Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................
гр.
Кюстендил,
04.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание
на
деветнадесети май, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при секретаря Боянка Янкова,
като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 2498 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част
втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба, депозирана от В.А.М. против „Кюстендилска вода“ ЕООД.
В
исковата молба се сочи, че ищецът бил потребител на доставяните от ответника
услуги с абонатен № 342322, за собствения му имот, находящ се в с. Катрище.
На
12.02.2019г. същият бил принуден да сключи договор с ответното дружество, под №
3 от същата дата, по силата на който приел да заплати сумата от 954,11 лв. за
доставка на вода по фактура № **********/07.06.2018г., както и сумата от 223,25
лв. разноски по прекъсване и възстановяване на водопреносната мрежа. При това
положение обаче, не му били предоставени документи, установяващи начина на
формиране на посочените суми. Смята още, че фактурираното количество било
„нереално“ и в нарушение на закона. Заплатената от ищеца сума към ответното
дружество възлизала на 910,00 лв. (500,00 лв., заплатени на 12.02.2019г., при
подписване на горепосочения договор и в последствие още 410,00 лв., платени на
касата на ответното дружество.
Ето защо се поддържа искане да бъде постановено съдебно решение, с което да
се осъди Кюстендилска вода“ ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Цар
Освободител“ № 15, представлявано от управителя И. И. да заплати на В.А.М.,
ЕГН: **********, съдебен адрес: *** сумата в размер на 910,00 (деветстотин и
десет лева) лв. платена за доставка на вода по Договор № 3/12.02.2019г. и
издадена за това фактура № **********/07.06.2018г., като платена без основание,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Претендират се и сторените в
производството разноски.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор. Навежда доводи за неоснователност на заявената
претенция. Неоснователни били твърденията, че ищецът подписал сочения от него
договор, бидейки заплашен. Същият положил подписа си в него доброволно и в
присъствието на свидетели.
В хода на съдебното дирене депозираната искова
молба се поддържа, а ответникът оспорва същата по съображенията в отговора.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното заверено копие на
Договор № 3/12.02.2019г., сключен между страните по делото е, че на сочената
дата същите са постигнали съгласие ищецът да заплати на ответника сума в размер
на 954,11 лв. за доставка на вода по издадена фактура № **********/07.06.2018г.,
както и разноските по прекъсването и възстановяването на ВиК услугата в размер
на 223,25 лв. Уговорено е разсрочено плащане до м. октомври 2019г. съобразно
приетото в договора.
От заверено копие на фактура №
**********/07.06.2018г., относима към партидата за абонатен номер 3423224, се
установява частично плащане на задължение по партидата на ищеца в размер на
910,00 лв., от които заплащането на 410,00 лв. се установява и от представените
копия на касови бележки за извършени плащания (л. 3 от делото).
От приобщеното към доказателствения материал
гр.д. № 1037 от описа на КРС за 2020 г., последното водено по реда на чл. 207 и
сл. от ГПК, ведно с изготвеното в същото
съдебно-техническа експертиза, се установява, че водомерът на ищеца за
процесния имот отговаря на изискванията на Закона за измерванията като одобрен
тип средство за измерване със срок на валидност до отговаряне на изискванията
на с.з. Установено е още, че водомерът е технически изправен и отчита с
допустимата точност преминалото през него количество вода. В тази връзка са
представени три броя протоколи съответно от 18.05.2018г., 01.06.2018г. и
17.08.2018г. с посочено в същите количество на извършените измервания.
Приложени по делото са и заверени копия от
карнет стр. 224 за 2016г., 2017г., 2018г., и 2019г. с отбелязани вписвания за
потребленията на водомер с № 61851857, пломба № 0031810 на името на ищеца,
респ. водомер № 10554, пломба 0004249.
По делото са приети и гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелите Л. В. и М. Т.-Щ.
Показанията на св. В. сочат, че към настоящия
момент в имота на ищеца има вода. Към 12.02.2019 г., обаче вода в имота не е
имало. Било извършено прекъсване на подаването поради неплатени сметки. Три
месеца ищецът бил без вода. Същият бил принуден да заплати задълженията си, за
да му бъде възстановено подаването на водата. Сочи се, че инкасаторката не
идвала редовно да засича водомерите въпреки възможността за безпрепятствено
влизане в имота за извършване на необходимите измервания.
От показанията на св. М.Т.-Щ. се установява, че
поради отчетена кубатура на потребление на водомера на ищеца в с. Катрище била
фактурирана сума за плащане. Поради неизпълнение на задължението по същата
водоподаването към имота му било прекъснато. Това наложило сключване на
споразумение за разсрочено плащане на задължението по процесната фактура по
желание на ищеца, което същият подписал доброволно. Платената от него първа
вноска дори надхвърляла уговорената в договора такава от 30 %. Свидетелката
твърди, че не знае да е имало проблеми с достъпа до водомера, което на свой ред
да е препятствало отчитането.
Други доказателства не се сочат, респ. няма
направени доказателствени искания.
При така
установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна
следното:
Не е спорно по делото, че ищецът притежава качеството на "потребител" по
смисъла на Закон за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги - ЗРВКУ и Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи като същият
се намира в облигационна обвързаност с ответното дружество при действието на
общодостъпни Общи условия.
Наведените в исковата молба фактически
твърдения обуславят правната квалификация на заявения иск като такава намираща
своето основание в разпоредбата на чл. 55, ал.1, предл. 1 от Закона за
задълженията и договорите.
Предвид това, основателността на така
заявената кондикционна претенция се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки (юридически факти): процесната сума да е излязла от
патримониума на ищеца; тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и
това разместване на блага да е без правно основание, т. е. без да е бил налице
валиден юридически факт, оправдаващ така извършеното имуществено разместване.
Така, досежно първата група подлежащи на
доказване факти, а именно – пряката престация от солвента на акцепиента
(даването, респ. получаването на процесната сума), страните по делото не
спорят. Същите се установяват и от представените писмени доказателства, в т.ч.
фактура № **********/07.06.2018г., относима към партидата за абонатен номер
3423224, а така също и представените копия на касови бележки за извършени
плащания (л. 3 от делото).
Спорът по делото е концентриран относно
последния елемент от фактическия състав на сочената разпоредба, а именно –
наличието или не на валидно правоотношение, оправдало така осъщественото
имуществено разместване.
В този смисъл, липсата на основание се
дефинира от доктрината и практиката като отсъствие на валиден юридически факт
или правоотношение, оправдаващи даването, респ. получаването на благото. В случая,
по делото е представено заверено копие на Договор № 3/12.02.2019г., сключен
между страните, по силата на който същите са постигнали съгласие ищецът да
заплати на ответника сума в размер на 954,11 лв. за доставка на вода по
издадена фактура № **********/07.06.2018г., както и разноските по прекъсването
и възстановяването на ВиК услугата в размер на 223,25 лв. Уговорено е
разсрочено плащане до м. октомври 2019 г. съобразно приетото в договора.
В контекста на изложеното, съдът намира така
представения договор за валиден юридически факт, който е послужил като
основание на осъщественото разместване на имуществени блага. Така, не се
установи, въпреки твърдението в исковата молба, ищецът да е бил принуден (било
то физически или посредством заплашване) да подпише споразумението. Нещо
повече, показанията на св. Щърбева,
които съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, но които са логични и
непротиворечиви, а и неопровергани от останалия събран по делото доказателствен
материал, сочат на доброволност от страна на ищца при подписване на процесния
договор за разсрочено плащане и дори „по негово желание“. В действителност, в
светлината на дадените от св. Велинов показания досежно соченото обстоятелство,
може да се говори за наличието на икономически натиск относно даденото съгласие
в посочения смисъл, доколкото подписването на споразумението се явява
предпоставка за възстановяване на водоподаването към собствения на ищеца имот. В
случая обаче, следва да се предвиди, че съгласно
чл. 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, се допуска
възможност за спиране на водата след предварително уведомяване и при неспазване
от страна на потребителите на задължения, чието неизпълнение е определено с
общите условия и договора. Чл. 40 от ОУ предвижда възможност за спиране на
водоподаването и при неплащане в срок на дължима сума по издадена фактура, като
преди това се изпрати покана за доброволно плащане в определен срок. Тук липсва
спор, че именно този механизъм е бил в действие, поради неплащане на натрупани
задължения. Последващите действия по подписване на договор за разсрочване на
задължения, не могат да се приемат като такава по принуда. Не са налице
обстоятелства, които да обосноват евентуалната му нищожност. Волята на страна е
изразена при условията на чл. 9 от ЗЗД, а договорните условия са намерили израз
в изричен акт, който не се установи да съставен, а и подписан при принуда. Той се явява
правомерен способ за насрещната страна по правоотношението (тук ответник) да
получи дължимата й се за представената на абоната услуга насрещна престация. А
че такава е била предоставяна по делото не се спори, като същото се установява
и от събраните гласни доказателствени средства. В този смисъл остана недоказано
и възражението за „нереално“ фактурирано количество на потребление, извършвано
в нарушение на закона. Нещо повече, проведеното от ответното дружество обратно
доказване установи противното посредством прилагане към настоящото на гр.д. №
1037/2020г. на КРС, ведно с изготвената по последното съдебно-техническа
експертиза, която установи изправност на водомера на ищеца, отчитащ с
допустимата точност преминалото през него количество вода.
Ето
защо, установявайки валидността на сочения юридически факт, съдът намира, че
волеизявлението на ищеца по посока на сключването на процесния договор, ведно с
извършеното въз основа на него плащане и то на голяма част от сумата,
представлява по същество и извънсъдебно признание от страна на длъжника (тук
ищец), че е задължен спрямо кредитора.
Предвид
всичко изложено съдът намира, че не се установи основен елемент от фактическия
състав на кондикционната претенция по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, чието
кумулативно наличие е необходима предпоставка за уважаване на иска – липса
на основание, поради което и последният следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Така,
поради акцесорния характер на претенцията за заплащане на законна лихва без
уважение следва да бъде оставена и тя.
По
отговорността за разноски:
При този изход на делото разноски се дължат
единствено на ответната страна, на осн. чл. 78, ал.3 от Граждански процесуален
кодекс, но поради липса на данни за сторени такива, не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения от В.А.М., ЕГН: **********, съдебен адрес: *** против Кюстендилска вода“ ЕООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 15,
представлявано от управителя И.И. иск, да бъде осъдено последното да заплати на ищеца на основание чл. 55,
ал.1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите, сумата в размер на 910,00 (деветстотин и десет лева) лв.,
платена за доставка на вода по Договор № 3/12.02.2019г. и издадена за това
фактура № **********/07.06.2018г., като платена без основание, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му.
Препис от
настоящия съдебен акт да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание
чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия
при районен съд – Кюстендил:______________