Решение по дело №3937/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262586
Дата: 19 април 2021 г. (в сила от 1 юни 2021 г.)
Съдия: Божана Костадинова Желязкова
Дело: 20201100103937
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

София,  19.04.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание, проведено на девети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА


при секретаря Ива Иванова, като разгледа материалите по гр.д. №3937/20г. по описа на СГС, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.226 от КЗ от Кодекса за застраховането(отм.).

  ИЩЕЦЪТ-Д.Т.Т., ЕГН **********, твърди, че на 18.05.2015 г., около 14:40 ч., в гр. София, пресичала пешеходната пътека пред бл. 154 на  бул. „Черни връх, когато лек автомобилФолксваген Поло“, с рег.№ ********, управляван от В.И.Б., ЕГН **********,*** с посока на движение от ул. „Околовръстен път към ул. „Сребърна“ и преди пешеходната пътека пред № 154, с несъобразена с интензивността на движение скорост се удря в спрелия пред него с цел да я пропусне да премине по пешеходната пътека лек автомобил „АУДИ А4“, рег.№ ********, управляван от К.Х.И., ЕГН **********. Вследствие на удара отзад спрелият автомобил се придвижва напред и я удря. Навежда, че вследствие от удара тя пада и си удря главата, десния лакът и дясното коляно в пътната настилка. Усеща  много силна, остра болка в главата и в областта на десния крак. Опитва се да стане, но и причернява и не може да вижда и чува нищо, поради което водачите на двете МПС-та я преместват на тротоара и извикват спешна помощ. След прегледа в болницата се установява, че вследствие на удара е получила мозъчно сътресение и контузия на дясно коляно. Ищцата твърди, че дълго време след инцидента изпитвала силни болки в главата, страдала от безсъние и виене на свят. По препоръка на лекарите не трябвало да се движи много, да стои на силна светлина, да гледа телевизия, да вдига  тежко. Освен това приемала постоянно аналгетици, за да потиска болката, почти не ставала от леглото, тъй като й се виело свят и я било страх да не падне, а и от болката не била в състояние, нито да разговаря нормално, нито да чете, нито пък да извършва каквито и да е ежедневни дейности. Това състояние продължило няколко месеца след изписването й от болницата. Навежда, че освен сериозния физически дискомфорт, болки и страдания, които изпитвала, била и в изключително влошено психическо състояние. Изпитвала чувство на тревожност и напрегнатост, получавала пристъпи на безпричинен страх и безпокойство, придружено от често обилно изпотяване и втрисане. Понякога усещала затруднение в дишането, имала чувството, че не й достига въздух, не смеела да заспи, тъй като се страхувала, че може да умре в съня си. Изпитвала стягане в гърдите и силно сърцебиене. Получавала изтръпвания и гърчове на крайниците. С оглед всички тези симптоми  на 08.06.2015 г., посетила психиатър д-р Ф.Б., която установила, че страда  от рецидивиращо депресивно разстройство, протичащо с вегетативни изживявания на фона на страхов афект във връзка е претърпяното на 18.05.2015 г. ПТП. Специалистът й предписал медикаментозно лечение, но въпреки това симптомите продължили още много време. В продължение на месеци не смеела на пресича улиците. Изпитвала истински ужас от автомобилите и избягвала да се движи по натоварени улици, защото буквално се вцепенявала от страх и безпокойство. Наложило се да посещава периодично и невролог, тъй като световъртежът, главоболието и чувството на замаяност не отшумявали. Така лечението и възстановяването й от мозъчното сътресение продължили до края на м. август 2015 г., но и до момента последиците от него не са отшумяло напълно. Много често изпитва главоболие, понякога придружено от безсъние, тревожност и напрегнатост, от каквито преди инцидента не е страдала. Заявява и че контузията в дясното  й коляно рецидивирала и се влошила във времето. Движението й било затруднено и се обслужвала трудно. Не можела изобщо да стъпва на десния си крак, трябвало да го държи обездвижен, защото болката ставала неописуема дори при малко натоварване, а коляното й отичало. На 02.06.2015 г. посетила ортопед-травматолог д-р К. ***, който констатирал изразен оток на ставата с палпаторна болезненост около пателата и хидропс супрапателарно. Установило се също подуване в задколянната ямка, болезнено при палпация, с виолетово-кафяв оттенък. Били установени клинични данни за разкъсване на предната кръстосана връзка. При следващите й посещения при ортопед-травматолог - на 02.07.2015 г. и на 04.08.2015 г. установили същите симптоми и увреждания, без подобрение. Едва при прегледа на 20.08.2015 г. се установява намаляване на отока в ставата, но при все още налична болезненост при ходене и чувство за нестабилност в ставата. Налагало се да проведе физиотерапевтични процедури и едва в края на м. август 2015 г. почувствала подобрение и можела да движа крака си свободно, макар все още да изпитва болка. Така възстановяването на дясното й коляно продължило около 3-4 месеца, през което време движенията и са били ограничени и се налагало да ползва бастун. Въпреки лечението дори и към момента продължава да изпитва непрестанно болки в дясното коляно, които понякога са по-леки, но друг път са силни и налагат приемането на обезболяващи. Ищцата твърди, че за процесното ПТП е бил съставен акт на водача на автомобилФолксваген Поло“, е рег.№ ********- В.И.Б., а впоследствие и наказателно постановление № 15-4332- 010476/2015 г. Навежда, че към момента на настъпване на ПТП за увреждащия автомобил е бил налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното застрахователно дружество - полица № 02114002145418 от 20.08.2014 г. Предвид това предявила претенцията си пред ответника с цел определяне и изплащане на обезщетение за причинените й при ПТП вреди, но до настоящия момент същият не се е произнесъл по искането й, въпреки разменената кореспонденция по представяне на допълнителни доказателства. С оглед изложеното намира, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание чл. 226 КЗ (отм.) като претендира ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 30 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на описаното по-горе ПТП на 18.05.2015 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 12.04.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

ОТВЕТНИКЪТ- З. "Б.И." АД, ЕИК ********, не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношения към момента на настъпване на ПТП за увреждащия автомобил. Оспорва обаче иска по основание и размер. Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, вината и противоправното поведение на застрахования при него водач. Оспорва вида и характера на твърдените от ищцата неимуществени вреди, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между евентуални такива и поведението на застрахования при него водач. Евентуално твърди, че претендираният размер на обезщетението е прекомерен с оглед принципа на чл. 52 ЗЗД, като заявява и  възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Заявява и възражение за погасяване по давност както на претенцията за обезщетение, така и на тази за присъждане на законна лихва.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.

От представената претенция за изплащане на обезщетение- писмо от З. „Б.И.“ АД с изх.№ Н1Ц-2510/16.04.2018 г. и отговор с вх.№ ОК-251420/18.04.2018 г. -се  установява, че ищцата е сезирала ответника за изплащане на обезщетение от процесното ПТП преди завеждане на исковата молба.

Представени са и медицински документи за проведено лечение на ищеца, които са от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да ги обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.

От заключението на  съдебно-медицинска експертиза, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че при процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: сътресение на мозъка; контузия на дясното коляно; охлузна рана на десен лакът и дясно коляно. Мозъчното сътресение е довело до временно разтройство на здравето, неопасно за живота. Контузията на дясното коляно и охлузните рани са причинили болки и страдания. Ищцата е имала заболяване - Гонартроза, което е било установено през 2012 г - видно от ЕР на ТЕЛК № 1729 от 17 07 2012 г. Контузията на дясното коляно, получена при процесното ПТП е влошила това заболяяване и е удължила възстановителния период. Проведено е следното лечение: -болнично-от 18 05 2015 г до 21 05 2015 г-3 дни; домашно - амбулаторно - от 21 05 2015 г до 4 - 4,5 месеца. Ищцата е била в отпуск по болест от 18 05 2015 г до 28 09 2015 г - 134 дни. Увредите, които са получени на 18 05 2015 г не рефлектират в сегашното състояние на пострадалата. Сегашното й състояние се дължи на Артрозната болест, която е диагностицирана през 2012 г и описана в ЕР на ТЕЛК. Артрозните промени са открити в тазобедрените стави, коленните стави, по целия гръбнак, шията, което причинява сегашните й оплаквания. Главоболието, замайването и другите неврологични оплакания се дължат също и на високото кръвно налягане и промените на съдовете, вследствие предходното заболяване. Артрозната болест е прогресиращо ставно заболяване, водещо до ограничение на движенията, болки и неудобства в ежедневния живот. Ако не се провежда лечение, постепенно ще настъпва влошаване на състоянието. Ищцата е претърпяла болки и страдания непосредствено след ПТП за около 4 месеца.Ищцата страда от следните съпътстващи заболявания - органично тревожно разстрой ство; увреждане на междупрешленен диск, неуточнено; лумбална остеоартроза с остеохондро за и радикулопатия; захарен диабет тип 2 ИНЗТ, АХ 2 ст; хипертонично сърце. двустранна коксартроза; двустранна гонартроза. Описаните придружаващи заболявания са удължили възстановителния период от получените травматични увреждания. Нормалният възстановителен период за претърпените увреждания е около 1 -2 месеца.

Според заключението на СПЕ, също неоспорено от страните, се сочи, че в представената медицинска документация от 08.06.15г. е описано влошаване в психичното състояние на Д.Т.Т., 66 год., с изразени тревожно- вегетативни и депресивни оплаквания, както и ситуативно-фобийни страхове и отбягващо поведение, свързани по време и съдържание с процесното събитие и по-конкретно с преживения стрес при инцидента и неговите последици. Предизвиквали са субективен дискомфорт и са снижавали възможностите й за справяне в ежедневието. Предписано е съотвстно медикаментозно лечение. Диагнозата „Органично тревожно разстройство" е установена при Дорст Т. преди процесния инцидент - вписана е като водеща в експертното решение на ТЕЛК от 2012г. Според представената медицинска документация заболяването е било успешно лекувано, но след пътния инцидент е настъпило влошаване, за което отново е изписана медикаментозна терапия. Към настоящия момент не се установяват симптоми на психично заболяване при Д.Т., както и данни за провеждане на медикаментозно лечение, тя се е върнала към обичайните си дейности. Налице са лекостепенни психологични последици, които не нарушават ежедневното й функциониране- отделни епизоди на повишена тревожност в ситуации, напомнящи преживяното.

По делото е прието и заключение на АТЕ, неоспорено от страните, според което механизмът на процесното ПТП е следният: на 18.05.2015г., около 14:40 ч., л.а. Ауди А4 с per. № ******** се е движил в гр. София по бул. „Черни връх" с посока на движение от ул. „Околовръстен път" към ул. „Сребърна" . На пешеходна пътека, находяща се пред № 154, водачът на лек автомобил Ауди спира с цел пропускане на движеща се от дясно наляво по пешеходната пътека пешеходка Д.Т.. По време на движение на пешеходката пред лек автомобил Ауди зад него се е движил л. а. „Фолксваген Поло“ с per. № ********. Поради несвоевременна реакция от страна на водача на лек автомобш Фолксваген, последният удря с предната си част задната броня на лек автомобш Ауди. От този удар лек автомобил Ауди отскача напред, като с предната си час удря пешеходката, като последната пада на терена, при което получава увреждания. Причината за настъпване на процесното ПТП е несвоевременната реакция на водача на лек автомобил Фолксваген Поло с per. № ********, който се е движил зад лек автомобил Ауди със скорост, която не му е позволявала да спре при възникване на опасност на пътното платно. Ударът между двата автомобила е настъпил преди пешеходната пътека, т.е. пешеходката е ударена на пешеходна пътека типзебра

Събрани са и гласни доказателства.

По делото е разпитан К.Х.И., участник в процесното ПТП. Сочи, че се движел от околовръстното по бул. „Черни връх“ надолу. Той бил спрял, когато станал инцидента, защото пред него тръгнала да пресича една жена. Жената тръгнала да пресича, както жената вървяла в един момент отзад го ударил един автомобил и неговата кола от удара скочила напред и ударила жената. Поне пет секунди минали от неговото спиране до момента на удара.

Свидетелят В.И.Б., деликвента, сочи, че карал лек автомобил „Фолксваген Поло" с нормална скорост - около 40-50 км.ч. Времето било дъждовно. Колата му не разполагала тогава с антиблокираща система и като натиснал спирачките просто поднесла и  бутнал колата на предния свидетел. Той бил спрял на много малко разстояние от пешеходната пътека. Бутнал го с не повече от 5-10 км.ч. Човекът не си държал спирачката на колата, тя потеглила напред и бутнала жената, която минавала по пешеходната пътека. Жената след удара била контактна, разговаряла. Сочи, че в момента на инцидента валял дъжд, било хлъзгаво.

Доказателства за други факти не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Искът е основателен.

Разпоредбата на чл.226 от КЗ(отм.) дава право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между водача и застраховател.

Не се спори  за настъпването на ПТП. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.

Оспорва се  механизмът на настъпване на ПТП;  видът и характерът на причинените вреди и наличието на  причинно –следствена връзка между тях и процесното ПТП; размерът на обезщетението;  обезщетението за законна лихва.

По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква. Извършването на противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от заключението на АТЕ, според което причината за настъпване на процесното ПТП е несвоевременната реакция на водача на лек автомобил Фолксваген Поло с per. № ********, който се е движил зад лек автомобил Ауди със скорост, която не му е позволявала да спре при възникване на опасност на пътното платно.

Безспорно са установени  неимуществените вреди, търпяни от ищеца в резултат на ПТП, реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите е извън съмнение с оглед заключението на двете СМЕ.

Безспорно са установени неимуществените вреди, търпяни от ищцата в резултат на ПТП, реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите е извън съмнение с оглед заключенията на СМЕ.

Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Като се има предвид  незначителните травматични увреждания, остатъчните явления, икономическите условия в страната и установения застрахователния лимит, настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на 15 000 лв., за колкото искът следва да се уважи, а за разликата да се отхвърли.

Неоснователно е възражението на ответника за погасяване по давност на претенцията за обезщетение. Процесното ПТП е реализирано на 18.05.2015г., а искът е предявен на на 14.05.2020г., т.е. малко преди изтичане на 5-годишната давност.

По правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава за обезщетяване на причинените от него вреди от момента на увреждането. Отговорността на застрахователя е функция на отговорността на застрахования – каквото дължи той, това следва да изпълни и застрахователят. Поради това ответникът е в забава от момента на увреждането и дължи обезщетение за забавено изпълнение в размер законната лихва върху главното парично задължение до окончателното изплащане на сумата. Основателно е обаче възражението за наличие на давност по отношение на претенцията за лихва, поради което началният момент на присъждане на лихвата е 12.04.2018г., така както е претендирана.

При това решение на съда и ищецът, и ответникът имат право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от исковете. Видно от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от  Н №1 за размера на адв. възнаграждение и уважената част от иска приема, че адв. възнаграждение е в размер на 845лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете ответникът има право на 1357.50лв. от 2715лв.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на  600лв., както и 900лв. възнаграждение на вещи лица, платими от бюджета на СГС.

По изложените съображения съдът

 

 

                 Р        Е        Ш        И      :

 

 

ОСЪЖДА З. „Б.И." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***, да заплати на Д.Т.Т. ЕГН ********** *** чрез адвокат К.М., със съдебен адрес:***, по иск с правно основание  чл.226 от КЗ(отм.) обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер  15 000 лв.  (петнадесет хиляди лева), заедно със законната лихва върху тази сума от 12.04.2018г. до окончателното й изплащане,  като  ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 15 000 лв.  до пълния предявен размер от 30 000лв.

ОСЪЖДА  Д.Т.Т. ЕГН ********** *** чрез адвокат К.М., със съдебен адрес:***, да заплати на З. „Б.И." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото в размер на 1357.50лв.

ОСЪЖДА З. „Б.И." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, действащо чрез  пълномощника си адвокат М.И.Г. – САК, със съдебен адрес: ***, да заплати на адвокат К.М., със съдебен адрес:***, адвокатско възнаграждение в размер на  845 лв.

ОСЪЖДА З. „Б.И." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, действащо чрез  пълномощника си адвокат М.И.Г. – САК, със съдебен адрес: ***, да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на  600 лв., както и 900лв.(деветстотин лева) разноски по възнаграждение за вещи лица.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в  двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

     

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: