Р Е Ш Е Н И Е
№
...........
гр.Плевен,
20,03,2018 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в открито заседание на двадесети февруари две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Анета Христова, като
разгледа докладваното от съдията
НАЙДЕНОВА гражданско дело №4397
по описа на съда за 2017 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Пред
РС Плевен е постъпила искова молба /изпратена по компетентност от АдмС-Плевен/
от И.Н.Т., ЕГН **********,***, чрез адв.И.А. от ПАК, против ГДИН при
Министерство на правосъдието – гр.София. В ИМ се твърди, че ищецът работи при ответната
Главна дирекция «Изпълнение на наказанията» като държавен служител, назначен
със заповед на Главния директор на ГДИН на длъжност «Надзирател» с място на
работа Затвора - ***. Твърди се, че в периода от 01,02,2012 г. до 31,12,2016 г.
Главният директор на ГДИН и Началникът на Затвора – ***не са му осигурявали
физиологични почивки и почивка за хранене при упражняване на служебните
задължения през 8- и 12-часовите смени, вследствие което при всяка смяна у
ищеца се е натрупвала физическа и психическа умора, появявали са се главоболие
и болки в опорно-двигателния апарат, раздразнителност, ниска работоспособност,
отслабена концентрация и нежелание за работа. Твърди се, че трудът на
надзорно-охранителният състав в местата за лишаване от свобода поради своята
тежест е класифициран в първа категория. Твърди се, че работата на ищеца е
организирана в 8-, 12- и 24-часови смени при сумарно тримесечно отчитане.
Твърди се, че поради неправилното отчитане продължителността на работата на
смени ищецът, както и много негови колеги от цялата страна, е водил дела по
общия ред на гражданското съдопроизводство, като е установил спрямо същия
ответник с влязло в сила решение по гр.д.№1/2013 г. на РС – ***, че в периода
01,10,2009 г. – 30,09,2012 г. е положил 2138 часа извънреден труд. Твърди се,
че в резултат на многобройните аналогични дела е постановено и ТР №8/14,11,2014
г. по т.д.№ 8/2013 г. на ОСГК на ВКС и са въведени изменения на ППЗИНЗС /ДВ,
бр.20/2014 г./, а началникът на Затвора – ***и ищецът са подписали извънсъдебно
споразумение за признаване на положен от ищеца извънреден труд за периода
01,06,2013 г. – 10,03,2014 г. и неговото заплащане. Твърди се, че въпреки
характера и специфичната организация на труда и допълнително полагания
извънреден труд, дължащ се и на недостатъчния наличен състав от надзиратели в
Затвора – ***, и досега не им се осигуряват почивка за хранене и физиологични
почивки, уредени с Наредба № 15/1999 г. на Министрите на здравеопазването, и на
труда и социалната политика за условията, реда и изискванията за разработване и
въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа. Твърди
се, че Наредбата
е издадена на основание чл.12, ал.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд,
съгласно чл.2 на който се прилага за всички предприятия и места, където се осъществява
трудова дейност, с изключението по ал.3, че законът не се прилага само за, и когато
особеностите на някои специфични дейности в системата на МО, МВР и ДА „Разузнаване“ неизбежно
влизат в конфликт с изискванията на закона. Твърди се, че за тези дейности безопасността
и здравето на работещите се осигурява във възможно най-високата степен съгласно
целите на ЗЗБУТ. Твърди се, че съгласно чл.14, ал.1 и ал.2 на ЗЗБУТ задължена и
отговорна за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд на
надзирателите е Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, независимо от това дали тази дейност се осъществява от нейни органи, или
е възложена на други компетентни служби или лица. Твърди се, че същият извод
следва и от разпоредбата на члЛЗ, ал.2 и 3 на ЗИНЗС, уреждащи задълженията на
Главния директор на ГДИН. Твърди се, че на ищеца му е известно, че Министърът
на правосъдието, на който ГДИН е структурно подчинена, е издавал заповеди през
2007, 2012, 2014 и 2015 години, с които е нареждал Главния директор на ГДИН и
началниците на териториалните й служби да организират работното време и
почивките на служителите с оглед спазването на нормите за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд. Твърди се, че това обаче не е било изпълнено
по отношение на Затвора-***. Твърди се, че на ищеца се предоставят физиологични
почивки само при 24-часовите му смени като за 8- и 12-часовите такива не се
предоставят. Твърди се, че едва на 22,05,2015 г. началникът на Затвора-***е
издал Заповед №573 относно разпределянето на работното време, като с т.14 от
заповедта е възложил от своя страна задължението си за определяне на времето за
хранене, времето за отдих и физиологичните почивки на командирите на отделения.
Твърди се, че реално определяне на такива почивки не се случва и почивки през
8- и 12- часовите смени не се ползват. Твърди се, че неползването на почивки по
време на трудовия процес води до негативни последици за работника, което се
презюмира в Наредба №15/1999 г. за условията, реда и изискванията за
разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на
работа. Твърди се, че съгласно чл.1 и §1, т.1 и т.2 от Наредбата режимът на
труд и почивка намалява умората и опазва здравето и работоспособността на
работещите. Твърди се, че почивките са специално организирани от работодателя
периоди на пълно прекъсване на дейността по време на работния ден или смяна,
които се използват за отмора и възстановяване от въздействията на факторите на
работната среда и трудовия процес и са част от работното време. Твърди се, че в
приложението на Наредбата се регламентира вида, броя и времетраенето на
почивките, при следните основни принципи: общото време за регламентирани
почивки при умерено но стенен трудово натоварване достига до 10-15% от
работното време /т.4/; почивките се дават чести и кратки вместо редки и дълги
/т.7/; при 12-часови смени се въвеждат минимум две регламентирани почивки по
време на работа по 30 минути всяка /т.15, “б”в”/; според физическото
натоварване и нервно-психичното натоварване почивките следва да са от различен
вид - активни, полупасивни или пасивни /т.15, 16 и 17/. Твърди се, че чл.169,
ал.1 от ППЗИНЗС декларира от приемането си, че дори лишените от свобода имат
право на здравословни и безопасни условия на труд, поради което е недопустимо
да се твърди, че надзирателите нямат право на почивки по време на работа, и за
тях не е приложима Наредба №15/1999 г. Твърди се, че с допълнение на ППЗИНЗС
/обн.ДВ, бр.20/2014 г./, с чл.16е, ал.5, са въведени изрично размерите на
физиологичните почивки при 8- и 12-часовите смени на надзирателите - за работно
време от 8 часа се осигурява половин час почивка, за работно време от 12 часа -
60 минути почивка. Твърди се, че отделно от физиологичните почивки, на
надзирателите следва да се осигурява и време за хранене не по-малко от 30
минути, което поради непрекъсваемостта на работата в местата за лишаване от
свобода се включва в работното време /чл.166, ал.1 и 4 ППЗИНЗС/. Твърди се, че
тази почивка е извън работното време на
служители на ГДИН, които работят на ненормирано работно време, или на нормирано
работно време без сменен режим /служители от администрацията, шофьори, готвачи
и др. подобни/. Сочи се, че
в предвид
изложеното, ищецът иска ГДИН да му заплати обезщетение за последиците от
неползваните от него почивки при 8- и 12-часови смени в периода 01,02,2012 г.
до 31,12,2016 г. Твърди се, че по правилата на Наредба №15/1999 г. минималният
размер на физиологични почивки при 8-часова
смяна е 48 минути, а при 12-часова - 1ч. и 12 минути, като отделно от това не
му е предоставяно време за
хранене от 30 минути на всяка от тези смени. Твърди се, че след допълването с
нов чл.16е, ал.5 на ППЗИНЗС
/обн.ДВ, бр.20/2014 г./ специалната разпоредба въвежда 30-минутна физиологична почивка при
8-часова смяна, и 60-минутна при 12-часова смяна като остава непроменена дължимата 30-минутна
почивка за хранене. В заключение ищеца моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 4000,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в натрупана физическа и
психическа умора, поява на главоболие и болки в опорно-двигателния аппарат,
раздразнителност, ниска работоспособност, отслабена концентрация и нежелание за
работа, вследствие неизползвани физиологични и почивкиза хранене по време на 8-
и 12-часовите смени като надзирател в Затвора-***в периода 01,02,2012 г. –
31,12,2016 г., ведно със законната лихва от дерозиране на ИМ до окончателното
изплащане на сумата. В с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да
уважи претенцията. В писмени бележки, депозирани в дадения от съда срок,
процесуалният представител на ищеца сочи, че от показанията на разпитаните по
делото свидетели безспорно се установява, че по време на 8 и 12-часовите смени
не са предоставяни физиологични прочивки и време за хранене. Сочи се, че
изявлението на ВЛ Ч., че почивки се предоставят, не почива на събраните по
делото доказателстава. Сочи се, че неправилно ВЛ тълкува понятието
«нерегламентирани почивки». Навеждат се доводи, че след извършено обследване за
длъжността «надзирател» през 2014 г., има препоръки от СТМ към МЦ ***, за
въвеждане на физиологичен режим на труд и почивка заради негативното
въздействие на работната поза и нервно-психическото напрежение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира
писмен отговор чрез юрк.Г.Г., в който сочи, че искът е недопустим. Алтернативно
се твърди, че искът е неоснователен, тъй като не е осъществен фактическия
състав на чл.49 от ЗЗД, поради което следва да бъде отхвърлен. Сочи се, че
исканите експертизи са неотносими към правния спор. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева. В с.з. процесуалният
представител на ответника - юрк.П., моли съда да отхвърли иска. В писмена
защита, депозирана в дадения от съда срок, се развиват подробни съображения, че
заключението на ВЛ Ч. – че почивките на длъжността „надзирател“ са
нерегламентирани, тъй като лицето не може да напуска работното си място, и само
определя начина и мястото на почиване и време на хранене, е правилно и
обосновано. Наведени са доводи, че за процесния период в досието на ищеца няма
данни за заболявания, свързани с твърдените оплаквания, а ВЛ психолог е
посочило, че ищецът е намерил адаптивни решения за справяне с кризисните
ситуации и не се е стигнало до психическа дезорганизация.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
Не се спори между страните, че ищецът
И.Н.Т. от ***през
процесния период от 01,02,2012 г. до 31,12,2016 г. е работил при ответника Главна дирекция «Изпълнение на наказанията» на
длъжността „надзирател” с място на работа - Затвора ***.
От показанията на св.П.Н. се
установява, че по време на 8 и 12 часовите смени не се дава почивка, тъй като
постовете са отдалечени. Свидетелят твърди, че голяма част от надзирателите се
оплакват от болки в опорно-двигателната система – кръст, крака, и нервност.
Сочи се, че само на пост 9 и 10 понякога се изпраща служител за смяна за обяд.
От показанията на св.К.Р.се
установява, че част от постовете са отдалечени, и когато се карат 12-часови
смени на тях, няма никаква почивка, тъй като няма кой да те смени. Свидетелят
сочи, че при 8-часовите смени принципно се конвоират лишените от свобода,
когато работят, и също няма никаква възможност за почивка, тъй като до 10
лишени от свобода е един надзирател.
Сочи се, че когато се карат 24-часови смени или поста е в сградата на Затвора,
тогава вече има почивки и обособени места за хранене. Установява се от
показанията на свидетеля, че горе-долу през един месец в годината се карат
8-часови смени и още толкова – 12-часови смени.
От показанията на св.С.П.се
установява, че след 12-часови дежурства ищецът се прибира изморен и изнервен от
работа, не му се занимава с детето, иска само да си почива. Според свидетелката
след 8-часови смени също се усеща напрежение в ищеца, единствено след
24-часовите смени има по-бодър вид и не изглежда изтощен.
От заключението по изготвената
комплекса съдебно-медицинска експертиза се установява, че трудът на надзирателя се характеризира като
„лек физически труд“, но с и изразено нервно-психическо напрежение и с
непрекъсваем процес на работа – надзорът, който те осъществяват е непрекъснат
по време на цялата смяна. Посочено е, естеството на задълженията е такова, че
не допуска напускане на работното място при никакъв повод, а трудовата дейност
е със значителна отговорност, създаваща нервно-психическо напрежение и
изискваща принудително правостояща работна поза при непрекъсваем процес на
работа. Съгласно заключението на ВЛ-специалист по трудова медицина, спецификата
на длъжността „надзирател“ – непрекъсваем процес на работа, не позволява да има
регламент за почивките, а същите са нерегламентирани – лицето не може да
напусне работното си място, но само определя начина и мястото за почиване и
време на хранене. Съгласно заключението на ВЛ-психолог, ищецът е бил изложен
дълго време на действието на стресогенни фактори, но не може да се твърди, че
тези стресогенни фактори са основно от неизползването на почивки, а висок
рисков фактор е самото естество на работа на ищеца. Посочва се, че ищецът е
успял да генерира адаптивни решения, с които е постигнал разрешение на
кризисните ситуации и не е последвало състояние на психическа дезорганизация.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Правната квалификация на предявения
осъдителен иск следва да се търси в общата разпоредба на чл.49 вр.чл.52 от ЗЗД.
Особеност на конкретния случай е, че неимуществените вреди се претендират на
договорно основание, доколкото се обосновават с твърдения, че ответникът като
работодател не е изпълнил едно от основните си задължения по възникналото между
страните правоотношение - да организира работния процес в съответствие с
изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. Тук е мястото да се
отбележи, че с ТР №4 от 29,01,2013 г. на ОСГТК на ВКС бе приета принципната
възможност за ангажиране отговорността за неимуществени вреди на договорно
основание, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и
са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато се установи
недобросъвестност на длъжника, обезщетението е за всички преки и непосредствени
неимуществени вреди.
Предвид наличието на служебно
правоотношение между страните, приложими
при регулирането на същото са разпоредбите на ЗИНЗС и Правилника за неговото
приложение, и субсидиарно ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.301, ал.3 и ал.4 от
ППЗИНЗС, отменена с ДВ, бр.20 от 2014 г., но действала през част от процесния
период, надзирателите се назначават на пост за 6, 8, 12 или 24 часа, като
непрекъснато носене на службата за една смяна на един пост не може да бъде
повече от 12 часа. Когато службата се носи без прекъсване, за работно време от
8 часа на постовия се осигурява половин час почивка, за работно време от 12
часа - 45 минути почивка и за работно време от 24 часа - 90 минути почивка.
Съгласно новата разпоредба на чл.16е, ал.5 от ППЗИНЗС, приета с ДВ, бр. 20 от
2014 г., когато служебните задължения по
време на наряд или дежурство се изпълняват без прекъсване, за работно време от
8 часа се осигурява половин час почивка, за работно време от 12 часа - 60 минути почивка, и за работно време от 24
часа - 90 минути почивка. Явно е, че с горните разпоредби се обезпечава
осигуряване на устойчива работоспособност, намаляване на умората и опазване на
здравето на работещите, което е посочено като основна цел и в приетата от
Министъра на здравеопазването и Министъра на труда и социалната политика
Наредба №15/1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и
въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа, който
подзаконов нормативен акт е издаден на
основание чл.12, ал.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд. От събраните в хода на делото многобройни и безпротиворечиви гласни
доказателства се установи, че през процесния период от 01.02.2012 г. до 31.12.2016
г., през който ищецът е изпълнявал задълженията си по служебното
правоотношение, визираните по-горе императивни правни норми, уреждащи правото
на почивка, системно не са били спазвани от длъжностните лица, представляващи
администрацията на Затвора ***. От показанията на разпитаните свидетели П.Н. и К.Р.се
установява, че организацията на работа в Затвора ***е на смени с
продължителност 8, 12 и 24 часа, като при 12 - часовите смени се полага труд
основно извън район на затвора с изключение на постовите кули, като и двамата
свидетели са категорични, че по време на 8- и 12-часовите смени на
надзирателите, включително и ищеца, не са осигурявани никакви почивки за
хранене или физиологични почивки. Свидетелите обясняват това положение с
недостига на персонал и отдалечеността на обектите, където се осъществява
дежурството. Според свидетелите липсата на почивки води до умора, нервност,
болки в опорно-двигателния апарат, каквито оплаквания често е споделял и ищеца.
В подобна насока е и заключението на назначената комплексна експертиза, в която
е отразено, че дейността на надзирателите, каквато длъжност заема ищеца, е създаваща
нервно-психическо напрежение и изискваща принудително правостояща работна поза
при непрекъсваем процес на работа. Тук следва да бъде отбелязано, че съдът
споделя доводите на ВЛ-специалист по трудова медицина, че спецификата на
длъжността „надзирател“ – непрекъсваем процес на работа, не позволява да има
регламент за почивките /специално за 8 и 12-часовите дежурства/, но това не
означава, че служителят не може сам да определи кога и как да почине и времето
си за хранене. В тази насока са и показанията на св.Р., който потвърждава, че
когато се конвоират работещи из острова, за храна се носи сандвич, като според
съда никой не може да определи кога служителят ще реши да си го изяде.
Гореизложеното се отнася и за възникнали физиологични нужди, които са
непредвидими.
Действително, това т.нар. хранене на
крак не може да замести пълноценния обяд, а малките паузи – например за цигара,
или за облекчаване на физиологични нужди, не могат да заместят пълноценната
почивка, поради което съдът счита, че все пак са налице предпоставки за
уважаване на ищцовата претенция, макар и не в пълния предявен размер.
С оглед на обсъдените по-горе писмени и гласни
доказателства, съдът приема за безспорно установено настъпването на определени
неудобства за ищеца, изразяващи се в
натрупана физическа и психическа умора, поява на главоболие и болки в
опорно-двигателния аппарат, раздразнителност, ниска работоспособност, отслабена
концентрация, които са последица от бездействието на ответната дирекция и неизпълнението на страна
на последната на законово вменените й задължения, свързани с осигуряването на адекватни физиологични почивки и
почивка за хранене при упражняване на трудовите функции на ищеца като
надзирател в Затвора гр. ***през 8- и 12- часовите смени. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Релевантен за размера на обезщетението момент е този на постановяване на
съдебното решение, като следва да се вземат предвид всички обстоятелства,
очертаващи действителните неудобства на пострадалия. При съобразяване на
продължителността на периода, през който ищецът е търпял определени негативни
психически емоции и стрес и влошаване на общото му здравословно състояние
/касае се за неползвани почивки при 52 броя 8-часови смени и 245 броя 12-часови
смени, в каквато насока е заключението на назначената съдебно- счетоводна
експертиза/, съдът счита, че на ищеца следва да се определи обезщетение в размер на
2 000,00 лева. За разликата до
претендираните 4 000,00 лева
предявеният иск за неимуществени вреди следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца деловодни разноски 560,00 лева. Ответникът също има право на разноски за
юрк.възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 150,00
лева.
По тези
съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието –
гр.София, със седалище ***, представлявана от ***С.Ц., ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.Т., ЕГН **********,***, сумата от 2000,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в натрупана физическа и психическа умора, поява на главоболие и болки в
опорно-двигателния аппарат, раздразнителност, ниска работоспособност, отслабена
концентрация и нежелание за работа, вследствие неизползвани физиологични и
почивки за хранене по време на 8- и 12-часовите смени като надзирател в
Затвора-***в периода 01,02,2012 г. – 31,12,2016 г., ведно със законната лихва
от депозиране на ИМ – 01,02,2017 г., до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 4 000,00 лева ОТХВЪРЛЯ предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието –
гр.София, със седалище ***, представлявана от ***С.Ц., ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.Т., ЕГН **********,***,
деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 560,00 лева.
ОСЪЖДА И.Н.Т.,
ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието –
гр.София, със седалище ***, представлявана от ***С.Ц., деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 150,00 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: