О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1156 гр. Пловдив, 12 юни 2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І
отделение, ХХV състав, в закрито заседание на 12.06.2018
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
разгледа
докладваното от Председателя ч. адм. дело № 1715 по описа за 2018
год. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 41 ал.
3, във връзка чл.
127ж, ал. 1 от ДОПК.
Образувано е по жалба вх.№ 11288/06.06.2018г.
на “****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****,
представлявано от управителя П. А. Ч., чрез процесуален представител адвокат Ф., против действия на органите по приходите за
обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол за извършена проверка на
стоки с висок фискален риск №
162800874383_3 /05.05.2018г., потвърдени с Решение № 187 от 21.05.2018 г.
на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив.
Жалбоподателят излага в жалбата си
подробни възражения срещу незаконосъобразността на атакуваните действия и моли
за тяхната отмяна. Претендираразноски.
Ответникът по жалбата - Директор на ТД
на НАП гр. Пловдив, чрез процесуален представител юрисконсулт Стаматова, в
писмено становище счита жалбата за неоснователна и като такава моли да бъде
отхвърлена, а постановеното решение като правилно и законосъобразно – да бъде
потвърдено. Изложени са възражения за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни, намери за установено следното:
За
допустимостта:
Процесните действия са обжалвани в
предвидения за това срок пред териториалния директор по местонахождение на
обекта, който с Решение № 187/21.05.2018 г. е отхвърлил жалбата.
Така постановеният от горестоящия в
йерархията административен орган резултат и подаването на жалбата в рамките на
предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната
процесуална ДОПУСТИМОСТ.
По
същество:
Видно от приложената административна
преписка е, че на 04.05.2018 г. в пункт за фискален контрол ДС „Петрол Пловдив“
ООД органи по приходите при Дирекция "Фискален Контрол" при ЦУ на
НАП, са извършили фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален
риск на територията на Република България по реда на Глава Петнадесета А от
ДОПК, резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена проверка на
стоки с висок фискален риск № 162800874383_1 /04.05.2018г. Предмет на
проверката са били стоки, превозвани с МПС марка SCANIA, рег. № РВ8616СХ, като същата е
осъществена в присъствието на шофьора.
В хода на проверката органите по
приходите са извършили действия по идентификация по смисъла на чл. 13, ал. 2 от
Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г. за условията и реда за осъществяване на фискален
контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на
Република България и изискванията към фискалните контролни пунктове /наричана
по-долу само Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г./, като от придружаващите стоката
превозни документи са снети данни за получателя, превозвача, за доставчика, за
вида и количеството на стоката, мястото на получаване, датата и часа на
разтоварване.
При
проверката на основание чл.127б, ал. 3 от ДОПК, респ. чл. 18, ал. 1 от Наредба
№ Н-2 от 30.01.2014 г., на транспортното средство е поставено техническо
средство за контрол.
На 05.05.2018г., в присъствието на
управителя на търговеца е съставен оспорвания протокол, наименован протокол за
извършена проверка на стоки с висок фискален риск, но обективиращ и такъв по
предприемане на действия за предварително обезпечение при фискален контрол.
В хода на проверката е установено,че
дружеството е получател на 11968 л. Газьол 2710 20 11,с тегловно съдържание на
сяра непревишаващо 0,001% УКН на документа за доствака 0000000003750132,
поставеното техническо средство е с ненарушена цялост и при разтоварването е
налице пълно съответствие между декларираното и установеното количество стока.
След като са осъществени действия по
установяване съответствието между вида и количеството на стоките, съобразно
данните от превозните документи, декларации за съответствие и фактически
установените такива на място при разтоварването, е направена справка в информационните
масиви на НАП и е установено,че търговецът е отразил в дневника за покупки и
продажби доставки от рискови контрагенти, деклариран е резултат ДДС подлежащ на
внасяне,несъответстващ на размера на оборотите за съответния период.
Направен е извод,че събирането на
дължимите данъци,които ще възникнат при реализация на стоката, ще бъде
невъзможно или значително затруднено.
В протокола, на основание чл. 121а, ал.
3 от ДОПК е определено обезпечение в размер на 3769,92 въз основа на вида на стоката и пазарните цени.
Изрично е посочено, че сумата за
обезпечение следва да се преведе по цитираната в протокола банкова сметка ***.
Пловдив, а банковата гаранция или платежното нареждане за преведена сума следва
да бъдат представени на Дирекция „Фискален контрол” при ЦУ на НАП София в срок
от 72 часа, който започва да тече от крайния час на приключване на проверката.
Посочено е още, че на основание чл.
121а, ал. 4, в случай, че обезпечението не се представи в срок до 72 часа от
изземването, а при бързо разваляща се стока - до 24 часа, стоката се смята за
изоставена в полза на държавата.
В протокола е посочено още,че във връзка
с описаните факти и обстоятелства органите по приходите предприемат действия за
обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение на
съда, като стоката и документите се изземват.
Контролираното дружество е представило
преводно нареждане за извършено плащане по банковата сметка на ТД на НАП, което
покрива размера на обезпечението, след което е снета забраната за разпореждане
със стоката. За последното няма спор между страните.
За да потвърди описаните действия,
Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив е приел, че има вероятност при последващо
разпореждане със стоката, събирането на дължимите данъци да бъде невъзможно или
значително да се затрудни.
При така гореизложеното, съдът намира за
необходимо от процесуална страна да се отбележи, че напълно погрешно и в
решението на директора на ТД на НАП, и в становището на процесуалния му
представител в настоящото производство, като обжалваем акт се разглежда самото
решение.
На съдебен контрол подлежат самите
действия на органите по приходите, а не потвърждаващото ги решение/чл.41,ал.3
от ДОПК/. Това от една страна.
От друга страна, действително,
съгласно разпоредбата на чл. 121а, ал. 1
от ДОПК,
органът по приходите има оперативната самостоятелност при извършване на
фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск да поиска от
публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни
мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията
за данъци,които биха възникнали в изрично изброените в ал. 1 и ал. 2, хипотези.
Нарушения в тези хипотези в случая обаче не са установени.
Действията на органите
по приходите са основани на възможността по чл.121а, ал. 3
от ДОПК,
според която разпоредба мерките по ал.1 могат да се наложат, когато се установи, че при последващо разпореждане със стоката
събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. Касае се за
предполагаема невъзможност или затруднение при събиране на публичните
задължения, което обаче трябва да е достатъчно добре обосновано и мотивирано
така, че да е вероятно основателно предположението.
В случая органите по
приходите не са мотивирали обосновано действията си,а и твърденията им не се
подкрепят с нито едно доказателство.
Посоченото
от приходната администрация обстоятелства не води до обоснован извод за
вероятна невъзможност или затруднение при събирането на данъците
по конкретните доставки. Защото тук не става въпрос за генерална обезпечителна
мярка изобщо, а за конкретно
обезпечение на конкретни задължения, каквито в случая изобщо не са посочени.
Нормата на чл. 121а, ал. 2
от ДОПК може да се приложи само при такива обстоятелства, които да правят
вероятно затруднението при събирането на дължими данъци.
В случая даже не е
уточнено за какви данъчни задължения става въпрос – свързани като задължение с разпореждането с конкретната стока или вече
възникнали такива.
Следва да се отбележи
тук,че нито в протокола за предприемане на действието, нито впоследствие в
рамките на проведеното административно обжалване са посочени конкретни
декларирани, установени или предполагаеми задължения на дружеството.
С оглед на това, съдът
намира, че обжалваните действия за обезпечаване на доказателства не са
обосновани с установена по един категоричен начин констатация на органа по
приходите за наличие на хипотеза на чл.121а, ал. 2
от ДОПК.
С оглед на това и по изложените
съображения съдът намира,че действия за предварително обезпечаване са
необосновани и поради това и незаконосъобразни.
Задължението
на ответната администрация да върне внесената като обезпечение сума ще следва
по силата на закона след стабилизиране на настоящия акт, поради което и съда не
се произнася с нарочен диспозитив за това.
За разноските:
При посочения изход на спора на
основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК, на жалбоподателя се дължат разноски съгласно
представения списък в размер на 550лв. Възражението за прекомерност е
неоснователно,тъй като минималния размер на адвокатското възнаграждение за един
адвокат съгласно чл.8,ал.1,т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения,при интерес в размер на размера на обезпечението е
493,89лв., а договореното е в размер на 500лв.
Водим от горното, Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ
по оспорване на “****“ ООД, ЕИК ****, действията на
органите по приходите за обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол
за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 162800874383_3 /05.05.2018г., потвърдени с Решение № 187 от 21.05.2018
г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив.
ОСЪЖДА
ТД на НАП –Пловдив да заплати на “****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ****, представлявано от управителя П. А. Ч., сумата от 550
/петстотин и петдесет/ лева разноски.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.