№ 65479
гр. София, 29.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110123109 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 120919/02.05.2023
г. /подадена чрез Система за сигурно електронно връчване на 28.04.2023 г./, с
която от името на „/..../“ ЕАД, ЕИК /.../ против Л. Д. С., ЕГН ********** са
предявени искове, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, с правно основание чл. 422
вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 124 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 и чл.
9 ЗЗД вр. чл. 335, ал. 1 ТЗ, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
С разпореждане № 54725/03.05.2023 г., постановено по гр.д. №
23109/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е дал конкретни
указания на ищеца да отстрани констатираните нередовности на исковата
молба, като в едноседмичен срок от получаване на разпореждането:
1/ внесе по сметка на СРС държавна такса в размер на още 1940,41 лева и
представи доказателства за извършеното плащане /предвид обстоятелството,
че предмет на разглеждане са 88 обективно кумулативно съединени иска. В
тази връзка следва да се посочи, че в производството се претендират
вземания на различни основания и произтичащи от различни
правоотношения, независимо от обстоятелството, че ищецът твърди да е
сключен един рамков договор, а всички останали правоотношения да са
възникнали по силата на подписани между страните приложения към
посочения в исковата молба рамков договор. Претендират се вземания за цена
мобилни услуги, различни по вид и характер неустойки, суми по договори за
продажба на изплащане, лихва за забава и т.н., който обуславят извод, че
предмет на разглеждане са 88 обективно кумулативно съединени иска/.
2/ приведе исковата молба /предявена по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК/ в съответствие с подаденото заявление вх. № 223345/20.10.2022 г.
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
уточнено с молба вх. № 253987/21.11.2022 г. и молба вх. № 275674/12.12.2022
г., подадени от името на /..../ ЕАД, и с издадената на 23.01.2023 г., въз основа
на уточненото заявление, заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена в производството по ч.гр.д. № 57040/2022 г. по описа
1
на СРС, II ГО, 160 състав /предвид обстоятелството, че производството е по
реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да е налице идентитет
между заявения в исковата молба петитум и петитумът заявен от ищеца в
заявлението му в хода на заповедното производство, въз основа на което е
издадена заповедта за изпълнение, какъвто към настоящия момент не е
налице/, като формулира ясен, конкретен и безпротиворечив петитум на
исковата молба, при съобразяване обстоятелството, че производството е
образувано по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
С горепосоченото разпореждане съдът изрично е предупредил ищеца, че
при неизпълнение на указанията в предоставения срок, исковата молба ще
бъде върната, а производството по делото прекратено.
Препис от разпореждането е връчен на ищеца на 10.05.2023 г.
Срокът за изпълнение на указанията, дадени с разпореждане №
54725/03.05.2023 г., постановено по гр.д. № 23109/2023 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав, е изтекъл на 17.05.2023 г. /сряда – присъствен ден/.
В предоставения срок, както и към датата на настоящото разпореждане,
указанията дадени с разпореждане № 54725/03.05.2023 г., постановено по
гр.д. № 23109/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, не са изпълнени, не
само в цялост, но и в която и да било част.
Предвид всичко гореизложено и на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК,
исковата молба следва да бъде върната.
Съгласно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т. 13 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, при прекратяване на производството по делото по иска по
чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК издадената заповед за изпълнение и
изпълнителният лист подлежат на обезсилване. Компетентен да обезсили
заповедта за изпълнение, издадена по чл.410, съответно по чл.417 ГПК, и да
обезсили изпълнителния лист по чл.418 ГПК при прекратяване на
производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, е съдът в исковото
производство, който е постановил определението за прекратяване, като
обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист следва да
се постановят едновременно с определението за прекратяване на
производството по иска.
Следователно исковият съд е този, който следва да обезсили заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.01.2023 г., издадена
по ч. гр. д. № 57040/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 160 състав.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 120919/02.05.2023 г. /подадена чрез
Система за сигурно електронно връчване на 28.04.2023 г./, с която от името на
„/..../“ ЕАД, ЕИК /.../ против Л. Д. С., ЕГН ********** са предявени искове,
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.
2
1, т. 1 вр. с чл. 124 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 и чл. 9 ЗЗД вр. чл.
335, ал. 1 ТЗ, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 23109/2023 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав.
ОБЕЗСИЛВА изцяло заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 23.01.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 57040/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, 160 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3