РЕШЕНИЕ
Номер 530/9.4.2020г.
Година 2020 Град в.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и втори състав
На двадесет и седми януари Година две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Албена Славова
Секретар Незает Исаева
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 5818 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на А.В.Ж. против НП №
514/18.11.2019 Г. на Заместник-кмета на Община - в., с което на основание чл. 183 ал. 4 т.8 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 98 ал.1
т.6 от ЗДвП.
В депозираната до
съда жалба въззивникът излага твърдения, че е паркирал автомобила си на ул.
Райко Жинзифов за не повече от минута, когато самоличността му била установена
от полицейски служители и впоследствие му е съставен АУАН и въз основа на него,
обжалваното НП. Иска НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
Излага твърдения за допуснати от полицаите нарушения на служебните им функции.
В съдебно заседание въззивникът
редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата. В заседание по
същество пледира, ме автомобилът не е бил паркиран на кръстовище, а на
разширение на пътя, като е липсвал знак, който да указва, че паркирането е
забранено.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена, не изпраща представител.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя и свидетеля по акта. Приобщени са към
материалите по делото материалите по
АНП.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа
обстановка:
На 22.10.2019г., около 22.30 ч. въззивникът А.Ж. паркирал
управлявания от него л.а. „С.“ с рег №**на кръстовището
на ул."Р. Ж.“ и ул. „П.“. ,в района на кръстовището на тази улица с ул. „Д.“.
Автомобилът бил забелязан от дежурен полицейски екип при „Обинска
полиция“ към ОД на МВР-в. в състав св. С.К. и св. С. М.. Същите извършили справка
относно собствеността на автомобила и предприели действия по изготвяне на фиш
за констатирано нарушение на чл. 98 ал.1 т.6 от ЗДвП, когато въззивникът се
върнал до превозното средство. След като била свалена самоличността му, св. К.
му съставил АУАН за констатираното нарушение, който същият отказал да подпише,
поради което актът бил подписан в качеството на свидетел от полицейския
служител С. П.. Впоследствие на 24.10.2019 г. препис от изготвения акт е врйъчен на въззивника. Въз основа на акта е издадено
обжалваното НП, с което на основание
чл.183 ал.4 т.8 от ЗДП е ангажирана административно-наказателната му
отговорност.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване от надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Наказателното постановление № 110/12.03.2019 г. е издадено от
компетентен орган, а именно от Зам. Кмета на Община – в., с оглед разпоредбата
на чл. 189 т. 12 от ЗДвП и видно от
приложеното по делото копие на Заповед № 4795/11.2015 г. на Кмета на Община – в..
Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
правото на защита на наказаното лице.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на
чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за
нарушенията са индивидуализирани..
Като разгледа жалбата по
същество, съдът намери от правна страна следното:
От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се
установява, че деянието, описано в АУАН и НП е осъществено, а именно, че
въззивникът е паркирал управлявания от него автомобил в района на кръстовище,
който факт не се оспорва и с депозираната срещу издаденото НП жалба. С оглед
разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП, регламентираща доказателствената тежест
на АУАН , доколкото последният е редовно
съставен, в тежест на въззивника е да докаже твърденията, оспорващи
фактическата обстановка, описана в акта. Същият обаче не е ангажирал
доказателствени искания и не е опровергал по съответния процесуален ред
изложените в акта фактически констатации.
Като неоснователни съдът оцени възраженията на жалбоподателя, че в района
на кръстовището е нямало знак, указващ забраната за паркиране, доколкото в
случая последната произтича по силата на закона от предписанието на нормата на
чл. 98 ал.1 т.6 от ЗДвП, съотв. отговорността на
лицето не е ангажирана за нарушаване на пътен знак.
Правилно е приложен и материалния закон, като деянието е кваифицирано като нарушение на чл. 98 ал.1 т.6 от ЗДвП и
законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя на основание чл. 183 ал.4 т.8 от ЗДвП, доколкото цитираната
санкционна норма предвижда посоченото нарушение в диспозицията си.
Не са налице и предпоставките за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН. Касае
се за извършването на формално нарушение, с осъществяването на което винаги се
засягат обществените отношения, които са призвани да гарантират съответните
материално-правни разпоредби. Не са събрани и доказателства, които сочат, че
конкретният случай разкрива липса или явна незначителност на обществената
опасност на деянието поради факти, касаещи извършеното нарушение или свързани с
личността на нарушителя, съответно субективната страна на реализираното
нарушение.
Като взе предвид, че административното наказание е предвидено в съответната
санкционна норма в твърд размер, съдът намери, че не следва да се произнася по
въпроса за индивидуализацията на същото.
Поради изложените съображения, издаденото НП следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 514/18.11.2019 Г. на Заместник-кмета на Община
- в., с което на А.В.Ж. на основание чл. 183
ал. 4 т.8 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение
на чл. 98
ал.1 т.6 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС- в.: