Р Е Ш
Е Н И
Е № 262
26.02.2020г,
гр.Пловдив
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав,
в
публичното заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Св.Узунов
С участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 2856/
2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от И.Й.Д.,***, чрез адв.П.К. против Решение № 329/ 09.10.2019г. постановено по гр.д.№ 923/ 2018г. по описа на Карловски районен съд – ІІ гр.с., с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от И.Й.Д.,***, чрез адв. П.К. иск с правно основание чл.45, ал.1 от ГПК за осъждане на Т.Х.Б.,*** да му заплати сумата от общо 1379 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди вследствие на изкоренен на 22.05.2018 г. с трактор от ответника един ред рози, отглеждани от ищеца в собствения му земеделски недвижим имот, а именно: нива с площ от 3,999 дка., находяща се е землището на с. Кърнаре, област Пловдив, пета категория земя, ЕКАТТЕ 40939, в местността „Чешме Чаир“, съставляваща имот пл. № 114033 при съседи: имот №114032 – нива на н-ци на Х.Б.Н., имот №114025 – нива на н-ци на М.М.Б., имот №114024 – нива на К.Н.Ч., имот №114043 – нива на А.Д.Б., имот №114042 – нива на н-ци на Р.Л.Р., имот №114035 – полски път на община Карлово, за което бил издаден НА № 195, том I, peг. №2242, дело №155/2016 г, издаден от Нотариус Ралица Коновска, рег. №588 на НК, с район на действие – района на PC Карлово, като в тежест на жалбоподателя са поставени направените от ответника разноски по делото в размер на 717.40 лв. По изложени доводи във въззивната жалба се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение от въззивния съд, с което се уважи така предявения иск. Претендира се присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна Т.Х.Б. ***, чрез адв.Г.Б., по изложени съображения и доводи в отговора, се оспорва жалбата като неоснователна и се иска потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно, обосновано и мотивирано. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните на основание чл.269 ГПК, намира следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Ищецът И.Й.Д. *** предявил против Т.Х.Б. *** за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане чрез извършени действия на датата 22.05.2018г. в собствен на ищеца недвижим имот, представляващ нива в местността „Чешме Кърнаре“, землището на с.Кърнаре, Община Карлово, засят с розови насаждения и с които действия се твърди да е бил изваден и изкоренен един ред рози, находящи се на границата с имот на ответника. С исковата молба са конкретизирани по пера причинените вреди и пропуснати ползи, възлизащи в общия им размер от 1 379 лева, която сума за обезвреда се претендира за присъждане от съда.
Ответникът е оспорил основателността на предявената претенция, като при неоспорване обстоятелството, че притежава съседен на ищеца недвижим имот в посочената местност, също засадена с розови насаждения, като ищецът бил закупил имота си със засадени от ответника розови насаждения, е оспорил твърденията да е налице увреждане чрез изкореняване и противопоставил заявлението, че е било налице обработка с трактор, при която е извършено изрязване за подновяване на насажденията, без изкореняване, като били израснали и филизи. В заявената насока е ангажирана съдебно-агрономическа експертиза.
Ангажирани са от страните и гласни доказателства.
За да отхвърли така предявения иск освен с оглед предявеното от ищеца основание за търсената деликтна отговорност от ответника, като физическо лице, за което се твърди лично да е причинило посочените вреди на ищеца , поради което е определена правната квалификация по чл.45 ЗЗД, исковата претенция е разгледана по същество и въз основа на събрания доказателствен материал, като е приета неустановеност процесният ред от розови насаждения да се намира именно в имота на ищеца с оглед представените по делото протоколи за трасиране, както и неустановеност с оглед приетата САгр.Е да е налице вредоносен резултат поради установено изчистване на розовите насаждения, което не е довело до тяхното изкореняване или увреждане по някакъв начин, а напротив извършено е било подмладяване и освежаване на розите.Решението на районния съд е постановено в съответствие с доказателствения материал по делото.
С въззивната жалба правилността на обжалваното решение се оспорва с доводите, свързани с правната квалификация на иска, за което се сочи да се определя от съда съобразно писмените и гласни доказателства по делото, като по делото се установило, че ответникът възложил на друго лице извършването на работата, поради което е налице изпълнение на състава по чл.45 във вр. с чл.49 ЗЗД; изразява се несъгласие за неустановеност границите на имота с оглед представените доказателства за замерване и трасиране; ответникът признавал, че бил извършил унищожение на един ред рози, не било налице обсъждане заключението на вещото лице, че били причинени вреди от ищеца от действията на ответника, изразяващи се в унищожаване на един ред рози на ищеца от разпитания по делото св.Ч., като ответникът се бил съгласил с констатациите по заключението на в.л.
Жалбата е неоснователна.
Безспорно се явява между страните, че същите притежават в собственост земеделски имоти в процесната м. „Чешме Кърнаре“, землището на с.Кърнаре, Община Карлово, които имоти се явяват съседни и засадени с розови насаждения. Не е оспорено и обстоятелството от страна на ответника с оглед ангажираните в тази насока доказателства, че са били извършени действия по подрязване на розови насаждения в собствения му имот с цел подновяването им, при което се допуска вероятността от страната да има засягане на ред от розови насаждения в имота на ищеца. Представените по делото писмени и гласни доказателства, а именно Протокол за трасиране, означаване и координиране на поземления имот 114033 по КВС на Кърнаре, община Карлово, собственост на ищеца Й.Д., с приложение на графична част с идентифициране в минимизиран вид номерата на находящите се имоти и техните граници и изричното отбелязване задължението на собственика за трайното стабилизиране и опазване на имотните граници. От разпитаните по делото две групи свидетели / св. А.Н., св.М.Б. и св.Г.Ч./ се установяват обстоятелствата, че ищецът се оплакал от ответника относно изрязването на един ред рози; между двата имота не е налице ограда и е без възможност да се види на място къде започва единият имот и къде свършва другия имот, според ангажирания от ищеца св.Н.. Последният разбрал от ищеца, че е било извършено подрязване на розовите насаждения в имота на ответника, при което бил увреден един ред от розите на ищеца; според св.Б., дъщеря на ответника, извършвано е било рязане до дъно на розовите насаждения за да се подмладят, посетила имота наскоро с лични впечатления, че розите са подмладени, около 60 см и повече с млад летораст; на място нямало отметка, която да показва къде е границата между двата имота, процесният ред рози бил спорен между страните; по показанията на св.Ч., същият е извършил в имота на ответника в процесния период работата примелване на рози и подмладяване с притежавана от него машина – мулчер, при което между имота на страните не забелязал да има видима граница, не е разбрал да навлиза в съседен имот, машината, с която свидетелят извършвал посочените дейности не вади корени, като функцията й била да извършва почистване и подрязване на храсти, без да ги издълбава.
По ангажираната съдебно-агрономическа експертиза е депозирано заключение на в.л.агроном М.В., което е прието като компетентно, обосновано и неоспорено от страните. Депозираните изводи в агрономическата експертиза се основават на запознаване с материалите по делото, както и извършен оглед на място. Установено за процесния период на м.май 2018г. в края на цъфтежния период е било извършено подмладяване / подмладяваща резитба/ на розовите насаждения, вкл. на спорния ред рози,чрез механична резитба, при което не е имало унищожаване на ред рози от имота на ищеца, извършено е било подмладяване на розовите насаждения, в т.ч. и на спорния ред. Храстите са били изрязани до основи, но не са били изкоренени/ унищожени, нито изтръгнати корените. В резултат на това през 2019г. от подмладените корени са покарали млади леторасти.
За реализиране на деликтната отговорност, като извъндоговорен източник на облигационни отношения, е необходимо установяване елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД – противоправно действие, настъпила вреда и пряка причинна връзка между тях, като съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. При така установените фактически обстоятелства съобразно събраните по делото доказателства по делото не се установява нито един от елементите на фактическия състав за ангажиране деликтната отговорност както лично спрямо ответника по чл.4 ЗЗД, така и ако би бил предявен надлежно в условията на чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД иск против ответника в качеството на възложител на трето лице / св.Ч./ извършването на работа по подрязване на розовите насаждения, сред които попаднал един ред розови насаждения на ищеца. Установено се явява по делото, че извършените селскостопански дейности по подрязване на розовите насаждения в процесния период в имота на ответника, вкл. процесния ред от претендираните розови насаждения на ищеца, се явяват съобразени с изискванията за отглеждане на този вид селскостопанска култура и целят подмладяването й. Следователно не се установява както противоправно действие във връзка с извършваната агротехническа дейност при отглеждане на розовите насаждения, така и вредоносен резултат, още по-малко заявеното от ищеца унищожаване чрез изкореняване на негови розови насаждения. С оглед на това предявеният иск е недоказан по основание и подлежи на отхвърляне, в каквато насока е и постановеното решение от първоинстанционния съд.
При така установения по делото и приет и от въззивният съд правен резултат, без съществено значение в случая е в коя хипотеза ищецът е предявил иска си за ангажиране деликтна отговорност – лично спрямо ответника като пряк причинител на заявените имуществени вреди или като възложител на работа, при извършването на която трето лице е причинило тези твърдени вреди у ищеца. Независимо от това следва да се отбележи, че правната квалификация от съда се извършва въз основа на фактическите твърдения от страната, изложени в исковата молба, а не въз основа на събрания впоследствие доказателствен материал, ако не е налице изменение чрез конкретизиране на основанието в предвидените за това процесуални срокове. На следващо място доводът, че е налице признание от страна на ответника в заявената от ищеца насока не намира опора в депозираните ясни изявления на ответника по делото, тъкмо обратното – искът се явява оспорен и в тази връзка е ангажиран доказателствения материал по делото, коментиран по-горе в мотивите на настоящото решение. На следващо място действително заключението на вещото лице по агротехническата експертиза не е оспорено от страните, вкл. и от ответника, доколкото е видно, че констатациите по него установяват правоизключващите възражения на ответника за ангажиране деликтната му отговорност.
По така изложените съображения следователно жалбата се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно подлежи на потвърждаване.
С оглед изхода от правния спор пред въззивната инстанция на въззиваемата страна се следва присъждане на направените разноски по делото за настоящата инстанция, които възлизат на 660 лева, съобразно ДПЗС от 31.01.2000г.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 329/ 09.10.2019г. постановено по гр.д.№ 923/ 2018г. по описа на Карловски районен съд – ІІ гр.с., с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от И.Й.Д., ЕГН: ********** ***, чрез адв. П.К. иск с правно основание чл.45, ал.1 от ГПК за осъждане на Т.Х.Б., ЕГН: ********** *** да му заплати сумата от общо 1379 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди вследствие на изкоренен на 22.05.2018 г. с трактор от ответника един ред рози, отглеждани от ищеца в собствения му земеделски недвижим имот, а именно: нива с площ от 3,999 дка., находяща се е землището на с. Кърнаре, област Пловдив, пета категория земя, ЕКАТТЕ 40939, в местността „Чешме Чаир“, съставляваща имот пл. № 114033 при съседи: имот №114032 – нива на н-ци на Х.Б.Н., имот №114025 – нива на н-ци на М.М.Б., имот №114024 – нива на К.Н.Ч., имот №114043 – нива на А.Д.Б., имот №114042 – нива на н-ци на Р.Л.Р., имот №114035 – полски път на община Карлово, за което бил издаден НА № 195, том I, peг. №2242, дело №155/2016 г, издаден от Нотариус Ралица Коновска, рег. №588 на НК, с район на действие – района на PC Карлово, КАКТО И в частта на разноските.
ОСЪЖДА И.Й.Д., ЕГН: ********** *** да заплати на Т.Х.Б., ЕГН: ********** *** лева / шестстотин и шестдесет лева/ - разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: Членове: