Решение по дело №149/2019 на Окръжен съд - Шумен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 56

град Шумен, 30.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                        Окръжен съдия: Йордан Димов

 

при секретаря Т. Кавърджикова като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №149 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Обединено училище „Свети Паисий Хилендарски”, гр. Плиска, с адрес: гр. Плиска, община Каспичан, представлявано от директора М.С.П.Р.против Сдружение училищно настоятелство при обединено училище „Свети Паисий Хилендарски” и ЦДГ „...” гр.Плиска, ЕИК-*********, гр. Плиска, община Каспичан, ул. „Ал.Стамболийски” № 12, представлявано от Т.А.Н.- Председател на съвета на настоятелите. В исковата молба се сочи, че училището – ищец в качеството си на заинтересовано лице може да поиска на основание по чл. 13, ал.1, т.З, „б” и чл.13, ал.2 от ЗЮЛНЦ заличаването на регистрираното към него настоятелство. В ИМ се сочи, че дейността на Сдружение училищно настоятелство при обединено училище „Свети Паисий Хилендарски” и ЦДГ „...” гр. Плиска била скандална, незаконосъобразна и движена от користни мотиви, данни, за което твърди, че има изнесени в медиите. Сочи, че настоятелството било учредено да осъществява дейност в обществена полза, но действията му били свързани с користни мотиви. Твърди, че дружеството служело единствено за лично облагодетелстване на членовете му и управленските му структури, тъй като училището и детската градина в гр. Плиска разполагали със значителен имуществен ресурс идващ от собствеността върху земеделски земи. В подкрепа на твърдението си сочи, че независимо, че сдружението е учредено в обществена полза, то никога не било вписано в Централният регистър към Министерство на правосъдието за сдруженията развиващи дейност в обществена полза. В тази светлина твърди, че дружеството осъществява дейност в противоречие с Конституцията, законите и добрите нрави. Моли да бъде прекратена регистрацията на сдружението ответник, тъй като същото извършва дейност, противоречаща на Конституцията, законите и добрите нрави.

От страна на ответника е депозиран отговор на ИМ. В него се сочи, че предявеният иск е недопустим, тъй като търсената с иска защита не може да бъде обоснована с преследваните от сдружението цели, защото прекратяването на същото не би се отразило в сферата на ищеца, нито пряко, нито косвено. Твърди освен това, че ИМ е и неоснователна. Причина за това е обстоятелството, че са неверни твърденията в нея за изнесени в медиите скандални материали за дейността на сдружението. Намира, че подобни обстоятелства не се установяват от приложените материали от пресата. Твърди, че посочените статии са по повод висящо между страните дело – гр.д. №338/2018 г. на ШОС и те не могат да установят злоупотреби от какъвто и да е характер. Напротив твърди, че дейността на ответника е в съответствие със законовите изисквания и не е свързана с никакви нарушения. Твърди, че наличието на колективни органи на сдружението и доброволното членство в него предпоставят публичност и прозрачност на управлението и дейността на ответника. Твърди, че дейността на сдружението е насочена към финансово подпомагане на дейността на училището. Сочи, че със средства на настоятелството се извършват основни и текущи ремонти по сградите на учебното и детското заведения в гр. Плиска. Освен това, ответникът осигурявал стипендии и награди за учениците, учебници, учебни помагала и консумативи в ищцовото училище. Твърди, че настоятелството осигурява и заплаща обедното хранене и закуските на учениците, и финансира екскурзиите и тържествата на учениците и децата, и осигурява превоза на 7 деца (ученици) от Дома за деца лишени от родителски грижи в гр. Каспичан от и до ответното училище. Сочи, че настоятелството подавало редовно данъчни декларации, като това не било сторено единствено за 2018 година, когато не е имало никакви приходи от стопанска дейност — т.е. няма какво да декларира. През 2018 г. сдружението не е получило приходи от арендни вноски, тъй като дължимата за годината вноска е била заплатена от арендатора директно на ищеца по изрично настояване на последния. Не оспорва обстоятелството, че ответното сдружение въпреки, че е било учредено за извършване на общественополезна дейност, не е било вписано в Централния регистър при Министерството на правосъдието. Сочи, че считано от 01.01.2018 г. и понастоящем няма законово изискване, респ. основание за вписване на обстоятелства и обявяване на актове на юридически лица с нестопанска цел в обществена полза в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ЦРЮЛНЦ) при Министерство на правосъдието (МП). Предвид това намира, че към момента на подаване на ИМ не е налице твърдяното от ищеца законово нарушение. Сочи, че сдружението е пререгистрирано и вписано в ТР през юни 2018 г. Твърди и че преди измененията от 01.01.2018 г., с които е заличено задължението за вписване на сдруженията учредени в обществена полза в Централния регистър при Министерството на правосъдието не е имало санкция при невписване, която да води до прекратяване на дейността на сдружението. Сочи, че според изричната разпоредба на чл. 45, ал. 8 ЗЮЛНЦ (отм. ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.) правата на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност да ползват облекчения по ЗЮЛНЦ възникват от датата на вписване в централния регистър. Т.е. просто за ответника не са били възникнали правата и задълженията предвидени от закона за ЮЛНЦ осъществяващо дейност в обществена полза. Намира, че неподаването на данъчна декларация от страна на сдружението също не е съществено нарушение, тъй като представлява административно нарушение, което е формално (на просто извършване). Твърди, че в чл. 48, ал. 1, т. 4 ЗЮЛНЦ (действаща до 01.01.2018 г. редакция) системното невнасяне в срок на публични вземания е предвидено като основание за заличаване на вписването в централния регистър, при запазване на правния субект на юридическото лице. Следователно ако за по-тежкото административно нарушение - неизпълнение на задължението за погасяване на публични задължения е предвидена санкцията заличаване от регистъра, то по-лекото формално административно нарушение (неподаване на данъчни декларации) няма как да съставлява основание за прекратяване на юридическото лице. Затова следва да се приеме, че и тази форма на твърдяна от ищеца незаконосъобразна дейност не попада в хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗЮЛНЦ и не е основание за прекратяване на ответното сдружение. Освен изложеното до тук намира, че дейността на ответника не е и в противоречие с добрите нрави, каквото твърдение намира за формално направено от ищеца в ИМ и неподкрепено от доказателства. Моли да бъде отхвърлена ищцовата претенция.

От страна на ищеца в дадения му по закон срок не е постъпила допълнителна искова молба.

В съдебно заседание за ищеца се явява адвокат П.Н.от АК – Шумен. Последния моли да бъде уважена претенцията на ищеца, като бъде постановено решение, с което да се прекрати дейността на училищното настоятелство към обединено училище „Свети Паисий Хилендарски” и ЦДГ „...” гр.Плиска. Представителя на ответника – адв. С.З. - С. моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена заявената претенция, както и да бъдат присъдени на ответника сторените в производството разноски.

Настоящата искова молба като отговаряща на законовите изисквания се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност се установи следното от фактическа страна: Ответника в производството - Сдружение училищно настоятелство при обединено училище „Свети Паисий Хилендарски” и ЦДГ „...” гр.Плиска, ЕИК-*********, гр. Плиска е регистрирано като сдружение с нестопанска цел по силата на Решение от 24.04.1998 г. на Окръжен съд – Шумен. По делото са налице данни, че между страните е налице висящо производство за оспорване на собствеността върху земеделски земи. Това личи от представеното от ищеца Определение №183/22.04.2020 г. по касационно гр.д. №292/2020 г. по описа на ВКС, І ГО. От него се вижда, че спорът касае земеделска земя с размер общо 1787 дка, като този спор с посоченото определение е допуснат до касационно обжалване. Този имуществен спор между страните е и предмет на двете представени с ИМ публикации от вестници, които са и единствените доказателства, представени от ищеца с исковата молба.  В тези публикации се констатира изявено становище от представители на обществеността – на доц. д-р М.М., зам.председател на парламентарната комисия по образование и наука, депутат от ВМРО в първата статия и на доц. д-р С.С., председател на УС на движение за обновление на българските региони и общини във връзка със стопанисвани от настоятелствата земи. Сочи се, че следва да се предприемат законови промени, тъй като много земеделски земи, възстановени като собственост на училища в страната по силата на реституционни закони (ЗСПЗЗ) са били постепенно придобити чрез давностно владение от страна на регистрираните към училищата настоятелства, какъвто у и настоящия случай. Практически други доказателства в подкрепа на твърдението си ищеца не предоставя. Съдът не констатира данни за противоправно поведение на ответника. Придобиването на собственост върху земя чрез давностно владение е признат от закона оригинерен способ за придобиване на собствеността върху вещи и недвижими имоти. Той не противоречи на закона, а дори е предвиден и уреден от него. Публикациите представени по делото не представляват изявление на държавни органи и не съдържат в себе си данни за извършени противозаконни действия. Ако има нещо укоримо в това едно лице да придобие чрез давностно владение собственост върху земя на едно училище, то е в бездействието на училищното ръководство през определен период, доколкото неупражняването на правото на собственост е в правомощията на ръководството на учебното заведение.  Същевременно придобитата от настоятелството собственост по смисъла на закона следва да се управлява в интерес на училището, към което е настоятелството. Ответника установява, че по силата на 43 договора за дарение на училището през 2019 г. като дарение за различни нужди са предоставени сумите от 33 686.29 лв., а на детската градина по три представени по делото договора за дарение - 1249 лв. Не се установяват никакви закононарушения от страна на органи на настоятелството, нито пък морално укоримо поведение,  доколкото може да се приеме, че едно юридическо лице може да има такова.

Предвид приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Съдът е сезиран с иск за на юридическо лице с нестопанска цел в хипотезата на чл.13, ал.2, във вр. с чл.13, ал.1, т.3, б. „б“ от ЗЮЛНЦ, когато ЮЛНЦ съществува в противоречие с Конституцията, нормативната уредба в страната и  добрите нрави. Доказателствената тежест е общата – страната, която твърди определени факти и обстоятелства и черпи правни последствия от тях следва да докаже същите. Както бе посочено по-горе от страна на ищеца в настоящото производство остана недоказано съществуването на училищното настоятелство да е в противоречие с нормативната уредба на страната или да е било налице някакво неморално поведение от страна на ищеца.

п

 

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Обединено училище „Свети Паисий Хилендарски”, гр. Плиска, с адрес: гр. Плиска, община Каспичан, представлявано от директора М.С.П.Р.против Сдружение училищно настоятелство при обединено училище „Свети Паисий Хилендарски” и ЦДГ „...” гр.Плиска, ЕИК-*********, гр. Плиска, община Каспичан, ул. „Ал.Стамболийски” № 12, представлявано от Т.А.Н.- Председател на съвета на настоятелите да бъде прекратено последното поради изваршвана от него дейност, която противоречи на Конституцията, на законите и на добрите нрави – чл.13, ал.1, т.3, б. „б“ от ЗЮЛНЦ.

ОСЪЖДА Обединено училище „Свети Паисий Хилендарски”, гр. Плиска да заплати на Сдружение училищно настоятелство при обединено училище „Свети Паисий Хилендарски” и ЦДГ „...” гр.Плиска, ЕИК-*********, гр. Плиска сумата от 300 (триста) лева, представляващи направените от последното разноски в производството.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Шуменски ОС пред Апелативен съд гр. Варна.

 

 

 

Окръжен съдия: