Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 20.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ
граждански състав, в публичното съдебно заседание на 20.09, две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА
ВЕЛИКОВА
при секретаря М.К., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №1403 по описа за 2015г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищецът Д.В.Д. твърди, че бил сключил с ответника „Уникредит Булбанк” АД договор за банков кредит
№ ****/10.11.2008 г., по силата на който ответникът му предоставил ипотечен
кредит в размер на 102250 евро за покупка на недвижим имот и ремонт. Бил
договорен годишен лихвен процент от договора бил едномесечен EUROBOR плюс
фиксирана надбавка в размер на 7.421, като първоначалния годишен лихвен процент
по редовен дълг бил 11.90% към датата на сключване на договора. Срокът на
погасяване на кредита бил до 05.11.2033 г. Към договора бил подписан и Анекс
№2/31.03.2014 г., а като приложение и
погасителен план, в който било посочено, че е примерен и изготвен при лихвен
процент, действащ към датата на изготвянето му. Съгласно договора за кредит,
т.4.1.а и т.4.1.б лихвата се формирала от базов лихвен индекс и надбавка към
него по фиксиран размер от 7.421. Базовия лихвен индекс бил сбор от пазарния
индекс – 1месечен EUROBOR и премия, определена от УС на банката. Съгласно
чл.22, т.2 от ОУ при промяна на годишния лихвен процент по кредита банката
променяла погасителните вноски по погасителния план и следвало да уведомява
клиента на предоставения имейл, адрес и факс, в което посочвала размера на
променените погасителни вноски. Счита, че банката неправомерно увеличавала
лихвата по ползвания от него кредит. Въпреки промяната на EUROBOR с трайна
тенденция към намаляване, банката не
намалила размера на базисния лихвен процент по кредита и така същата се била
обогатила. Твърди, че клаузите в договора и общите условия, на които банката се
позовава са неравноправни по смисъла на чл.143 от Закона за защита на
потребителите, като за периода 10.11.2008 г. – 31.03.2014 г. – датата на
подписване на Анекс №2, тя се била обогатила със сумата 12770 евро. Иска да
бъде постановено решение, с което да бъде установено, че т. 9.6.1 от условията
на Договор за банков кредит № ****/10.11.2008 г. е нищожна на основание чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.146 от ЗЗП и чл.58 и чл.59 от Закона за кредитните
институции. Евентуално нищожност на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, поради
противоречие с добрите нрави. Съответно иска да бъде осъден ответника да му
заплати сумата 12770 евро – недължими внесени суми по вноски за периода
10.11.2008 г. - 31.03.2014 г. по Договор за кредит № ****/10.11.2008 г., ведно
със законната лихва, считано от 24.03.2015 г. до окончателното връщане на
сумата.
В
отговора на исковата молба ответникът счита предявения иск за неоснователен. По
доводите за нищожност на клаузите на договора и общите условия, възразява, че
същите не са неравноправни, както и не било налице нарушение на чл.58 и чл.59
от ЗКИ.Налице била и изтекла погасителна давност.
От събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.11.2008 г. бил сключен между ищеца и ответната банка договор за кредит № 2611, по силата на който й бил отпуснат заем в размер на 102250 евро за закупуване на недвижим имот и ремонт, като били подписани договор за заем, погасителен план. По силата на този договор ищцата се задължила да заплаща на банката месечни погасителни вноски по заема, съгласно погасителен план. Бил договорен годишен лихвен процент от договора бил едномесечен EUROBOR плюс фиксирана надбавка в размер на 7.421, като първоначалния годишен лихвен процент по редовен дълг бил 11.90% към датата на сключване на договора. Срокът на погасяване на кредита бил до 05.11.2033 г. Съгласно т.11.1. от договора ответникът следвало да заплати лихва в съответствие с Раздел ІІІ от ОУ в размерите по т.4 от Договора, като според т. 11.2- кридитополучателят давал съгласие кредиторът да променя едностранно размера на ГПЛ по т.4.1а, съответно размера на анютетните вноски при условията на т.9.4 от ОУ, според който текст ГПЛ по кредита се променял с размера на сумарната промяна на двата компонента индекс, в случай, че тази сумарна промяна, представлява изменение с повече от 0.25 % спрямо действащия към момента на промяната размер на базовия лихвен процент.
В т.9.5.1от ОУ е регламентирано задължението на банката да уведомява кредитополучателите за извършената промяна.
В т. 9.6.1. от
ОУ е договорено, че при промяна на нормативната база и / или условията на
финансовите пазари и / или възникване на други обективни обстоятелства, водещи до съществено повишаване разходите на
Банката по привлечения ресурс,
включително, но не само , при
изменение поне с 0,5 процентни пункта за
месец на индекса на потребителските цени за България, при изменение от поне
един процентен пункт за месец на валутен курс евро / лев или евро / щатски
долар, отмяна на валутния борд, изменение с минимум 0,5 процентни пункта на
месец на стойностите на средните годишни лихвени нива по новопривлечените
срочни депозити от нефинансови предприятия и домакинства, обявявани в
статистиката на БНБ, изменение с поне 0,5 процентни пункта за месец на основния
пазарен измерител за кредитен риск на България ( понастоящем – Credit Default
Swap, CDS) за периоди между 1 и 10
години, промяна в кредитния
рейтинг на България според някоя от основните рейтингови агенции (S&P,
Moody’s, Fitch), промени в регулациите на Централната банка, засягащи, функционирането
на банките и изискванията към тях , в т . ч. число въвеждане на ограничения и
допълнителни разходи, Банката има право да привежда базовия лихвен процент в съответствие
с пазарните условия като съгласно и по реда, установен в тези ОУ, към приложимия
за периода на олихвяването договорен пазарен лихвен индекс прибавя променената премия в размер до 2 (
два ) процентни пункта за всяка актуализация, за което Банката уведомява
кредитополучателите.
От изготвената
по делото съдебно-икономическа експертиза е видно, какви са били причините за
повишаване на погасителните вноски по процесния договор за банков кредит,
промяната на БЛП, от кога е станало това, какво е следвало да се плати
първоначално по договора и какво е платено до момента.
От изготвената
по делото допълнителна съдебно-икономическа експертиза е видно каква е
разликата между сумата на получените от банката парични суми за периода м.04.2010г.
до м.04. 2014г., респективно м.април 2012 г.- м. април 2014 г. и сумата на дължимите месечни вноски при отчитане
на реалния месечен размер на EUROBOR.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Според
легалната дефиниция в пар.13, т.12, б.”б” от ДР на ЗЗП понятието „финансова
услуга” съставлява всяка услуга, свързана с дейността на кредитни институции,
включително и отпускане на кредит, в това число и на кредит, обезпечен с
ипотека, т.е. цитираният закон намира приложение и в разглеждания случай.
Според
чл.143, т.10 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като позволява на търговеца или
доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание. Разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП от своя
страна предвижда, че неравноправните клаузи са нищожни.
От
цитираното правило обаче разпоредбата на чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗП въвежда
изключение – тя не се прилага за клаузи, при които доставчикът на финансови
услуги се запазва правото при наличие на основателна причина да промени без
предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, при
условие че доставчикът на финансова услуга е поел задължение да уведоми за
прекратяването другата страна по договора в 7-дневен срок и другата страна по
договора има правото незабавно да прекрати договора.
По делото не
се спори, а и от съдебно-икономическа експертиза се доказва, че с решения на
управителния съвет на ответната банка в годишния лихвен по сключения договор за
кредит е въведен допълнителен компонент – т.нар.премия, чрез включването на
която се достига до едностранно увеличение на лихвения процент спрямо нивата,
които би имал той, ако беше изчисляван само съобразно договореното – като сбор
от базов лихвен процент /едномесечен Euribor/ и фиксирана надбавка. Този трети
компонент е включен по решение на управителния съвет на ответната банка, взето
по протокол № 38/14.10.2008г. С последващи решения на управителния съвет на
банката размера на едностранната премия е последователно увеличаван от 1% до
3.5%, съгласно заключението на икономическата експертиза.
Така
се поставя въпросът кога ще е налице основателна причина по смисъла на чл.144,
ал.2, т.1 от ЗЗП, която да изключва неравноправния характер на клаузи в
договора и дали такава причина е нали в разглеждания казус.
Съдът
намира, че отговора на този въпрос е отрицателен.
Една
от основните цели на ЗЗП – чл.1, ал.2, т.3, е защитата на икономическите
интереси на потребителите. Телеологичното тълкуване на нормата на чл.144, ал.2,
т.1 от ЗЗП в светлината на посочена цел налага извода, че „основателна причина”
за едностранното изменение на лихвения процент следва да бъде ясно и конкретно
посочена в договора. Това следва от изричното правило на чл.147, ал.1 от ЗЗП.
От заключението на изготвената икономическа експертиза по делото и становището
на ответника изложено в отговора е видно, че промяната на БЛП на Банката е
обвързано с изменението на пазарните условия. Понятието обаче „пазарни условия”
обаче е толкова широко по своето съдържание, обхваща такъв необятен брой
разнопосочни по действие фактори, че на практика е невъзможно да се прецени
кога се е осъществил определен фактически състав, който обуславя пораждането на
потестативното право на банката едностранно да увеличи лихвения процент по
договора за кредит.
В
тази връзка съдът намира, че е недопустимо в един потребителски договор
предпоставките за упражняване на това толкова съществено от гледна точка
интересите на кредитополучателя право на банката, каквото е правото на
едностранно изменение на лихвения процент, да бъдат формулирани по подобен
начин и едва в рамките на едно съдебно производство това пределно широко
понятие – изменението на пазарните условия, да бъде попълвано със съдържание, с
твърдения за настъпили сътресения на кредитните пазари и промяна на рисковите
условия при кредитирането.
От
заключението на вещото лице е видно, че Euribor ставките са основа на цената на
лихвените проценти по всички видове финансови продукти и в този смисъл самият
индекс изразява изменението на пазарните условия. Това, че БЛП на банката се
определя от индекса Euribor се признава от ответника и се дефинира именно като
пазарен /променлив/ компонент. Така дори и да са налице изменения на пазарните
условия – без да е уточнено в договора какви по своя характер и интензитет
следва да са тези изменения, то те най-точно се изразяват от този индекс, който
от своя страна намалява. Видно от заключението на икономическата експертиза при
сключване на договора той е бил с коефициент над 4, достигнал е и до над 5, а
към момента е около 1. т.е. от тук е видно, че уговорените в договора условия
за дължимите лихви, тълкувани на основание чл.147, ал.2 от ЗЗП по благоприятен
за потребителя начин, води до обратния извод спрямо действията на ответника –
на основание намалението на посочения индекс, изразяващо изменението и на
пазарните условия, годишния лихвен процент по договора също следва да бъде
намален, а не да бъде поддържан в същия размер или да бъде увеличаван.
От заключението на вещото лице се установява, че неблагоприятни изменения в макроикономическата среда действително са налице и те се изразяват в нарастване на лошите кредити и ограниченото чуждестранно финансиране. Това от своя страна е причината банките да привличат финансов ресурс чрез депозити при по-висок лихвен процент, което води и до по-висок лихвен процент при кредитите.
Икономически
затруднения изпитват обаче не само банките. Такива трудности изпитват и техните
потребители, чиито интереси също следва да бъдат защитени. В този смисъл, както
беше посочено, желанието на банката да поддържа печалбата си по процесния
договор за кредит в размер на първоначално уговорената възнаградителна лихва не
съставлява „основателна причина” за изменение на лихвения процент.
Клаузата на т.9.6.1 от Общите условията по договора, според която годишния лихвен процент може да бъде само увеличаван, но не и намаляван, е изцяло неравноправна – същата нарушава изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на ищцата и ответника и следователно е нищожна. Предвид изложеното предявения иск като основатален следва да се уважи.
Нищожността
на клаузата на т.9.6.1 от условията по договора води до извода, че размерът на
годишния лихвен процент следва да бъде определян само както първоначално е било
уговорено – като сбор от базовия лихвен процент, съставляващ едномесечния
Euribor и договорената надбавка, без въведения с решенията на управителния
съвет на ответната банка трети компонент – т.нар.премия. Видно от таблица №19 и т. №20 от Допълнителното
заключението на съдебно-икономическата
експертиза заплатените в повече парични суми при съпоставяне на начислените от
банката суми и изчисленията при ГЛП включващ само два компонента –Euribor и
надбавка и месечните погашения по главницата еднакви с тези погасени по кредита
за периода м.04.2010г. до м.04.2014г. за главницата и за периода м. 04.2012 г.-
м. 04.2014 г. за лихва / с оглед направеното възражение за изтекла давност от
ответника, което съдът намира за основателно за периода преди 04.2010 г. за
главницата, респективно преди 04.2012 г. за лихви, с оглед разпоредбите на чл.
110 от ЗЗД и чл.111 от ЗЗД/ са в размер на 5914 евро главница / т.19 от ДЗ-
27642.13 евро -21828.13 евро / и 6312.26 евро лихва / т.20 от ДЗ – 18497.43
евро -12285.17 евро/ или общо 12226.26 евро.
Тази
парична сума е получена от ответника въз основа на едностранното изменение на
лихвения процент, предприето по силата на нищожната клауза на т.9.6.1 от общите
условия по договора за кредит. Съгласно задължителните разяснения по т.1 от
Постановление № 1/28.05.1979г. по гр.дело № 1/1979г. на Пленума на ВС,
неоснователно обогатяване в хипотезата на първия фактически състав на чл.55,
ал.1 от ЗЗД ще е налице, когато е налице предаване, съответно получаване, на
нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване
липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго, каквато липса ще има например в случаите на получаване на
нещо въз основа на нищожен акт. Така е и в разглеждания случай, поради което
съдът приема, че липсва правно основание за заплащането на ответника на сумата
от 12226.26 евро и същата подлежи на възстановяване на ищцата.
Предвид
гореизложеното предявения иск следва да се уважи изцяло до претендирания от
ищцата размер от 12226.26 евро. Над посочения размер предявения иск като
неоснователен следва да се отхвърли. Върху нея следва да се присъди и законна
лихва, считано от датата на предявяване на исковете - 24.03.2016г. до
окончателното им изплащане.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
направените по делото разноски в размер на 3937.87 лева, съобразно уважената
част от иска. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът дължи на ищеца сумата
от 164.78 лв. , съобразно отхвърлената част от иска, т.е. по компенсация
ответникът дължи на ищеца сумата от 3773.09 лв.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за нищожна т.9.6.1 от ОУ към Договор за банков кредит № ****/10.11.2008 г. сключен между Уникредит Булбанк” АД със седалище и адрес на управление: гр.София, район Възраждане, пл.Света Неделя № 7, ЕИК ********* и Д.В.Д., с ЕГН: ********** е нищожна на основание чл.146 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк” АД със седалище и адрес на управление: гр.София, район Възраждане, пл.Света Неделя № 7, ЕИК *********, представлявано от Левон Хампарцумян и Андреа Казини, да заплати на Д.В.Д., с ЕГН: **********, сумата от 12226.26 евро, представляваща неправомерно получена парична сума за периода м.04.2010г. до м.04.2014г., с която банката се е обогатила без основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.03.2015г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 3773.09 лева - направени по делото разноски по компенсация.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за
горницата над 12226.26 евро до 12770 евро, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 24.03.2015г. до окончателното й изплащане.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: