Р Е Ш Е Н И Е
260049/11.9.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На първи
септември две
хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 3176 описа на ШРС за 2019 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
осъдителни искове с правно основание чл.372,
ал.1 от ТЗ, във връзка с чл. 367 от ТЗ по отношение на главния иск и по чл.294
от ТЗ по отношение на акцесорната претенция.
Производството
по настоящото дело е образувано по искова молба от „Булгартранс“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. *** представлявано от З.Б., чрез
адв. А.П.от АК – Варна със съдебен адрес гр.***срещу „Верея Интернешънъл трейд
Къмпани“ ООД с ЕИК ********* от гр***, представлявано от М.К.Т..
В исковата
молба се сочи, че между ищецът, в качеството си на превозвач и ответника, като
възложител, бил сключен Договор – заявка за превоз на товар за превоз на стока “Fresh onion” на
първоначална стойност 1900 евро, в последствие при по-ниска цена от 1711.29
лева. Адресът на товарене бил в Русия, а този на разтоварване в България,
гр.Пловдив. Датата на товарене била 23.01.2019г., като транспорта бил извършен
с транспортни средства с рег. номера - ДК № СВ 4889 КВ и ДК № Н 0192 ЕК. За извършения транспорт ищецът
издал фактура № **********, изпратена по имейл на 31.01.2019г. Падежът по
фактурата бил при разтоварване на стоката, което било извършено на
31.01.2019г., като многократно били правени опити да бъде заплатена сумата, но
ответникът не е сторил това. Била подадена молба за обезпечение, като по
ч.гр.д. № 2755/2019г. на ШРС била издадена обезпечителна заповед от
02.10.2019г. за превозното възнаграждение от 1711.29 лв. и мораторната лихва от
100.78 лв. В заключение моли за осъждане на ответника да заплати претендираните
суми и да бъде осъден за сторените от ищеца разноски. Моли и за присъждане на
разноските по делото, включително и тези направени в обезпечителното
производство по ч.гр.д.№ 2755/2019г. по описа на Районен съд – гр.Шумен.
Препис от
исковата молба, ведно с приложенията към нея са редовно връчени на ответника по
реда на чл.50 от ГПК. Въпреки предоставения му по чл.131 от ГПК
срок, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил
становище по допустимостта и съществото на предявените искове.
В хода на
проведеното по делото съдебно заседание за ищеца не се явява представляващия
лично, като не изпраща и представител. Депозирана е молба, с която се моли
разглеждането му да се проведе без участието на ищеца и да се постанови
неприсъствено решение. Моли се за присъждане на направените разноски по
настоящото дело и тези, направени в предхождащото обезпечително производство,
като се прилага списък за разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът,
редовно призован на основание чл.50 от ГПК, не се явява и не изпраща
представител. Същият не прави искане и за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Съдът, като
взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им
в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед посочените
в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са
налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.239 от ГПК. Ето
защо решението по делото следва да бъде основано на положителна преценка за
наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.
Изходът на
спора и искането от ищеца за присъждане на реализираните от него разноски,
подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават основателността
на искането да бъдат заплатени разноски в исковото производство в размер на 118.45
лв. за заплатена държавна такса. В хода на обезпечителното производство са
направени разноски в размер на 40 лв. за държавна такса за образуването му.
Искането за присъждането им е основателно, съгласно точка 5 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 6/2012г. на ВКС.
Водим от
горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА “ВЕРЕЯ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр***, представлявано от М.К.Т. да заплати на „БУЛГАРТРАНС“ ООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от З.П.Б. сумата от 1 711.29 лв. (хиляда седемстотин и
единадесет лева и двадесет и девет стотинки), представляваща неизплатена
сума по Договор-заявка за превоз на международен товар, с възложител -
ответника и превозвач - ищеца, за което е издадена Фактура № ********** от
31.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 23.10.2019г.
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 100.78 лв. (сто лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща
мораторна лихва върху главницата, считано от 31.01.2019г. до 22.10.2019г.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Верея Интернешънъл Трейд Къмпани“ ООД с ЕИК ********* да заплати на “Булгартранс“ ООД с ЕИК ********* разноските направени по настоящото дело в размер на 118.45 лв.(сто и осемнадесет лева и
четиридесет и пет стотинки) и разноските направени в обезпечителното производство
по гр.д.№ 2755/2019г. на ШРС в размер на
40 лв.(четиридесет лева), съгласно представен списък
на разноските по чл.80 от ГПК.
На
основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: