РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. П., 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Ани Харизанова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20245200500051 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от Д.Н. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.
„Г.Б.“ №116, ет. 2, ап.5,против В. Д. Д., с ЕГН ********** , с адрес с. И., общ. П., ул. „41-ва“ №1,
ет. 2, ап. 7.
С исковата молба е предявен осъдителен иск за неоснователно обогатяване .
С Решение № 1095 / 16. 10.2023г. на районен съд П. , постановено по гр. д. № 732/2023г. по
описа на същия съд е уважен частично предявения иск. Присъдени са разноски на страните ,
съобразно с уважената и с отхвърлената част от иска.
Решението на районния съд се обжалва с въззивни жалби, подадени чрез пълномощниците на
страните, и от двете страни в съдебното производство . Жалбите са съответно в уважителната и в
отхвърлителната част на решението .Във въззивните жалби се излагат съображения за
неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и
необоснованост.Искането е да се отмени решението на районния съд в обжалваните части и се
постанови ново решение от въззивната инстанция, по съществото на спора, с което се уважат
въззивните жалби . Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски.
Във въззивните жалби не се правят нови доказателствени искания по смисъла на чл. 260 т. 5 и т. 6
от ГПК.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК са постъпили писмени отговори от противните страни по
въззивните жалби .
1
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си. Не
правят нови доказателствени искания .
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното
решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и
събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК
,прие за установено следното :
Въззивните жалби са процесуално допустими .
Жалбите са подадени от активно легитимирани страни в процеса( ищец , съответно, ответник в
производството пред районния съд ).
Жалбите са подадени в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите
въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение
или за неговата процесуално недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с
правилността на съдебното решение .
І. По въззивната жалба на В. Д. Д.. Въззивната жалба е основателна .
От съдържанието на исковата молба, като единство на изложени обстоятелства и направено искане
съдът прави извода ,че е сезиран с осъдителен иск за неоснователно обогатяване . Правното
основание на иска е по чл. 59 от ЗЗД. Основните характеристики на този вид правна защита са
развити в Постановление № 1/ 28. 05. 1979г. на Пленума на ВС , като указанията имат
задължителен характер за съдилищата(виж т.2на ТР № 2/2009г от 19. 02. 2010г. на ОСГТК на ВКС).
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД е разгледан и в редица
решения на ВКС ,постановени по реда на чл. 290 от ГПК , както и в правната теория .
Обобщавайки съдебната практика и теория може да се определи следния фактически състав на
иска за неоснователно обогатяване:
1/ обедняване на ищеца , което обикновено се изразява в следното :
-ефективно изгубване на имуществена облага;
-пропускане на сигурно имуществено увеличение;
-увеличаване пасивите на имуществото ;
2/ обогатяване на ответника , което обикновено се изразява в следното :
-реално увеличаване на имуществото;
-избягване намаление на имуществото , чрез спестяване на разходи , които ответника нормално би
направил;
-намаляване на пасивите на имуществото на ответника ;
3/ обогатяването , респективно обедняването да са без правно основание .В правната теория и
практика липсата на правно основание се определя , като липса на валидно правоотношение
(договор или едностранна правна сделка ) или липсата на юридически факт (извъндоговорно
2
правоотношение ) , като конкретен източник на права и задължения , въз основа на който
едната страна дава, а другата получава облагата . Правното основание при неоснователното
обогатяване не бива да се смесва с “основанието”,като елемент на каузалните сделки . Липсата на
основание при каузалните сделки води до тяхната нищожност, докато липсата на основание при
неоснователното обогатяване води до неоправдано разместване на имуществени блага .
4/ причинна връзка между обогатяването и обедняването . Между обогатяването на ответника и
обедняването на ищеца трябва да съществува причинна връзка . Това е така , тъй като закона
изисква обогатяването да е “ за сметка “ на обедняването . Причинната връзка при
неоснователното обогатяване не се изразява в това , че обедняването е причина за обогатяването
или пък обратното, а в това , че както обедняването , така и обогатяването трябва да
произтичат от един и същи общ факт или от обща група факти ( виж т. 5 на Постановление №
1/ 28. 05. 1979г. на Пленума на ВС).
5/ субсидиарност на иска . Иска за неоснователно обогатяване е процесуално допустим,само
когато за страната не съществува друг договорен или деликтен иск , или друга правна възможност
да осъществи имущественото изравняване . Ако страната може да защити правата си чрез иск по
чл. 55 от ЗЗД искът по чл. 59 от ЗЗД не е допустим. Искът по чл. 59 от ЗЗД е допустим , когато за
страната въобще липсва друга възможност за правна защита ( виж т. 1 на Постановление № 1/ 28.
05. 1979г. на Пленума на ВС).
6/В случаите на чл. 59 от ЗЗД се дължи по-малката сума между обогатяването и обедняването
,докато в случаите на чл. 55 от ЗЗД на връщане подлежи изцяло полученото без основание, на
неосъществено или отпаднало основание( виж т. 4 на Постановление № 1/ 28. 05. 1979г. на
Пленума на ВС).
Правни изводи .
Въпросът, който поставя казуса е - има ли обогатяване на ответницата по иска, това
обогатяване дали е без правно основание и обогатяването дали е за сметка на обедняването на
ищеца , т. е. съществува ли причинна връзка между обогатяването и обедняването ?
Въззивната инстанция намира за неправилен и нреобоснован извода на районния съд за това, че
всички тези елементи от фактическият състав на неоснователното обогатяване са установени и
доказани по делото .
Какво е установено по делото от фактическа страна на спора ?
Установено е по делото ,че страните са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с решение на
РС П.. От брака съпрузите имат две деца – Х. Д. и Н. Д.. С решението на съда е постановено
родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца да се упражняват от
майката. Установено е по делото ,че детето Н. Д. е живяло при майката и тя е полагала
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето за периода от м. 04.
2020г. до 22. 10. 2021г. За периода от 23. 10. 2021г.до м. 06. 2022г . детето Н. Д. е живяло при
бащата и той е полагал непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето.
Установено е поделото ,че с решение на Дирекция „ Социално подпомагане“ /ДСП/ гр. П. на
майката В. Д. са отпуснати месечни помощи за двете деца, по чл. 7 от Закона за семейните
помощи за деца /ЗСПД/.
В исковата молба ищеца твърди ,че за времето ,за което детето Н. Д. е живяло при него и той е
полагал непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, майката се е
3
обогатила неоснователно със сумите , които е получила ,като семейни помощи за двете деца , а
ответника е обеднял с тези суми за сметка на обогатяването на ищцата, тъй като за този периоди
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето са полагани от бащата .
Претенцията на бащата е уважена от районния съд за периода от 23. 10. 2021г.до м. 06. 2022г.,
в размер на 393,05 лв. , когато детето Н. Д. действително е живяло при бащата и той е полагал
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето.
Този извод на районния съд е неправилен и необоснован , тъй като противоречи на материалния
закон.
Въпросът за получаването на семейните помощи за деца е уреден нормативно в Закона за
семейните помощи за деца / ЗСПД/. В чл. 22 от ЗСПД е посочено ,че при развод или при разделно
живеене на родителите, семейните помощи за деца следва да се получават от родителя, на когото е предоставено
упражняването на родителските права или от родителя , при когото децата живеят. По силата на тази правна
норма , след като детето Н. за определен период от време е живяло при бащата и той е полагал
грижи по неговото отглеждане би следвало семейните помощи за това дете да се получават от този
родител. Така е приел и районния съд, като е присъдил част от семейните помощи ,получени от
майката на бащата . Районният съд е приел,че с тази сума майката неоснователно се е обогатила за
сметка на обедняването на бащата, който реално е полагал грижи за детето Н. .
Правилно в мотивите на обжалвания съдебен акт районния съд е приел ,че се касае за „ целева
помощ „ за отглеждане на дете. Районният съд обаче не е съобразил обстоятелството ,че
семейните помощи за отглеждане на деца се получават въз основа на „разрешителен
режим“, установен в ЗСПД и ППЗСПД. Обстоятелството, че за определен период от време
едното дете е отглеждано от единия родител не означава,че семейните помощи за това
дете се дължат на този родител,само поради факта на упражняването на родителските
права от него .
За да се получават семейните помощи за детето Н. Д. е следвало бащата Д. Д. да подаде
заявление-декларация по чл. 17 от ППЗСПД до ДСП .В заявлението –декларация бащата е
следвало да посочи обстоятелството ,че детето живее при него и той полага непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието му. Следвало е да посочи от кога детето живее при
него,както и да приложи и необходимите документи по чл. 17 ал. 3 от ППСМД.По това негово
искане директора на ДСП следва да се произнесе с нарочна заповед , с която да разреши или да
откаже получаването на семейните помощи за детето Н. от бащата .
В правомощието на ДСП е правото ,след като семейните помощи се предоставят на
бащата да поиска от родителя , който не е полагал грижи за едното дете да възстанови на
ДСП неправомерно получените семейни помощи за това дете.
В конкретиня казус не са осъществени елементите на института на неоснователното
обогатяване по чл. 59 от ЗЗД. Нямаме обогатяване на майката и обедняване на бащата, като
обогатяването на майката да е без правно основание и за сметка на обедняването на бащата .
На основание чл. 271 ал. 1 от ГПК ще следва да се отмени решението на районния съд в
обжалваната част и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора ,
с което се отхвърли иска , като неоснователен.
ІІ. По въззивната жалба на ищеца Д. Н. Д..
Претенцията на ищеца Д. Н. Д. е да се осъди ответницата да му заплати целевата помощ,
4
която е получила от ДСП за детето Н. Д. ,за времето от м. 04. 2020г. до 22. 10. 2021г. Твърди
се ,че за този период от време детето Н. е отглеждано от него,поради което с получените семейни
помощи за това дете майката неоснователно се е обогатила за сметка на обедняването на бащата .
Въззивната жалба е неоснователна .
По делото е безспорно установено ,че за този период от време детето и живяло при майката и тя е
полагала не посредствените грижи по отглеждането и възпитанието му.
Ето защо семейните помощи за това дете са получени съвсем правомерно от майката В. Д. за
посочения период от време .
Установено е по делото,че детето е живяло при бащата след посочения период от време , а
именно за времето от 23. 10. 2021г. до м. 06. 2022г.
Независимо от това , по съображенията , които бяха изложени от съда по-горе, следва да се
приеме ,че бащата не може да иска от майката връщането/ възстановяването / на него , на
семейните помощи за това дете.Възстановяването на семейните помощи може да се иска от
институцията , които ги е отпуснала и реално ги е предоставила , а именно от ДСП П.,а не
от родителя , който реално е полагал грижи за детето.
В конкретния казус е следвало бащата Д. Н. Д. да уведоми ДСП П. за това ,че детето Н. живее
при него и той полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му ,като поиска от
Дирекцията да спре помощта,която е отпусната на майката за това дете и да са предостави на него
семейната помощ за детето , за посочения период от време.
В заключение следва да се посочи ,че според разпоредбите на чл. 7 ал. 1 и ал. 3 от ЗСПД и чл. 17
ал. 1 от ППЗСПД , семейни помощи се отпускат за времето,докато детето завърши средно
образование , но не повече от 20-годишна възраст.
В случая детето Н. Д. е навършило пълнолетие.
По въпроса за разноските по делото .
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски се дължат на адв.Ф. – пълномощник
на В. Д. Д. при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закон за адвокатурата /ЗА/. Но доколкото в
проведеното открито съдебно заседание на 22.02.2024 г. адв. Ф. е заявил, че не претендира
разноски за настоящето производство, такива следва да се присъдят само за първата инстанция.
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38, ал.2 от ЗА
адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение,
в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката.
Следователно, в полза на адв.Ф. следва да се присъди възнаграждение за първата инстанция в
размер на 400 лв.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция следва да се отмени първоинстанционното
решение в частта за разноските относно осъждането на В. Д. да заплати на Д. Д. и адвокат У.,
съответно сумата от 15,72 лв., представляваща сторени разноски за държавна такса, съразмерно на
уважената част от иска и сумата от 115,39 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 1095 / 16. 10.2023г. на районен съд П., постановено по гр. д. №
5
732/2023г. по описа на същия съд В ЧАСТТА, в която иска на Д.Н. Д., ЕГН **********,против В.
Д. Д., с ЕГН **********,е уважен за сумата от 393,05лв., представляваща неправомерно
получени от майката семейни помощи за детето Н. Д. , за времето от 23 10. 2021г. до м. 06.
2022г., с която сума майката неоснователно се е обогатила за сметка на обедняването на бащата ,
вместо , което постановява:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Д. Н. Д., ЕГН **********,против В. Д. Д., с ЕГН **********, за
заплащане на сумата от 393,05лв., представляваща неправомерно получени от майката семейни
помощи за детето Н. Д. , за времето от 23 10. 2021г. до м. 06. 2022г., с която сума майката
неоснователно се е обогатила за сметка на обедняването на бащата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д. Н. Д., ЕГН **********, гр.П., ул.„Г.Б.“ №116, ет. 2, ап. 5 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
Ф. И. Ф. от АК П., със служебен адрес гр. П., ул.„Т.Х.“ № 8, сумата в размер на 400 лв.
/четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за първата инстанция.
ОТМЕНЯ решение №1095/16.10.2023 г., постановено по гр.д.№732/2023 г. по описа на РС П., В
ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която е осъдена В. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на Д. Н. Д.,
ЕГН ********** сумата от 15,72 лв., представляваща разноски за държавна такса, съразмерно на
уважената част от иска, както и в частта, в която е осъдена В. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на
адвокат А. С. У. от АК сумата в размер на 115,39 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА решението на районния съд в останалата обжалвана част.
На основание чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК решението на въззивната инстанция не подлежи на
касационно обжалване( гражданско дело с цена на иска под 5000 лв. )
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6