РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. гр.Мадан, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на десети януари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20225430100280 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от М. М. К.,
ЕГН ********** адрес: обл. Смолян, гр. Р., ул. "П.Х." №.. чрез адв. Е. В.
против ОБЩИНА РУДОЗЕМ, БУЛСТАТ: *** със седалище и адрес на
управление Област Смолян, общ. Р., гр. Р., бул. Б. № .., с която е предявен иск
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да
бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ОБЩИНА
РУДОЗЕМ не е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Р.,
съставляващ имот с идентификатор № **, вид територия Урбанизирана, НТП
Ниско застрояване (до 10 м), площ 405 кв. м, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Р. съгласно Заповед за одобрение на КККР №
РД-18-12/10.03.2010 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК при
граници и съседи имоти с идентификатори **.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на основание
наследство и давностно владение на описания по-горе поземлен имот с
идентификатор **. Във връзка с извършената неформална делба ищецът
установил самостоятелна фактическа власт върху имота от 1990 г. като владял
същия явно и необезпокояван от никого като свой. Имотът бил засаждан през
годините с различни селскостопански култури, а преди това от 60-те години
на миналия век имотът бил владян от праводателката на ищеца явно и
необезпокоявано. Сочи се, че в началото на 2022 г. ищецът във връзка с
предприети действия за снабдяване с документи, които са необходими за
издаване на нотариален акт и признаване правото на собственост върху
процесния имот е поискал от община Рудозем извършването на
административната услуга, а именно заверка на молба-декларация за
обстоятелствена проверка, с която следва да се установи дали имот, с
идентификатор ** по КККР на гр. Р. е актуван като общинска собственост.
1
Община Рудозем удостоверила, че част от имота попадал в улична регулация,
която била общинска собственост. Според становище на Кмет на Община
Рудозем за процесния имот, който попадал в улична регулация, не бил
съставен АОС, тъй като за улиците не се съставял такъв. В исковата молба се
посочва, че отразяването на даден имот в плана на населеното място за улица,
която не е реализирана, не рефлектира върху действително притежаваните
вещни права и това не води до промени в имуществената сфера на
заинтересованите лица. Освен това посочва, че за процесния имот никога не е
била провеждана процедура по отчуждаване на същия, респективно не е
заплащано и обезщетение. В част от имота нямало реализирана улица, за
същата нямало отчуждителна преписка по силата на която ответника да е
станал собственик. Заповедта за утвърждаване на застроителен, регулационен
и кадастрален план, не можела да бъде основание за придобиване на имота от
страна на общината на годно правно основание, и посоченото основание в
становището на Кмет на Община Рудозем не могло да породи вещни права в
полза на общината. Оборен бил и факта, че имота е общинска собственост,
поради което не била приложима забраната на чл. 86 ЗС, т.е. че имотът бил
собственост на държавата, на кооперация или на обществена организация.
Посочва се, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот по
наследство и по давност. Самото отреждане на плана на обществени
мероприятия нямало отчуждително действие, а било необходимо издаването
на нарочна заповед по чл. 98 от ЗТСУ. Счита, че не е налице забрана за
придобиване по давност на имот- държавна собственост по чл. 86 ЗС,
доколкото липсвали доказателства за актуване на имота и за отчуждаването
му. Посочва, че процесният имот е владян от ищеца и праводателя му
непрекъснато, необезпокоявано от никого от 1960 г. По изложените
съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Община Рудозем, чрез пълномощника адв. А. А., с който оспорва
предявения иск като недопустим и неоснователен. Посочва се, че към
исковата молба не е представен никакъв годен документ за собственост,
който да показва, че наследодателката на ищеца Ф. К.а е била собственик на
процесния имот. Оспорва твърдението в исковата молба, че процесният имот
е даден на ищеца приживе през 1990 г. от неговата майка, от който момент
ищецът упражнявал самостоятелна фактическа власт върху имота. Посочва,
че първата редакция на Закон за собствеността и ползването на земеделските
земи е обнародван в ДВ. бр.17 от 1 Март 1991 г. Посочва, че представените
към исковата молба писмени доказателства не установяват наличие на
материално-правни предпоставки, за да бъде прието, че искането на ищеца за
установяване спрямо ответната Община-Рудозем, че същата не е собственик
на ПИ с кад.номер ** по кад.карта на населеното място, при посочените
имотни граници. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Представено е заявление от ищеца М. М. К. до Община Рудозем, към
което е приложена молба-декларация за признаване на право на собственост
върху недвижим имот с идентификатор ** по КК и КР на гр. Р., обл. Смолян,
с площ от 405 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с
начин на трайно ползване: ниско застрояване. Видно от становище от
2
04.02.2022 г. на Кмета на Община Рудозем за посоченият недвижим имот не е
съставен АОС. В представеното становище на Кмета на Община Рудозем е
застъпено, че е незаконосъобразно признаването на собственост на
недвижимия имот чрез обстоятелствена проверка на онези части от имота,
които попадат в обхвата на улична регулация.
Като доказателство по делото е прието удостоверение за наследници,
видно от което Ф.С. К.а е починала на 18.01.2021 г. и е оставила за
наследници своите синове С. М. К. и М. М. К. (ищец в настоящото
производство).
В о.с.з. от 08.12.2022 г. е разпитана свидетелката А. И. М., която заяви
пред съда, че познава Ф. К. от 1978 г. Живеела в близост до процесния
недвижим имот, който представлявал равна градина с ограда. Ф. имала две
деца – М. и С.. Свидетелката била виждала М. да обработва този имот може
би от повече от 10 години, но не може да каже със сигурност точно от кога.
Покрай този имот имало пътечка, а по-късно бил пуснат и по-широк път,
който го бил направил съседа, който е до тяхната градина. Свидетелката била
чувала, че Ф. К.а е казвала този имот да остане за М. К.. Ф. К.а починала през
2021г. Тя била със заболяване и не обработвала имота, през това време
имотът е обработван от сина й, който засаждал картофи, фасул. В този имот
свидетелката виждала да работи синът на Ф. – М.. Помагали са и брат му, но
основно М. го е работил. Докато Ф. била здрава, тя го обработвала. М. К.
нямал други спорове за процесния имот с други лица.
В същото о.с.з. е разпитан и свидетелят В. Ф. А., който заяви, че е
израснал заедно с ищеца М. К.. Познавал и родителите му. Познавал и
процесния имот, който се ползвал като нива, заградена била – с дървена
ограда, бодлива тел, имало и част, която са останали само колчета. Тази нива
в момента я обработвал М.. М. я обработвал от около 10-12 години.
Свидетелят ходил да помага в обработването на тази градина, тогава я
работила Ф., която починала миналата година. Свидетелят бил сват на М. от
може би 15 години, като през това време само М. обработвал тази земя. Не
бил чул брат му да има претенции за тази земя, нито някои роднини или
братовчеди. М. К. сеел картофи в този имот, обработвал го от около 10
години, никой друг не го бил обработвал освен М.. Преди това го обработвала
Ф..
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като
обективни, житейски логични и безпротиворечиви.
По делото е изготвено и прието заключение на СТЕ, съгласно което
поземлен имот с идентификатор **, вид територия - урбанизирана, начин на
трайно ползване - ниско застрояване, с площ 405 кв.м. по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Р. съгласно Заповед за одобрение на КККР
№РД-18- 12/10.03.2010 год. на ИД на АГКК попада в проектираната улична
регулация: с 3 кв.м. на запад и със 31 кв.м. на изток. В тази част улицата не е
реализирана. Няма отчуждителна процедура за процесната улица, предвидена
с плана на гр.Рудозем от 1977 год., не е започвана такава.
Съдът кредитира заключението на изготвената по делото съдебно-
техническа експертиза като обективно, компетентно, отговарящо в цялост на
поставените задачи, а и неоспорено от страните.
3
В о.с.з. от 08.12.2022 г. е допуснато изслушването на ищеца по реда на
чл. 176, ал. 1 от ГПК по поставени от ответника въпроси: „дали поземления
имот, за който е предявил иск пред настоящия съд, е селскостопански такъв,
заявяван ли е този имот за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, от кого и с кои
решения и на кого е възстановен този имот?“. В о.с.з. от 10.01.2023 г. ищецът
не се явява, не взема становище по представените въпроси, като от страна на
пълномощника му се излагат доводи за влошено здравословно състояние на
ищеца като причина за неявяването му, за което са представени доказателства
– Експертно решение № 92200 от зас. № 149 05.08.2022 г. на ТЕЛК към
МБАЛ Д-р Братан Шукеров АД гр. Смолян, с което на ищеца е определена
80% ТНР за срок от 1 година, поради водеща диагноза „стар инфаркт на
миокарда“, Епикриза от кардиологично отделение от МБАЛ „Д-р Братан
Шукеров – Смолян № 353 ИК, касаеща период на лечение 13.09.2021 г. –
17.09.2021 г. Епикриза № 1121, изд.от МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“-Смолян,
Епикриза от кардиологично отделение от МБАЛ „Д-р Братан Шукеров –
Смолян № 1121, касаеща период на лечение 21.09.2021 г. – 28.09.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Съгласно т. 1 ТР №8/27.11.2013г. по т.д.
8/2012 г. на ВКС, ОСГТК правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост ищецът притежава самостоятелно право,
което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност
да придобие права, ако отрече правата на ответника. Правният интерес и
търсената защита ищецът обосновава с факта, че започнал процедура по
снабдяване с документи, които са необходими за издаване на нотариален акт
по обстоятелствена проверка за процесния недвижим имот, като при
отправено искане да бъде заверена молба-декларация, че процесният имот не
е актуван като общинска собственост, ответната община отказала да завери
декларацията, като изразила становище, че признаването на право на
собственост на ищеца върху процесния недвижим имот е незаконосъобразно,
доколкото част от имота попадал в улична регулация. Ищецът обосновава
правото си на собственост върху недвижимия имот с твърдения, че го е
придобил от неговата майка Ф. С. К.а през 1990 г., която приживе се
разпоредила със своите имоти, като въз основа на неформална делба ищецът
установил самостоятелна фактическа власт от 1990 г, която е владял същия
явно и необезпокоявано от никого имота. Съгласно чл.79 ЗС правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. За да е налице оригинерното
придобивно основание следва да се осъществили двата елемента на
фактическия състав на придобивната давност - да е упражнявана фактическа
власт върху имота в продължение на предвидения в закона срок от 10 години
/доколкото не се твърди наличието на добросъвестно владение/, както и
фактическата власт да е осъществявана с намерението за придобиване на
право на собственост върху имота. С нормата на чл. 69 ЗС законодателят е
установил оборима презумпция по отношение на намерението да се владее за
себе си. От това следва, че субективният елемент от фактическия състав на
владението - намерението да се владее за себе си, се предполага докато не се
4
установи, че владелецът е владял за другиго. От разпитаните по делото
свидетели се установява, че ищецът е упражнявал фактическата власт върху
процесния имот в период повече от 10 години. Свидетелите дават
категорични показания, че имотът се е ползвал от майката на ищеца – Ф. К.а,
докато същата е била в добро физическо здраве, а впоследствие от ищеца М.
К.. Свидетелите описват местонахождението и границите на процесния имот
– посочват съседните обекти- имот на Ю. Х. и път към с. Борие. Сочат, че
никой друг не е ползвал процесния имот освен ищеца М. К., който сеел в него
картофи и фасул. Не са налице данни по делото друго лице освен ищеца да е
упражнявало фактическата власт върху имота в периода от последните 10
години, както и владението му да е прекъснато или нарушено по какъвто и да
е начин. С оглед изложеното ищецът доказва правния си интерес от
предявяване на настоящия иск, доколкото при отричане на права на ответника
върху процесния има възможност да придобие правото на собственост.
Поставените по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК „дали поземления имот, за
който е предявил иск пред настоящия съд, е селскостопански такъв, заявяван
ли е този имот за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, от кого и с кои решения и
на кого е възстановен този имот?“ и неявяването на ищеца в съдебно
заседание съдът намира следното: Правната разпоредба на чл. 176, ал. 3 от
ГПК регламентира, че съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за
изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без
основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори.
Следователно съдът не е задължен да приеме фактите за доказани, а има тази
възможност и то само в случай, че страната не се явила да даде обяснения без
основателна причина. В настоящия случай са представени доказателства за
влошено здравословно състояние на ищеца, от които се установява, че
ищецът е с ТНР 80% за срок от 1 година до 10.08.2023г., поради преживян
през м. септември 2021 г. остър инфаркт на миокарда, като в представеното
решение на ТЕЛК към МБАЛ Д-р Братан Шукеров гр. Смолян е посочено, че
лицето не може да бъде подлагано на нервно-психическо напрежение. С оглед
изложеното съдът намира, че са налице извинителни причини за неявяването
на лицето в съдебно заседание, за да отговори на поставените от ответника
въпроси. По отношение на поставения от процесуалния представител на
ищеца въпрос – дали имотът е селскостопански са депозирани свидетелски
показания, според които имотът се е ползвал за отглеждане на
селскостопански култури. Досежно останалите въпроси, поставени по реда на
чл. 176, ал. 1 от ГПК не са представени каквито и да е доказателства по
делото. Твърденията на ответника, че процесният недвижим имот е спорен
между ищеца от една страна и трети, неучастващи по делото лица не се
доказаха по делото. Дори и в аванс на ответника да се приеме, че процесният
недвижим имот е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ в полза на трето лице,
това обстоятелство е ирелевантно за настоящия спор, доколкото ищецът се
позовава на изтекла в негова полза придобивна давност, което основание за
придобиване на право на собственост е оригинерно и изключва притежаване
на правото на собственост у друго лице. В случая правата на третите лица са
защитени, доколкото силата на пресъдено нещо на решението по настоящото
дело не се разпростира спрямо тях – арг. чл. 298, ал. 1 от ГПК, поради което
същите евентуално биха могли да претендират правата си спрямо ищеца в
отделно производство. От друга страна по делото не се твърди трето лице да
5
е претендирало спрямо ответната община право на собственост върху
процесния недвижим имот, вкл. и чрез подаване на молба- декларация за
признаване на собственост. Именно отказът на ответната община да завери
представената от ищеца декларация за собственост обуславя правният
интерес на последния за предявяване на настоящия иск, за да бъде разрешен
със сила на пресъдено нещо правният спор между страните, който се свежда
до въпроса дали част от процесния имот, който попада в улична регулация,
представлява публична общинска собственост.
Според заключението на СТЕ частта от 3 кв.м. от процесния имот,
оцветена със зелен цвят на представената към заключението на л. 67 от
делото скица попада в нереализирана част от улична регулация на запад, а по
отношение на частта от 31 кв.м. в източната част от процесния имот
попадаща в улична регулация, оцветена със жълт цвят на същата скица -
изобщо не е започнато реализирането на улицата. Регулационните планове
приети при действието на ЗТСУ(отм.), какъвто е и регулационният план на гр.
Р. от 1977 г. нямат пряко отчуждително действие, тъй като отчуждаването по
уличната регулация настъпва при сложен фактически състав, включващ
заповед за отчуждаване по чл. 98 от ЗТСУ (отм.) и изплащане на обезщетение
на отчуждения собственик. Не се установява частите от процесния недвижим
имот попадащи в улична регулация да са станали общинска собственост,
доколкото не е проведена процедура по отчуждаване на имота. От друга
страна не се установява да е реализирана улица в имота, поради което
процесният недвижим имот не е публична общинска собственост и забраната
на чл. 7 ЗОС за придобиването му давност не намира приложение. Ето защо
съдът намира, че не са налице основания, които да легитимират ответната
община като собственик на процесния недвижим имот. С оглед
разпределената доказателствена тежест в настоящото производство ищецът
успя да докаже основанието, от което извлича правния интерес от
предявяването на настоящия отрицателен установителен иск, доколкото от
събраните по настоящото дело доказателства се установява, че същият е
владял процесният имот в период от 10 години преди предявяване на иска.
Ответникът не установява годно юридическо основание, въз основа на което
да се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, поради което
предявеният иск следва да бъде уважен.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски, за които е представен списък по
чл. 80 от ГПК и които се констатираха в размер от 50 лева – платена
държавна такса за образуване на делото, 10 лева – държавна такса за вписване
на исковата молба, 300 лева – депозит за изготвяне на СТЕ и 900 лева –
адвокатско възнаграждение, съобразно Договор за правна защита и
съдействие, приложен на л. 82 от делото, които суми следва да бъдат
възложени в тежест на ответника.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. М. К., ЕГН
6
********** адрес: обл. Смолян, гр. Р., ул. "П.Х." №.. и ОБЩИНА РУДОЗЕМ,
БУЛСТАТ: *** със седалище и адрес на управление Област Смолян, общ.
Рудозем, гр. Р., бул. България № 15, по предявения от М. М. К. отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ОБЩИНА
РУДОЗЕМ не е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Р.,
съставляващ имот с идентификатор № ***, вид територия Урбанизирана,
НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 405 кв. м, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Р. съгласно Заповед за одобрение на КККР №
РД-18-12/10.03.2010 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК при
граници и съседи имоти с идентификатори 63207.506.276; 63207.506.261;
63207.506.251.
ОСЪЖДА ОБЩИНА РУДОЗЕМ, БУЛСТАТ: *** със седалище и адрес
на управление Област Смолян, общ. Рудозем, гр. Р., бул. България № 15 да
заплати на М. М. К., ЕГН ********** адрес: обл. Смолян, гр. Р., ул. "П.Х." №..
сумата от общо 1 260 лева (хиляда двеста и шестдесет лева) разноски по
делото, от които 900 лева за адвокатско възнаграждение, 50 лева за държавна
такса, 300 лева за депозит за изготвяне на съдебно-техническа експертиза и 10
лева такса за вписване на искова молба.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
7