№ 901
гр. Варна , 05.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на пети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Я. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно
гражданско дело № 20213100500633 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:34 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК, на именно
повикване в 13:34 часа, се явиха:
Въззивникът „Хепи“ ЕАД, редовно призован, представлява се от ю. к.
Д. Г., редовно упълномощен и приет от съда от първа инстанция
Въззиваемият „Менпауър България“ ООД, редовно призован, не се
явява процесуален представител.
СЪДЪТ, докладва постъпила молба с вх. № 8334/29.04.2021 г.
процесуален представител на „Менпауър България“ ООД, с която моли, да се
даде ход на делото в тяхно отсъствие, като представя списък на разноски и
претендира същите, както и изразява становище по съществото на спора.
Ю. к. Г.: Запознат съм с молбата. Да се даде ход на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
1
докладва въззивната жалба, съгласно постановеното Определение №
1213 от 02.04.2021 година, както следва:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с № 260955 от 07.01.2021 г., на „Хепи“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, чрез юрисконсулт Д. Г., срещу
решение № 261649/11.12.2020 г., по гр.д. № 19621/2019 г. по описа на ВРС, 10
състав, В ЧАСТТА, в която „Хепи“ ЕАД, ЕИК ********* е осъдено, да
заплати на „Менпауър България“ ООД, ЕИК *********, сумата от 4529,40
лв., представляваща неизплатен остатък от стойността на изпълнени
посреднически услуги по търсене, подбор и представяне на кандидат за
работа на длъжността „административен ръководител“ за назначаването му от
страна на „Хепи“ ЕАД, въз основа на сключен между страните Договор за
предоставяне на посреднически услуги за наемане на работа от 08.09.2015г. и
оферта с номер ********** от 07.12.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
11.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
С въззивната си жалба „Хепи“ ЕАД, ЕИК *********, излага становище
за неправилност на решението в обжалваната част, доколкото според
жалбоподателя първоинстанционният съд, е направил неправилни изводи
спрямо събрания доказателствен материал. Сочи, че при постановяване на
решението си, съдът се е позовал на постановена по реда на чл. 290 от ГПК,
практика на ВКС, доколкото не е съобразил различията с фактическа
обстановка по конкретния казус. В конкретния случай, фактура №
**********/09.02.2017 г., била издадена след Оферта №
**********/07.12.2016 г., поради което и приложимия метод за определяне на
посредническото възнаграждение, бил „1.4 от една месечна брутна заплата, но
не по – малко от 2000 лв.“ (без ДДС).
Твърди се от жалбоподателя, че по силата на чл. 20а от ЗЗД, посоченият
в Оферта № **********/07.12.2016 г., метод за определяне на
посредническото възнаграждение има силата на закон между страните,
поради което и не може да бъде дерогирано от издадената фактура на
различна стойност, независимо, че същата е била осчетоводена, както и че по
нея е използван данъчен кредит. Счита, че „Менпауър България“ ООД,
2
неправилно е определил размера на вземането си, поради което и същото
нямало как да се признае нито съдебно, нито извънсъдебно, като сочи метода
за изчисляване на дължимото възнаграждение, съответно и неговия размер.
Сочи, че ако са налице действия от страна на „Хепи“ ЕАД, по осчетоводяване
на неправилно издадената фактура и ползване на данъчен кредит по нея,
същите са без основание, като направени по отношение на задължение, което
не било възникнало, като част от ползвания данъчен кредит подлежал на
връщане.
Моли съда за отмяна на решението, с което е уважена претенцията на
„Менпауър България“ ООД, само за разликата над 1680 лв. до присъдения
от съда размер от 4529,40 лв. Претендира и отмяна на решението в частта за
разноските, като законна последица от евентуалното уважаване на
депозираната жалба.
Претендират се сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В отговора на въззивната жалба от „Менпауър България“ се излага, че
се е установило наличието на търговски отношения между страните в процеса
по предоставяне на посреднически услуги по подбор на персонал, като по
делото са представени двустранно подписани оферта №
**********/07.12.2016 г. и Договор за предоставяне на посреднически услуги
по наемане на работа от 08.09.2015 г., относно процедура по селекция на
длъжността „Административен ръководител“. Установило се е провеждането
на процедура по подбор, сключването на трудов договор между „Хепи“ ЕАД
и кандидата Р.М.С., надлежното издаване на фактура №
**********/09.02.2017г., във връзка с подбора на кандидата,
осчетоводяването й от двете страни по делото и упражняването на правото на
данъчен кредит от страна на „Хепи“ ЕАД, както и изпадането на последното в
забава.
Твърди се, че разликите в размера на дължимото възнаграждение се
дължат на различията в размера на предложено брутно възнаграждение на
кандидата и посоченото в сключения трудов договор с него.
Счита, че позоваването от първоинстанционния съд на съдебната
3
практика на ВКС е правилно, с оглед приетите в нея правни изводи за
наличието на извънсъдебно признание за дължимост на претенцията.
Излага, че постановеното решение в уважената част за сумата от
4529,40 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, за
правилно, поради което моли за потвърждаването му в тази част. Моли за
присъждане на сторените във въззивното производство съдебно-деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение, като представя доказателство за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Депозирана е и въззивна жалба с № 264708 от 21.01.2021 г. на
„Менпауър България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, чрез
пълномощника си адв. Г.Я. срещу решение № 261649/11.12.2020 г., по гр.д. №
19621/2019 г. по описа на ВРС, 10 състав,в частта, в която е отхвърлен
предявеният иск срещу „Хепи“ ЕАД, ЕИК *********, за осъждане на
ответното дружество да заплати в полза на ищеца „Менпауър България“
ООД, сумата от 2953,17 лв., представляваща неустойка за забавено плащане,
изчислена за периода от 24.02.2017 г. до 07.12.2018 г., въз основа на сключен
между страните Договор за предоставяне на посреднически услуги за наемане
на работа от 08.09.2015 г. и оферта с номер ********** от 07.12.2016 г.
Сочи се от жалбоподателя „Менпауър България“ ООД, че намира
постановеното решение, в тази му част за незаконосъобразно поради
несъобразяване с материалноправната рамка, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което счита, че
следва да бъде отменено Твърди, че се е установило по безспорен начин
наличието на търговски правоотношения между страните в процеса. Счита, че
първоинстанционният съд е изложил разсъждения относно принципното
обосноваване на преценката за нищожност на клауза за дължимата неустойка,
въз основа на няколко критерия, като независимо от тях съдът не бил
достигнал до извод за нищожност на конкретната договорка поради
накърняване на добрите нрави, като изобщо не коментирал нищожността на
договорената клауза.
Сочи, че изводите на съда за липса на уговорка между страните за
дължимост на неустойка, в приложената по делото оферта, не са съобразени с
материалния закон, същите били необосновани от логическа гледна точка.
4
Твърди, че в сключения между страните договор - т. III.5, е изрично
уговорено дължимост на неустойка. Счита, че първоинстанционния съд, се е
произнесъл извън рамките на диспозитивното начало, като е приел, че не
може да бъде направен извод за съществуване на задължението за неустойка
при забава и само на това основание е отхвърлил иска като неоснователен,
при липса на мотиви и диспозитив за прогласяване на нищожността. Намира,
че размерът на дължимата неустойка за доказан с приетото от съда
заключение на вещото лице. Счита решението, в тази му част за неправилно,
както и в частта, с която са разпределени разноските в процеса, поради което
моли за неговата отмяна в тази му част. Моли, още за осъждане на „Хепи“
ЕАД, да заплати в полза на „Менпауър България“ ООД дължимата неустойка,
както и всички сторени пред двете инстанции разноски по представените
списъци.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Хепи“ ЕАД,
депозира писмен отговор чрез юрисконсулт Христина Христова, с който
оспорва въззивната жалба като неоснователна и твърди неоснователност на
подадената от „Менпауър България“ ООД въззивна жалба, срещу решението,
в частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на неустойка.
Излага твърдения, че процесната оферта не била подписана, а съгласно
раздел V, т.1 от договора можело същия да бъде допълван и изменян, само по
взаимно съгласие на двете страни, изразено в писмена форма, поради което и
офертата не била част от договора и неговите клаузи не се прилагали спрямо
нея. Предвид този факт, клаузите на договора, вкл. тези за неустойка, били
неприложими за вземания възникнали във връзка с офертата.
Твърди, че чл. III.5 от договора, представлява нищожна клауза за
неустойка, поради противоречие с добрите нрави. Неустойката надвишавала с
повече от три пъти вземането, поради което и определена по този начин
излизала извън присъщите и функции се превръщала в източник на
неоснователно обогатяване. Твърди, че до момента “Менпауър България“
ООД, не е отправяла покана за доброволно изпълнение. Излага твърдения, че
в случай, при който се приеме, че уговорката за неустойка е валидна, то не
следвало същата да се изчислява върху договореното месечно брутно
възнаграждение, а до размера на 912,80 лв. В условията на евентуалност,
5
моли ако се приеме, че неустойка се определя върху главницата с включен
ДДС, то искът за неустойка би бил основателен до размера на 1095,36 лв.
Моли, за потвърждаване на решението в частта, с която е отхвърлен иска на
„Менпауър България“ ООД, за присъждане на неустойка за забавено
плащане, в размер на 2953,17 лв.
Ю. к. Г.: Запознат съм с доклада по делото. Нямам възражение по него.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ предвид липсата на възражения по изложения
доклад счита, че същият следва да бъде приет за окончателен по делото, с
оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен доклада по делото , изготвен в
разпоредително заседание с Определение № 1213 от 02.04.2021 година.
Ю. к. Г.: Няма да соча други доказателствени искания.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ намира, че постъпилата молба от
въззиваемата страна следва да бъде приложена по делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото молба с вх.
№8334/29.04.2021 г. от процесуалния представител на въззиваемия.
Ю. к. Г.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Представям списък по реда на чл. 80 от ГПК.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ намира, че представените списъци по чл. 80 от
ГПК и доказателства следва да бъдат приложени по делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото,
представените в днешно съдебно заседание от процесуалния представител на
въззивника списък по чл.80 от ГПК.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото,
представения с молба вх. № 8334/29.04.2021 г. от процесуалния представител
6
на въззиваемия, а именно: Списък на разноските по чл.80 от ГПК; Копие от
фактура №**********/18.01.2021 г.; Копие от платежно нареждане за
кредитен превод от 21.01.2021 г.; Копие от фактура № **********/16.02.2021
г.; Копие от платежно нареждане за кредитен превод от 17.02.2021 г.
СЪДЪТ, прикани страните към спогодба, но такава не бе постигната.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЕБНИЯТ
СЪСТАВ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Ю. к. Г.: Моля, да уважите подадената от „Хепи“ ЕАД въззивна жалба,
като отмените първоинстанционното решение в обжалваната му част и да
отхвърлите иска на „Менпауър България“ ООД за цена на посреднически
услуги за разликата над 1 680.00 лева до присъдения размер.
Моля, да потвърдите решението в частта му, в която е отхвърлен иска на
„Менпауър България“ ООД за плащане на неустойка.
Моля, за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение,
съгласно представения опис. Моля, да ми бъде предоставен срок за
представяне на писмени бележки.
След изслушване на устните състезания, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете
делото за изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение
в законния срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на въззивника в
десетдневен срок от днес, да представи писмена защита по делото.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7