит“ЕООД
извършването на всички необходими СМР за привеждане на недвижим имот, собственост
на банката в съответствие с изискванията за въвеждане в експлоатация, чрез получаване на
разрешение за ползване на търговски обект, което на този етап е изградено на „груб
строеж“. Сумата определена от страните по споразумението за разноски, които следва да
бъдат извършени за получаване на акт Образец 16 е 40500,74лв. Стойността на разходите
е посочена на стр.68-70 от делото по вид и пера; Периодът в който са извършени разходите
от ищеца е от 03,10,2016год. до 02,10,2017год.-датата на издаване на разрешение за
ползване. СМР-та са извършени, но получаването на разрешение за ползване е забавено не
1
по вина на изпълнителя, като въпреки това банката е отправила изявление с писмо изх.
№5300/1924 от 16,04,2020год., че счита споразумението за прекратено. Поддържа
„Юробанк България“ да е универсален правоприемник на „Банка Пиреос“АД, а Пиреос
недвижими имоти ЕООД е дружество отделено от банката, в чийто патримониум е
преминал процесния търговски обект, за който се претендира възнаграждение –магазин В-
102.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на иска. Претендира
разноски.
Ответникът-„Юробанк България“АД в указания законоустановен срок за отговор на
исковата молба излага становище за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва,
че „Юробанк България”АД, е универсален правоприемник на „Банка Пиреос България" АД
/заличен търговец/, която е прекратена без ликвидация поради преобразуване чрез вливане,
надлежно вписано в Търговския регистьр и Регистър на ЮЛНЦ при Агенцията по
вписванията на 12.11.2019г. Не оспорва, че между „Банка Пиреос България“АД и „Крит"
ЕООД е сключен договор за кредит №367/2008г., по силата на който „Крит" ЕООД е получил
финансиране, след което е в просрочие. След изнасяне на публична продан на някои от
обезпеченията по кредита, включително на процесния магазин № В 102, последният е
възложен на „Банка Пиреос България" АД. Постановление за възлагане е влязло в сила на
22.04.2016г. Не оспорва, че на 03.10.2016г. между „Банка Пиреос България" АД и „Крит"
ЕООД е подписано споразумение, с което страните се съгласяват „Крит" ЕООД да извърши
СМР в придобитите от „Банка Пиреос България" АД имоти, включително магазин №В 102.
Оспорва от страна на „ Крит" ЕООД да са извършени СМР в процесния имот.
Поддържа, че сградата, в която е обекта е била в степен на завършеност за „въвеждане в
експлоатация" още на 20.05.2016г., СМР претендирани от ищеца не са от характер да
доведат до издаване на Акт 16.
При условията на евентуалност твърди, че дори в имота да са извършени СМР,
описани в исковата молба, те не са извършени от „ Крит" ЕООД", а от новия собственик на
имота, на когото процесният имот е бил прехвърлен (продаден) от „Банка ПиреосБългария"
АД. Твърди, че „Крит“ЕООД не са изпълнили нито едно от задълженията по
споразумението, поради, което се счита автоматично прекратено. Уговорен е срок за
изпълнение на СМР, който срок е преди датата, на която е получено разрешението за
ползване. Неизпълнението не касае само процесния магазин, а всички имоти и
споразумението следва да се счита за прекратено.
Освен това в споразумението липсва задължение за престация на парична сума от
страна на банката, а намаляване на дълга по кредита. Дори да са изпълнени всички
задължения на „ Крит“ ЕООД, това, което е било предвидено като престация от страна на „
Банка Пиреос България" АД, е намаляване на дълга по банковия кредит на „Крит" ЕООД
към банката. Но това е сума, която е била договорена за СМР за всички имоти, които са
предмет на споразумението, а не само за магазин № В 102.
2
При условията на евентуалност релевира възражение за давност по отношение на
претенцията. На самостоятелно основание излага доводи цесията между „Крит“ ЕООД и Р.
И. да е невалидна, както и вземане за процесния магазин да не е предмет на цесията,
евентуално същото е до сумата от 12388,10лв.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция.
Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От справка извършена в ТР се установява вписване с №20191112155212 от
12,11,2019год., от което е видно извършено преобразуване, чрез вливане на „Банка Пиреос
България“АД в „Юробанк България“АД, поради което последната се легитимира като
правоприемник на дружеството с оглед чл.263и, ал.2 от ТЗ.
Видно от договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 18.04.2021г./стр.48/, с
нотариална заверка на подписите от 29,11,2022год. „Крит“ ЕООД, в качеството на цедент
прехвърля на Р. И. И., в качеството на цесионер вземане съгласно т. 1 от договора в размер
на 12388,10лева, представляващо дълг на „Юробанк България“ АД, в качеството на
универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД към 15.02.2021г., който дълг
представлява вземане за увеличената стойност на магазин № В-102 вследствие на
подобрения, представляващи необходими и полезни разноски, извършени от „Крит“ЕООД, в
качеството му на добросъвестен владелец на основание предоставена фактическа власт и
владение от собственика „Банка Пиреос България“АД в споразумение от 03.10.2016 г.
Съгласно т. 2 прехвърлянето на описаното по т. 1 вземане преминава към новия
кредитор, заедно с всички привилегии и обезпечения, бъдещи лихви и изтекли лихви за
сумата от 6000лв., платими в срок до 3 години от подписване на договора. С т. 3 е
предвидено, че цесионерът Р. И. И., встъпва изцяло в правата на кредитора към длъжника
„Юробанк България“АД, по прехвърленото вземане, включително всички негови
привилегии, лихви и права върху имота, като упражнява в пълен обем материалните и
процесуални права съгласно този договор и гражданското законодателство. Цедентът се
задължава да уведоми писмено и валидно длъжника „Юробанк България“АД за
извършеното прехвърляне на вземането.
С оглед съдържанието на горните клаузи съдът намира, че ищецът се легитимира
като правоприемник на „Крит“ ЕООД срещу „Юробанк България“ АД за вземанията по
споразумение от 03,10,2016год. Съдът намира дадената правна обосновка на вземането –
„вземане на кредитора в качеството на добросъвестен владелец“ да не е обвързваща за
състава, доколкото е ясна волята за прехвърляне на вземане по споразумение от
03,10,2016год.
Видно от известие за прехвърляне на вземане вх.№ 5300/3299/29,11,2022год./стр.50/,
„Крит“ ЕООД е уведомило „Юробанк България“АД за извършената цесия. Ето защо ищецът
Р. И. И. е активно процесуално легитимиран да предяви вземането към „Юробанк България“
3
АД.
Неоснователни са възраженията на ответника Юробанк България АД за
недействителност на цесията поради несъществуване на вземането. За прехвърляне на
вземането е необходима индивидуализация на същото със страни и основание, което видно
от приложения договор е налице. Съществуването на вземането обуславя отговорността на
цедента при възмездност на цесията/ чл.100, ал.1 от ЗЗД/, но не сочи на нищожност на
договора.
Досежно възражението за липса на достоверна дата, съдът намира за ответника да
липсва правен интерес от оспорването. В този смисъл съдът съобрази решение № 235 от
04.06.2010 г. по гр. д. № 176/2010 г., ІІ г.о. ВКС, в което е прието, че "трето лице " по
смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК е това, което черпи права от лицето, подписало документа
и правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че датата на
възникването им предшества датата на документа. Касае се до тези неучаствали в
съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха
могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Другите неучастващи в документа
лица не са трети лица и спрямо тях посочената дата важи“.
Не е спорно по делото, че между „Банка Пиреос България“АД и „Крит“ ЕООД е
възникнало кредитно правоотношение по договор за кредит №367/07,04,2008год., по силата
на който банката се е задължила да предостави на „Крит“ ЕООД банков кредит в размер на
1 000 000 евро.
Видно от НА с №53/25,04,2019год., рег.№554, дело №43 „Банка Пиреос
България“АД, в качеството на продавач продава на Б.С.С.-А. собствен на дружеството
недвижим имот- магазин № В102, със застроена площ от 23,21 кв.м., заедно с припадащите
се ид.части от общите части на тази част от комплекса, находящ се в жилищен комплекс с
апартаменти, ателиета, подземни гаражи, мазета, магазини и трафопост в урегулиран
поземлен имот 1-414,415,416, кв.64 съгласно действащия план на гр.София, район
Триадица, м.“Манастирски ливади-изток“, целият с площ от 10089кв.м., при граници
описани в акта./ стр.182-183/;
Не се спори, че задълженията по договора за кредит не са обслужвани редовно и
поради забава в плащанията „Банка Пиреос България“ АД е инициирала заповедни
производства, по които са издадени заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни
листове / видно от съдържание на споразумение от 03,10,2016год./
На основание издаден изпълнителен лист е образувано изпълнително производство с
№ 20147900400021 по описа на ЧСИ Р.М., по което е извършена публична продан на
ипотекираните в полза на Банка Пиреос България АД недвижими имоти. Банката е обявена
за купувач, включително на магазин № В102 с постановление за възлагане от 07,04,2016год.,
влязло в сила на 22.04.2016г. /стр.стр.39, стр.194/;
С протокол за въвод от 07.11.2016 г. на банката е предоставена фактическа власт
върху имота./стр.41/;
4
Безспорно между страните е сключването на споразумение от 03.10.2016г. между
„Банка Пиреос България“АД и „Крит“ЕООД, с оглед непогасени задължения по договор за
кредит № 367/2008 и анекси към него и предвид това, че банката е придобила
собствеността върху недвижимите имоти, обезпечаващи дълга, срещу които е проведена
публична продан. Към датата на споразумението недвижимите имоти са със степен на
завършеност Акт образец 14.
Съгласно чл.4 от споразумението „Крит“ЕООД се е задължило, в качеството на
изпълнител на строителни дейности, да извърши СМР по отношение на придобитите от
„Банка Пиреос България“ АД недвижими имоти и тяхното привеждане до степен на
завършеност с акт 16, обективиран под формата на разрешение за ползване. В т.4,1 от
споразумението е договорен общ размер на фактурираните разноски, изчислен съгласно
оферти, съдържащи план-сметка на разходите, които ще бъдат извършени от „Крит“ ЕООД
във връзка с извършването на СМР и други дейности по въвеждане на описаните имоти в
експлоатация, а именно 169 171,82 лв. с ДДС.
От страна на Р. И. И. е поето задължение за погасяване на част от задълженията по
договора за кредит в качеството му на солидарен длъжник (чл. 2 и чл. 3).
В чл. 10, ал. 1 от споразумението е посочено, че същото е със срок на валидност до
31,01,2017год. В чл.10, ал.2 е посочено, че споразумението се счита за автоматично
прекратено, без необходимост от правни действия по уведомяване на страна, в случай, че до
31.01.2017 г. не бъде изпълнен, който и да е от ангажиментите на страните по него,
обективирани в чл.2 до чл.7 от споразумението.
В чл. 5 и 6 е посочено задължението на „Крит“ ЕООД да предоставя на банката с
конкретни падежи /в края на следните месеци -10,2016, 11,2016, 12,2016 и 01,2017год./
доклад за дейността по извършването на строително-монтажните работи, а съответно
банката е поела задължение до 31,01,2017год. да не продава недвижимите имоти, за които е
предвидено извършването на СМР.
Именно с оглед уреждане на отношенията по договора за кредит е предвидено, че
след изпълнение на задълженията на „Крит“ЕООД да представи всички доклади съгласно
чл. 5, както и оферти, съдържащи план сметка на разходите, задължението на „Крит“ ЕООД
по договора за кредит, изчислено към датата на представяне на Акт 16, ще бъде прихванато
от банката до размера на сумата от 169 171,82 лв. с ДДС-чл.7. Размерът на задължението по
договор за кредит ще бъде намалено със сумата от 169 171,82лева с ДДС, сума равна на
общия размер на фактурираните разноски изчислени от оферти, съдържащи план сметка на
разходите/приложение №3/, които ще бъдат направени от Крит ЕООД във връзка с
извършване на СМР и други дейности по въвеждане на описаните в Приложение №1
недвижими имоти в експлоатация.
Допълнително условие за частично погасяване на вземането по договор за кредит
съгласно чл.7,2 от споразумението, е предоставяне на доказателства от страна
„Крит“ЕООД, че дължимия ДДС по фактура е надлежно деклариран и внесен, чрез
5
представянето на справка-декларация по ДДС за месеца, в който фактурата е издадена,
дневник на покупките и продажбите на Крит ЕООД, както и платежно нареждане за
дължимия ДДС.
Срещу задълженията на „Крит“ ЕООД-кредитополучател и солидарните длъжници,
банката е поела задължение с чл.9 от споразумението, че само и единствено след
кумулативно и точно изпълнение на вменените със споразумението задължения на Крит
ЕООД и солидарните длъжници по договор за кредит №367/2008, както и след
предоставяне на валидно разрешение за ползване на недвижимите имоти, описани в
приложение №1 и на фактура, съдържаща план-сметка на реално извършените разходи, да
цедира своето ликвидно и изискуемо остатъчно вземане на посочен от дружеството/Крит
ЕООД/ цесионер за сумата от 1000евро като размера на вземането на банката изчислен към
датата на подписване на договора за прехвърляне на вземането ще бъде намален с размера
на направените от Крит ЕООД разходи по чл.4,1 от споразумението.
От удостоверение, издадено от Столична община, р-н Триадица се установява, че
след сключване на споразумението, към 24.11.2016 г. сградата, в която е процесният магазин,
е изградена в етап „груб строеж“ по смисъла на §5, т.46 от ДР на ЗУТ като са съставени
актове образец 14 в периода от 06,10,2008год. до 12,03,2012год.
Не се спори, че разрешение за ползване на сградата, в която е процесният магазин, е
издадено на 02.10.2017 г./стр.29/;
По делото е приложено за послужване гр.д.№ 33726/2020го. на СРС, 150 състав, в
което е приета СТЕ, досежно пазарната стойност на процесния обект: като за етап „груб
строеж“ същата е определена в размер на 18307,45лева, а за завършен обект 30695,55лева;
По иска с пр.кв.чл.266, ал.1 ЗЗД:
Релевантните факти по исковата претенция са установяване на валидно договорно
правоотношение по сключен договор за изработка с предмет посочен в исковата молба,
точно изпълнение на възложеното-престиране във вид и обем на договореното, получаване
и приемане от възложителя ответник. Същите следва да бъдат установени от ищеца.
В процесната хипотеза не е спорно наличието на подписано между страните
споразумение от 03,10,2016год. Съдържанието на същото, настоящият състав намира да не
разкрива същностната характеристика на договор за изработка. Видно от договорните
клаузи с процесното споразумение страните са постигнали съглашение за преуреждане на
отношенията възникнали във връзка с договор за кредит №367/2008год. и анекси към него,
като кредиторът се е съгласил да получи нещо различно от дължимата престация по
договора за кредит. Паричното задължение по кредита, установено към момента на
сключване на споразумението в размер на 317185,88евро, от които 116961,64евро главница и
200224,24евро лихви, е заменено със задължение за извършване на СМР-та по отношение
на посочени в приложението недвижими имоти, т.е. налице е частична, обективна, условна
новация на дълга по съглашение с кредитора; Съдът намира изявленията за прихващане да
не са породили действие, тъй като не е налице фактическия състав на чл.103-105 от ЗЗД
6
досежно наличие на насрещни, ликвидни и изискуеми вземания, доколкото евентуалното
вземане на кредитополучателя не е възникнало, а прихващане под условие освен под
условието, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено не може да породи действие-
чл.104 от ЗЗД.
Извън горното не се установява праводателя на ищеца -Крит ЕООД да е изправна
страна по споразумението.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез показанията на свидетеля Р.Б.,
съдът обосновава извод, че от страна на праводателя на ищеца са извършвани
довършителни работи в процесния магазин В 102, като обект придобит от банката на
публична продан. Свидетелят като представител на дружество, с което Крит АД е имало
търговски правоотношения, сочи че познава ръководителите на обекта и голяма част от
работниците и същевременно му е известно други фирми подизпълнители да не са работили
на обекта, тъй като са знаели за финансовите затруднения на дружеството. Виждал е
довършителни материали на обекта предназначени за магазините, които са били довършени
и работещи на обекта в периода 2016-2017год.
От показанията на св. Стойков служител на ответника, отдел „Недвижими имоти“ се
установява, че към датата на въвода /07,11,2016год./ магазините са били на етап шпакловка и
замазка, без плочки и санитария или окачен таван. Същевременно банката няма практика да
довършва придобити имоти, предвид големия брой придобити обекти. С оглед съвкупната
преценка на гласните доказателства, СТЕ, настоящият състав обоснова извод в процесния
обект да са извършени СМР-та от праводателя на ищеца, но същите не могат да бъдат
индивидуализирани по вид и стойност. Безспорно впоследствие обектът е приведен в
състояние за съставяне на акт образец 16; Представената по делото от ответника фактура №
263001/16,11,2017год. е неотносима към предмета на спора, тъй като същата е за период след
процесния за извършени СМР-та до 02,10,2017год.
Въпреки това съдът намира, че от ищеца не са ангажирани доказателства за
изпълнение на останалите условия по споразумението в срок и в хипотезата на извършени
от Крит ЕООД СМР-та по отношение на процесния магазин, тъй като съглашението между
страните, вменява задължение за СМР-та на всички обекти придобити от банката, за които
е договорено извършване на довършителни работи с цел снабдяване с Акт 16 /няма данни за
извършени СМР-та, по отношение на останалите обекти/. Не са ангажирани доказателства
за изпълнение и на останалите условия по споразумението, което е предпоставка за
прекратяването му. Изрично и категорично е постигнато съгласие условията по
споразумението да бъдат изпълнени от длъжника в срок до 31,01,2017год., което очевидно
не е налице, тъй като разрешение за ползване е издадено на 02,10,2017год. Същевременно
няма данни за продължаване на срока на споразумението писмено съобразно чл.10;
Ето защо и съобразно чл.10, ал.2 от споразумението, същото следва да се счита
прекратено;
Дори да се приеме, че не е налице договорено прекратително условие, то за ищеца, в
7
качеството на правоприемник на Крит ЕООД не е възникнало вземане за възнаграждение
за извършени СМР-та; Независимо от горните мотиви относно характера на договора, за
дружеството кредитополучател не възниква вземане за възнаграждение на заявеното
договорно основание, а престирането на трудовия резултат е основание за погасяване на
дълга по договор за кредит №367/2008год. В случай, че ищецът твърди неизпълнение на
споразумение от 03,10,2016год., то разполага с възможността да претендира от банката или
реално изпълнение на договора или обезщетение вместо изпълнение.
Ето защо съдът намира ищцовата страна да не се легитимира като кредитор на
ответника за процесната сума на договорно основание споразумение от 03,10,2016год. и
исковата претенция като неоснователна подлежи на отхвърляне.
С оглед горното е безпредметно и обсъждане на релевираното възражение за
погасителна давност.
По разноските:
Съобразно изхода от спора на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 100,00лв. -юрк. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. И. И., с ЕГН **********, със съд. адрес за призоваване:
гр. София, жк. **** срещу „Юробанк България“ЕАД, с ЕИК *********, с адрес: гр. София,
ул. „Околовръстен път №260 иск с правна квалификация чл. 266, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.99 от
ЗЗД за сумата от 40500,14лв., представляваща възнаграждение по споразумение от
03,10,2016год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба-01,12,2022год. до
изплащане на вземането като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. И. И., с ЕГН **********, със съд. адрес за призоваване: гр. София, жк.
**** да заплати на „Юробанк България“ЕАД, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул.
„Околовръстен път №260 на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК сума в размер на 100,00лева-
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8