Решение по дело №250/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 260080
Дата: 9 юли 2021 г. (в сила от 19 май 2022 г.)
Съдия: Милена Петкова Вълчева
Дело: 20204300100250
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 май 2020 г.

Съдържание на акта

 

                               Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

 

 

                                    Гр.Ловеч,……...2021 г.

 

                              В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско  отделение  в  открито заседание на девети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

 

при секретаря Марина Филипова като разгледа докладваната от председателя  гр.д. № 250 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по чл.2а от ЗОДОВ.

Съдът е сезиран с искова молба от „АЛДЕКС“ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в *****, представлявано от управителя О.Й.Д., чрез адв.С.Г. с адрес *** против КПКОНПИ, представлявана от Председателя С.Ц. с правно основание чл.2а от ЗОДОВ.

В нея ищецът твърди, че "АЛДЕКС“ООД е регистрирано с основен предмет на дейност дърводобив, дървопласмент и дървообработване с облагаем оборот към 2010 г. в размер на 1 967 140.80 лв.

Във връзка с извършван дърводобив в отдел 1058Б в местността „Б." в землището на гр. У., през 2008 г. била образувана преписка № 1709/2008 г. по описа на РП - Ловеч, в резултат на която през 2010 г. е образувано досъдебно производство № 230/2010 г. по описа на ОД на МВР - Ловеч. В хода на разследването по посоченото досъдебно производство, на 30.03.2010 г. О.Й.Д. бил задържан на основание заповед за задържане на лице по ЗМВР № 71 от същата дата с мотиви, че същият е заподозрян в извършване на престъпление от общ характер във връзка със следствено дело № 1/2010 г. на Окръжна следствена служба - Ловеч. На същата дата му били предявени с Постановление по ДП № 230/2009 г. обвинения за престъпление по чл. 308, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 3 и чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 235, ал. 3, т. 3. във връзка с ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК. С Постановление на прокурор от РП - Ловеч от 30.03.2010 г. бил задържан под стража за 72 часа. По искане на Районна прокуратура - Ловеч с Определение № 218/31.03.2010 г. по ЧНД № 639/2010 г., Ловешкият районен съд му взел мярка за неотклонение "Задържане под стража", потвърдено с Определение № 89/07.04.2010 г. на Ловешкия окръжен съд по ВЧНД № 198/2010 г.

С Определение № 296/30.04.2010 г. по ЧНД № 766/2010 г., Ловешкият районен съд отхвърлил искането на Д. за изменение на мярката му за неотклонение, като ограничил възможността му да внася подобно искане за срок от 2 месеца. С Определение № 127/05.05.2010 г. по ВЧНД № 273/2010 г. Ловешкият окръжен съд потвърдил посоченото по-горе Определение.

Твърди, че с Решение № 190/04.05.2010 г. на КУИППД /сега КПКОНПИ/ на основание чл. 13, ал.1, т.1 ЗОПДИППД /отм./, било образувано производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу О.Й.Д.. С Решение № 192/04.05.2010 г. на Комисията е възложено извършването на производство по чл. 22, ал. 1 ЗОПДИППД, във връзка с чл. 390, ал. 1 ГПК по изпълнението на Решението на ТД - Ловеч. Въз основа на същото на 05.05.2010 г. в Ловешкия окръжен съд било внесено мотивирано искане от ответника за допускане на обезпечителни мерки на бъдещ иск с цена 528 925 лв. срещу О.Д., неговата съпруга, двамата им сина, както и против ЕТ "Джереми - О.Д." и управляваното от Д. ищцово дружество "Алдекс" ООД, в което същият бил и съдружник. Ищецът излага, че обезпечителните мерки, в частност против дружеството, включвали вписване на възбрани и налагане на запори на недвижимо и движимо имущество, дялове и банкови сметки на същото и на физическите лица. Искането е мотивирано с обстоятелството, че за проверявания период от 01.05.1985 г. до 01.05.2010 г. ищецът и съпругата му са получили приходи в размер на 684 минимални работни заплати /МРЗ/, извършили разходи с общ размер 1 835 МРЗ, като разликата между получените приходи и направените разходи е отрицателна и показва недостиг на средства в размер на 1 151 МРЗ.

С Определение № 313/05.05.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 207/2010 г., Ловешкият окръжен съд е допуснал обезпечение на бъдеш иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД в полза на Комисията, в частност срещу ищцовото дружество, като е наложил възбрани и запори върху движимо и недвижимо имущество, както и върху дяловете на управителя О.Д. в търговските дружества и всички банкови сметки в посочените в искането банки. Въз основа на горното Определението на 05.05.2010 г. са издадени 5 броя обезпечителни заповеди.

Изтъква, че с Решение № 189 от 12.05.2016 г., комисията е прекратила образувано производство по чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗОПДИППД за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу О.Й.Д. с мотив, че през периода по време и след осъществяване на престъпната дейност, а именно от 03.04.2007 г. до 29.07.2010 г., придобитото имущество е в размер на 8 826 лв., което не е на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./ и за придобиването на същото проверяваното лице е разполагало с достатъчно средства. Въз основа на посоченото Решение на 17.05.2016 г. е внесена молба за отмяна на основание чл. 402, ал. 1 ГПК на постановените по ч.гр.д. № 207/2010 г. обезпечителни мерки. Посочва, че с Определение № 276/18.05.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 207/2010 г., Ловешкият окръжен съд отменил обезпечението, допуснато с Определение № 313/05.05.2010 г., като обезсилил и издадените въз основа на него обезпечителни заповеди. Определението е влязло в сила на 07.06.2016 г.

Излага, че производството по ч.гр.д. № 207/2010 г. продължило от 05.05.2010 г. до 07.06.2016 г. - 6 години, 1 месец и 1 ден, през който период движимо и недвижимо имущество на ищцовото дружество било с вписани върху него тежести. Счита, че описаното по-горе изцяло попада в хипотезите на чл. 2а ЗОДОВ и поражда правния му интерес да търси обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, които са резултат от описаните незаконни действия от_страна на Комисията, както следва: против ищцовото дружество е било образувано производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност; против имуществото, собственост на дружеството, били предприети действия, ограничаващи възможността на ответника да се разпорежда с него чрез налагане на обезпечителни мерки - запори и възбрани по образуваното по инициатива на Комисията обезпечително производство; Комисията е прекратила производството за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу О.Й.Д. поради това, че през периода по време и след осъществяване на престъпната дейност, придобитото имущество не е на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./ и за придобиването на същото проверяваното лице е разполагало с достатъчно средства; съдът е прекратил производството по образуваното обезпечително производство и обезсилил наложените обезпечителни мерки с влязло в сила определение. Твърди, че са налице актове и действия на органите на Комисията при и по повод изпълнение на правомощията и службата им. Същите са незаконни, защото има влязъл в сила съдебен акт, с който са отменени като такива.

На първо място предявява иск против КПКОНПИ за сумата 376 250.00 лв. за причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи. Твърди, че обезпечителните мерки против дружеството - ищец включвали вписване на възбрани и налагане на запори на недвижимо и движимо имущество. Към този момент "АЛДЕКСООД имало в основния предмет на дейност дърводобив, преработване и търговия с дървесина. Тази дейност била свързана с необходимите за това разрешителни, лицензни, документация, която удостоверявала наличието им, контролни горски марки за маркиране на добитата и експедирана дървесина. Излага, че дружеството имало стабилни търговски резултати, действащи договори, свързани с дейността му, които са му осигурявали и са щели да му осигурят търговската дейност в същите мащаби, обороти и възможност за развитие. Вследствие на вписаните тежести върху посоченото имущество, което представлява дълготрайни материални активи на ищцовото дружество и с които последното е осъществявало своята стопанска дейност, същото е преустановило тази своя дейност. С прекратяване на реализиране на приходи, то не било в състояние да изпълнява задълженията си по действащи към момента договори за дърводобив и дървообработване, погасяване на задълженията си по банкови, лизингови и други кредити. Твърди, че поради вписани тежести върху неговите активи, дружеството е преустановило дейността си и пропуснало да реализира ползи в размер на 376 250.00 лв., които представляват средните годишни печалби, които дружеството е могло да постигне, ако такова възпрепятстване на дейността му през периода 2010 г. - 2016 г. не е било наложено. Тези пропуснати ползи са пряка и непосредствена последица от налагане на посочените ограничения. Посочва, че тази сума се формира като сбор от счетоводните печалби от годините преди 2010 г. /годината на вписването на тежестите/, а именно от 2006 г. до 2009 г. вкл., които са в размер на 215 000 лв. или 53 750.00 лв. средна годишна печалба за периода. Умножена по 7 години /периода от 2010 г. до 2016 г. вкл./, е равно на 376 250.00 лв.

На следващо място ищецът предявява искове против КПКОНПИ на основание чл. 2а ЗОДОВ за сумата 1 114 154.20 лв. за причинени имуществени вреди, изразяващи се в следното:

 1. Причинени имуществени вреди на ищцовото дружество в резултат на платени гаранции  по договори за добив на дървесина, които не са били изпълнени в размер на 33 477.10 лв. Изтъква, че тези суми са били задържани от възложителя и представляват преки вреди за Дружеството.

 2. Вреди, произтичащи от прекратени договори за лизинг:

Твърди, че през периода 2007 г. - 2008 г. „Алдекс"ООД е сключило договори за лизинг с „Уникредит Лизинг"АД, както следва:

а/ Договор за финансов лизинг № 7551/21.05.2007 г. за закупуване на лек автомобил „БМВ-320Д";

б/ Договор за финансов лизинг № 87092/18.02.2008 г. за закупуване на лек автомобил „****";

в/ Договор за финансов лизинг № 82860/22.04.2008 г. за закупуване на булдозер „***";

г/ Договор за финансов лизинг за закупуване на Банциг „***".

 Отбелязва, че с вписване на тежестите от страна на ответника върху дълготрайните активи на ищцовото дружество, дейността му била спряна. Това довело до невъзможност да бъдат изпълнявани посочените по-горе договори и същите били прекратени от страна на лизингодателя на 12.05.2011 г., като техниката и автомобилите били иззети от него.

Твърди, че от датите на сключване на тези договори до датата на прекратяването им - 12.05.2011 г., по същите са плащани лизингови вноски, отразявани по сметки /Дт с/ка 401, Кт с/ка 503 и с/ка 422/, които съгласно клаузите на договорите не са подлежали на възстановяване от лизингодателя. Общата платената сума е в размер на 305 192.40 лв.

3. Изтъква, че към м. април 2019 г. задълженията на ищцовото дружество към „Уникредит лизинг"АД по тези договори, които са останали непогасени към 12.05.2011 г. и допълнително начислените след тази дата суми са, както следва:

а/ по Договор за финансов лизинг № 7551/21.05.2007 г. за лек автомобил „***": просрочена главница с ДДС от 21.11.2009 г. до 12.05.2011 г. - 14 573.38 лв.; просрочена възнаградителна лихва с ДДС от 21.06.2010 г. до 12.05.2011 г. - 1 396.09 лв.; други задължения /застраховки, данъци, такси и др./ от 21.06.2010 г. до 12.06.2011 г. - 3 146.11лв.; законна лихва за забава от 13.05.2011 г. до 08,04.2019 г. - 14 747.07 лв.; съдебни разноски, разходи, направени след разваляне на договора - 7 438.14 лв. или всичко 41 300.79 лв.

б/ по Договор за финансов лизинг № 87092/18.12.2008 г. за закупуване на лек автомобил „****": просрочена главница с ДДС от 19.07.2009 г. до 12.05.2011 г. - 51136.21 лв.; просрочена възнаградителна лихва с ДДС от 19.05.2010 г. до 12.05.2011 г. – 8 812.40  лв.; неустойки за забава от 29.01.2010 г. до 12.05.2011 г. - 14 072.18 лв.; други задължения /застраховки, данъци, такси и др./ от 19.12.2009 г. до 12.05.2011 г. - 13903.74 лв.;  неустойка по повод прекратяване на договора - 87 129.59 лв.; законна лихва за забава от 13.05.2011 г. до 08.04.2019 г. - 89 812.18 лв.; съдебни разноски, разходи, направени след разваляне на договора - 56 079.20 лв. или всичко 120 945.50 лв.

в/ по Договор за финансов лизинг № 82860/22.04.2008 г. за закупуване на булдозер „***": просрочена главница с ДДС от 25.08.2009 г. до 12.05.2011 г. - 104 016.79 лв.; просрочена възнаградителна лихва с ДДС от 25.03.2010 г. до 12.05.2011 г. - 17 296.77 лв.; други задължения /застраховки, данъци, такси и др./ от 25.05.2010 г. до 12.06.2011 г. - 8 388.59 лв.; неустойка по повод прекратяване на договора -22 353.08 лв.; законни лихви за забава от 13.05.2011 г. до 08.04.2019 г. - 114 521.42 лв.; съдебни разноски, разходи, направени след разваляне на договора - 32 274.64 лв. или всичко: 298 851.29 лв.

г/ по Договор за финансов лизинг № 82847/22.08.2008 г. за закупуване на Банциг „***" : просрочена главница с ДДС от 25. 08.2009 г. до 12.05.2011 г. - 12 617.49 лв.; просрочена възнаградителна лихва с ДДС от 25.04.2010 г. до 12.05.2011 г. - 2 129.82 лв.; други задължения /застраховки, данъци, такси и др./ от 07.05.2010 г. до 12.06.2011 г. - 1 865.41        лв.; неустойка по повод прекратяване на договора - 464.67 лв.; законна лихва за забава от 13.05.2011 г. до 08.04.2019 г. - 12 357.70 лв.; съдебни разноски, разходи, направени след разваляне на договора - 8 332.85 лв. или всичко 37 767.94 лв.

4. Вреди, произтичащи от прекратяване на вноските по договор за банков кредит.

Ищецът твърди, че на 25.03.2009 г. дружеството сключило Договор за банков кредит /овърдрафт/ с кредитор „ОББ" АД - клон Троян. Поради образуване на ч.гр.д. № 207/2010 г. по искане на ответника, вписване на тежести върху дълготрайните материални активи на дружеството - ищец и спиране на дейността му, са спрели и плащанията на погасителните вноски по кредита. В тази връзка по искане на банката - кредитор било образувано изп.д. № 20168790400928 по описа на ЧСИ В.П.. По същото били установени задължения на ищеца, произтичащи от посочения по-горе Договор за кредит към 11.05.2011 г., а именно: главница - 52 239.24 лв.; законна лихва - 1125.99 лв.; неолихвени суми - 18 351.46 лв.; такси ЧСИ - 4 899.49 лв. или всичко 76 619.18 лв.

Общата стойност по горните четири пункта е 1 114 154.20 лв. Твърди, че на ищцовото дружество в резултат на посочените незаконни актове и действия на органите на Комисията при и по повод изпълнение на правомощията и службата им, са причинени описаните имуществени вреди - пропуснати ползи и причинени вреди.

Излага, че изключително дългият срок, през който продължило производство, довел до необратими последици за ищеца. На практика установяването на имуществото е станало преди образуване на обезпечителното производство. Стойността на същото е била определена предварително. С оглед мотивите на Решение № 189 за прекратяване на образувано производство по чл. 13, aл. 1, т. 1 ЗОПДИППД от 12.05.2016 г., не е ясно кое е наложило ответникът да не вземе горното решение незабавно, а да стори това след повече от 4 години. Истинските мотиви са тези, че управителят на ищцовото дружество не е извършвал никаква престъпна дейност и Комисията не е следвало да образува такова производство против него, което да засегне и дейността на дружеството - ищец. На следващо място посочва, че представителите на Комисията нито веднъж не са направили задълбочен анализ на развитието на наказателното дело и причините за последователно и непротиворечиво следвалите във времето оправдателни присъди, което обстоятелство е следвало да ги доведе до изводите, направени от съдилищата, че обвиненията против управителя на дружеството не са доказани по безспорен и несъмнен начин, и да прецизира своите действия по развитието на производството за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.

Твърди, че претендираните имуществени вреди са пряка и непосредствена последица от подробно описаните по-горе незаконни действия, бездействия и актове на ответника.

В постъпила молба вх. № 260579/10.09.2020 г. ищецът уточнява, че периода, за който претендира обезщетение по двата иска са от 05.05.2010 г. /датата на постановяване на определение № 313/05.05.2010 г. по ч.гр.д. № 207/2010 г. на ОС - Ловеч/, с което е допуснато обезпечение на бъдещия иск по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ в полза на комисията до 07.06.2016 г. вкл. /датата на влизане в сила на определение № 276/18.05.2016 г. по ч.гр.д. № 207/2010 г. на ОС - Ловеч/, с което на основание чл.402 от ГПК е отменено допуснатото обезпечение. В цитираната молба ищецът посочва и конкретните актове, действия и бездействия на органите на ответника, довели до причиняването на претендираните имуществени вреди.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди на основание чл. 2а ЗОДОВ КПКОНПИ, представлявана от С.Ц. - Председател, БУЛСТАТ ****да заплати на „АЛДЕКС" ООД, *****, с адрес на управление: *****, представлявано от О.Й.Д., ЕГН ********** сума в размер на 376 250.00 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди - пропуснати ползи, произтичащи от незаконните действия, бездействия и актове на ответника за периода от 05.05.2010 г. до 07.06.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.06.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 1 114 154.20 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, произтичащи от незаконните действия, бездействия и актове на ответника за периода от 05.05.2010 г. до 07.06.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.06.2016 г. до окончателното й изплащане, като му се присъдят и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от КПКОНПИ, с който оспорва предявените искове. В него излага, че съгласно чл. 2а от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по ЗПКОНПИ, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им. Изтъква, че елементите на фактическия състав /ФС/ на отговорността на комисията по реда на ЗОДОВ се свеждат до: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице по специалния закон, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им; 2. отмяната им по съответния ред; 3. причинена вреда (имуществена и/или неимуществена); 4. пряка причинно - следствена връзка между акта, действието/бездействието и причинената вреда. Счита, че при липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на комисията по реда на ЗОДОВ, която е обективна.

Твърди, че в исковата молба не се съдържат конкретни фактически доводи, подкрепени от съответни доказателства, които да обуславят активната процесуална легитимация на ищеца. Счита, че в случая няма акт, действие или бездействие от страна на органите на комисията, които да са в разрез със законодателната рамка и по специално със ЗОПДИППД (отм.), по реда на който е образувано производството срещу О.Й.Д., лично и в качеството му на съсобственик и управител на ищцовото дружество, и във връзка с което са предприети действията по обезпечаване на негово имущество

На следващо място прави възражения по редовността на исковата молба, която не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 от ГПК. След връчването на препис от постъпилата от ищеца уточняваща молба вх. № 260579/10.09.2020 г. не е изразил становище.

На следващо място счита, че исковете са неоснователни, тъй като в случая не е налице незаконосъобразен акт на комисията, от който да са възникнали вреди за ищеца. Твърди, че анализът на актовете и действията на комисията и на органите по чл. 15 от ЗОПДИППД /отм./ показва, че във фазата, в рамките на която се проверява имущественото състояние на лицата, дейността няма властнически характер, разбирана като възможност със свои актове комисията и нейните органи чрез метода на власт и подчинение да въздействат едностранно в правната сфера на лицата.

Излага, че за да се докажат вреди в производство по ЗОДОВ, то следва да се установи незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на комисията, т.е. ако те изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материалноправни или процесуалноправни норми, което в случая не е налице. Счита, че няма норма, която да е нарушена от Комисията и органите й в хода на цялото производство.

Пояснява, че производството по закона има няколко фази или етапа: проверка за установяване имущественото състояние на лицето, образуване на производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, фаза по налагане на обезпечителни мерки и исков процес за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Проверката се извършва от органите на Комисията и започва на основание уведомление от съда, прокуратурата или органите на досъдебното производство за влязла в сила присъда или привличане на лице в качество на обвиняем за престъпление, изчерпателно посочено в чл. 3 от ЗОПДИППД /отм./. Подчертава, че тук органите на комисията действат в условия на обвързана компетентност, т.е. при наличие на уведомление, изходящо от компетентен орган, те са длъжни да започнат проверка. Посочва, че единствената възможна незаконосъобразност е, ако органите не образуват проверка по годно уведомление или образуват такава по негодно уведомление, т.е. такова, което изхожда от некомпетентно лице или по текст от закона, който не е включен в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм). Счита, че в настоящия случай е налице законосъобразна проверка по чл. 15, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) срещу О.Й.Д. и свързаните с него лица въз основа на уведомление от Районна прокуратура -Ловеч от 19.04.2010 г. за образувано ДП и пр.пр. № 1709/2008 г. по описа на РУ на МВР -Ловеч за престъпления по чл.308, ал.1 и чл.235, ал.3, т.3 от НК, попадащи в обхвата на действащия тогава закон. Самата проверка включва проучване на имущественото състояние на лицето, като конкретните параметри са разписани в закона и от тези действия не могат да произтекат вреди. Изтъква, че на този етап проверката спрямо едно лице е изцяло документална и заключенията, които се правят за получените от лицата приходи и направените разходи са документално обосновани и проверими. В случая, след извършената проверка, комисията е направила обосновано предположение, че имуществото е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, доколкото не е установен законен източник за първоначално придобитото процесно имущество.

След приключване на проверката по чл.15, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./, с Решение № 190 от 04.05.2010 г. на КУИППД на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗОПДИППД /отм./ е образувано производство за установяване на имущество, придобито от престъпна  дейност срещу О.Д., а с Решение № 190 от 04.05.2010 е прието да се внесе мотивирано искане в Ловешкия окръжен съд за налагане на обезпечителни мерки върху установеното имущество, собственост на проверяваното лице и свързаните с него лица. Ловешкият окръжен съд с Определение от 05.05.2010 г. по ч. гр. д. № 207/2010 г. на ЛОС е допуснал обезпечението на бъдещия иск чрез налагане на поисканите възбрани и запори.

Оспорва твърдението, че поради вписване на тежести върху дълготрайните активи на ищцовото дружество, същото е преустановило дейността си и е пропуснало ползи в размер на 376 250.00 лв. Принципът, заложен в обезпечението на имуществото е, лицата да се лишат от възможността да извършват разпоредителни действия, с които могат да внесат промени в имуществена си сфера. Това по никакъв начин не ограничава възможността за извършване на търговска дейност. Няма доказателства за предприети действия от страна на органите на Комисията за изземване на материални активи на ищцовото дружество и за възпрепятстване дейността на същото, поради което налагането на обезпечителните мерки не би могло да ограничи възможността дружеството да осъществява свободно стопанската си дейност. Друг аргумент за неоснователността на иска е, че от представените като доказателства към исковата молба Декларации по чл.92 от ЗКПО се установява, че „Алдекс" ООД спира своята дейност през 2014 година, т.е. четири години след налагането на обезпечителните мерки, а не както се твърди, че дейността е приключила през 2010 г. Оспорва и начина, по който са определени пропуснатите ползи. Видно от самите Декларации по чл.92 от ЗКПО, печалбата е различна за различните години и се наблюдава огромен спад във финансовите резултати. През 2009 г. /една година преди налагане на ОМ/ дружеството декларира загуба в размер на приблизително 89 000 лева. Тази тенденция се запазва и през 2010 година, когато загубата е около 180 000 лв. От анализа на тези доказателства се налага извода, че лошото управление и мениджмънт на „Алдекс" ООД са причината за загубите на дружеството и няма как това да се вмени като вина на ответника, за което той да бъде осъден да заплати пропуснатите ползи.

Отбелязва, че в исковата молба не се сочат никакви конкретни данни за прекратени търговски взаимоотношения и такива с банкови институции, подкрепени с доказателства, които да дадат възможност за формулиране на съответни възражения и твърдения. Представени са единствено договори за лизинг и Допълнително споразумение с ОББ, от които не е ясно кога са спрели плащанията на вноските по договорите и кредитния овърдрафт. Иска се установяване размера на задълженията по изп. дело № 20168790400928 по описа на ЧСИ В.П., но видно от приложената молба за образуване на изп.дело, същата е срещу четири лица, като три от тях не са страни по настоящия процес.

На следващо място оспорва твърденията на ищцовото дружество за причинени имуществени вреди, произтичащи от прекратени договори за лизинг. Отбелязва, че имуществената вреда се проявява по два начина - претърпени загуби и пропуснати ползи. Претърпяната загуба се изразява в едно намаление на настоящето /или към определена дата/ имуществено състояние на увредения, в следствие на противоправното деяние, при което той реално претърпява загуба. Следователно първото условие от фактическия състав, за да е причинена загуба, е да притежаваш имущество. С договорите за финансов лизинг се установява поемане на задължение от дружеството, но не се установява собствеността на конкретно имущество. Такива доказателства в случая не са представени, а допълнителното им представяне ще е недопустимо.

Твърдението за претърпяна загуба от платени неустойки по договори за лизинг за имущество, собственост на ипщовото дружество е недоказано, тъй като не са представени доказателства, че това имущество е собственост на ищеца. Следователно и претенцията за обезщетение е неоснователна.

Отбелязва, че в т.3 в раздел B. II. на исковата молба за причинени имуществена вреди с цена на иска 775 484.70 лв., за начало на просрочието е посочена дата 21.11.2009 г., в т.3.2 за начало на просрочието е посочена дата 19.07.2009 г., в т.3.3 за начало на просрочието е посочена дата 25.08.2009 г., в т.3.4. за начало на просрочието е посочена дата 25.08.2009 г. Счита, че въпреки непосочването на начална дата на вредоносното деяние, от твърденията на ищеца може да се предположи, че тази дата е някъде през 2010 г. и е далеч след посочените дати за начало на настъпване на вредоносен резултат.

Прави възражение, че липсват доказателства колко и дали въобще са плащани лизингови вноски, или кога са спрени плащанията им. Датата на неплащане на лизингови вноски предхожда дата на изискуемостта на вноските и неустойките по поетите от дружеството задължения, за което също не са представени доказателства. Посочва, че неплащането на лизингови вноски далеч предхожда действия на ответника по обезпечаване на имуществото му и не е налице връзка между твърденията за претърпени загуби и каквито и да било актове на ответника.

На следващо място оспорва и съдържащите се в исковата молба твърдения, че с вписване на тежести върху дълготрайните активи на дружеството, фактически е прекратена дейността му. Ответникът счита, че единствено възбраната върху гора с площ 81.177 дка. в землището на гр. А., имот № 212023 с пазарна оценка към дата на придобиване в размер на 77 118 лв., е относима към повдигнатия спор. Но собствеността върху 81.177 дка.  гора  не може да обоснове и гарантира поети задължения за милиони левове за придобиването на лизингови луксозни леки автомобили. Излага, че с посочените обезпечителни мерки няма наложени върху основни средства в предприятията, занимаващи се с дърводобив, както и на машини и съоръжения, свързани с дървообработка на дървесна суровина. Затова счита, че тези обезпечителни мерки не са възпрепятствали дейността на ищеца в дърводобива и дървопреработката.

Твърдението за претърпяна загуба от неплащане на вноски по договора към ОББ АД също е неоснователно. За обосноваване на твърденията си ищецът прилага Допълнително споразумение Анекс №1 от 18.03.2010 г. към Договор за банков кредит - овърдрафт 25.03.2009 г. и молба за образуване на изпълнително дело от ОББ АД. От §4, ал.1 от Допълнителното споразумение се установява, че анекса се сключва поради неизпълнение на задълженията на ищцовото дружество по договора за кредит от 25.03.2009 г., което налага и привличането на съдлъжник по договора за кредит. Ч.гр.д. № 210/2010 г. на ЛОС е образувано на 05.05.2010 г., а неизпълнение на задълженията по договора за кредит е настъпило безспорно преди 18.03.2010 г. - датата на сключване на Анекса.

Моли производството по настоящото дело да бъде прекратено като недопустимо. Ако съдът счете исковата молба за редовна, моли заявената от ищеца претенция за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана, като му се присъдят направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът чрез упълномощения адв.С.Г. поддържа исковата молба и моли съда да постанови решение, с което уважи предявените искове, като му присъди направените по делото разноски. Подробни съображения излага в представените писмени бележки.

Ответникът чрез процесуалните си представители гл.инспектор П.П. и гл.юрисконсулт Габриела Виденова оспорват предявените искове и молят съда да постанови решение, с което ги отхвърли като неоснователни и недоказани. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Подробно доводите си излага в представената писмена защита.

Представителят на прокуратурата на Република България изразява становище, че от събраните по делото доказателства не се установяват действия или бездействия на КПКОНПИ, които да противоречат на закона. Не са установени и елементите от фактическия състав на чл.2а от ЗОДОВ и затова счита, че предявеният иск следва да се остави без уважение.

От приетите по делото писмени доказателства, заключенията на съдебно-икономическата експертиза и обясненията на страните, преценени по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С писмо изх. № 1709/08 от 19.04.2010 г. РП- Ловеч е уведомила КУИППД – ТД Ловеч и Окръжна прокуратура - Ловеч, че на 14.04.2009 г. е образувано на осн. чл.212 от НПК, досъдебно производство пр.пр. № 1709/2008 г. по описа на РП – Ловеч срещу О.Й.Д. за престъпление по чл.308, ал.1 във вр. с чл.20, ал.3, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и за престъпление по чл.235, ал.3, т.3, вр. с ал.1 , вр. с чл.26, ал.1 НК. С Постановление от 30.03.2010 г. О.Д. е привлечен като обвиняем по дознание № 230/2009 г. по описа на ОД на МВР – Ловеч за престъпление по чл.235, ал.3, т.3, вр. с ал.1 , вр. с чл.26, ал.1 НК.

От приложените доказателства по ч.гр.д. № 207/2010 г. по описа на ОС – Ловеч се установява, че с решение № 190/04.05.2010 г. на КУИППД срещу О.Й.Д. е образувано производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, като е определен и срока на проверявания период.

С решение № 192/04.05.2010 г. на КОНПИ,  на основание чл.13, ал.1, т.2 и чл.22, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ е решено да се внесе мотивирано искане в ОС Ловеч за допускане на обезпечение на бъдещ иск на КОНПИ за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу О.Й.Д., М.Ю.Д., Р.О.Д.,  чрез законните му представители О.Й.Д. и М.Ю.Д., Ю.О.Д., ЕТ“Джерми – О.Д.“ и „Аледкс“ ООД, представлявано от  О.Й.Д. с цена на иска 528 925 лв., чрез налагане на обезпечителни мерки: възбрана върху описаните недвижими имоти, запор на леки и товарни автомобили, запор върху притежаваните от О.Й.Д. дружествени дялове в „Аледкс“ООД и „ЙОД – 5“ООД, както и върху банкови сметки.

По повод на постъпилото в ОС - Ловеч мотивирано искане от КОНПИ – София, на 05.05.2010 г. е образувано ч.гр.д. № 207/2010 г. по описа на съда. С определение № 313/05.05.2010 г. на ОС Ловеч е допуснато обезпечение на бъдещия иск по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ на КОНПИ и уважено направеното искане за налагане на обезпечителни мерки и издадени 5 обезпечителни заповеди.

От приложеното по делото определение № 313/05.05.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 207/2010 г. по описа на ОС Ловеч се установява, че за обезпечение на бъдещия иск на КОНПИ срещу „Алдекс" ООД, са наложени обезпечителни мерки върху следното собствено на ищцовото дружество движимо и недвижимо имущество: 1. Възбрана върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в землището на с. К., Ловешка област, ЕКАТТЕ 36943 и Ха 018024 /ливада в м. "*****" с площ 7.276 дка с посочена пазарна оценка към момента на внасяне на искането в размер на 2 500 лв.; 2. възбрана върху СГРАДА - ФУРНА с площ 93 кв.м, собственост на "Аллекс"ООД в землището на с. К., Ловешка област, ЕКАТТЕ 36943 и Ха 008012, в м. "*****" с площ 1.547 дка с посочена пазарна оценка към момента на внасяне на искането в размер на 24 000 лв.; 3. възбрана върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, собственост на "Алдекс"ООД в землището на с. К., Ловешка област. ЕКАТТЕ 36943 и Ха 008012 /ливада/, в м. "*****" с площ 1,547 дка с посочена пазарна оценка към момента на внасяне на искането в размер на 6 400 лв.; 4. възбрана върху ПРОИЗВОДСТВЕН ОБЕКТ - ЦЕХ ЗА ДЪРВООБРАБОТКА с площ 275 кв.м., собственост на "Алдекс"ООД, в землището на с. К., Ловешка област, ЕКА1ТЕ 36943 и Ха 018011, в м. "*****" с посочена пазарна оценка към момента на внасяне на искането в размер на 110 000 лв.; 6. възбрана върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, собственост на "Алдекс"ООД в землището на с. К., Ловешка област, ЕКАТТЕ 36943 и Ха 008011 /ливада/, в м. "*****" с площ 2.243 дка с посочена пазарна оценка към момента на внасяне на искането в размер на 780 лв.; 7. възбрана върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, собственост на "Алдекс"-ООД в землището на с. Лисец, Ловешка област, с идентификатор 43829.231.155 /горска територия/, в м. "**" с площ 6.046 дка с посочена пазарна оценка към датата иа придобиване на имота в размер на 3 250 лв.; 8 . възбрана върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, собственост на "Алдекс"ООД в землището на с. К., Ловешка област, ЕКАТТЕ 36943 и Ха 041007 /широколистна гора/, в м. "Тънкия рътак" с посочена пазарна оценка към датата на придобиване на имота в размер на 4 500 лв.; 9. възбрана върху ГОРА В ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ с площ 81.177 дка, собственост на "Алдскс“ООД в землището на гр. А., Ловешка област, имот Ха 212023 с посочена пазарна оценка към датата на придобиване на имота в размер на 77 118 лв.; 10. възбрана върху ЗАЛЕСЕНА ТЕРИТОРИЯ с площ 6.667 дка, собственост на "Алдскс"ООД в землището на гр. А., Ловешка област, ЕКАТТЕ 99076 и № 293019 с пазарна оценка към датата на придобиване на имота в размер на 6 330 лв.; 11. запор върху л.а. "****" с peг. № ****с пазарна оценка към момента на внасяне на искането е в размер на 10 429 лв.; 12. запор върху  РЕМАРКЕ ЗА ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, марка и модел "771" с peг. № ****, с пазарна оценка към момента на внасяне на искането 1 161 лв.; 13. запор върху т.а, "****" с peг. № ****с пазарна оценка към момента на внасяне на искането в размер на 7 054 лв.; 14. запор върху т.а. "****" с peг. № ****с пазарна оценка към момента на внасяне на искането в размер на 3 300 лв.; 15. запор върху т.а. "****" с peг. № ****с пазарна оценка към момента на внасяне на искането в размер на 3 300 лв.; 16. запор върху т.а. "****" с peг. № ****с пазарна оценка към момента на внасяне на искането в размер на 600 лв.; 17. запор върху РЕМАРКЕ ЗА ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ с peг. № ****, с пазарна оценка към момента на внасяне на искането в размер на 600 лв.; 18. запор върху л.а. "****" с peг. № ****с пазарна оценка към момента на внасяне на искането в размер на 2 917 лв.; 19. запор върху т.а. "****" с peг. № ****, с пазарна оценка към момента на внасяне на искането в размер на 3 360 лв.; 20. запор върху л.а. "****" с peг. № ****, с пазарна оценка към момента на внасяне на искането в размер на 2 000 лв.; 21. запор върху т.а. "****" с peг. № ****, с пазарна оценка към момента на внасяне на искането е в размер на 110 072 лв.

На 12.05.2016 г. КОНПИ е взела решение № 189 за прекратяване на  образуваното производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу О.Й.Д. и е възложено на ТД на КОНПИ – Велико Търново да подаде в ОС – Ловеч молба по чл.402 от ГПК за отмяна на наложените обезпечителни мерки, допуснати с определение № 519/29.07.2010 г. по гр.д. № 348/2010 г. на ОС – Ловеч и обезпечителна заповед № 348/29.07.2010 г.  на ЛОС и определение от 05.05.2010 г. по ч.гр.д. № 207/2010 г. по описа на ОС – Ловеч и обезпечителна заповед № 207/05.05.2010 г. на ЛОС върху имущество, собственост на О.Й.Д., М.Ю.Д., ЕТ“Джерми – О.Д.“ и „Аледкс“ООД.

След постъпила молба вх. № 3555/17.05.2016 г. от КОНПИ, с определение № 276/18.05. 2016 г. ЛОС е отменил на основание чл.402 от ГПК допуснатото с определение № 313/05.05.2010 г. по ч. гр.д. № 207/2010 г. на ОС Ловеч обезпечение и обезсилил издадените въз основа на него обезпечителни  заповеди.

От приложената от ответника справка от ТР към 16.06.2010 г. е видно, че О.Й.Д. е управител и съдружник в „Алдекс“ ООД, което има за предмет на дейност: дърводобив, дървопласмент, дървопреработване, търговска дейност и търговско представителство, производствена дейност, вносно-износна дейност, организиране на спортни мероприятия в страната и чужбина, както и всяка друга незабранена от закона дейност.

От ищеца по делото са представени годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО от 30.03.2010 г., 31.03.2011 г., 29.03.2012 г., 29.03.2013 г., 30.03.2014 г., 24.03.2015 г., 01.03.2016 г. и 21.03.2017 г.

Приложени са и отчети за приходите и разходите на ищцовото дружество към 31.12.2007 г., 31.12.2008 г., и 31.12.2009 г.

По делото е представен договор за финансов лизинг на ППС № 7551/21.05.2007 г., сключен между „Уникредит Ауто Лизинг“ЕООД като лизингодател и „Алдекс“ООД в качеството на лизингополучател за нов лек автомобил  марка ****, със срок на договора от 21.05.20007 г. до 21.05.2012 г. и лизингова цена 33 514.20 евро. Към договора е приложен и погасителен план.

От ответника по делото е представен договор за финансов лизинг на ППС № 87092/18.12.2008 г., сключен между „Уникредит Ауто Лизинг“ ЕООД като лизингодател, „Алдекс“ООД в качеството на лизингополучател, О.Й.Д. и А.А.А.като поръчители за автомобил марка ВМW  Х6 Drive 50i , със срок на договора  17.12.2008 г. до 19.12.2013 г. и лизингова цена 103 209.00 евро.

Представен е и договор за финансов лизинг на ППС № 82860 от 22.04.2008 г., сключен между „Уникредит Ауто Лизинг“ ЕООД като лизингодател, „Алдекс“ООД в качеството на лизингополучател и А.А.А.като поръчител за булдозер ****модел ****, със срок на договора  от 22.04.2008 г. до 25.06.2013 г. и лизингова цена 198 006.04 евро. Към договора е приложен и погасителен план.

От ищеца по делото е представено Допълнително споразумение Анекс № 1 от 18.03.2010 г. към договор за банков кредит /овърдрафт/ от 25.03.2009 г., сключен между „Обединена българска банка“АД, клон Троян като кредитор, „Алдекс“ООД в качеството му на кредитополучател и „Алсевда“ЕООД като встъпващ длъжник, по силата на което „Алсевда“ ЕООД встъпва на основание чл.101 от ЗЗД в дълга на  длъжника „Алдекс“ ООД по договора за кредит и става носител на всички негови задължения.

С молба вх.№ 7776/09.05.2016 г. на ЧСИ В.П., „Обединена българска банка“АД е направила искане за образуване на изпълнително дело против „Алдекс“ООД, „Алсевда“ЕООД, А.А.А.и О.Й.Д. на основание чл.426, ал.1 от ГПК въз основа на издаден изп.лист по ч.гр.д. № 273/2016 г. по описа на РС – Ловеч.

По делото са приети като доказателства и Договор № 12/19.03.2008 г., Договор № І-Д-889-1/22.02.2008 г., Договор № І-Д-889-2/22.02.2008 г., Договор № Д-І-ІІ-6/27.02.2008 г.;, Договор № 804/12.03.2008 г.,  Договор от 19.03.2008 г., Договор № 803/20.05.2008 г.,  Договор № 802/20.05.2008 г.,  Договор № 8/17.03.2008 г.,  Договор № Д-І-ІІ-18/23.05.2008 г., Договор № Д-І-ІІ-20/12.06.2008 г., Договор № 9/21.04.2009 г., Договор № Д-І-ІІ-21/03.07.2008 г., Договор № 55/01.04.2008 г., Сметка на разходи за добив на дървесина в обект № 2-2008, отдел 240“к.м.“ 241“щ“ на територията на ДЛ-Р.,  Договор № 56/01.04.2008 г.,  Сметка на разходи за добив на дървесина в обект № 5-2008, отдел 1127“а“ на територията на ДЛ-Р.,  Договор № 58/01.04.2008 г.,  Позволително за сеч – Серия З № 0136873/02.04.2008 г.,  Сметка на разходи за добив на дървесина в обект № 9-2008, отдел 270“з“ на територията на ДЛ-Етрополе,  Договор № 57/01.04.2008 г.,  Позволително за сеч – Серия З № 0136872/02.04.2008 г.,  Сметка на разходи за добив на дървесина в обект № 8-2008, отдел 265“и“ на територията на ДЛ-Етрополе,   Договор № 54/01.04.2008 г.,  Сметка на разходи за добив на дървесина в обект № 7-2008, отдел 1139 “е, ж, з, о, п“ на територията на ДЛ-Р.,  Договор № 137/27.07.2008 г.,  Договор № 162/29.07.2008 г.,  Договор № 165/01.08.2008 г.,  Договор № 295/12.08.2008 г.,  Договор № 307/06.08.2009 г.,  Договор № 410/10.09.2009 г.,   Договор № 411/10.09.2009 г., Договор № 421/18.09.2009 г.,  Договор № 422/18.09.2009 г.,  Договор № 335/05.08.2009 г.,  Договор № 336/05.08.2009 г.,  Договор № 289/01.10.2008 г., Договор № 290/16.09.2008 г.,   Договор № 292/12.09.2008 г.,  Договор № 293/26.08.2008 г. и Договор № 294/19.08.2008 г.

От първото заключението на съдебно-икономическата експертиза, прието в с.з. на 17.12.2020 год. се установява, че през 2006 г., 2007 г. и 2008 г. ищцовото дружество е отчело счетоводна печалба, но през следващите 2009 г. и 2010 г. - счетоводна загуба. Този извод вещото лице прави след извършена проверка на данните от  входираните данъчни декларации на „Алдекс" ООД. От приложените по делото писмени доказателства и констатациите на експерта е видно, че през периода 2011 г. – 2013 г. дружеството е отчитало счетоводни загуби, а за следващите години в годишните данъчни декларации е отразено „не е извършвана дейност". Според вещото лице С.Ц. средногодишната счетоводна печалба на „Алдекс" ООД за периода от 2006 г. до 2009г. е 53 969.28 лв. В допълнителното заключение експертът конкретизира, че размерът на средногодишната счетоводна печалба на „Алдекс" ООД за периода от 2006 г. до 2009 г. вкл., изчислена след корекция на дължимия данък печалба в публикуваните отчети за приходи и разходи, е 44 310.97 лв.      

При извършената проверка вещото лице е констатирало, че по  Договор за финансов лизинг № 7551/21.05.2007 г. за лек автомобил „БМВ-320 Д", последното плащане е на 28.01.2011 г. в размер на 1000.00 лв., като общо платената сума по него е 58 050.18 лв., а просрочените задължения с настъпил падеж към 12.05.2011 г. – 23 019.75 лв. По Договор за финансов лизинг № 87092/18.02.2008 г. за  лек автомобил „****", последното плащане е на 28.01.2011г. в размер на 416.76  лв.,  като общо платената сума по него е 81 816.06 лв. , а просрочените задължения с настъпил падеж към 12.05.2011 г. – 87 374.52 лв.  По Договор за финансов лизинг № 82860/22.04.2008 г. за закупуване на булдозер „Кмацу", последното плащане е на 28.01.2011г. в размер на 2 583.24  лв.,  като общо платената сума по него е 190 500.43 лв., а просрочените задължения с настъпил падеж към 12.05.2011 г. – 148 742.56 лв. По Договор за финансов лизинг за закупуване на Банциг „***"  № 82847/22.04.2008 г. последното плащане е на 28.01.2011г., като общо платената сума по него е 24 491.56 лв., а просрочените задължения с настъпил падеж към 12.05.2011 г. – 16 545.49 лв. Експертът дава заключение, че по всички договори е имало забавяне в погасяването на дължимите вноски, тъй като в периода от сключването им до 12.05.2011 г. - датата на прекратяване на договорите, са начислявани неустойки за забава.

Остатъкът на задълженията по договори към 01.12.2020 г.  е както следва: Лизингов договор № 7551/21.05.2007 г. -   41 210.87 лв. ; Лизингов договор № 87092/18.02.2008 г. - 320 942.40 лв.; Лизингов договор № 82860/22.04.2008г. - 299 200.44 лв. и Лизингов договор № 82847/22.04.2008 г. -  34 892.39 лв. На 20.08.2020 г. са постъпили 3141.78 лв. от образуваното  изп.дело, с които са погасени законни лихви за забава.

Според заключението на съдебно-икономическата експертиза, което съдът приема като компетентно и обосновано се установява, че размерът на отпуснатия банковия кредит/овърдрафт/ по Договора за банков кредит от 25.03.2009 г., сключен между ОББ АД и  „Алдекс" ООД, е бил 80 000.00 лв., която сума е преведена по разплащателна сметка на дружеството. При направената проверка вещото лице е установило, че на 21.02.2014 г. е направено последното плащане по експозицията в размер на 2 050.00 лв., като след осчетоводяване на плащането, кредитът остава в просрочие с първа просрочена вноска от 20.02.2014 г. Според експерта, в периода от 25.03.2009 г. до 03.12.2020 г. по кредита са погасени следните суми: главница - 27 460.76 лв.; договорна лихва - 31 650.62 лв. и наказателна лихва за забава - 3 791.19 лв. Към 11.05.2011 г. остатъкът по кредита е: редовна главница - 56 464.00 лв., просрочена главница - 18 541.21 лв. /просрочието е от 10.10.2010 г./, просрочена лихва - 3381.26 лв. и наказателна лихва - 813.04 лв.

На поставения от ищцовото дружество въпрос, вещото лице дава заключение за размера на задълженията му по изп.дело № 20168790400928 по описа на ЧСИ В.П. по взискатели, пера и размер. По цитираното дело актуалният размер на задължението на взискателя „Обединена Българска Банка" АД към длъжниците „Алдекс" ООД, ЕИК *****;, „АЛСЕВДА" ЕООД с ЕИК *****; А.А.А.с ЕГН ********** и О.Й.Д. с ЕГН **********към 29.11.2020 г. е в общ размер на 99 653.99 лв., в това число: главница - 52 539.24 лв., договорна лихва, наказателна лихва, неустойка - 14 062.80 лв., законни лихви - 24 879.51 лв. и разноски - 8 172.44 лв.

Според допълнителното заключение на съдебно - икономическата експертиза, стойността на заведеното в счетоводството на ищеца възбранено имущество е 135 438.38 лв., а на запорираните МПС- 221811.07 лева.

 При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 Предмет на настоящето производство е  иск  с правно основание чл.2а от ЗОДОВ за сумата в размер на 1 490 404.20 лв., представляваща обезщетение за претърпени  от ищцовото дружество в резултат на незаконни действия на служителите на КОНПИ имуществени вреди в периода от 05.05.2010 г. до 07.06.2016 г. следствие допуснато обезпечение по ч. гр.д. № 207/2010 г.  на ОС - Ловеч.

 Анализирайки събраните по делото писмени доказателства, основното и допълнително заключения на съдебено-икономическата експертиза, съдебният състав счита, че от ищеца не са установени всички предвидените в чл. 2а ЗОДОВ предпоставки за ангажиране отговорността на държавата в лицето на КПКОНПИ. Съгласно цитираната разпоредба, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите или длъжности лица по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им. Следователно за ангажиране отговорността на ответника е необходимо наличието на няколко кумулативни предпоставки: 1. вреда, причинена на ищеца; 2. тя да е настъпила от незаконни действия или бездействия на длъжностни лица или държавни органи при приложението на ЗОПДИППД /отм./ и 3. да е налице пряка причинна връзка между действието, респ. бездействието и настъпилата вреда.

В конкретния казус ищецът твърди, че вредата е нанесена от незаконни действия на КОНПИ, чийто правоприемник е КПКОНПИ, изразяващо се във внасяне на мотивирано искане в ОС – Ловеч с правно основание чл.22, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ във вр. с чл.390, ал.1 от ГПК за допускане обезпечение на бъдещ иск на комисията с цена 528 925 лв. против ищеца „Алдекс“ООД, вкл. четири физическа лица и ЕТ “Джереми - О.Д.“, без да е имало основание за това, т.е. без да е извършена пълна проверка за наличието на всички предпоставки. Според утвърдената вече съдебна практика, основание за ангажиране отговорността на комисията е именно неизпълнението на вмененото от закона задължение на длъжностните лица да извършат проверка на имуществото на лицето, на което е повдигнато обвинение, попадащо в кръга на специалния закон, правното основание за неговото придобиване, трансформации и стойността му, доходите, обичайните и извънредни разходи на лицето, както и други обстоятелства, които имат значение за изясняване на имуществото и начина на придобиване, като съберат необходимите доказателства. Едва след извършване на такава задълбочена проверка, водеща до мотивиран извод за наличие на основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност, основаващо се на пряка или косвена причинна връзка между тази престъпна дейност и придобиването на имуществото, може да бъде внесено искане в съответния окръжен съд за налагане на обезпечителни мерки, респ. иск за отнемане на това имущество по чл.28 от ЗОДПИППД /отм./. В случая от мотивите на решение № 189/12.05.2016 г. на КОНПИ за прекратяване на образувано производство по чл.13, ал.1, т.1 от ЗОДПИППД /отм./ и внасяне на молба в ОС Ловеч по чл.402 от ГПК за отмяна на наложените обезпечителни мерки по ч.гр.д. № 207/2010 г. се установява, че в периода по време и след осъществяване на престъпната дейност от 03.04.2007 г. до 29.07.2010 г., придобитото имущество не е на значителна стойност по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗОДПИППД /отм./ и за придобиването на същото проверяваното лице е разполагало с достатъчно средства. Именно липсата на цялостна проверка на всички относими обстоятелства и тяхната обективна преценка е довело до внасянето на мотивирано искане в съда за налагане обезпечителни мерки, въпреки че не са били налице предпоставките за това. Не е спорно, че Комисията има задължение да извърши проверка за установяване на имущество, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност, но същата следва да продължи в разумни срокове и в зависимост от резултата разполага с правото да прецени  дали да извърши последващите предвидени в закона действия. Взетото впоследствие решение за прекратяване на производството и подаване на молба за отмяна на допуснатите обезпечителни мерки, обуславя извод за неустановеност на предположението на Комисията, че придобитото имущество е в резултат на осъществената престъпна дейност от О.Д., послужило като основание за започване на проверка и внасяне на мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки. В този смисъл съдебният състав приема, че в случая са налице незаконни действия на ответника при приложението на ЗОПДИППД /отм./.

Не може да бъде споделено възражението на ответника, че процедурата, довела до налагане на обезпечителните мерки, е проведена при стриктно спазване на законовите разпоредби и няма норма, която да е нарушена. Както беше посочено по-горе, началото на проверката е обусловено от получаването на уведомление от компетентните органи за образувано срещу проверяваното лице наказателно производство за престъпление, попадащо в предметния обхват на чл.15, ал.1 от ЗОПДИПП/отм./. Последващите действията на Комисията обаче са самостоятелни и единствено в нейните правомощия е да събере доказателства и извърши съобразен с фактите анализ на имущественото състояние на проверяваното лице и неговото семейство, за да направи извод дали да поиска налагане на обезпечителни мерки. Преценката за незаконосъобразността на действията по служба на длъжностните лица по ЗОПДИППД (отм.) е обусловена от крайния изход на съдебното производство по ч.гр.д. № 207/2010 г. по описа на ОС Ловеч, което е приключило с отмяна на обезпечението, допуснато с определение № 313/05.05.2010 г. и обезсилване на издадените въз основа на него обезпечителни заповеди.

След анализ на събраните по делото доказателства, съдебният състав счита, че от страна на ищцовото дружество в хода на процеса остана недоказана една от предпоставките на фактическия състав, обосноваваща основателността на предявените искове – наличие на пряка причинна връзка между действието, респ. бездействието на ответника и настъпилата вреда. От ищеца са предявени искове срещу ответника за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата 1 490 404.20 лв. Имуществената вреда може да бъде във вид на претърпяна загуба или на пропусната полза. На първо място твърди, че поради вписани тежести върху неговите активи, дружеството е преустановило дейността си и пропуснало да реализира ползи в размер на 376 250.00 лв., които представляват средните годишни печалби, които дружеството е могло да постигне, ако такова възпрепятстване на дейността му през периода 2010 г. - 2016 г. не е било наложено чрез посочените ограничения. Според теорията и съдебната практика, пропуснатата полза е неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора. В съответствие с постановките на Тълкувателно решение № 3/2012 г. на ВКС, ОСГТК, които имат принципно значение и са еднакво приложими както към договорната, така и към деликтната отговорност, установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, респ. ако не бе извършил непозволеното увреждане, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението, съответно на увреждането. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения. В приложение на това генерално правило за носене на доказателствената тежест в процеса, ищецът по иск с правно основание чл. 2а от ЗОДОВ следва да докаже на общо основание твърдението си, че в резултат на незаконните действия на Комисията е претърпял имуществени вреди във вид на претърпени загуби и пропуснати ползи, вкл. когато последните се изразяват се в пропуск да получава доход или плодове от вещта, към която е било насочено производството по конфискация. При липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Само ако бъде доказано, че при неизвършване на деликта имуществото на ищеца е щяло да бъде увеличено, може да бъде присъдено обезщетение за поправяне на така претърпените вреди, без да се допусне обогатяване за сметка на деликвента.

Настоящата инстанция счита, че в случая липсва сигурност в очакваното увеличение имуществото на ищцовото дружество, както и пряка причинна връзка между наложените възбрани и запори от една страна и неполучаването на ползи от ищеца в посочения размер и начин. Съдебният състав споделя изцяло становището на ответника, че с наложените обезпечителни мерки не е била ограничена възможността „Алдекс“ООД да извършва търговска дейност, а единствено е било лишено от възможността да извършват разпоредителни действия, с които могат да се внесат промени в имуществена му сфера. На следващо място според заключението на съдебно-икономическата експертиза, през 2009 г., т.е. преди налагане на обезпечителните мерки, както и през 2010 г., ищцовото дружество е отчело счетоводна загуба, а не печалба. Следва да се отбележи също, че въпреки дадените от съда указания, от страна на ищеца не бяха представени доказателства за наличие на сключени договори за дърводобив към момента на вписване на възбраните и запорите върху активите му, което е довело до тяхното неизпълнение и реализиране на печалба. Поради изложените съображения настоящата инстанция приема за недоказано твърдението на ищеца, че без наложените обезпечителни мерки със сигурност би реализирал претендирания като пропусната полза доход в размер на сумата 376 250.00 лв. през периода 2010 г. – 2016 г., поради което така предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

Неоснователен и недоказан е и предявения от ищеца иск за сумата 33 477.10 лв., представляваща причинени на дружеството имуществени вреди в резултат на платени гаранции по договори за дърбодобив на дървесина, които не са били изпълнени поради наложените обезпечителни мерки и задържани от възложителя. В хода на съдебното производство от негова страна не бяха представени доказателства в подкрепа на тези твърдения. По делото са приложени 5 договора, сключени през 2008 г. на основание спечелен търг по реда на чл.87“п“ ал.1, т.1 от ППЗГ, по които ищецът е внесъл гаранция за участие в търга в общ размер на 1125.00 лв. При тези данни съдът не може да направи извод за наличие на пряка причинна връзка между действията на ответника и претендираната от ищеца вреда. На първо място тези договори са сключени през 2008 г., т.е. две години преди налагането по искане на комисията на 05.05.2010 г. обезпечителни мерки. Липсват доказателства и за размера на тези вреди, както и за неизпълнението на сключените договори. Ето защо този иск също следва да бъде отхвърлен.

Поради изложените вече съображения, съдебният състав счита за неоснователни и недоказани и исковете за имуществени вреди за сумата 41 300.79 лв. по Договор за финансов лизинг № 7551/21.05.2007 г., 320 945.50 лв.  по Договор за финансов лизинг № 87092/18.02.2008 г.,  298 851.29  942  лв.; по Договор за финансов лизинг № 82860/22.04.2008г. и 37 767.94 лв. по Договор за финансов лизинг № 82847/22.04.2008 г. -   34 892.39 лв., представляващи непогасени задължения на дружеството към 12.05.2011 г. /датата на тяхното прекратяване/ и допълнително начислени след тази дата суми към м.април 2019 г. За да бъде ангажирана отговорността на ответника КПКОНПИ за тези твърдените вреди на ищеца, е необходимо да бъде установено наличието на пряка причинно-следствена връзка между действията на комисията и неплатежоспособността на лизингополучателя. В този смисъл ищецът се позовава на вредоносно поведение на ответника, изразяващо се в наложени запори и възбрани на притежаваното от него имущество. Както беше отбелязано вече, с внесеното от комисията мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки е препятствана само възможността дружеството да се разпорежда със своето имущество, но не и да развива дейност по дърводобив и дървопреработване. Следва да се изтъкне също, че представените по делото договори, свързани с предмета на дейност на „Алдекс“ООД са сключени през 2008 г. и за част от тях периодът на изпълнение е 18 месеца, т.е. преди постановяването на определението на ЛОС от 05.05.2010 г. по ч.гр.д. № 207/2010 г. На следващо място от заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че последните плащания по лизинговите договори са направени на 28.01.2011г., т.е. ищецът е продължил да погасява задълженията си и след налагането от съда на обезпечителните мерки.

Аналогични са мотивите на съда и по отношение на иска за имуществени вреди в размер на 76 619.18 лв., произтичащи от прекратяване на вноските по Договор за банков кредит /овърдрафт/ с кредитора ОББ АД – клон Троян. В случая от заключението на вещото лице С.Ц. се установява, че на 21.02.2014 г. е направено последното плащане по експозицията в размер на 2 050.00 лв., като след осчетоводяване на плащането, кредитът остава в просрочие с първа просрочена вноска от 20.02.2014 г., т.е. 3 год. и 9 месеца след допуснатото в полза на КОНПИ обезпечение чрез налагане на запори и възбрани върху имуществото на ищцовото дружество. Изложеното налага извод, че въпреки наложените обезпечителни мерки, ищецът е разполагал с други финансови средства, с които е продължил да погасява задълженията си по договора за кредит.

Изложените съображения се отнасят и за предявения иск за  сумата 305 192.40 лв. имуществени вреди, представляващи внесени вноски по посочените по-горе лизингови договори до датата на тяхното прекратяване – 12.05.2011 г., което води до извод за неговата неоснователност и недоказаност.

Мотивиран от изложеното съдът приема, че предявените от ищеца „Алдекс“ООД искове срещу КПКОНПИ за присъждане обезщетение за причинени имуществени вреди като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на процеса и на основание чл.78, ал.8, във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на КПКОНПИ направените по делото разноски, представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение, чието присъждане е поискано в съдебно заседание. Същото следва  да бъде определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, като не може да надвишава максималния размер за съответния вид дело с оглед нормата на  чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес, възнаграждението е от 100.00 до 300.00 лв. Според ал.2 за защита по дела с материален интерес, продължили повече от три съдебни заседания, или когато материалният интерес е над 10 000 лв., както е в конкретния случай, възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал.1. Предвид цената на материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, продължило в четири заседания, съдът определи размер от 450.00 лв. за настоящата инстанция като размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горните мотиви и на основание чл.235 от ГПК, съдът 

 

                              Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „АЛДЕКС“ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в *****, представлявано от управителя О.Й.Д., чрез адв.С.Г. с адрес *** против КПКОНПИ, представлявана от Председателя С.Ц. иск  с правно основание чл.2а от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата 376 250.00 лв. под формата на пропуснати ползи за периода 05.05.2010 г .- 07.06.2016 г., причинени на ищеца вследствие налагане на обезпечителни мерки върху имуществото му по ч.гр.д .№ 207/10 г. по описа на ОС-Ловеч.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „АЛДЕКС“ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в *****, представлявано от управителя О.Й.Д., чрез адв.С.Г. с адрес *** против КПКОНПИ, представлявана от Председателя С.Ц. иск  с правно основание чл.2а от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата 33 477.10 лв., представляващи платени и задържани от възложителя гаранции по договори за добив на дървесина за периода 05.05.2010 г . -  07.06.2016 г., причинени на ищеца вследствие налагане на обезпечителни мерки върху имуществото му по ч.гр.д .№ 207/10 г. по описа на ОС-Ловеч.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „АЛДЕКС“ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в *****, представлявано от управителя О.Й.Д., чрез адв.С.Г. с адрес *** против КПКОНПИ, представлявана от Председателя С.Ц. иск  с правно основание чл.2а от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата 305.192.40 лв., представляващи извършени от ищеца плащания на лизингови вноски по Договор за финансов лизинг № 7551/21.05.2007 г., Договор за финансов лизинг № 87092/18.02.2008 г., Договор за финансов лизинг № 82860/22.04.2008г. и  Договор за финансов лизинг № 82847/22.04.2008 г. за периода 05.05.2010 г . -  07.06.2016 г., причинени на ищеца вследствие налагане на обезпечителни мерки върху имуществото му по ч.гр.д .№ 207/10 г. по описа на ОС-Ловеч.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „АЛДЕКС“ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в *****, представлявано от управителя О.Й.Д., чрез адв.С.Г. с адрес *** против КПКОНПИ, представлявана от Председателя С.Ц. иск  с правно основание чл.2а от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата 41 300.79 лв., представляващи извършени допълнителни начисления по Договор за финансов лизинг № 7551/21.05.2007 г. за периода 05.05.2010 г . -  07.06.2016 г., причинени на ищеца вследствие налагане на обезпечителни мерки върху имуществото му по ч.гр.д .№ 207/10 г. по описа на ОС-Ловеч.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „АЛДЕКС“ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в *****, представлявано от управителя О.Й.Д., чрез адв.С.Г. с адрес *** против КПКОНПИ, представлявана от Председателя С.Ц. иск  с правно основание чл.2а от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата 320 945.50 лв., представляващи извършени допълнителни начисления по Договор за финансов лизинг № 87092/18.02.2008 г. за периода 05.05.2010 г . -  07.06.2016 г., причинени на ищеца вследствие налагане на обезпечителни мерки върху имуществото му по ч.гр.д .№ 207/10 г. по описа на ОС-Ловеч.

 ОТХВЪРЛЯ предявения от „АЛДЕКС“ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в *****, представлявано от управителя О.Й.Д., чрез адв.С.Г. с адрес *** против КПКОНПИ, представлявана от Председателя С.Ц. иск  с правно основание чл.2а от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата 298 851.29 лв., представляващи извършени допълнителни начисления по Договор за финансов лизинг №  82860/22.04.2008 г. за периода 05.05.2010 г . -  07.06.2016 г., причинени на ищеца вследствие налагане на обезпечителни мерки върху имуществото му по ч.гр.д .№ 207/10 г. по описа на ОС-Ловеч.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „АЛДЕКС“ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в *****, представлявано от управителя О.Й.Д., чрез адв.С.Г. с адрес *** против КПКОНПИ, представлявана от Председателя С.Ц. иск  с правно основание чл.2а от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата 37 767.94 лв., представляващи извършени допълнителни начисления по Договор за финансов лизинг № 82847/22.04.2008 г. за периода 05.05.2010 г . -  07.06.2016 г., причинени на ищеца вследствие налагане на обезпечителни мерки върху имуществото му по ч.гр.д .№ 207/10 г. по описа на ОС-Ловеч.

 ОТХВЪРЛЯ предявения от „АЛДЕКС“ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в *****, представлявано от управителя О.Й.Д., чрез адв.С.Г. с адрес *** против КПКОНПИ, представлявана от Председателя С.Ц. иск  с правно основание чл.2а от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата 76 619.18 лв., произтичащи от прекратяване на Договор за банков кредит/овърдрафт/ от 25.03.2009 г. с ОББ АД – клон Троян за периода 05.05.2010 г . -  07.06.2016 г., причинени на ищеца вследствие налагане на обезпечителни мерки върху имуществото му по ч.гр.д .№ 207/10 г. по описа на ОС-Ловеч.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8, във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК, „АЛДЕКС“ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в *****, представлявано от управителя О.Й.Д., чрез адв.С.Г. с адрес *** да заплати на КПКОНПИ, *****, БУЛСТАТ *****, представлявана от Председателя С.Ц., направените по делото разноски в размер на сумата 450.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред АС – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: