Присъда по дело №271/2018 на Окръжен съд - Враца

ПРИСЪДА №

 

гр. Враца, 22.04.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                              Председател:ЛИДИЯ КРУМОВА

                                  Членове:И. МАРИНОВ

 

                      Съдебни заседатели:Е.М.

                                         М.Ц.

                                          И.Х.

                                           

с участието на секретаря Миглена К. в присъствието на прокурора Красимир Невенов, като разгледа докладвано от съдия МАРИНОВ НОХД № 271 по описа за 2018 год., въз основа на закона и доказателствата

 

 

П Р И С Ъ Д И:

 

 

Признава подсъдимия М.Г.Г., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, със средно образование, безработен, женен, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 16.03.2013 г. в с. ***, обл. Враца, чрез незаконно държано саморъчно изработено огнестрелно оръжие - 1 брой гладкоцевна ловна пушка е направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице: полицейските органи - Ц.К.Г. - старши полицай в сектор „СОД“ към ОД МВР Враца и Н.Д.Г. - инспектор в сектор „ПКП“ към ОД МВР Враца, при изпълнение на службата им — участие в провеждане на полицейска операция на територията на ОД МВР Враца, по задържане на лице обявено за ОДИ, като деянието е извършено по начин и със средства опасни за живота на мнозина и е останало недовършено по независещи от дееца причини, като по този начин е осъществил състава на престъпление по чл. 116, ал 2, вр.ал. 1, т. 4, пр. З, т. 6, пр. 1 и пр. 2, вр.чл. 115, вр.чл. 18, ал. 1 от НК, поради което и на основание този текст и във връзка с чл. 58 б."а", вр.чл. 55, ал. 1 т. 1 НК, го ОСЪЖДА на 10 (десет) години "Лишаване от свобода".

Признава подсъдимия М.Г.Г. за виновен и в това, че в началото на м. март 2013 г. в с. ***, обл. Враца е придобил и до 16.03.2013 г. в дома си в с. ***, обл. Враца е държал огнестрелно оръжие - 1 брой гладкоцевна ловна пушка, 20-ти калибър, представляваща нестандартно, атипично, саморъчно изработено огнестрелно оръжие, годно да произведе изстрели и 2 /два/ броя боеприпаси - ловни патрони, 20 калибър, тип „Бренеке“ без да има за това надлежно разрешение съгласно Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, като по този начин е осъществил състава на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, поради което и на основание този текст и във връзка с чл. 54 НК, го ОСЪЖДА на 2 (две) години "Лишаване от свобода".

На основание чл. 23, ал. 1 НК, ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия М.Г.Г., със снета по-горе самоличност, едно общо наказание в размер на 10 (десет) години "Лишаване от свобода", което да изтърпи при първоначален "строг" режим, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 б. "а" ЗИНЗС.

На основание чл. 25, ал. 1, вр.чл. 23, ал. 1 НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия М.Г.Г. едно общо наказание в размер на 10 (десет) години "Лишаване от свобода", по осъжданията му по НОХД № 1750/13 г. на РС Шумен; по НОХД № 2859/13 г. на РС Бургас; по НОХД № 874/13 г. на РС Враца; по НОХД № 6581/13 г. на СРС; по НОХД № 448/14 г. на РС Ловеч; по НОХД № 2426/14 г. на РС Бургас; по НОХД № 689/14 г. на РС Ямбол; по НОХД № 8959/13 г. на СРС; по НОХД № 194/14 г. на РС Гълъбово; по НОХД № 192/14 г. на РС Гълъбово; по НОХД № 550/14 г. на РС Ботевград; по НОХД № 473/15 г. на РС Петрич; по НОХД № 14771/14 г. на СРС и по настоящето дело, което да изтърпи при първоначален "строг" режим, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 б. "а" ЗИНЗС,

На основание чл. 59, ал. 1 НК приспада времето, през което осъденият Г. е бил задържан по мярка за неотклонение "Задържане под стража" по настоящето дело, считано от 17.03.2013 год., до 13.02.2014 год., а на основание чл. 25, ал. 2 НК от така определеното общо наказание, приспада и изтърпяната част от включените в съвкупността наказания.

 

ОСЪЖДА подсъдимия М.Г.Г. със снета по-горе самоличност, да заплати на Ц.К.Г. сумата от 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 16.03.2013 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния размер на предявения гр.иск отхвърля същият, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА подсъдимия М.Г.Г. със снета по-горе самоличност, да заплати на Н.Д.Г. сумата от 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 16.03.2013 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния размер на предявения гр.иск отхвърля същият, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА подсъдимия М.Г.Г. със снета по-горе самоличност да заплати по сметка на ОД МВР Враца, направените по делото в досъдебна фаза разноски в размер на 754,66 /седемстотин петдесет и четири лева и 66 стотинки/.

ОСЪЖДА подсъдимия М.Г.Г. със снета по-горе самоличност да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВрОС, направените по делото разноски в размер на 734.12 /седемстотин тридесет и четири лева и 12 стотинки/, както и д.т. в размер на 1200 лв. /хиляда и двеста лева)

ОСЪЖДА подсъдимия М.Г.Г. със снета по-горе самоличност да заплати на Ц.К.Г. и Н.Д.Г. направените по делото разноски в размер на 3800 /три хиляди и осемстотин/ лв. за адвокатско възнаграждение в съдебна и досъдебна фаза.

На основание чл. 53 НК, отнема в полза на Държавата представените по делото веществени доказателства - 1 бр. двуцевна гладкоцевна пушка, кал.20-ти и 2 бр. гилзи.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред САС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕН:

 

                   

                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

М О Т И В И

 

към присъда № 10/22.04.2019 г., постановена по НОХД № 271/2018 г. на Врачанския окръжен съд

 

Окръжна прокуратура Враца обвинява М.Г.Г. ***, ЕГН ********** в това, че на 16.03.2013 г. в с. ***, обл. Враца, чрез незаконно държано саморъчно изработено огнестрелно оръжие - 1 брой гладкоцевна ловна пушка е направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице: полицейските органи - Ц.К.Г. - старши полицай в сектор „СОД“ към ОД МВР Враца и Н.Д.Г. - инспектор в сектор „ПКП“ към ОД МВР Враца, при изпълнение на службата им — участие в провеждане на полицейска операция на територията на ОД МВР Враца, по задържане на лице обявено за ОДИ, като деянието е извършено по начин и със средства опасни за живота на мнозина и е останало недовършено по независещи от дееца причини, като по този начин е осъществил състава на престъпление по чл. 116, ал. 2, вр.ал. 1, т. 4, пр. З, т. 6, пр. 1 и пр. 2, вр.чл. 115, вр.чл. 18, ал. 1 от НК.

Окръжна прокуратура Враца обвинява М.Г.Г. и в това, че в началото на м. март 2013 г. в с. ***, обл. Враца е придобил и до 16.03.2013 г. в дома си в с. ***, обл. Враца е държал огнестрелно оръжие - 1 брой гладкоцевна ловна пушка, 20-ти калибър, представляваща нестандартно, атипично, саморъчно изработено огнестрелно оръжие, годно да произведе изстрели и 2 /два/ броя боеприпаси - ловни патрони, 20 калибър, тип „Бренеке“ без да има за това надлежно разрешение съгласно Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, като по този начин е осъществил и състава на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.

В проведеното на 05.12.2018 г. открито разпоредително заседание пострадалите Ц.К.Г. и Н.Д.Г. заявиха, че желаят да бъдат конституирани като граждански ищци и частни обвинители, като всеки от тях предяви граждански иск против подсъдимия, за сумата от по 60 000 лв. - обезщетение за претърпени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 16.03.2013 г., до окончателното изплащане на тази сума. С нарочно определение от същата дата предявените искове бяха приети от съда за съвместно разглеждане с наказателното производство, а Ц.К.Г. и Н.Д.Г. бяха конституирани като граждански ищци и частни обвинители. Същите се представляваха в процеса от адвокат С.Г..

Разпитан на проведеното предварително производство, а и в с.з. подсъдимия заявява, че не се признава за виновен по повдигнатото му първо обвинение, но признава вината си по второто такова. Заявява, че при влизането на полицаите в домът му е знаел, че го издирват по друго дело и е имал желание да скрие пушката под леглото си, но е бил забелязан в момента, когато я е хвърлял там. След това е бил задържан от служителите на реда. Отрича да е насочвал пушката към К. и Д., както и да е опитвал да произведе изстрели. Признава, че съхранявал пушката около 10 дни.

В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура Враца заяви, че поддържа всяко от повдигнатите на подсъдимия обвинения и счита, че всяко от тях е доказано по несъмнен начин. Поиска подсъдимия да бъде признат за виновен и по двете обвинения, като изрази становище, че наказанието за всяко от тях следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а след определяне на общото наказание, същото да бъде изтърпяно при първоначален "строг" режим. По отношение предаявените граждански искове, заяви желание за уважаването им в пълен размер.

Повереника на гражданските ищци и частни обвинители - адв. С.Г. заяви желание за уважаване в пълен размер на предявените искове за всеки от двамата пострадали, ведно със законната лихва от датата на деянието, до окончателното им изплащане. По отношение наказателната отговорност на подсъдимия, заяви желание за определяне на наказанието му при превес на отекчаващите отговорността му обстоятелства. Такова беше становището и на пострадалите.

Защитника на подсъдимия оспорва фактическата обстановка по делото, като изрази становище за дефицит на доказателства за вината на неговия доверител. Поддържа, че липсват доказателства Г. изобщо да е държал пушката по време на инцидента, тъй като по нея не са установени негови отпечатъци. Твърди също, че доверителят му е бил убеден, че оръжието не може да произвежда изстрели, поради което и било нелогично да го насочва към идващите да го задържат полицаи. Твърди и липса на умисъл за убийство от страна на Г..

С оглед заявената позиция, желае оправдаване на клиента си по първото обвинение и налагане на минимално наказание по второто такова. Смята предявените граждански искове за неоснователни и желае отхвърлянето им като такива. Такова е становището и на защитника по чл. 91 ал. 2 НПК, както и на подсъдимия.

По делото бяха разпитани свидетелите Ц.К.Г., Н.Д.Г., А.Н.С., Г.Г.П., Г.П.Г., Н.А.П., Г.К.П., Г.К.Г., Д.М.Ш., А.Г.Ц., Ц.Й.П., Н.Г.Г. и В.Б.А..

С оглед констатирани противоречия в показанията дадени на ДСП и в с.з. от част от свидетелите, както и за твърдения от тяхна страна, че не си спомнят определени факти и обстоятелства, но и с оглед липсата на съгласие от страна на подсъдимия за прочитане на тези показания, на основание чл. 281, ал. 4, вр.ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, съдът прочете показанията на свидетелите Г.Г.П., Г.П.Г., Н.Г.Г., Н.А.П., Г.К.П., Д.М.Ш. и Г.К.Г..

След прочитане на тези показания, свидетелите потвърдиха същите, като заявиха, че разминаванията се дължат на изтеклия продължителен период от време.    

На основание чл. 281, ал. 5, вр.ал. 1, т. 1 НПК съдът прочете показанията на свидетелите Ц.К.Г. и Ц.Й.П..

Приети бяха заключенията на експертите И.И., Н.В., П.М., Е.Н., Г.Г., П.П., А.А. и Н.Ж..

Съдът като взе предвид обясненията на подсъдимия, доводите и съображенията на неговите защитници, показанията на разпитаните свидетели, изготвените и депозирани в с.з. експертизи, както и всички други събрани и приобщени към делото по реда на чл. 281, чл. 282, чл. 283 и чл. 284 НПК писменни и веществени  доказателства и след като ги разгледа по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимия М.Г. е роден в гр.Бяла Слатина, но живее в с. *** обл. Враца. Женен е и има две деца. Към датата на извършване на деянието 16.03.2013 год. е бил реабилитиран.

За периода от 03.09.2011 год. до 09.03.2013 год. бил извършил девет престъпления по чл.209 НК, три престъпления по чл.210 НК и едно такова по чл.211 НК, за които били образувани НОХД в различни градове от страната, по част от които бил обявен и за ОДИ.

Пострадалите Ц.К.Г. и Н.Д.Г. ***, като първият бил старши полицай в сектор „СОД“, а вторият - инспектор в сектор „ПКП“.

На 16.03.2013г. към 17.30 ч. в сектор „ПКП“ при ОД на МВР Враца бил получен сигнал от 05 РУ СДВР съдържащ данни, че подсъдимият, се укривал на постоянния си адрес в с. ***. В сигнала се уточнявало, че Г. е обявен за ОДИ, както и че се придвижва с лек автомобил, марка „БМВ“ с ДКН ВР *** ВМ, сребрист на цвят. Посочено било също, че издирваното лице било с агресивен характер и било възможно да окаже съпротива при задържане или да направи опит за бягство.

При извършена проверка в масивите на МВР, полицаите установили, че подсъдимият се издирва от още 9 РУ на МВР на  територията на Р България, включително и от ОД на МВР Враца за престъпление по чл. 209 от НК.

В изпълнение на задълженията си, свидетелите Д.М.Ш. от сектор „ПКП“ при ОД на МВР Враца, Г.К.Г. от сектор „СОД“ при ОД на МВР Враца, Н.Д.Г. от сектор „ПКП“ при ОД на МВР Враца и Ц.К.Г. от сектор „СОД“ при ОД на МВР Враца, предприели съответните издирвателни мероприятия. Било поискано съдействие и от РУ на МВР Бяла Слатина, като за целта били изпратени трима служители - свидетеля А.Г.Ц. и колегите му Т. Ц. и Т. И., които пътували с полицейски автомобил със съответните отличителни знаци. Свидетелите Д.Ш. и Н.Г. били цивилни, а останалите били с полицейски униформи. Двете групи се събрали в с.Борован и от там заедно продължили към с. ***. Около 21.45 ч. пристигнали на адреса в с. ***, като забелязали, че в двора имало две пострайки - по голяма къща и намиращата се зад нея едноетажна постройка, пригодена като лятна кухня. В близост до тях бил паркиран лек автомобил „БМВ“, с ДКН ВР *** ВМ, който по дадената им информация се ползвал от укриващият се Г.. Лампите в лятната кухня светели и се виждало присъствие на хора вътре. Полицейските служители подали звуков и светлинен сигнал със служебния автомобил и няколко пъти извикали „Полиция, отворете!“, но никой не реагирал. Тъй като входната порта към улицата била заключена, полицаите прескочили оградата и разделяйки се на два екипа, се придвижили до жилищните сгради. Т. Ц. и Т. И. се придвижили до къщата, а останалите се насочили към лятната кухня, като през прозореца видели, че там се намира подсъдимият и неговите родители, които гледали телевизия.

Свидетелите отново извикали "Полиция", а Ц.К. почукал на входната врата на лятната кухня. Започнали да лаят кучета и в този момент на вратата си показал бащата на подсъдимия - свидетеля Г.П.. К. му се представил и попитал дали М.Г. е в дома си. От своя страна св. Г.П. извикал на полицаите да се махат от дома му, като се опитал да избута К. и да забави влизането на полицаите в стаята. От мястото, на което бил застанал пострадалия имал видимост към вътрешността на постройката и забелязал, че вратата на стаята била отворена, а вътре бил Г.. Именно и поради това, К. избутал П. навътре в коридора и влязъл в стаята, следван от колегата си - свидетеля Н.Д.. Зад тях били свидетелите Г.Г. и А.Ц., а свидетеля Ш. останал в коридора да обезопаси бащата на подсъдимия. Чувайки разговора от вън и докато пострадалите влязат в стаята, Г. скочил от леглото и от намиращия се наблизо скрин извадил гладкоцевна пушка, като я насочил към влезлите в стаята Ц.К. и Н.Д.. Пушката била с къси цеви и била заредена с два патрона тип "бренеке". Подсъдимия опитал да произведе изстрел, но се чуло само едно изщракване. В това време К., който бил на 2 - 3 метра, пристъпил напред към Г. за да го обезвреди и задържи, и в този момент се чуло второ изщракване, но изстрел отново не бил произведен. К. се пресегнал към пушката, хванал с едната си ръка цевите, а с другата направил захват на Г. след което го издърпал напред за да загуби равновесие и го повалил на земята. Издърпал пушката от ръцете му, хвърлил я на земята, а св. Д. я изритал встрани от подсъдимия, на когото били поставени белезници. Докато му поставяли белезниците, подсъдимият напсувал полицаите и им казал: "... днес извадихте късмет". Свидетелите Г. и Ц. станали преки очевидци на случилото се. Ситуацията била видяна и от майката на подсъдимия, която също била в стаята. След задържането на Г., за инцидента било уведомено ръководството на ОД на МВР Враца, в лицето на св. В. А.. На мястото била изпратена оперативно-следствена група от РУ на МВР Бяла Слатина, която предприела претърсване с цел изземване на доказателства. В хода на това процесуално-следствено действие, била иззета процесната двуцевна ловна пушка с рязани цеви и приклад с дължина 46 см. В цевите на оръжието били намерени и иззети 2 бр. боеприпаси, кал.20 с надпис „Fiocchi“; 1 брой газов пистолет „Zoraki 925“, кал. 9 мм с № 006366; 2 броя пълнители и 8 броя боеприпаси, намиращи се в единия от пълнителите и 1 брой масльонка. Наред с тези вещи, били намерени и иззети множество документи - нотариално заверени пълномощни, договори за доставка; нотариални актове за покупко-продажба на земеделски имоти.

От представената по делото балистична експертиза, изготвена от експерта И.И. и депозирана с протокол № 13/17.03.2013 г. и приложена на лист 41, том І от ДП е видно, че представената за изследване пушка е нестандартно, атипично, саморъчно изработено огнестрелно оръжие, годно да произвежда изстрели с лявата цев, с ловни патрони 20 калибър.

Представените два броя ловни патрони тип "Бренеке" са стандартни боеприпаси за огнестрелно оръжие, ловна пушка 20 калибър, годни са да се ползват по предназначение и да произвеждат изстрели.

Представените за изследване осем броя патрони са стандартни халосни патрони за газ-сигнално оръжие, кал. 9 мм.

Представения пистолет, модел "ZORAKI 925" с № 006366 е стандартно газ-сигнално оръжие, калибър 9.0 мм, което е технически изправно, годно да се ползва по предназначение и да произвежда изстрели.

В защита на заключението си вещото лице уточни, че нестандартността на оръжието се дължи на това, че същото не е фабрично производство, а е самоделно изработено. Уточни също, че ловен патрон 20-ти калибър може да бъде снаряден както със сачми различни размери, така и с куршум. Калибърът определя размера на цевите на пушката, а не съдържанието на ловния патрон. В конкретния случай изследваните два патрона са били заредени с куршум. Когато патрона е зареден със сачми, те са повече от една, а когато е тип "Бренеке" е само един куршум. Надписите по гилзите сочат, че те са били заредени с оловен куршум.

По повод различията в казаното от експерта в с.з. и посоченото на стр.3 от протокола (л. 44, том І ДП) в т. 2, абзац 2-ри, където е записано, че "представените 2 бр. патрони са нормално снаряжени с барут и сачми", експерта уточни, че най-вероятно се касае до техническа грешка в експертизата и е категоричен, че са касае до заредени с куршум ловни патрони, които преди да бъда изстреляни при експерименталната стралба са били фабрично снарядени.

От представената по делото балистична експертиза, изготвена от експерта И.И. и депозирана с протокол № 14/3 април 2013 г., приложено на л. 129, том І от ДП е видно, че представените му за изследване два броя патрони са били стандартни боеприпаси за огнестрелно оръжие. Същите са били тип "Бренеке" за ловна пушка 20 калибър, които са годни да се ползват по предназначение и да произвеждат изстрели. С патроните е правен опит да се произведат изстрели от нестандартното огнестрелно оръжие. В последствие, след изземването им, с тези патрони е била проведена експериментална стрелба. Експерта уточни, че не той е иззел пушката от мястото на инцидента и затова не може да каже кой патрон е изваден от лявата и кой от дясната цев. Категоричен е обаче, че преди експерименталната стрелба е констатирал по една следа върху всяка от двете гилзи.

От представената по делото балистична експертиза, изготвена от експерта Н.В. и депозирана с протокол № 170/12.05.2015 г., приложена на л.67, том ІІ от ДП е видно, че след неуспешен изстрел със саморъчно изработената пушка 20 калибър, която е иззета по ДП № 215/2013 г. по описа на РУП-Бяла Слатина, върху дъната на стреляните патрони остават видими следи с различна неправилна форма от ударниците за лявата и дясната цеви.

От представената по делото разширена балистична експертиза, изготвена от експертите Н.В. и И.И. и депозирана с протокол № 253/09.07.2015 г., приложена на л. 73 и сл., том ІІ от ДП е видно, че  върху едната гилза, която е обект на ДП № 215/2013г. са установени две дълбоки следи, оставени от жилото на лявата цев на пушката, която е обект на ДП № 215/2013 г. Едната следа е получена при експерименталната стрелба на пушката и патрона, от който е получена гилзата, другата е получена от неуспешен опит за стрелба на пушката с този патрон. Върху другата гилза също са установени две следи. Едната, по-дълбоката е получена от жилото за лявата цев при експерименталната стрелба на пушката и патронът, от който е получена гилзата, другата по-плитката повърхностна следа, е оставена от жилото на дясната цев на пушката и е получена от неуспешен опит за стрелба на пушката с този патрон. Следите от жилата на ударниците на пушката, които остават върху капсулите на стреляните патрони, са ексцентрично разположени, леко изместени от центъра на капсул-възпламенителите, поради което при повторното поставяне на патроните в друго положение в цевите и при последващ опит, следите от жилата ще са на друго място върху капсулите така, че същите не се припокриват. Първоначалните следи върху двете гилзи са получени при неуспешен опит да се произведе изстрел с пушката и патроните, от които са получени гилзите, като върху едната гилза е получена следа от жилото за лявата цев, на другата гилза е получена следа от жилото на дясната цев. Допълнително при експерименталната стрелба върху всяка една от гилзите е получена следа от жилото на лявата цев.

От представената по делото тройна балистична експертиза, изготвена от експертите Н.В., Е.Ф., П.П., депозирана с протокол № 145/15.05.2013 г. и приложена на л. 140, том І от ДП е видно, че при претърсването и изземването на 16.03.2013 г. са иззети два броя ловни патрони, които са показани на фотоснимка № 2. Вижда се от снимката, че това са стандартни ловни патрони 20-ти калибър, на тях има съответните обозначения, които показват, че са ловни патрони, които съдържат едно твърдо тяло, т.нар. патрон тип "Бренеке". Същите са предназначени за стрелба с ловна пушка 20-ти калибър. При изследването е използвана фотоснимката от албума, приложена към протокол за претърсване. Тези патрони са предназначени за лов на най-едрия дивеч, имат голямо поразяващо действие при стрелба до 50 м, а от близко разстояние до няколко метра, пораженията ще са значителни.

Уточняват, че това, което е показано на снимка № 2 е когато патроните са били цели. Те са били в патронниците на процесуалната пушка и се вижда, че по тях има по една следа. След това с тях е произведена експериментална стрелба, което е част от изследването им. На снимка № 3 са експериментални обекти, с които е произвеждан изстрел с процесната пушка.

Експертите допускат, че първичните следи върху капсул-възпламенителите на представените два броя гилзи (патрони), констатирани при претърсване и изземване на 16.03.2013 г. в с. *** и отразени в албума към него, са получени при опити да се произведат изстрели с лявата цев на изследваната пушка. Допускат също, че с патрона които е бил в дясната цев е правен предишен опит за стрелба. Уточняват обаче, че при провеждане на изследването си са използвали биноколярен микроскоп, тъй като не разполагат с по-съвременна техника, която да даде категорично заключение.

Именно и поради това по дерото е била назначена и нова  тройна балистична експертиза.

 От представената по делото тройна балистична експертиза, изготвена от експертите П.П., А.А. и Н.Ж., депозирана с протокол № 14/БАЛ-11/15.01.2014 г., приложена на л. 183 от ДП е видно, че върху едната гилза са били установени две следи, оставени от жилото за лявата цев на представената пушка, като експертите не могат да разграничат коя следа е първична и коя вторична (коя е от изстрела при проведената експериментална стрелба). Върху другата гилза също са установени две следи. Едната (по-дълбоката), е оставена от жилото за лявата цев на представената пушка, при произвеждането на изстрела, а другата, по-плитка (повърхностна) следа, е оставена от жилото за дясната цев на пушката. Следите от жилата на ударниците, които остават върху капсулите са ексцентрично разположени (леко изместени от центъра на капсулите), поради което при повторно поставяне на патроните в друго положение в цевите  при последващ опит, следите от жилата ще са на друго място върху капсула, така че същите не се припокриват и съответно се запазва голяма част от специфичния им микрорелеф, което от своя страна е позволило провеждането на идентификационното изследване.

Експертите уточниха, че на фигура № 5 в изследователската част на заключението, са показали техни патрони, с които са провели експериментална стрелба с пушката и за това те са различни от патроните, които са били в пушката при изземването й. Целта на снимка № 5 е била да покаже, че следите от ударниците се нанасят ексцентрично, а не са в центъра на гилзите. При едно завъртане на патрона в пушката се изменя и местоположението на следите.

Вещите лица са категорични, че върху двете гилзи има следи и от двете жила на тази пушка, което категорично доказва, че с патроните е правен опит да се произвежда изстрел.

Уточняват, че на фотокопие № 3 от албума за оглед на местопроизшествие са показани два патрона, които са намерени в патронниците на цевите на пушката. След това, с тях е извършена експериментална стрелба, поради което има по повече от една следа върху капсулите им. Както е показано на снимка № 3 и на снимка № 4 върху двете гилзи са установили по две следи. На снимка № 3 е показано, че в цевите на пушката има два патрона и върху всеки от патроните се наблюдава следа от жило на ударник, видимо с просто око е по една следа, ексцентрично разположени. Снимката няма задача да докаже коя следа от кое жило е оставена и само по снимката няма как да се каже.

Уточняват, че в случая става въпрос за саморъчно изработено огнестрелно оръжие, на което се дължи неговата ненадеждна работа. Съответно е и възможно при изработването на някои детайли, да се използва материал, който не е закален, което допълнително води до неговото по-бързо износване. Именно поради тази причина, че се касае за саморъчно изработено огнестрелно оръжие, се дължи факта, че с оръжието не всеки път се произвеждат изстрели, но същото все пак произвежда изстрели.

Вещите лица са категорични, че разликата с предходната експертиза се дължи на обстоятелството, че тези експерти разполагат с по-добра техника и микроскопи, които имат по-добро увеличение, по-добро изображение, по-добро осветление. Категорични са, че върху едната гилза има удари само от левия ударник, а на другата гилза има и от левия, и от десния, като от левия е този, с който е произведен изстрел, а дясната следа е по-плитка така, както са отразили.

От представената по делото химична експертиза, изготвена от експерта Г.Г. и депозирана с протокол № 32/28.03.2013 г., приложено на л. 123 и сл., том І от ДП е видно, че при проведеното химично изследване на цевта на предоставената ловна двуцевна пушка, се установи наличие на неизгорели барутни частици в лява и дясна цев на предоставения обект, като от след произвеждан изстрел.

Съдът възприема изцяло заключенията на коментираните по-горе съдебни експертизи като прецени, че същите са обективни, компетентни, всестранни и пълни и всяка следваща допълва предишната такава.

Горната фактическа обстановка се установи както от събраните по делото писменни доказателства приложени към досъдебното производство, така също и от писменните доказателства събрани в хода на съдебното следствие, от показанията на разпитаните свидетели, а от части и от обясненията на подсъдимия дадени в съдебната фаза от процеса, които в различна степен допринесоха за изясняването й.

Настоящата инстанция констатира, че доказателственият анализ във връзка с голяма част от описаната фактология по делото е изключително улеснен от обстоятелството, че събраните доказателствени материали са непротиворечиви и взаимно допълващи се. Така обстоятелствата, свързани с датата, мястото и времето на извършената проверка от страна на полицейските служители в домът на подсъдимия, намереното по време на инцидента оръжие и боеприпаси за които подсъдимия призна, че противозаконно е държал и резултатите от изготвените балистични и химическа ескпертизи са напълно и еднопосочно установени от събраните в тази насока писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, както и от заключенията на изготвените по делото експертизи. Това освобождава съдебния състав от необходимостта за подробното обсъждане на съдържанието им с цел мотивиране защо ги възприема.

По настоящото дело основният доказателствен проблем касае установяването на авторството на престъпление по чл. 116, ал 2, вр.ал. 1, т. 4, пр. З, т. 6, пр. 1 и пр. 2, вр.чл. 115, вр.чл. 18, ал. 1 от НК и в частност осъществил ли е подсъдимия изпълнителното деяние.

По отношение на този елемент от предмета на доказване са налице три групи доказателствени източници.

Първата от тях включва показанията на свидетелите Ц.К.Г., Н.Д.Г., Г.К.Г., Д.М.Ш., А.Г.Ц. и В.Б.А., които установяват действията и поредността на влизане на полицаите в помещението, в което се е намирал подсъдимия, извършените от него действия по вземане на пушката, насочването й към телата на пострадалите К. и Д., направените два опита да се произведе изстрел и действията на К. след това.

Във втората група са обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Г.Г.П. и Ц.Й.П., които отричат насочване на оръжието към пострадалите и опит да се произведе изстрел.

Тратата група обхваща показанията на свидетелите Г.П.Г., Н.А.П., Г.К.П. и Н.Г.Г., които свидетелстват за предходен опит на подсъдимия да произведе изстрел с оръжието и за невъзможност за такъв, като по този начи опитват да подкрепят защитната му теза, че е знаел за невъзможността тази пушка да стреля.

Отделно от тях са заключенията на изготвените по делото балистични и химическа ескпертизи.

Настоящата инстанция кредитира изцяло първата група доказателствени източници, както и приетите по делото заключения на депозираните експертизи, а по отношение на определени факти, кредитира и част от останалите две групи, въз основа на следната оценка и анализ на доказателствената съвкупност по делото:

Както по време на досъдебното производство, така и в хода на първоинстанционното съдебно следствие, подсъдимия неотклонно е поддържал, че не е насочвал оръжие към К. и Д. и не е правил опити да страля срещу тях с процесната пушка.

В обясненията си той заявява, че на 16 март 2013 г. бил в къщата си, заедно с майка си, баща си, жена си и голямата си дъщеря. Бил в ляната кухня, където лежал на леглото и гледал телевизия. Докато си лежал, чул кучето да лае и баща му станал и отишъл на входната врата на лятната кухня за да провери какво става. Чуло се "Полиция! Отворете!". Майка му застанала на вратата между двете стаи, а баща му започнал да се разправя с полицая, който бил на входната врата. Пушката била във второто чекмедже в скрин, в стаята. Знаел, че е издирван, знаел е в какво е обвинен и знаел, че ще търсят доказателства. Бил извършил измами и знаел, че ще търсят лаптопа му, затова хвърлил лаптопа отгоре на шкафа и взел пушката, която била увита в парцал и тръгнал да я хвърля под леглото, което било видяно от свидетелят Д.. Веднага след него влязал другия полицай К. и му казал: "На земята", което Г. бил изпълнил и впоследствие му били поставени белезници. Едва след това Д. отвил пушката и я изритал напред към масата. След това го изправили, сложили го на леглото и започнали да го разпитват. След като дошли разследващите полицаи, те отворили пушката и видели, че има удари по патроните. Според него обаче, тези следи били останали от по-предната вечер, от рождения ден на брат му. Категорично отрича да е насочвал оръжие към полицаите, като твърди, че когато полицаите са били на входа, там на вратата са били и майка му и баща му и ако бил насочил оръжието е щял да нараня и тях. Твърди, че е бил физически подготвен и по никакъв начин не е можело да му бъде отнето оръжието, ако го е бил насочил към полицаите.  Признава, че пушката и патроните за нея са били намерени от майка му, но той я е съхраянявал около 10-20 дни преди инцидента.

Искал да я хвърли под леглото, защото бил с очакване, че полицаите като намерят лаптопа и ще го задържат.

В хода на обясненията си обаче, променя първоначалната версия, като заявява, че първо е извадил пушката, за да я хвърли под леглото и след това е извадил лаптопа.

В подкрепа на обясненията на подсъдимия са показанията на свидетелите Г.Г.П. и Ц.Й.П. - баща и майка на Г., които отричат насочване на оръжието към пострадалите и опит да се произведе изстрел.

В точно противоположния смисъл по отношения на основния въпрос - предмет на установяване в процеса, са показанията на свидетелите Ц.К.Г., Н.Д.Г., Г.К.Г., Д.М.Ш., А.Г.Ц., а от части и на В.Б.А..

При наличие на противоречие в доказателствените източници (особено при гласни такива, с две еднакво консолидирани противоположни версии) за съда съществува задължение да потърси обективни източници, които да подкрепят някоя от тях. При това правилата на формалната логика налагат преценката за тяхната достоверност да се основава на обективни критерии, залегнали и в дългогодишната съдебна практика, а именно естеството (качествената характеристика) на информационния носител, неговото съответствие с другите събрани по делото доказателства и вътрешната му убедителност, изводима от неговата логичност и последователност.

 

По отношение обвинението по чл. 116, ал 2, вр.ал. 1, т. 4, пр. З, т. 6, пр. 1 и пр. 2, вр.чл. 115, вр.чл. 18, ал. 1 от НК:

 

Извършената от съдебния състав и основана на посочените критерии преценка на достоверността на противостоящите си групи свидетелски показания води до доказателствен извод за достоверност на изнесената от свидетелите Ц.К.Г., Н.Д.Г., Г.К.Г., Д.М.Ш., А.Г.Ц. и В.Б.А. версия на събитията, случили се на инкриминираната дата, респективно за недостоверност на данните, съдържащи се в по-голямата част от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Г.Г.П. и Ц.Й.П. относно главния факт на процеса – опита на подсъдимия за убийството на пострадалите.

Показанията на свидетелите Ц.К.Г., Н.Д.Г., Г.К.Г., Д.М.Ш. по несъмнен и категоричен начин установяват, че на 16.03.2013г. към 17.30 ч. в сектор „ПКП“ при ОД на МВР Враца бил получен сигнал от 05 РУ СДВР съдържащ данни, че подсъдимият, който бил обявен за ОДИ се укрива на постоянния си адрес в с. ***. Установяват факта, с какъв автомобил се е придвижвал Г., както и че при извършена допълнителна проверка в масивите на МВР установили, че подсъдимият се издирва от още 9 РУ на МВР на  територията на Р България, включително и от ОД на МВР Враца за престъпление по чл. 209 от НК. Установяват също, че в изпълнение на задълженията си, поискали съдействие и от РУ на МВР Бяла Слатина, от където за целта били изпратени трима служители - свидетеля А.Г.Ц. и колегите му Т. Ц. и Т. И.. Потвърждават, че двете групи се събрали в с.Борован и от там заедно продължили към с. ***, където пристигнали около 21.45 ч.

Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетеля А.Г.Ц., който заявява, че служителите от РУ на МВР Бяла Слатина пътували със служебен автомобил със съответните отличителни знаци и при пристигането на адреса, подали звуков и светлинен сигнал.

Посочените свидетели установяват, че в дворното място на посочения адрес имало две пострайки - по голяма къща и намиращата се зад нея едноетажна постройка, пригодена като лятна кухня, в близост до тях бил паркиран лек автомобил „БМВ“, с ДКН ВР *** ВМ, който по дадената им информация се ползвал от укриващият се Г..

Всички са категорични, че преди да влязат в двора, те извикали няколко пъти „Полиция, отворете!“, но тъй като никой не реагирал, а входната порта от към улицата била заключена, прескочили оградата и разделяйки се на два екипа, се придвижили до жилищните сгради. Т. Ц. и Т. И. се придвижили до къщата, а останалите се насочили към лятната кухня, като през прозореца видели, че там се намира подсъдимият и неговите родители.

Изложеното до тук в разказа на посочените по-горе свидетели, за интересуващите делото събития е хармонично и еднакво подробно във всички свои части, показва логичност и безпротиворечивост, като липсва неувереност и лабилност. Базирано е единствено на това, което всеки от тях лично е запаметил без наличие на предположения. Ето защо и настоящият съдебен състав прие, че именно показанията на тази група свидетели следва да бъдат кредитирани.

Последното обстоятелство - за лицата, които са се намирали в лятната кухня се потвърждава, както от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на свидетелите Г.Г.П. и Ц.Й.П., поради което и съдът намира, че следва да им даде вяра.

По отношение последвалите събития - факта на влизането на полицаите в помещението, където е бил подсъдимия, вземането от негова страна на процесната пушка с къси цеви, насочването й към двамата пострадали с опит да бъдат произведени два изстрела, последващото отнемане на пушката от страна на К. и неутрализирането на подсъдимия, съдът отново се доверява на показанията на свидетелите Ц.К.Г., Н.Д.Г., Г.К.Г., Д.М.Ш. и А.Г.Ц., а по отношение на факта, че при влизането на полицаите в помещението, подсъдимият е взел пушката от намиращия се в стаята шкаф, съдът се доверява и на тези обяснения.

Твърденията в разказа на всеки от тези свидетели са базирани единствено на това, което всеки от тях е запаметил. Същите са логични и не съдържат противоречия по между си. Всеки от тези свидетели, независимо от другите, лично е възприел случилото се.

Всички са категорични, че преди да предприемат действия по влизане в помещението, извикали няколко пъти "Полиция", а Ц.К. почукал на входната врата на лятната кухня. Категорични са, че вратата отворил бащата на подсъдимия - свидетеля Г.П., който въпреки че ги разпознал като полицаи, се опитал да им попречи да влязат на вътре.

Тези свидетели установяват поредността на влизане и действията на всеки от тях, а именно че К. избутал П. навътре в коридора и влязъл в стаята, следван от колегата си - свидетеля Н.Д.. Зад тях били свидетелите Г.Г. и А.Ц., а свидетеля Ш. останал в коридора за да обезопаси бащата на подсъдимия. К., Д., Г. и Ц. установяват, че Г. скочил от леглото и от намиращия се наблизо скрин извадил гладкоцевна пушка и насочвайки я към влезлите в стаята Ц.К. и Н.Д. опитал да произведе изстрал, но се чуло само едно изщракване. К., който бил най-близо, пристъпил напред към Г., като в този момент се чуло и второ изщракване, но изстрел отново не бил произведен. К. успял да повали на земята Г., като при това издърпал пушката от ръцете му, хвърлил я на земята, а св. Д. я изритал встрани от подсъдимия, на когото били поставени белезници. Подсъдимият напсувал полицаите и им казал: "... днес извадихте късмет". Свидетелите Г. и Ц. станали преки очевидци на случилото се. Ситуацията била видяна и от майката на подсъдимия.

Именно и поради горното, съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия, относно твърденията му, че бил взел пушката с цел да я хвърли под леглото, а след това бил извадил лаптопа си и го поставил на шкафа. Такова обстоятелство не се съдържа в показанията на никой от разпитаните свидетели, включително и майката на Г..

От друга страна, посочените свидетели установятат по категоричен начин, че пушката е била заредена с два патрона тип "бенеке", по капсул детонаторите на които имало следи от ударниците на всяка от двете цеви на пушката. Последното обстоятелство не се отрича и от подсъдимия, но твърденията му са, че тези следи са оставени при опит за стрелба предишна вечер.

В тази връзка, по делото са разпитани свидетелите Г.П.Г., Н.А.П., Г.К.П. и Н.Г.Г., които свидетелстват за предходни опити на подсъдимия да произведе изстрели с оръжието и за невъзможност за такива.

Съдът възприема и се доверява на показанията на тези свидетели въпреки, че те са близки роднини на подсъдимия и се опитват да потвърдят негова защитна версия.

От една страна, това е така, тъй като според заключенията на приетите по делото балестични експертизи, при проведени експериментални опити за стрелба с пушката, не всеки път е произвеждан изстрел. При това положение, напълно възможно е пред тези свидетели наистина подсъдимият да не е можел да произведе изстрели.

От друга страна обаче, заключението на химичната експертиза е категорично, че в лява и дясна цев на предоставената за изследване ловна двуцевна пушка, са установени наличие на неизгорели барутни частици. Наред с това, всички експерти от балистичните експертизи са категорични, че при експерименталната стралба с пушката са произвеждани изстрели. Категорични са също, че следите от жилата на ударниците на пушката, които остават върху капсулите на стреляните патрони, са ексцентрично разположени, леко изместени от центъра на капсул-възпламенителите, поради което при повторното поставяне на патроните в друго положение в цевите и при последващ опит, следите от жилата ще са на друго място върху капсулите така, че същите не се припокриват.

Свидетелите Ц.К.Г., Н.Д.Г., Г.К.Г., Д.М.Ш. и А.Г.Ц. са категорични, че са чули две изщраквания, а от снимките на изготвения фотоалбум от оглед на местопроизшествие и по конкретно от снимка № 3 е видно, че в цевите на пушката има два патрона и върху всеки от патроните се наблюдава по една следа от жило на ударник, ексцентрично разположени.

Именно и поради това, съдът не приема твърденията на подсъдимия, че следите по предоставените гилзи са от предишен опит за стрелба с тези патрони. Възможно е Г. да е правил предишни опити да стреля с тази пушка в присъствието на свидетелите Г.П.Г., Н.А.П., Г.К.П. и Н.Г.Г., но намерените при изземването на оръжието патрони, категорично са били различни от изпробваните преди и това е така, тъй като както бе посочено по-горе, по тях са намерени само по една следа. Ако същите са били от предишни опити, следите по всяка гилза щяха да са повече от една.

Обстоятелството, че подсъдимият е опитал да произведе два изстрела към телата на пострадалите се установява освен от показанията на свидетелите Ц.К.Г., Н.Д.Г., Г.К.Г., Д.М.Ш. и А.Г.Ц., но и от заключенията на изготвените балистични експертизи, които са категорични, че с намерените в пушката два патрона е правен опит да се произведе по един изстрел.

В тази връзка, заключението на изготвената и приета по делото тройна балистична експертиза, изготвена от експертите П.П., А.А. и Н.Ж. е категорично, че върху едната гилза са били установени две следи, оставени от жилото за лявата цев на представената пушка, а върху другата гилза също се установени две следи. Едната (по-дълбоката), е оставена от жилото за лявата цев на представената пушка, при произвеждането на експерименталния изстрел, а другата, по-плитка (повърхностна) следа, е оставена от жилото за дясната цев на пушката.

Вещите лица са категорични, че върху двете гилзи има следи и от двете жила на тази пушка, което категорично доказва, че с патроните е правен опит да се произвежда изстрел преди провеждането на експерименталната стрелба с тях.

Уточняват, че става въпрос за саморъчно изработено огнестрелно оръжие, на което се дължи неговата ненадеждна работа. Съответно е и възможно при изработването на някои детайли, да се използва материал, който не е закален, което допълнително води до неговото по-бързо износване. Именно поради тази причина, че се касае за саморъчно изработено огнестрелно оръжие, се дължи факта, че с оръжието не всеки път се произвеждат изстрели, но същото все пак произвежда изстрели.

Вещите лица са категорични и съдът възприема това тяхно становище, че разликата с другата тройна балистична  експертиза се дължи на обстоятелството, че тези експерти разполагат с по-добра техника и микроскопи, които имат по-добро увеличение, по-добро изображение, по-добро осветление. Категорични са, че върху едната гилза има удари само от левия ударник, а на другата гилза има и от левия, и от десния, като от левия е този, с който е произведен изстрел, а дясната следа е по-плитка така, както са отразили.

Анализът на гласните доказателства от втората група - обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Г.Г.П. и Ц.Й.П., води до извод за тяхната недостоверност относно посоченото обстоятелство, а именно, че подсъдимия е направил опита за убийство на пострадалите. Видно е, че обясненията на подсъдимия за това обстоятелство не се подкрепят от посочената по-горе доказателствена съвкупност по делото.

От друга страна, посочените свидетели са заинтересовани такива и опитват да създадат алиби на подсъдимия и да потвърдят защитната му позиция.

Така например свидетеля Г.Г.П. е баща на подсъдимия и потвърждава твърденията му, че преди инцидента той е бил в стаята заедно с майка си. Заявява, че по едно време външната врата на кухнята се отворила, показал се някакъв цивилен и казал: "Търся М.". При опита си да го попита какъв е този човек, непознатият извикал "Полиция", извадил пистолет, опрял го на главата му и го натиснал върху пералнята в коридора. Сложил му белезници и свидетелят си останал в коридора, като заявява, че не е видял какво става в кухнята. Потвърждава обаче, че други полицаи са влезли в стаята при сънът му, както и че представената като доказателство пушка е била намерена там. Заявява, че същата е била намерена преди инцидента от съпругата му - свидетелката Ц.Й.П., както и че пушката е била съхранявана в шкафа в кухнята. Твърди, че е опитвал да стреля с нея, но не могъл. Разбрал е, че вечерта полицаите са иззели тази пушка заедно с два патрона в нея. Първоначално заявява, че когато полицаите са намерили пушката, тя е била увита в парцал. В последствие обаче уточнява, че когато полицаите са я намерили, той не я е видял в този момент.

Депозирани по този начин, показанията на този свидетел по никакъв начин не опровергават показанията на посочените по -горе сведетели от първата група, а от там и обвинителната теза. Безспорно е, че този свидетел не е имал видимост към стаята, където синът му е направил опит за убийството на двамата полицаи.

Съдът не дава вяра на показанията дадени от свидетелката Ц.Й.П. - майка на подсъдимия.

Същата заявява, че около 22.00 часа в деня на инцидента, непознат мъж е направил опит да влезе през входната врата на лятната им кухня в която били със съпруга си и синът си. Непознатият казал "тук е", след което извикал "Полиция! На земята!". Съпругът й веднага тръгнал към него и го попитал какъв е и как е влязъл. Непознатият извадил пистолет и го опрял в главата на съпруга й, след което го натиснал в коридора на пералнята. Тя останала на прага между стаята и коридора и видяла, че синът й бил легнал на земята зад нея. В това време влязъл Ц.Г. и застанал срещу полицая Н.Г.. Влязъл и Ш., който останал в средата, зад Н.Г.. От лявата й страна застанал А. Ц.. Н.Г. сложил белезници на съпруга й и казал "Белезници на всички!", след което Ц.Г., Н.Г. и Ш. излезли. Това според свидетелката станало в коридора, който пак по нейни думи бил доста тесен.

Твърди, че след това в стаята при нея влязъл А. Ценов, който сложил белезници на синът й.

Помолили я да отключи портата и като излязла на вън видяла двама униформени да търсят нещо с фенирче, като в поспедствие разбрала, че търсят патрони.

Твърди, че никой друг не е влизал в стаята при синът й, освен А. Ценов, за да му сложи белезници.

По отношение на пушката заявява, че я е намерила предишен ден и когато полицаите дошли не е виждала тази пушка никъде. Не знае как са я изнесли и кога.

Категорична е, че полицаите са влезли само в коридора, а един само полицай А. Ценов е влязъл в стаята, за да сложи белезници на М..

На основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 1 НПК, съдът прочете показанията на свидетелката, дадени в протокол за разпит от 26 март 2013 г., приложени на л. 92, том І от ДП, при което тя отрече прочетеното й да е вярно, като заяви, че по това време е вземала успокоителни лекарства, тъй като е била стресирана.

Така депозирани, показанията на тази свидетелка категорично се оборват от показанията на посочените свидетели от така наречената първа група, от показанията на съпруга й, но и от обясненията на подсъдимия по отношение действията на полицаите, кои от тях са влезли в стаята и какви са били неговите действия до неутрализирането му.

Въз основа на посоченото по-горе, съдът прие за безспорно установено, че след като е разбрал, че полицаите го издирват и влизат в домът му, подсъдимият е взел намиращото се в шкаф в стаята саморъчно изработено огнестрелно оръжие, за което е знаел, че е заредено с два броя патрони и опитал да произведе два броя изстрали, насочени към телата на свидетелите К. и Д., с което направил опит да бъдат умъртвени. През цялото време подсъдимият е съзнавал ставащото и е целял реализираният резултат, като при задържането му напсувал полицаите и им казал: "... днес извадихте късмет".

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

От обективна и субективна страна подсъдимия М.Г. е извършил престъпление против личността, като на 16.03.2013 г. в с. ***, обл. Враца, чрез незаконно държано саморъчно изработено огнестрелно оръжие - 1 брой гладкоцевна ловна пушка е направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице - полицейските органи - Ц.К.Г. - старши полицай в сектор „СОД“ към ОД МВР Враца и Н.Д.Г. - инспектор в сектор „ПКП“ към ОД МВР Враца, при изпълнение на службата им — участие в провеждане на полицейска операция на територията на ОД МВР Враца, по задържане на лице обявено за ОДИ, като деянието е извършено по начин и със средства опасни за живота на мнозина и е останало недовършено по независещи от дееца причини, като по този начин е осъществил състава на престъпление по чл. 116, ал 2, вр.ал. 1, т. 4, пр. З, т. 6, пр. 1 и пр. 2, вр.чл. 115, вр.чл. 18, ал. 1 от НК.

От обективна страна деянието е извършено с факта на осъзнаване от страна на Г., че влезлите в домът му са полицейски служители, които го издирват във връзка с извършено от него престъпление, вземането на огнестрелното оръжие от чекмедже на намиращия се в стаята шкаф, насочването му към телата на свидетелите К. и Д. и направения опит да бъдат произведени два изстрела с всяка от двете цеви на пушката, за която подсъдимият е знаел, че е заредена с ловни патрони.

От заключенията на приетите по делото балистични експертизи е видно, че патроните в пушката са били тип "бренеке", т.е. били са заредени с оловен куршум всеки, като същите са предназначени за лов на най-едрия дивеч. Имат голямо поразяващо действие при стрелба до 50 м, а от близко разстояние до няколко метра, пораженията ще бъдат значителни.

Вещите лица са категорични, че върху двете гилзи има следи и от двете жила на тази пушка, което категорично доказва, че с патроните е правен опит да се произвежда изстрел преди провеждането на експерименталната стрелба с тях. Уточняват, че става въпрос за саморъчно изработено огнестрелно оръжие, на което се дължи неговата ненадеждна работа, пореди което и с оръжието не всеки път се произвеждат изстрели, но същото все пак произвежда изстрели, което е видно и от проведената с него експериментална стрелба.

По отношение на проведената експериментална стрелба с намерените в пушката два броя патрони експертите уточняват, че върху едната гилза са били установени две следи, оставени от жилото за лявата цев на представената пушка, а върху другата гилза също се установени две следи. Едната (по-дълбоката), е оставена от жилото за лявата цев на представената пушка, при произвеждането на експерименталния изстрел, а другата, по-плитка (повърхностна) следа, е оставена от жилото за дясната цев на пушката.

От представената по делото химична експертиза, е видно, че при проведеното химично изследване на цевта на предоставената ловна двуцевна пушка е установено наличие на неизгорели барутни частици както в лявата, така и в дясната цев на предоставения обект, като от след произвеждан изстрел.

От друга страна, по делото е установено, че в стаята е имало и други хора освен двамата пострадали, а оръжието е било заредено с два патрона и при евентуалните изстрели е съществувала реална опастност за живота им. Установено е, че оръжието на престъплението е било годно да произвежда изстрели с натискане на спусъка или отпускане на ударника от положение малко преди “боен взвод”. Безспорно е, че с него не може да се произвежда автоматична стрелба, но също така е факт, че подсъдимият е направил опит да произведе изстрели с всяка от двете цеви. В тази връзка, от представените балестични експертизи е видно, че  пробивната способност на куршума има голямо поразяващо действие до 50 м, а от близко разстояние до няколко метра, пораженията ще бъдат значителни и е възможно да се порази повече от един обект, ако той е разположен по траекторията на който и да е от двата куршума.

Именно и поради горното, съдът приема, че този подсъдим е извършил деянието по начин и със средства опасни за живота на мнозина, както и че от деянието му е било застрашено повече от едно лице.

По делото беше установено, че двамата пострадали са били служители в полицията, като Ц.К.Г. е бил старши полицай в сектор „СОД“ към ОД МВР Враца, а Н.Д.Г. - инспектор в сектор „ПКП“ към ОД МВР Враца. Двамата са изпълнявали служебните си задължения, като са участвали в провеждане на полицейска операция на територията на ОД МВР Враца, по задържане на лице обявено за ОДИ.

Решавайки въпроса за съдържанието на умисъла, съдът изходи от съвкупността на всички обстоятелства за извършеното престъпление и най-вече от способа и оръдието на престъплението.

В конкретния случай, от обективните данни по делото, свързани с обстоятелствата, че подсъдимият е знаел, че е бил издирван от полицията във връзка с извършени от него престъпления, че преди и след влизането си в стаята полицаите са се представили като такива, а част от тях са били и в полицейски униформи, че Г. е взел намиращото се в шкаф в стаята саморъчно изработено огнестрелно оръжие, за което е знаел, че е заредено с два броя патрони и е опитал да произведе два броя изстрали, насочени към телата на свидетелите К. и Д., се обективира прекия умисъл за опита за убийството им. В този аспект подсъдимият е съзнавал, че действайки по този начин, с насочване на заредено оръжие към телата на полицаите и правейки два опита да произведе изстрели и последвал такъв, ще последва тяхната смърт, т.е. действал е с ясното съзнание за общественоопасните последици от деянието и е направил всичко възможно за постигане на негативния резултат.

Цялото му поведение сочи, че той е целял не само да сплаши пострадалите, но да ги лиши от живот. Полицаите са били на 2 - 3 метра от Г., който знаейки че пушката е била заредена я е взел и насочвайки я към телата на двамата е направил два опита за стрелба.

По този начин липсата на конкретна възможност и нежеланието на подсъдимия да ограничи последиците до един по-леко наказуем съставомерен резултат налага извода, че той е съзнавал, че при изстрел от такова разтояние смъртния резултат е неизбежен и въпреки това е предприел осъществяване на деянието. Ако той не е желаел смъртта на пострадалите, то и не би насочил пушката към тях, а не би опитал да произведе и втори изстрал, след първият неуспешен такъв. Освен това, както вече беше посочено, при задържането си, той е напсувал полицаите и им казал: "... днес извадихте късмет".    

В настоящият случай не се касае само до допускане на крайния резултат като възможен такъв, тъй като допускането съдържа в себе си предположение или известна степен на вероятност за настъпването на последиците. Допускането означава също, че макар и възможен допълнителният резултат не е непременно неизбежен. 

В случая обаче, с насочването на пушката към полицаите и опита за произвеждане на втори изстрел, след неуспешния първи такъв, подсъдимия напълно е съзнавал, че от деянието му ще настъпи с положителност умъртвяването на жертвите, съгласявал се е и е целял постигането на смъртен резултат и затова съдът прие, че опита за убийство е извършено при пряк умисъл.

Ако подсъдимия е искал само да сплаши полицаите или пък както твърди той да скрие от тях пушката, то не би я насочил към тях и не би опитал да произведе втори изстрел, след като е видял, че опита за първия такъв е бил неуспешен.

От горните мотиви може да се направи единственият и категоричен извод, че целта на подсъдимия е била смъртта на пострадалите, дошли да го задържат.

В подкрепа на горните изводи на съда е и обстоятелството, че подсъдимият предварително е знаел, че е издирван от полицията, знаел е къде са намира пушката, както и че е била заредена с два патрона. Ако не е целял да стреля срещу полицаите, то той не би я взел, не би я насочил към телата им, не би направил опит да произведе изстрели, а след това не би ги псувал и не би изказвал съжаление, че са извадили късмет.

От своя страна пострадалите просто са изпълнявали служебните си задължения.

Съдът, имайки предвид събраните по делото доказателства прие, че опита за убийство на полицаите Ц.К.Г. и Н.Д.Г. е извършен от подсъдимия Г., при изпълнение на службата на първите двама — участие в провеждане на полицейска операция на територията на ОД МВР Враца, по задържане на лице обявено за ОДИ, като деянието е извършено по начин и със средства опасни за живота на мнозина и затова приема, че Г. следва да носи отговорност за опит за убийство по реда на чл. 116, ал 2, вр.ал. 1, т. 4, пр. З, т. 6, пр. 1 и пр. 2, вр.чл. 115, вр.чл. 18, ал. 1 от НК.

В случая опита за умъртвяване на пострадалите е довършен, тъй като е довършено изпълнителното деяние - направен е опит да се произведат два последователни изстрела с насочена към телата на полицаите пушка, която е била заредена с два броя патрони тип "бренеке", а евентуално получените в следстие изстрел от такова разтояние телесни повреди по своя характер са годни да причинят смърт, но не са настъпили съставомерните последици - създадената опасност за живота не е реализирана, поради това, че пушката не е гръмнала.

Разпитан на проведеното досъдебно произвадство, а и в съдебната фаза от процеса, подсъдимия не признава вината си и отрича да е правил опит да стреля с пушката срещу двамата полицаи. Вината му обаче и доказана по несъмнен начин.  

Според експертите изготвили СБЕ, както двата патрона извадени от пушката след нейното изземване, така и самата пушка са били годни да произвеждат изстрели и при експерименталната стрелба, такива изстрели са били извършени както с патроните, така и с пушката. Безспорно е, че с едната цев не е могъл да бъде произведен изстрел, но пък другата е била годна за това и с нея са били изстреляни и двата патрона при експерименталната стрелба. Обстоятелството, че пушката е била негодна да произведе изстрел с едната цев не е било известно на подсъдимия, тъй като в противен случай той не би я заредил с годен да произведе изстрел патрон, а и не би направил опит да стреля с тази цев.

В обобщение следва да се посочи, че с поведението си подсъдимия съзнателно е направил опит да умъртви пострадалите К. и Д..

За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание "лишаване от свобода" от двадесет до тридесет години, "доживотен затвор" или "доживотен затвор без замяна".

Безспорно е, че извършеното деяние е “тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, но същото не може да се квалифицира като изключително тежко по смисъла на чл. 38а, ал. 2 НК, поради което и съдът приема, че подсъдимия може да бъде поправен и превъзпитан чрез налагането на по-лекото по вид наказание, а именно "лишаване от свобода" и че  целите по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати чрез налагане на такова.

При така дефинираните рамки на индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия и ръководейки се от правилата на общата част на НК за отмерване на справедливо наказание, съдът съобрази смекчаващите отговорността му обстоятелства - чистото му съдебно минало към момента на извършване на деянието, сравнително младата му възраст към онзи момент, семейното му положение - женен с малко дете, емоционално състояние по време на деянието, обусловило затруднението за най-адаптивна реакция.

Като отегчаващи обстоятелства съдът прие лошите характеристични данни, обстоятелството, че след изменение на МНО, подсъдимият се е укривал от правосъдието.

Имайки предвид посоченото по-горе, но и като съобрази константната съдебна практика, настоящият състав на ВрОС приема, че наказанието на подсъдимия следва да се определи при условията на чл. 58, б. "а" от НК и това е така, тъй като при опит, съдът е длъжен винаги да обсъди наличието на предпоставките на чл. 58, б. "а" от НК и да прецени дали същите са налице по отношение на деянието, за което се определя наказание.

В настоящия случай по отношение на извършеното от Г., се наложи преценката, че разпоредбата на чл. 58 от НК е приложима норма и представлява правно основание за определяне на размера на наказанието под минимума, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.

Обстоятелството, че в случая се касае до довършен опит, не е пречка да се приложи разпоредбата на чл. 58 от НК, която в еднаква степен важи за довършения и недовършен опит.

Преценката за приложението на чл. 58 от НК е обвързана с определени условия, едното от които в случая е изпълнено. Действително, в настоящия случай степента на осъществяване на намерението на подсъдимия не е незначителна, тъй като от дейстията на Г. е имало реална опасност за живота на двамата полицаи.

От друга страна обаче, следва да се отчете и фактът, че на пострадалите не са били причинени никакви увреждания, а от извършването на деянието е изтекъл продължителен период от време, като продължителността на досъдебното производство е и по вина на обвинението.

В този смисъл, степента на осъществяване на намерението на подсъдимия по мнението на този съд не е пречка за приложението на разпоредбата на чл. 58 от НК. Процесуално допустимо е същата да се приложи и при довършен опит.

Нападението е станало в домът на подсъдимия и в присъствие на неговите родители.

Липсата на последващи действия от страна на подсъдимия, насочени към осъществяване на повторно зареждане и нов опит за изстрели със всяка от двете цеви обаче не означава, че се касае до отказ от опит /налице е само отказ да се повтори изпълнителното деяние/, тъй като тежестта на евентуално причинените наранявания сами по себе си биха били достатъчни да причинят смъртта на К. и Д..

Разпоредбата на чл. 58 от НК не е императивна норма и не предполага задължителното й прилагане във всички случаи на опит към умишлено престъпление.

В конкретния случай приложението й по отношение на извършеното от подсъдимия, се налага поради възможността целите на наказанието по чл. 36 от НК да се постигнат и с налагане на наказание под минимума, определен за престъплението по чл. 116 НК.

При наложен извод за приложение на чл. 58, б. "а" от НК досежно извършеното от подсъдимия, при определянето на размера на наказанието и решаване на въпроса в каква степен следва да се определи под минимума и в какъв размер, следва да се вземе предвид оценката на съотношението на касаещите вината обстоятелства.

Действията на пострадалите, дошли да изпълнят служебните си задължения по задържане на обявено за ОДИ лице, изиграли роля на решаващ мотив за извършване на деянието, не са обусловили състояние на афект при подсъдимия, при което той да е осъществил изпълнителното деяние.

По същото време обаче тези обстоятелства са изиграли ролята на мощен фактор, който е довел до възникването на владееща съзнанието емоция, която е затруднила подсъдимия да направи рационален избор на най-адаптивна реакция в рамките на създалата се ситуация.

Цялостната оценка на релевантните за извършване на деянието факти, изведени от отношенията между страните, според настоящия съд не дава основание тези обстоятелства да се преценяват като изключително смекчаващо обстоятелство в насока приложение на чл. 55 от НК.

С оглед изложеното обаче, наказанието спрямо  подсъдимия следва да се реализира в рамките на разпоредбата на чл. 58, б. "а" от НК, което е основанието за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК.

Именно и поради това, настоящия състав на ВрОС счита, че определяне на наказанието на Г., следва да се извърши при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, което е и разпоредбата на чл. 58 от НК. Съобразно стадия, в който е останало престъплението, опит, както и поради изтеклия продължителен период от време, от извършване на деянието да момента, съдът счита, че размерът на същото следва да бъде  определен под законовия минимум, а именно на десет години  лишаване от свобода.

 

 

 

По отношение обвинението по чл. 339, ал. 1 от НК:

 

 

 

Безспорно по делото беше установено, че пушката с която подсъдимият е направил опит да умъртви пострадалите К. и Д. е била притежавана от него. В подкрепа на това са показанията на разпитаните по делото свидетели Ц.К.Г., Н.Д.Г., Г.К.Г., Д.М.Ш., А.Г.Ц., които установяват, че при влизане на полицаите в помещението, в което се е намирал подсъдимия, той е знаел къде се намира пушката и боеприпасите и действията му са били насочени именно към вземането на оръжието, насочването му към телата на пострадалите К. и Д. с последващи два опита да се произведе изстрел.

В обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Г.Г.П. и Ц.Й.П. се съдържат факти, че оръжието е било намерено от майката на подсъдимия, но държането и съхраняването е било от негова страна и това държане е било продължително.

В показанията си свидетелите Г.П.Г., Н.А.П., Г.К.П. и Н.Г.Г. съобщават за предходен опит на подсъдимия да произведе изстрел с оръжието.

Безспорно е, че Г. не е имал издадено разрешително за държането и съхранението на това оръжие и боеприпаси.

Съдът възприема и се доверява на показанията на тези свидетели, но и на обясненията на подсъдимия относно посочените факти.

От заключението на химичната експертиза е видно, че в лява и дясна цев на предоставената за изследване ловна двуцевна пушка, са установени наличие на неизгорели барутни частици. Наред с това, всички експерти от балестичните експертизи са категорични, че при експерименталната стралба с пушката са произвеждани изстрели.

Заключенията на изготвените балестични експертизи, които са категорични, че с намерените в пушката два патрона е правен опит да се произведе по един изстрел.

В заключението на изготвената и приета по делото тройна балистична експертиза, изготвена от експертите П.П., А.А. и Н.Ж. се уточнява, че става въпрос за саморъчно изработено огнестрелно оръжие и възможно при изработването на някои детайли, да се използва материал, който не е закален. Именно и на това, че се касае за саморъчно изработено огнестрелно оръжие, се дължи факта, че с оръжието не всеки път се произвеждат изстрели, но същото все пак произвежда изстрели.

Вещите лица обаче са категорични, че върху едната гилза има удари само от левия ударник, а на другата гилза има и от левия, и от десния, като от левия е този, с който е произведен изстрел, а дясната следа е по-плитка така, както са отразили.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

От обективна и субективна страна подсъдимия М.Г. е извършил общоопасно престъпление, като в началото на м. март 2013 г. в с. ***, обл. Враца е придобил и до 16.03.2013 г. в дома си в с. ***, обл. Враца е държал огнестрелно оръжие - 1 брой гладкоцевна ловна пушка, 20-ти калибър, представляваща нестандартно, атипично, саморъчно изработено огнестрелно оръжие, годно да произведе изстрели и 2 /два/ броя боеприпаси - ловни патрони, 20 калибър, тип „Бренеке“, без да има за това надлежно разрешение съгласно Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, като по този начин е осъществил състава на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.

От обективна страна деянието е било осъществено с фактическото държане на оръжието и боеприпасите за продължителен период от време, без надлежно разрешително от съответните държавни органи за това.

От субективна страна, престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е желаел настъпването им. Г. е знаел, че за държаните от него пушка и патрони няма издадени надлежни разрешителни и въпреки това не ги е предал на съответните органи и не се е снабдил с разрешително за тях.

От заключенията на приетите по делото балестични експертизи е видно, че патроните в пушката са били тип "бренеке", т.е. били са заредени с оловен куршум всеки, като същите са предназначени за лов на най-едрия дивеч и при проведената експериментална стрелба с тях са произведени изстрели.

Експертите уточняват, че става въпрос за саморъчно изработено огнестрелно оръжие, на което се дължи неговата ненадеждна работа, пореди което и с оръжието не всеки път се произвеждат изстрели, но същото все пак произвежда изстрели, което е видно и от проведената с него експериментална стрелба.

От представената по делото химична експертиза, е видно, че при проведеното химично изследване на цевта на предоставената ловна двуцевна пушка е установено наличие на неизгорели барутни частици както в лявата, така и в дясната цев на предоставения обект, като от след произвеждан изстрел.

Съдът, имайки предвид събраните по делото доказателства прие, че подсъдимият без надлежно разрешително в началото на месец март 2013 год. е придобил и до 16.03.2013 г. в дома си в с. ***, обл. Враца е държал огнестрелно оръжие - 1 брой гладкоцевна ловна пушка, 20-ти калибър, представляваща нестандартно, атипично, саморъчно изработено огнестрелно оръжие, годно да произведе изстрели и 2 /два/ броя боеприпаси - ловни патрони, 20 калибър, тип „Бренеке“ и затова приема, че Г. следва да носи отговорност за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.

Разпитан в съдебната фаза от процеса, подсъдимия признава вината си. Според експертите изготвили СБЕ, както двата патрона извадени от пушката след нейното изземване, така и самата пушка са били годни да произвеждат изстрели и при експерименталната стрелба, такива изстрели са били извършени както с патроните, така и с пушката. Безспорно е, че с едната цев не е могъл да бъде произведен изстрел, но пък другата е била годна за това и с нея са били изстреляни и двата патрона при експерименталната стрелба. Обстоятелството, че пушката е била негодна да произведе изстрел с едната цев не е било известно на подсъдимия, тъй като в противен случай той не би я заредил с годен да произведе изстрел патрон, а и не би направил опит да стреля с тази цев.

За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание "лишаване от свобода" от две до осем години.

При така дефинираните рамки на индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия и ръководейки се от правилата на общата част на НК за отмерване на справедливо наказание, съдът съобрази смекчаващите отговорността му обстоятелства - направеното от него самопризнание, чистото му съдебно минало към момента на извършване на деянието, сравнително младата му възраст, семейното му положение - женен с малко дете, емоционално състояние по време на деянието, обусловило затруднението за най-адаптивна реакция.

Като отегчаващи обстоятелства съдът прие лошите характеристични данни, обстоятелството, че след изменение на МНО на досъдебното производство, подсъдимият се е укривал от правосъдието.

Имайки предви посоченото по-горе, но и като съобрази константната съдебна практика, настоящият състав на ВрОС приема, че наказанието на подсъдимия следва да се определи при условията на чл. 54 НК, при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства и затова му наложи наказание в минималния предвиден от закона размер, а именно на 2 (две) години "Лишаване от свобода".

Съдът прие, че в случая у налице хипотезата на чл. 23, ал. 1 НК, по отношение на извършените от него две престъпления, поради което и на основание горния текст ОПРЕДЕЛИ на подсъдимия М.Г.Г., едно общо наказание в размер на 10 (десет) години "Лишаване от свобода", което да изтърпи при първоначален "строг" режим, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 б. "а" ЗИНЗС.

Съдът прие, че именно по този начин, ще бъдат изпълнени целите на наказанието визирани в чл. 36 НК, а именно да се поправи и превъзпита подсъдимия и същевременно да се въздейства предупредително възпиращо върху останалите членове на обществото.

Съдът прие, че в случая е налице и хипотезата на чл. 25, ал. 1, вр.чл. 23, ал. 1 НК, поради което и на основание този текст ОПРЕДЕЛи на подсъдимия М.Г.Г. едно общо наказание в размер на 10 (десет) години "Лишаване от свобода", по осъжданията му по НОХД № 1750/13 г. на РС Шумен; по НОХД № 2859/13 г. на РС Бургас; по НОХД № 874/13 г. на РС Враца; по НОХД № 6581/13 г. на СРС; по НОХД № 448/14 г. на РС Ловеч; по НОХД № 2426/14 г. на РС Бургас; по НОХД № 689/14 г. на РС Ямбол; по НОХД № 8959/13 г. на СРС; по НОХД № 194/14 г. на РС Гълъбово; по НОХД № 192/14 г. на РС Гълъбово; по НОХД № 550/14 г. на РС Ботевград; по НОХД № 473/15 г. на РС Петрич; по НОХД № 14771/14 г. на СРС и по настоящето дело, което да изтърпи при първоначален "строг" режим, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 б. "а" ЗИНЗС,

На основание чл. 59, ал. 1 НК, съдът приспадна времето, през което осъденият Г. е бил задържан по мярка за неотклонение "Задържане под стража" по настоящето дело, считано от 17.03.2013 год., до 13.02.2014 год., а на основание чл. 25, ал. 2 НК от така определеното общо наказание, приспадна и изтърпяната част от включените в съвкупността наказания.

 

 

Предявените от двамата пострадали граждански искове за обезщетение за неимуществени вреди са процесуално допустими и частично основателни. Същите са с правно основание чл. 45 и сл. от ЗЗД. Безспорно е установено, че подсъдимия е извършил престъпление против личността, в следствие на което на пострадалите К. и Д. са били причинени неимуществени вреди.

Освен от техните показания, данни за това как те са преживели посегателството срещу техния живот и здраве се събраха и от показанията на св. В.А.. Установено е, че случилото се е отразило крайно негативно не само върху работата им, но и върху личният им живот. Единият от тях вече е напуснал системата на МВР, като една от причините и бил именно този случай.

Пред св. А. двамата пострадали споделили, че след инцидента са осъзнали, че живота им е висял на косъм, че са били доста уплашени от дулото на оръжието, насочено срещу тях. След това се наложило двамата да ползват няколко дни отпуск за да се възтановят психически. Свидетелят заявява, че като техен началник им е организирал и среща с психолога на полицията.

Така причинените неимуществени вреди, следва да бъдат овъзмездени по справедливост от подсъдимия. Имайки впредвид константната практика на съдилищата в подобни случай, обстоятелството че се касае за умишлено деяние и отчитайки неудобствата и страданията понесени от К. и Д., но е обстоятелството, че не са им били приченени телесни увреждания, съдът присъди подсъдимия Г. да им заплати сумата от по 15 000 лв. за всеки от тях, като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 16.03.2013 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния размер на предявените гр.искове отхвърля същите, като неоснователни и недоказани.

Подсъдимия М.Г.Г. следва да бъде осъден да заплати на Ц.К.Г. и Н.Д.Г. и направените по делото разноски в размер на 3800 /три хиляди и осемстотин/ лв. за адвокатско възнаграждение в съдебна и досъдебна фаза.

С оглед изхода от делото, подсъдимия М.Г.Г. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД МВР Враца, направените по делото в досъдебна фаза разноски в размер на 754,66 /седемстотин петдесет и четири лева и 66 стотинки/, а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВрОС, направените по делото разноски в размер на 734.12 /седемстотин тридесет и четири лева и 12 стотинки/, както и д.т. в размер на 1200 лв. /хиляда и двеста лева/.

 

 

 

 

На основание чл. 53 НК, представените по делото веществени доказателства - 1 бр. двуцевна гладкоцевна пушка, кал. 20-ти и 2 бр. гилзи следва да бъдат отнети в полза на Държавата.

При изложените по-горе съображения съдът се произнесе с присъдата си.

   

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

                                                                                                

                                             ЧЛЕН: