О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№
/06.08.2009г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-ти състав, в закрито заседание, проведено на шести август през две хиляди и деветата година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Н.Н.
Като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 2375/2008г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 389 от ГПК.
Образувано е
по молба на Община Варна, вх. №26941/06.08.2009г. чрез Кмета –Кирил Йорданов, с която се иска
допускане на обезпечение на висящия и иск за заплащане на подобрения в недвижим
имот, на осн. чл. 72 ЗС, чрез обезпечителна мярка „Признаване правото на ищеца да задържи имота до приключване на делото”. Молителят твърди, че с исковата молба
са представени достатъчно писмени доказателства, с оглед на които се
установява, че искът с правно осн. чл. 72 ЗС е допустим и вероятно основателен.
От друга страна, тъй като става въпрос за значителна сума, ако Община Варна
бъде отстранена от имота, това значително би затруднило събирането на дължимите
суми за подобрения. Излага, че посочената
обезпечителна мярка е не само допустима от закона, но и най-подходяща с оглед
предявения иск. Изложени са твърдения и за новонастъпили обстоятелства, а именно
с влязло в сила решение, потвърдено от ВАС, Варненският административен съд е
задължил Кметът на Община Варна да извърши действия по деактуване на процесния
имот и да предаде имота в едномесечен срок от връщането на преписката в Община
Варна.
За да се
произнесе, съдът съобрази следното:
За да допусне
исканото обезпечение, съдът следва да прецени допустимостта и вероятната
основателност на бъдещия иск, както и наличието на обезпечителна нужда.
С исковата молба е представено копие от влязлото в
сила решение на ВОС, постановено по адм.
дело №464/2007г., с което е отменен отказът на Кмета на Община Варна да
отмени отчуждаването на недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се
в гр. Варна, ул. „Шейново” №18, ведно с масивната сграда, построена в него,
като имотът е възстановен на лицата,
явяващи се наследници на собствениците, от които е отчужден.
С оглед представените с исковата молба писмени
доказателсва, настоящият състав намира, че
предявеният иск е допустим и вероятно основателен.
Молителят има интерес от обезпечаване на предявения
осъдителен иск, тъй като в противен случай може да се затрудни или изцяло
осуети осъществяването на правата му при евентуално положително решение.
Настоящият състав обаче намира, че поисканата
обезпечителна мярка: „Признаване правото
на ищеца да задържи имота до приключване
на делото” не се явява подходяща по смисъла на чл. 397, ал.1, т.3 ГПК. Правото
на задържане е субективно право на добросъвестния владелец, признато по съдебен
ред, което има характер на обезпечително такова. Но законът го предоставя като
гаранция на владелеца срещу собственика само по отношение на признато със
съдебно решение вземане. Щом като правото на задържане по чл. 74 ал.3 ЗС може
да бъде учредено едва със съдебното решение, то същото не би могло да бъде
допуснато по-рано, а от друга страна, с признаване правото на задържане като
обезпечителна мярка, ищецът на практика би получил в пълен обем целения с
постановяването на решението резултат.
По изложените съображения, съдът намира, че искането за
налагане на посочената обезпечителна мярка се явява неоснователно и следва да
бъде отхвърлено.
В тази връзка
настоящият състав съобрази още, че по подобна молба вече се е произнъл, като с
влязло в сила определение ВАпС е отменил допуснатото от настоящия съд
обезпечение. Тъй като същото не се ползва със сила на присъдено нещо, за
молителя няма пречка да поиска отново допускане на обезпечение.
Поисканата обезпечителна мярка обаче е същата – крайният
срок “да заплащане на подобренията и разноските” /както е по отмененото
определение/, или “до приключване на делото” - както е по посочен в настоящата
молба не променя харакатера и вида на поисканата обезпечителна мярка.
От друга страна, посоченото решение на ВАС, с което е
потвърдено решение на Варненския административен съд не се явява новонастъпило
обстоятелство, тъй като не засяга отношенията на страните по настоящото дело,
образувано по повод претенцията за разноски по лч. 72 ЗС.
Дори да се приеме, че тъй като касае отношенията между
същите страни, по повод на същия имот, то за молителя е налице обезпечителна
нужда, която не се отрича от настоящия състав, но посочената обезпечитена мярка
продължава да се явява неподходяща с оглед
целената защита.
С изложените
мотиви и на основание чл. 389 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение молбата на Община Варна, подадена чез
Кмета К Йорданов, вх. 26941/06.08.2009г.
за допускане на обезпечение на висящия иск на Община Варна срещу Д.В.В., В.В.П., Б.Л.Д., К.П.К.,
Ц.К.В., Е.Й.И. и А.Г.С. за заплащане на сумата от 25 600 лв. на осн. чл. 72 ЗС чрез налагане на обезпечителна мярка: “ПРИЗНАВНЕ в полза на Община Варна, чрез Кмета, ПРАВОТО да ЗАДЪРЖИ ВЕЩТА,
представляваща недвижим имот, находящ се на адрес: гр. Варна, ул.
„Шейново” №18, представляващ дворно
място с площ 880 кв.м, съставляващо имот пл. №16, в кв.16 по плана на 8-ми
подрайон на града, ведно с находящата се в него масивна сграда, до приключване на делото”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненския
апелативен съд в едноседмичен срок от
уведомяването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: