Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 559
05.08.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на дванадесети юли две хиляди и двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева - Иванова административно дело №882 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.172, ал.5, вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на М.П.А. ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0271-000281 от 09.07.2021г.,
издадена от Началник група към ОДМВР – Хасково, РУ Харманли.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна и издадена в противоречие на процесуалните правила, поради
което се моли за отмяната ѝ. Допълнително чрез пълномощник на
жалбоподателката по делото е представена писмена молба, в която подробно се
обосновават твърдения за нищожност и незаконосъобразност. Моли се за отмяна на
оспорения административен акт и присъждане на разноските по делото.
Ответникът, Началник група при РУ Харманли към ОДМВР -
Хасково, не ангажира становище по жалбата.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 08.07.2021г. срещу А. Г. А.е съставен Акт № 1401 за
установяване на административно нарушение, Серия АВ с бл. №022580, за това, че
на същата дата, около 20:50 часа в с. Иваново на центъра на селото до магазин
на КОП посока с. Лешниково управлява лек автомобил марка Фолксваген голф с рег.
№*******, собственост на лицето М.П.А.,***. От извършената проверка се
установило, че водачът не притежава СУМПС. Посочено е, че с това А. Г. А.виновно
е нарушил чл.150 от ЗДвП. Посочено е също, че са иззети като доказателства рег.
талон част II ********* и два броя рег. табели с №*******.
АУАН е подписан от актосъставителя и от свидетеля по
акта, както и от нарушителя. В акта е вписано, че А. няма възражения.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0271-000281/09.07.2021г., П.Д.П., на длъжност
Началник група към ОДМВР – Хасково, РУ Харманли, е наложил на М.П.А.
принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година /6 мес./, а именно за
183 дни. Отнети документи: 1) СРМПС №*********; 2) 2 бр. рег. табели №*******.
Заповедта е обоснована с това, че на 08.07.2021г.
около 20.50 ч. в с. Иваново лицето М.П.А. като собственик на л. а. Фолксваген
голф с рег. №******* предоставя управлението му на лицето А. Г. А., който не
притежава СУМПС /неправоспособен/ - съставен АУАН сер.АВ/022580.
Видно от разписката, инкорпорирана под текста на
заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателката на 27.08.2021г., което обстоятелство е
удостоверено с подписа на лицето. Жалбата срещу заповедта е подадена на 30.08.2021г.
по пощата (видно от поставеното върху плика пощенско клеймо – л.4), директно
пред Административен съд – Хасково.
По делото е представена Заповед
№1253з-479/16.11.2020г., издадена от Директор ОДМВР – Хасково, с която са
оправомощени да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни
мерки по чл.171 т.1, т.2, т.2а, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 от ЗДвП,
съобразно тяхната компетентност, длъжностни лица от ОДМВР – Хасково, сред които
и началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ в ОДМВР – Хасково
(т.8 от заповедта).
Видно от писмо рег. №272000-1785/24.01.2022г. на ОДМВР
– Хасково (л.74), към дата 09.07.2021г. старши инспектор П.Д.П. е на длъжност
началник на група „Охранителна полиция“ към Районно управление – Харманли при
Областна дирекция на МВР – Хасково. Същият е служител на МВР, считано от
07.10.2004г.
При така установените факти, съдът обосновава следните
правни изводи:
Оспорената
заповед е връчена на 27.08.2021г., като жалбата е подадена директно пред
Административен съд – Хасково на 30.08.2021г., предвид което се явява подадена
в срок, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, от
надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването. Ето защо жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна, по
следните съображения:
Оспореният
индивидуален административен акт е
издаден от компетентен орган.
На основание
чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от
същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от
тях длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед №1253з-479/16.11.2020г.,
която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на ОДМВР Хасково, на основание
Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи и на
основание чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, е оправомощил
длъжностни лица от ОДМВР Хасково, включително (т.8) началниците на
сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ в ОДМВР Хасково, да прилагат с
мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по
чл.171, т.2а от ЗДвП. Поради това и с оглед писмо рег. №272000-1785/24.01.2022г.
на ОДМВР - Хасково, видно от което старши инспектор П.Д.П. е на длъжност
началник на група „Охранителна полиция“ към Районно управление – Харманли при
Областна дирекция на МВР – Хасково, с
представената заповед е доказана и материалната, и териториална компетентност
на оправомощеното лице – издател на акта.
Принудителната
административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за
прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене
на административнонаказателна отговорност.
По смисъла на
чл.171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон. Волеизявлението за прилагането на
ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета,
Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание
по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика
на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение,
което се установява с акт за административно нарушение, съставен от
компетентните длъжностни лица.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма,
подписана е от издателя си и съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 от АПК
реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което
я прави надлежно мотивирана.
Съдът не намери наличието на съществени нарушения
на административно производствените
правила при издаване на процесния акт.
Оспорената
заповед е издадена в съответствие с
материалния закон и неговата цел.
Съгласно нормата
на чл.171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: 2а. прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година.
В конкретната
хипотеза ПАМ е наложена на жалбоподателката, като собственик на МПС,
управлявано от лицето А. Г. А., за което лице е установено по съответния ред,
че не притежава СУМПС (неправоспособен). Нарушението на водача А. се установява
с приложения Акт за установяване на административно нарушение, който, като
съставен редовно от компетентни длъжностни лица от службите за контрол, се
ползва с доказателствена сила относно установените с него обстоятелства.
Следва да се посочи, че АУАН е официален
удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, приложим на
основание чл. 144 от АПК и обвързва съда с материална доказателствена сила, по
отношение на така констатираните факти. Предвид последното, при липса на
надлежно инициирано оспорване от страна на жалбоподателката по реда на чл. 193
от ГПК на цитирания АУАН, същият обвързва съда да приеме за доказани фактите,
удостоверени в него, а именно, че на 08.07.2021г., около 20:50 часа в с. И., А.
Г. А.е управлявал лек автомобил марка Фолксваген голф с рег. №*******,
собственост на лицето М.П.А., като след извършената проверка се установило, че
водачът не притежава СУМПС (неправоспособен).
По делото не са
ангажирани каквито и да било доказателства, годни да опровергаят, както
доказателствената стойност на АУАН, така и изложените в него фактически
констатации и да доведат до различен извод относно установеното с АУАН.
Гореизложеното
води на извода, че административният орган е доказал обстоятелствата, изложени
в оспорения акт и съставляващи фактически основания за прилагане на процесната
ПАМ, които по делото се установяват по несъмнен начин. При наличие на
предпоставките на чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП, административният орган действа
при обвързана компетентност и е длъжен да приложи принудителна административна
мярка от вида по посочената в същата законова норма. Ето защо законосъобразно с
оспорената в настоящото производство заповед административният орган е приложил
процесната ПАМ.
Следва да се
отбележи, че в случая без значение е обстоятелството дали собственикът е
предоставил управлението на автомобила на друго лице, което от своя страна
предоставило автомобила на посоченото в оспорената заповед лице и дали оспорващата
е знаела за това. Тези обстоятелства са напълно ирелевантни за спора. Приложимата
в случая разпоредба за прилагане на ПАМ не съдържа изискването собственикът на
МПС да е предоставил управлението му на друго лице. Т.е., за да се приложи ПАМ
на основание чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП, трябва да се установи, че МПС е
управлявано от лице, без да е правоспособен водач, като с оглед текста на
нормата, адресат на мярката е собственикът на МПС. Действително, АУАН е
съставен срещу друго лице, защото то е управлявало МПС, без да е правоспособен
водач, но ПАМ е приложена спрямо оспорващата, защото тя е собственик на
коментираното МПС, което обстоятелство се установява по делото.
Предвид
изложеното, оспореният акт се явява постановен при правилно приложение на
закона, като наложената ПАМ е в нормативно предвидения минимален срок от 6
месеца или 183 дни.
С оглед горното,
съдът намира, че наведените възражения за нищожност и за незаконосъобразност на
оспорената заповед са неоснователни.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П.А. ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0271-000281 от 09.07.2021г.,
издадена от Началник група към ОДМВР – Хасково, РУ Харманли.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: