Р Е Ш Е Н И Е
гр.Момчилград, 30.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградският
районен съд, в публично заседание на 22.03.2021 година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ ОСМАН,
При участието на секретаря АНИТА
ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 389/ 2020г. по описа на съда, и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, и е образувано по предявени обективно съединени искове- за установяване на
вземане по чл.422 ГПК вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „***“ ООД твърди, че е придобил
по силата на договор за цесия вземания срещу ответника по сключен между него и
„***“ ЕАД договор за предоставяне на мобилни услуги. Ищецът бил придобил
вземането от друг цесионер – „***“ ООД. За вземането било подадено заявление по
чл.410 ГПК и издадена заповед за изпълнение. Тъй като ответникът възразил, се
иска да бъде установено съществуването на вземането в заповедта за изпълнение.
Посочва, че дължимата сума възлиза на 60,98 лева, която съставлява главница за
потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга по договори, заведени с клиентски номер ******
от дата 02.06.2017г., сключени с ответника, както и мораторна лихва в размер на
15,62 лева, за периода от 28.09.2017г. до 01.04.2020г., предмет на заповед за
изпълнение. Претендира и разноски по делото.
В съдебно заседание, не се представлява,
като е постъпило писмено становище, в което се поддържа иска, и се претендират
сторените по делото разноски.
Ответникът, чрез особен представител е подал
отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, като оспорва иска поради
неговата неоснователност. В отговора се сочи, че никъде в представените фактори
не било посочено, че се дължи исковата сума. В съдебно заседание особеният представител излага
доводи за неоснователност на иска.
Съдът намери за установено следното:
На
02.06.2017г. ответникът С.Е. е сключил с „***“ ЕАД договор за мобилни услуги
клиентски номер******, към който по-късно са били сключени и допълнителни
споразумения. Към договора за приложени и съответни заявления от ответника,
декларации, че е запознат с Общите условия по договора /съгл.чл.147 „а“ от ЗЗП/
и е съгласен с същите, и други, от които е видно, че договорът е бил срок на
действие от 24 месеца.
Установява се от представените писмени
доказателства, че за периода от 08.07.2017г. до 08.10.2017г. на името на
ответника били издадени 4 броя месечни фактури на обща стойност 559,57 лева. Във всяка от издадените фактури е
отразена и предходната дължима сума /дължимата за предходен отчетен
период/.
Видно е от съдържанието на крайната фактура
от 08.10.2017г., начислената сума възлиза на 559,57 лева, като не е установено
от какви точно суми се формира същата. Това не се установява и с приложението
към всяка една от 4-те фактури, в т.ч. и последната от 08.10.20217г.
Установи се по делото, че с договор за цесия
от 16.10.2018г. вземанията на „***“ ЕАД срещу клиенти, длъжници, на
телекомуникационната компания са били прехвърлени на „***“
ООД. Впоследствие– на 01.10.2019г. е бил сключен нов договор за
цесия, по силата на който вземанията срещу длъжниците на „***“АД са били прехвърлени от „***“ ООД на ищеца
„***“ ЕООД.
В двата договора за цесия е било
предвидено, че цецента се задължава да уведоми длъжниците за извършеното
прехвърляне на вземането, както и да упълномощи цесионера да извършва
уведомяването на длъжниците от негово име и за негова сметка.
Като доказателства са приложени копие на
уведомление за цесия от „***“ ЕАД, в
качеството си на цедент по договора от 16.10.2018г., с което са прехвърлени
вземанията им по отношение на клиенти на дружеството на „***“ ООД, и това
уведомление е отправено до ответника по настоящото производство на осн.чл.99
ал.3 от ЗЗД. В това уведомление е посочено, че първоначалният цесионер е
прехвърлил вземанията, възлизащи на сумата от 60,98 лева на ищцовото дружество. Не е установено връчването на уведомление на
ответника по делото.
Представено е като доказателство и
извлечение от приложение № 1 към Договор за цесия от 01.10.2019г., касаещи
задълженията на ответника- и същите са в размер на 60,98 лева- посочен е
размерът, но не и основанието за възникването на това задължение.
Установява се, от приложеното дело № 258/
2020г. на РС- Момчилград, че ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, с което е
претендирал ответника да му заплати сумата 60,98 лева- главница, както и
обезщетение за забава– законна лихва за времето от 28.09.2017г. до 01.04.2020г.
в размер на 15,62 лв. За така описаните суми била издадена заповед за
изпълнение, която е била връчена на ответника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, и
затова на ищцовото дружество е дадено указания по реда на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК да предяви иск в едномесечен срок за установяване на вземането, предмет на
заповедното производство. Искът е предявен в законоустановеният срок.
При така установените факти се налагат
следните изводи:
Установява се, че между „***“ ЕАД /цедент
на ищеца/ и ответника е възникнало правоотношение по договор за предоставяне на
мобилни услуги. Задължение на мобилният оператор е да предостави на ответника
достъп до мрежата си, както и да активира съответният телефонен номер.
Ответникът следвало да заплаща определените месечни такси за ползваната услуга,
като за същите доставчикът на услугата е следвало да издава месечни фактури. По
делото са представени 4 броя месечни фактури, в които са посочени дължимите
суми за ползваните услуги. От същите фактури не се установява тези суми кога и
как са платени, както и не се установява дали са платени или не., и в тази
насока по делото не са ангажирани доказателства. В същото време се установява,
че телекомуникационното дружество- „***“ ЕАД е прехвърлило своите вземания на
други лица, и за последно на ищцовото дружество, като съгласно изискванията на
договора за мобилни услуги, Общите условия към тях и ЗЗД, е следвало да уведоми
длъжниците си /клиентите на дружеството, ползващи предоставени им мобилни услуги/,
че вземанията им са прехвърлени в други лица. По делото е представено и
уведомление в тази насока, адресирано до ответника по настоящото производство,
но не е установено същото да е получило това уведомление- не са ангажирани
необходимите в тази насока доказателства за връчването на уведомлението на
ответника.
Предвид
изложеното съдът намира, че задълженията, предмет на настоящото производство не
е установен по основание и размер в самите договори и издадените фактури. Това
е така, защото за ползването на мрежовите услуги абонатът дължи заплащане на
месечна абонамента такса, както и такса за ползваните услуги, но не се установи
по делото, ответникът като абонат на „***“ ЕАД да дължи претендираната главница
от 60,98 лева, както и да дължи лихва за забава в размер на 15,62 лева за
посоченият период. Представените писмени доказателства по никакъв начин не
установяват, че ответникът дължи тази сума- в издадените фактури не се съдържа
такава сума, която да е описана в този размер, и същата не се установява и с
другите писмени доказателства.
Накратко казано не е установено основанието
за дължимост на тази сума, както и съответно не е установен и размерът на
същата. Ето защо и защо искането за
присъждането на тази сума от 60,98 лева следва да се отхвърли като
неоснователно. Поради неоснователността на искането за присъждане на главница
следва и несонователността за претенцията за заплащане на мораторна лихва от
15,62 лева, т.к. по делото не се установи ответникът да дължи заплащане на
някаква парична сума, и да е изпаднал в забава.
Освен изложеното съдът счита, че ответникът
не е бил уведомен по надлежният за извършеното прехвърляне на вземанията на
доставчика на услугата- „***“ ЕАД на трето лице. Наличните писмени
доказателства с една категоричност сочат, че *** ЕАД, в качеството си на цедент
не е изпълнил своите задължения за уведомяване по чл.99 ал.3 от ЗЗД.
Поради това съдът счита, че исковата претенция
е неоснователна, т.к. претендираните суми не са установени по основания и
размер, както и ответникът не е бил уведомен за настъпилото прехвърляне на задълженията
на друго лице.
Предвид изложеното съдът намира, че така
предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло, т.к. не се
установи ответникът да дължи претендираните суми, предмет на Заповед № 98 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
258/2020г. на РС- Момчилград.
При този изход на делото сторените от ищеца
разноски остават за негова сметка.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата
молба, предявена от „***“
ЕООД- София, ЕИК- ******, представлявано от адв.В.Г. ***, с правно основание
чл.422 вр.чл.415 ГПК вр.79 .вр.чл.86 от ЗЗД, срещу С.Е.Е. с ЕГН- **********,
за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 60,98 лева,
представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по
договор за клиентски номер ****** от 02.07.2017г., сключен между „***“ ЕАД и С.Е.Е.,
както и сумата от 15,62 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 28.09.2017г. до 01.04.2020г., които вземания са
прехвърлени на ищеца въз основа на Договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019г.,
за които суми е издадена Заповед №98/ 1607.2020г. за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, изд. по
ч.гр.д. № 258/2020г. по описа на Районен съд- Момчилград.
Решението подлежи на
обжалване пред Кърджалийският окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението
за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: