Р Е
Ш Е Н И Е
№ 197 29.11.2019
г.
гр. Средец
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия,
в открито съдебно заседание на 29.10.2019 година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар Костадинка Лапова
Като разгледа докладваното от съдия Кр.
Донева
гражданско дело № 293 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба /ведно с уточнителна молба вх. №
1292/03.06.2019 г./ на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр. Бургас против С.К.А.,
в която се твърди, че ответникът е страна по правоотношение с предмет доставка
на ВиК услуги от ищцовото дружество до водоснабден имот, находящ се в гр.
Бургас, кв. „Горно Езерово“, ул. „Явор“ 1Б, за който в ищцовото дружество е
открита и заведена партида с аб. № 715499 – за отчитане на водни доставки от 1
бр. измервателен уред. Поддържа се, че в качеството си на потребител на
услугите ВиК по смисъла на Наредба № 4/14.09.2004 г. и като абонат на
дружеството, съобразно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ищцовото дружество,
ответникът е следвало да заплаща консумираните услуги в 30-дневен срок от
издаване на съответните фактури. Сочи се, че за отчетния период 22.03.2016 г. –
23.01.2018 г. по процесния абонатен номер са налице незаплатени задължения за
доставена, отведена и пречистена вода на обща стойност 666,50 лева,
осчетоводени посредством издадени в периода 25.04.2016 г. – 25.01.2018 г.
фактури, индивидуализирани в исковата молба по номера, дати и стойност. Твърди
се, че показанията на измервателното средство в имота са отчитани по електронен
път. Твърди се още, че за вземането на ищеца, ведно със законната лихва от
датата на заявлението по чл. 410 от ГПК и за лихва за забава в общ размер 71,10
лева за периода 26.05.2016 г. – 20.12.2018 г. е била издадена Заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 96/2019 г. по описа на Районен съд – Средец, като
по отношение на ответника са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 47, ал. 5 от ГПК за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК. Иска се
установяване на вземанията по заповедта за изпълнение. Претендират се
направените в двете производства разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, чрез назначен на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител адв. Елена Т., в писмен отговор
оспорва исковете по
основание и размер. Възразява против потребителското качество на ответника през процесния период,
респективно същият да е получател на услуги и да има задължения по валидно
правоотношение между страните. Оспорва ответникът да е получавал процесните
фактури и покани за доброволно изпълнение. Оспорва доказателствената стойност
на процесните фактури, като несъдържащи всички реквизити, изискуеми по Закона
за счетоводството, както и съдържанието им. Оспорва доказателствената стойност
на представения с исковата молба документ „показания за студен водомер“ –
поради липса на съдържание за авторството му и дата на издаване. Оспорва изправността
на измервателното устройство, по което се отчита доставката на съответните
услуги. При условията на евентуалност релевира правоизключващо възражение за
изтекла погасителна давност на задълженията.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение № 157/07.02.2019 г.,
издадена по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 96/2019 г., Районен съд –
Средец е разпоредил ответникът С.К.А. да заплати на “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД – гр. Бургас сумата 666,50 лева по неизплатени фактури за
ползвани ВиК услуги, със законна лихва от 02.01.2019 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 71,10 лева, начислена за периода 26.05.2016 г. – 20.12.2018
г., както и 25 лева за държавна такса по делото и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта е връчена на С.К.А. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
което обосновава правния интерес на заявителя да предяви по реда чл. 422, ал.
1, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в настоящото производство исковете за
установяване на задълженията.
От справка по лице в Служба по вписванията – Бургас за периода от
01.01.1992 г. до 05.09.2019 г., не се установява ответникът С.К.А. да е бил
собственик на водоснабдения процесен обект, находящ се в гр. Бургас, кв. „Горно
Езерово“, ул. „Явор“ 1Б. Разпитаната по делото отчетничка Р. Д. Н. поддържа, че отчитаното от нея измервателно средство се е намирало в
имот на ответника с административен адрес гр. Бургас, кв. „Горно Езерово“, ул.
„Явор“ № 3, т. е. различен от твърдяния в исковата молба водоснабден обект.
Независимо от липсата на основание, за конкретния процесен имот в ищцовото
дружество е открита партида на името на ответника с абонатен № 715499. По този
абонатен номер е отчетено количество водно потребление, преминало през
измервателното средство за периода 22.03.2016 г. – 23.01.2018 г., в размер на 300
куб. м. – според заключението на съдебно-техническа експертиза по делото.
Според заключението на съдебно-икономическа експертиза, количеството вода е
осчетоводено посредством 22 бр. фактури на обща стойност 668,27 лева, при салдо
666,50 лева /след частично плащане по първата фактура преди датата на
заповедното производство/, които не са изплатени към датата на изготвяне на експертизата.
Във всяка от фактурите е указан в долния десен ъгъл 30-дневен краен срок за
плащане на сумите. Изчислени от вещото лице, лихвите за забава върху дължимите
суми по фактурите за периодите от деня на падежите им до посочената в
заявлението по чл. 410 от ГПК крайна дата – 20.12.2018 г., са в общ размер 94,94
лева.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове за
заплащане на задължения, произтичащи от консумирани ВиК услуги по издадени фактури, както и за лихва за забава, са предявени по
реда чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Същите са депозирани с оглед на твърдяното
неизпълнение от страна на ответника на
задължения по правоотношение с предмет доставка на услуги до обекта, за който
на негово име е открит клиентски номер в ищцовото
дружество.
В тежест на ищеца бе да докаже, че ответникът е бил потребител на услугите му през процесния период, респективно наличието на валидно
правоотношение между него и потребителя. По смисъла на §1, ал. 1, т.
2, б. „а” и б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, потребител е всяко физическо/юридическо лице,
собственик или ползвател на имот, за който се предоставят ВиК услуги. Дефинициите
на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и на чл. 2, ал. 1, т. 1 от
публично известни Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор – гр.
Бургас също определят, че потребител е собственикът
или ползвателят на имот, за който се предоставят ВиК услуги. В случая не
се установи по делото ответникът да е бил собственик на процесния водоснабден
имот. Не се доказа и да е бил негов ползвател, напротив – от гласните
доказателства се установи, че е обитавал със семейството си имот с различен
административен адрес. Тези факти, отнесени към нормите на Общите условия за
получаване на услугите ВиК от "Водоснабдяване и канализация" ООД –
гр. Бургас, налагат извод, че между него и ищеца не е имало облигационно
правоотношение, независимо че комуналната партида на имота се води от оператора
на негово име. Предвид на това
съдът счита, че не се доказа пасивната легитимация на ответника да отговаря за
процесните задължения,
доколкото ищецът позовава вземанията си в качеството му на потребител. При установеното несъвпадение във водоснабдените имоти и
при липса на други доказателства, че между “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД – гр. Бургас и С.К.А. е възникнало
твърдяното в заявлението по чл. 410 от ГПК и в исковото производство
облигационно отношение с предмет доставка на ВиК услуги от ищцовото
дружество до водоснабден имот, находящ се в гр. Бургас, кв. „Горно Езерово“,
ул. „Явор“ 1Б, претенциите за установяване на
вземанията по Заповед №
157/07.02.2019 г. по ч. гр. дело № 96/2019 г. по описа на Районен съд – Средец, като
недоказани по основание следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 77
от ГПК ищецът следва да бъде осъден да довнесе дължимото на основание чл. 47,
ал. 6 от ГПК възнаграждение за особения представител на ответника за разликата
от 150 лева до 300 лева, което не е сторил доброволно в указания му с
протоколно определение от 29.10.2019 г. срок. Така определеното минимално
възнаграждение е съобразено с вида на процесуалната дейност съобразно Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В трайната практика на съдилищата се
приема, че когато страна остане задължена за разноски, каквито са тези по чл. 47, ал. 6 от ГПК, съдът на основание чл. 77 от ГПК, не само има право, но е длъжен да ги
събере принудително от задължената по тях страна, което във времево отношение
може да стане, както по време на разрешаване на спора по делото, така и след
приключване на делото в рамките на давностния срок. С оглед предмета на
произнасяне, видът на съдебния акт, с който се постановява принудителното
събиране на разноските, е определение, като характерът на акта е и изрично посочен в цитираната разпоредба.
Безпротиворечива е и практиката, че разноските по чл. 77 от ГПК трябва да се присъдят със съдебното
решение, ако към момента на постановяването му съдът констатира наличие на
неизпълнение на задължението за внасянето им. В тази си част решението има
характер на определение, подобно на хипотезата, когато съдът се произнася по
искане на страните за разноски по чл. 78 от ГПК с решението си, като приключващ делото акт в съответната инстанция
по смисъла на чл. 81 от ГПК, поради което решението може да бъде изменяно в тази част по реда на
чл. 248 от ГПК от
постановилия го съд.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛАЗАЦИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа,
ул. “Генерал Владимир Вазов” № 3, ЕИК *********, представлявано от инж. Г. Й. Т., на основание чл. 422 от ГПК
искове – за признаване за установено по отношение на С.К.А., с ЕГН **********,***,
че дължи сумата 666,50 лева, представляваща равностойност на доставена,
отведена и пречистена вода до партида с аб. № 715499 във водоснабден имот,
находящ се в гр. Бургас, кв. „Горно Езерово“, ул. „Явор“ 1Б, по издадени през
периода 25.04.2016 г. – 25.01.2018 г. фактури, ведно със законната лихва от 02.01.2019
г. до окончателното й изплащане и сумата 71,10 лева за периода 26.05.2016 г. –
20.12.2018 г.,
представляваща лихва за забава, за които суми е издадена по реда на чл. 410 от ГПК Заповед за изпълнение на
парично задължение № 157/07.02.2019 г. по ч. гр. дело № 96/2019 г. по описа на Районен съд – Средец.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК
“ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛАЗАЦИЯ” ЕАД – гр. Бургас да заплати по
сметката на Районен съд – Средец възнаграждение за особен представител по чл.
47, ал. 6 от ГПК в размер на 150 лева и държавна такса от 5 лева в случай на
издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като в частта за произнасяне по чл. 77 от ГПК
решението има характер на определение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: