Р Е Ш
Е Н И Е № 260063
Гр. Кубрат, 25.06.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично
заседание на двадесет
и седми май, две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Албена
Великова
при секретаря Вера Димова като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 25 по
описа на РСКт за 2021 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1, предл. второ от ГПК, предявени по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД.
Ищецът
„А.з.к.н.п.з.“
ЕООД *** чрез процесуалния си
представител юрк.И.Т. твърди, че на 21.03.2017 г. е сключен Договор за
потребителски кредит между „Провидент Файненшъл България” ООД, ЕИК ********* и
Кредитополучателя Ю.А.Б., ЕГН **********, вземанията по който са прехвърлени от
кредитора в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ********* с договор за
продажба на вземания от 01.07.2017 г., а от последното са прехвърлени в полза н.
„А.з.к.н.п.з.”***, ЕИК *********, по силата на подписано Приложение № 1/
01.10.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 30.01.2017 г.
Въз основа на цитирания договор на Ю.А.Б. е бил предоставен кредит в размер на 1650 лева, при ГПР в размер
на 48% , ГЛП в размер на 31.82% и при такса за услуга „кредит
у дома“ в размер на 1498.17 лв. Б. се съгласила да
върне сума в общ размер от 3556.14 лв. чрез плащане на 60 седмични вноски,
считано от 30.03.2017 г., от които 59 в размер на 59.27 лв. и
последна вноска в размер на 59.21 лв. Заявява, че кредитополучателят е усвоил
кредита, но не изпълнил договорните си задължения по редовното погасяване на
седмичните вноски. Поради това, че ответникът не изпълнил задълженията си на 01.10.2020 г. кредитодателят е подал заявление в РС–Русе, изпратено по подсъдност
на РС-Кубрат за издаване
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
образувано в ЧГД № 522/2020 г. Срещу издадената по цитираното дело Заповед №
260042/29.10.2020 г. е постъпило възражение по чл. 414,
ал. 1 от ГПК от Ю.А.Б., поради което и в изпълнение указанията на съда съгласно
чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищцовото дружество
предявява настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което
да признае, че Ю.А.Б. дължи н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, п. к. 1527,
представлявано от управител Я.Б.Я.сумите: 1 190.97 лева – главница до погасяване на паричен
кредит по Договор за потребителски кредит от 21.03.2017 г., сключен между
„Провидент Файненшъл България” ООД, ЕИК ********* и Кредитополучателя Ю.Б., ЕГН
**********, вземанията по който са прехвърлени от кредитора в полза на „Изи
Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ********* с договор за продажба на вземания от
01.07.2017 г., а от последното са прехвърлени в полза н. „А.з.к.н.п.з.”***, ЕИК
*********, по силата на подписано Приложение № 1/ 01.10.2019 г. към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., ведно с
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
01.10.2020 г. до окончателното изплащане
на вземането; 158.83 лева – договорна лихва за периода от 30.03. 2017 г. до
17.05.2018 г. и 284.89 лева – мораторна лихва за периода от 18.05.2018 г. до
25.09.2020 г. Претендират и направените в заповедното и в настоящото производство
разноски.
Ответникът Ю.А.Б., ЕГН ********** с наст. адрес *** и пост. адрес в гр. Русе, ул. „Йоаким Груев“ № 4, вх. 2, ет. 6, ап. 18 чрез пълномощник адв. С.В.от АК–Русе, заявява становище за допустимост на предявените
искове. По същество твърди, че същите са
неоснователни. Заявява, че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен, тъй като нарушава императивни разпоредби на Закона за
потребителския кредит, както следва: при сключването му не е спазено
изискването за форма; липсва погасителен план; оспорва размера на уговорената
възнаградителна лихва, като твърди нищожност на клаузата за възнаградителна
лихва; неясно определен ГПР; нищожност на клаузите за такса оценка досие и
такса за услуга „Кредит у дома“, тъй като същите не отговарят на изискванията
за добросъвестност и на практика заобикалят императивни норми на ЗПК. Поради това пледира за отхвърлянето на исковете и присъждане на
сторените разноски.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по
реда на чл.235, ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
На 21.03.2017 г. между „Провидент Файненшъл България” ООД като кредитор и Ю.А.Б.
като кредитополучател е сключен Договор за
потребителски кредит № *********.
Съгласно сключения договор кредиторът се е задължил да отпусне на кредитополучателя паричен заем в общ размер на 1650 лева, а последният усвоява цялата сума веднага след
сключване на процесния договор, с което кредиторът
е изпълнил задължението си. Ю. А.Б. се е задължила да ползва и върне заемната
сума, ведно с начислената договорна лихва и такси, в сроковете указани в
договора, посредством заплащането на 60 седмични погасителни вноски, всяка в
размер на 59.27 лв., с изключение на последната, която е в
размер на 59.21 лв. Първата погасителна вноска е платима
на 30.03.2017 г., а последната погасителна вноска е с падеж 17.05.2018 г.
С подписване на договора, кредитополучателят се е съгласил да му бъдат начислени
такси и комисионни за допълнителни услуги, а именно: такса за оценка на
кредитното досие, както и такса за услуга „Кредит у дома”. Съгласно
клаузите на сключения договор,
таксата за оценка на досие е платима при подписване на договора, но страните са
постигнали съгласие същата да бъде включена в седмичните погасителни вноски, с
цел улеснение на кредитополучателя.
Услугата „Кредит у дома” е по избор на клиента, като кредиторът се е задължил да предоставя на клиента допълнителна услуга,
изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и
услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на кредитополучателя. За предоставяната услуга, кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитодателя такса.
Подписвайки договора, клиентът е удостоверил, че разбира и се
съгласява, че услугата „Кредит у дома” е допълнителна и се предоставя
единствено и само по негово желание срещу определена в договора за кредит
такса. Също така, с подписа си кредитополучателят
е удостоверил, че разбира, че 30% от таксата е равна на разходите, свързани с
организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома” и предоставянето на
кредита в брой по местоживеенето на кредитополучателя,
а останалата част е свързана с разходите на кредитодателя направени за събиране
на седмичните вноски в дома на кредитополучателя.
Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за услуга „Кредит у дома” е
платима при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие тя да
бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на кредитополучателя. В настоящия случай, таксана оценка на досие е в размер на
82.50 лв., а тази за „Кредит у дома“ – в размер на 1498.17
лв.
На 01.07.2017 г. е сключен Договор за
продажба на вземания (цесия) между „Провидент Файненшъл България" ООД, с ново
име „Файненшъл България” ЕООД (цедент) и „Изи Асет Мениджмънт” АД (цесионер), по
силата на които вземането е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Основанието,
на което заявлението и
настоящата искова молба се подават от името на ищцовото дружество, е сключен
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на
основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.10.2019 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* (цедент) и „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК
********* (цесионер), по силата на който вземането е
прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
По договора за потребителски кредит Ю. А.Б. е извършвала плащания в общ размер на 1130 лв.
В тази връзка от „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД е подадено на 01.10.2020 г. Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК в РС–Русе, впоследствие изпратено по подсъдност на РС–Кубрат, образувано
в ч. гр. д. № 522/2020 г. По цитираното дело с Разпореждане №
260235/29.10.2020 г. съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение за
сумата 1 076.34 лева
– такси и комисионни за допълнителни услуги, съставляваща неплатени задължения по цитирания Договор за
потребителски кредит от 21.03.2017 г., като неравноправно договорени вземания. По цитираното частно
гражданско дело е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 260042/29.10.2020 г., с която съдът е осъдил ответника в настоящото гражданско
дело да заплати на ищеца както следва:
- 1 190.97
лева – главница до погасяване на паричен кредит по Договор за потребителски
кредит от 21.03.2017 г., сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД, ЕИК
********* и кредитополучателя Ю.Б., ЕГН **********, вземанията по който са
прехвърлени от кредитора в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ********* с
договор за продажба на вземания от 01.07.2017 г., а от последното са
прехвърлени в полза н. „А.з.к.н.п.з.”***, ЕИК *********, по силата на подписано
Приложение № 1/ 01.10.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 30.01.2017 г., ведно с законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението – 01.10.2020 г., до окончателното изплащане
на вземането;
- 158.83 лева
– договорна лихва за периода от 30.03. 2017 г. до 17.05.2018 г.;
и
- 284.89 лева
– мораторна лихва за периода от
18.05.2018 г. до 25.09.2020 г., претендирани по
Договор за потребителски кредит от 21.03.2017 г.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която заявява, че общата дължима
сума отразена в погасителния план и договора
подписан от Ю. А.Б. за периода от датата на
сключването на Договора от 21.03.2017 г. до датата на прекратяването му 17.05.2018 г. е в
размер на 3556.14 лева.
По договора за
потребителски кредит, Ю. А.Б. е извършила плащания общо в размер на 1130 лв., които са отнесени както
следва: за главница – 459.03 лв., за лихва – 166.64 лв. и за таксите – 504.00 лв.
Към момента на изготвяне на заключението,
остатъчното задължение е в размер на 1190.97 лв – главница; 158.83 лв. – договорна лихва и мораторна лихва върху главницата – 184.89
лв., тъй като ответникът
еизвършил плащане в размер на
100 лв. на 24.09.2020 г. Неплатена е и сума в размер на 1076.34 лв. за
такси и комисионни за допълнителни услуги.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната
съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе
изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно
значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.
При тази фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването,
фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване
ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин
неговото възникване, съществуване и дължимост спрямо ответника – длъжник.
Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили
неговото вземане. Ответникът, при съответно твърдение, следва да докаже
фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането.
В случая,
предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен между
ответника и „Провидент Файненшъл България“ ООД Договор за потребителски кредит
от 21.03.2017 г. Вземанията са цедирани от кредитора „Провидент Файненшъл
България“ ООД, с ново име „Файненшъл България ЕООД на „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
гр.София. „Изи Асет Мениджмънт“ АД, гр.София цедира на „Агенция
за контрол на просрочени вземания“ ЕООД, гр.София с Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017г. и приложение №1 към него
процесните вземания по договора за потребителски кредит с кредитополучател Ю.А.Б..
Като
потребител, ответницата Б. разполага със защитата срещу неравноправни клаузи,
предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно. Налице е и
възражение от страна на процесуалния представител на ответницата, направено още
с отговора на исковата молба за наличие на неравноправни клаузи и
недействителност на договора, с оглед нарушение на разпоредбите на чл.11, т.11
и т.12 от ЗПК.
При извършване
на въпросната проверка съдът намира, че договорът за потребителски кредит
отговаря на изискванията на закона – чл.10 и чл.11 от ЗПК. Уговорения ГПР е в
рамките на законоводопустимия размер (чл.19, ал.4 от ЗПК), както е установено
от самия договор – 48% и не се явява неравноправна клауза. Уговореният ГЛП в
размер на 31,82% с подробно посочен начин на формиране, също не е неравноправна
клауза по смисъла на ЗЗП.
В самия
договор (стр.1 от него) се съдържа и погасителния план, т. е. броя седмични
вноски, размера на всяка вноска, в т. ч. последната, първото седмично плащане и
ден от седмицата, в който се дължат плащанията. Погасителният план,
инкорпориран в договора, съдържа необходимата за потребителя информация относно
условията на погасяване на кредита (размер на вноската, брой вноски, дата на
плащане на вноските). В европейското право е предвидено и СЕО приема за
достатъчен погасителен план съдържащ тази основна информация за погасяване на
кредита. Не е необходимо под формата на погасителен план да се посочва каква
част от вноската е предназначена за погасяване на главницата (практиката на СЕО).
В чл.12 от договора кредиторът изрично се е задължил да предостави на заемателя
на предпочитан от него вид носител при поискване и безвъзмездно извлечение по
сметката под формата на погасителен план, съгл. чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК.
С оглед
на това, съдът приема, че в тази насока възраженията на ответника са
неоснователни и не е налице нарушение на императивните разпоредби на чл.10,
ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК.
Другите
наведени възражения с отговора на исковата молба за нищожност на уговорените
допълнителни такси в договора – такса за оценка на досие и такса за услугата
„Кредит у дома“, са напълно основателни.
При служебния контрол за неравноправност
на клаузите съдът констатира нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на
допълнителна такса за оценка на досие в размер на 82.50 лв. Действително
чл.10а, ал.1 от ЗПК дава възможност на кредитора да събира такси и комисионни
за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но в ал.2 изрично е
посочено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Въпросната такса за
оценка на досие е именно такава, свързана с усвояване и управление на кредита,
като освен това въобще не е посочено в договора точно за какви действия се с ъбира,
т.е. какво включва израза „оценка на досие“.
Поради това
съдът приема, че клаузата, предвиждаща заплащане на тази допълнителна такса е
сама по себе си нищожна, поради нарушение на императивната разпоредба на
чл.10а, ал.2 от ЗПК (арг. чл.21, ал.1 от ЗПК).
По отношение нищожността на клаузата, предвиждаща
заплащане на такса за услугата „Кредит у дома“, следва
да се отбележи, че в съотношение с искания кредит, който е в размер на 1650
лв., договореното възнаграждение за такса „кредит у дома“ от 1498.17 лв. е
почти равен на размера на получения кредит, което е основание за извод, че е
налице противоречие с принципите на справедливост и равнопоставеност на
участниците в облигационната връзка и основния правен принцип за защита на
всеки признат от правото интерес.
Така определената сума по такса „кредит у дома“, следва да
се приеме, че реално оскъпява кредита чрез въвеждане на допълнителни такси и
комисионни, чиято цена не е включена в определения в договора ГПР. Води до
значително и драстично увеличение на тежестта на изплащане на задължението по
договора за кредит. Действително страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на
закона и на установените в обществото морални норми и правила за поведение.
Накърняване на добрите нрави е налице, когато с оглед установените в обществото
норми на поведение и общоприетия морал, сделката или договорът или тяхна
отделна клауза, се явяват несъвместими с тях. Кредитополучателят дължи на
кредитора възнаграждение за предоставянето, респективно възможността за
предоставянето на допълнителни услуги, т. е. дължи възнаграждение дори и в
хипотеза на непредоставена насрещна еквивалентна на възнаграждението престация
от кредитора по договора. Поради това и с оглед цената на тези услуги, те се
явяват несъвместими с установените в обществото норми на поведение и
общоприетия морал и с принципа на справедливост и равнопоставеност на
участниците в облигационната връзка. Като такива те са нищожни и не могат да
породят правно действие между страните по договора.
От друга страна дадените възможности в процесния пакет,
определено не могат да се приемат, че зависят само от волята на потребителя.
Напротив, последният е зависим от волята на кредитора. В същото време няма
доказателства, че ответникът е ползвал една или част от услугите, а в договора
за него се поражда задължение да заплати стойността им, независимо от това дали
се е възползвал от тях.
Всички това дава основание да се приема, че клаузите касаещи
такса „кредит у дома“ действително са в
противоречие с разпоредбите на чл. 10а, ал.2- 4 от ЗПК.
Нищожността
на тези две клаузи според съда не влече нищожност на целия договор, по аргумент
на обратното от разпоредбата на чл.22 от ЗПК и тъй като съдът приема, че
договорът би се сключил между страните и без тези недействителни части (чл. 26,
ал. 4 от ЗЗД). Посочените две нищожни клаузи няма да се прилагат при уреждане
на договорните отношения между страните.
Тук
следва да се отбележи, че по отношение на вземанията за такси оценка на досие и
кредит у дома, заповедният съд е отказал издаването на заповед за изпълнение,
поради което и те не са предмет на установяване в настоящото производство.
Между
страните не се спори, че сумата по договора от 1650 лв. е получена от
ответницата. Не се спори също, че ответницата Б. е заплатила на кредитора по
договора сумата от общо 1130 лв.
При
определяне на дължимите неизплатени от кредитополучателя суми по договора
следва да се отчетат безспорните плащания от негова страна. В тази насока съдът
намира, че следва да приспадне изцяло от претендираната главница в размер на
1190.97 лв., сумата платена за таксите оценка на досие и кредит у дома в размер
на 504.00 лв. Поради това претенцията за главница следва да бъде уважена в
размера от 686.97 лева, а в останалата част до 1190.97 лв. следва да се
отхвърли като неоснователна.
Тъй като
безспорно ответницата е изпаднала в забава, не е изплатила целия уговорен
размер на кредита, то претенциите на заявителя за договорна възнаградителна
лихва в размер на 158.83 лв., както и обезщетение за забава в размер на 184.89 лв. (съгласно заключението на вещото
лице) са основателни и следва да се уважат в този размер. Претенцията за
обезщетение за забава до размера от 284.89 лв. следва да се отхвърли като неоснователна.
От датата
на подаване на заявлението длъжникът дължи законната лихва върху главницата до
окончателното ѝ изплащане, съгласно разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК.
При съобразяване на т.12 от ТР
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство разпределя отговорността за
разходите, направени в заповедното производство.
С оглед
изхода на спора в полза на ищеца се следват разноски, съгласно списък по
чл.80 ГПК, за
двете производства съразмерно с уважената част от исковете. Така ответникът
следва да заплати на ищеца за разноски по заповедното производство сумата
148.70 лв, а за настоящото исково производство – 456.20 лв.
Съразмерно на
отхвърлените искове на ответницата също следва да се присъдят сторени разноски.
Претендират се разноски по заповедното и по исковото производство за адвокатски
хонорар за оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 2
от ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите на
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, ако насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което
съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004г. по чл.
36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. За да упражни последният
това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, както в случая.
Посочените предпоставки са налице, поради което в полза на адвокат С.В.от
АК–Русе следва да бъде заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на
110.80 лева за заповедното и в размер на 127 лв. за исковото производство,
определено по реда на чл. 7 от Наредба № 1/9.07.2014 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и съразмерно на отхвърлените искове, или
общо 237.80 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Ю.А. Б., ЕГН ********** с наст.
адрес *** и пост. адрес в гр. Русе, ул. „Йоаким
Груев“ № 4, вх. 2, ет. 6, ап. 18, че дължи н. „А.З.К.Н.П.З.”
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, п. к. 1527,
представлявано от управител Я.Б.Я.чрез пълномощник юрисконсулт И.К.Т., сумите
от 686.97 лева (шестстотин
осемдесет и шест лева, деветдесет и седем ст.) лева – главница до погасяване на
паричен кредит по Договор за потребителски кредит от 21.03.2017 г., сключен
между „Провидент Файненшъл България” ООД, ЕИК ********* и кредитополучателя Ю.Б.,
ЕГН **********, вземанията по който са прехвърлени от кредитора в полза на „Изи
Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ********* с договор за продажба н.вземания от
01.07.2017 г., а от последното са прехвърлени в полза н. „А.з.к.на п.з.”***,
ЕИК ********* по силата на подписано Приложение № 1/ 01.10.2019 г. към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., ведно с
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
01.10.2020 г., до окончателното изплащане на вземането; 158.83 лева (сто петдесет и осем лева, осемдесет и три ст.) – договорна лихва
за периода от 30.03. 2017 г. до 17.05.2018 г. и 184.89 лева (сто осемдесет и четири лева, осемдесет и девет ст.) – мораторна лихва за
периода от 18.05.2018 г. до 25.09.2020 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 260042/29.10.2020 г.
по ч. гр. дело № 522/2020 г. по описа на РС–Кубрат.
ОТХВЪРЛЯ исковете
н. „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление:***, п. к. 1527, представлявано от
управител Я.Б.Я.чрез пълномощник юрисконсулт И.К.Т., да бъде признато за установено по
отношение на Ю.А.Б.,
ЕГН ********** с наст. адрес *** и пост. адрес в гр. Русе, ул.
„Йоаким Груев“ № 4, вх. 2, ет.
6, ап. 18, че им дължи по Договор за потребителски кредит № *********/21.03.2017 г. над
686.97 лв. до
1190.97 лв.-главница и над 184.89 лв. до 284.89 лв. – обезщетение за забава за
периода от 18.05.2018 г. до 25.09.2020 г., присъдени им със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 260042/29.10.2020 г. по
ч.гр.дело № 522/2020 г.
по описа на РС–Кубрат, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Ю.А.Б., ЕГН ********** с наст. адрес *** и пост. адрес в гр. Русе, ул. „Йоаким Груев“ № 4, вх. 2, ет. 6, ап. 18 да заплати н. „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, п. к. 1527,
представлявано от управител Я.Б.Я.чрез пълномощник юрисконсулт И.К.Т. сумата
от 456.20 лева (четиристотин петдесет и шест лева, двадесет стот.) – разноски по настоящото дело и 148.70 лева (сто четиридесет и осем лева, седемдесет стот.) – разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***,
п. к. 1527, представлявано от управител Я.Б.Я.чрез пълномощник юрисконсулт И.К.Т. да заплати на адв.С.В.В.от АК–Русе, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата от 237.80 лева (двеста тридесет и седем лева, осемдесет стот.),
представляващи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
помощ и съдействие на ответницата Ю.А.Б.,
ЕГН ********** по заповедното и по исковото производство, съразмерно на
отхвърлените искове.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Разградския
окръжен съд.
Председател: /П/ Ал. Великова