Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 444
Гр. Габрово, 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски
районен съд в публично съдебно заседание на 11.12.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
При секретаря ДАНИЕЛА
МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 34 по описа за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води въз основа
на осъдителен иск, предявен от П.П.К., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу И.А.В., с ЕГН **********,
с адрес: ***.
І. Искания и
възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните
права и възражения:
А. От страна на ищеца:
Сочи, че упражнява търговска дейност като едноличен търговец „Оворбаг - П.К."***.
Едноличният търговец имал сключен на
09.07.2019 г. трудов договор с ответника И.А.В., по силата на който бил
назначен на длъжност „шофьор" на товарен автомобил - международни превози.
Поверен му бил за управление товарен автомобил марка „Волво" с peг. № ЕВ 36-71 АР
към който се прикачвало ремарке с рег. № ЕВ 34 19 ЕА.
На 06.10.2019 г. ответникът управлявал
поверения му товарен автомобил на територията на Република Хърватия.
На митнически пункт Баяково, Хърватия
била извършена проверка от съответните мести компетентни органи, както на
шофьора - ответника В., така и на автомобила, който управлявал.
Контролните органи установили нарушения,
които описали в съставения акт за установяване на адмиминстративно нарушение
/АУАН/ под № 963/2019 г.
За нарушението по този акт, органите в
Хърватия наложили на И.В. административно наказатие „глоба" в размер на
15000 /петнадесет хиляди/ куни /местна валута/. Органите на Хърватия постановили
и задържане на автомобила до плащане на санкцията.
Равностойността на наложеното от
хърватските органи наказание 15000 куни в български лева възлизала на 2972
български лева.
С цел да бъде освободен автомобила му,
който бил необходим за извършване и на други превози платил чрез Банка сумата, посочена по-горе в
размер на 2972 лв.
Изпратил нотариална покана - рег. №
11347/19.11.2019 г. по описа на нотариус Пламен Коев - Габрово, с която поисках
в срок до 20 декември 2019 г. да му възстанови преведената сума. Поканата била
получена лично на 19 декември 2019 г. Нито в указания срок в нотариалната
покана, нито до подаване на исковата молба ответникът заплатил същата.
Искането на
ищеца е съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 2972 лв. - главница,
ведно със законните последици лихва, считано от деня на плащането на сумата
07.10.2019 г., както и разноските по делото.
Б. От страна
на ответника:
Оспорва предявения иск, като
неоснователен.
Ако не бил сложил пломбажното въже
правилно нямало да го пломбират, нямало да му сложат пломба и нямало да
потегли.
Глобата била на фирмата, но той карал
камиона и я пишели на него.
Виновна била митническата агенция, която
следвало да пломбира камиона.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:
1. От фактическа страна:
От представената по делото банкова
операционна бележка от 07.10.2019 г. е видно, че на посочената дата ищецът е
внесъл по сметка на ответника сумата 2972,00 лева.
Видно от представения по делото акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 963/2019 г. на упълномощен
митнически служител при Териториална митническа служба ОСИЕК, ГКПП Баяково, при
МФ на Р Хърватска, посоченият акт е съставен срещу ответника и му е наложена
глоба 15000 хърватски куни за това, че митническото въже не е правилно
промушено през задната лява халка за затягане, като по този начин е оставен
достъп до товарното помещение със стоката без сваляне на митническата пломба.
Защитната версия
на ответника касае посоченият акт, а именно, че глобата била на фирмата,
независимо, че е написана на него, че вината
за съставянето на акта е на трето лица /митническа агенция/.
2. От правна страна:
2.1. Правна квалификация:
От ищеца /а и от
ответника/ не се твърди да е сключван между страните договор за заем на
процесната сума /който е двустранен реален договор/. Не са ангажирани и
доказателства за наличие на такъв договор.
Тъй като сумата
не е предоставена на ответника на правно основание /договор за заем/,
следва претенцията за връщането й да
бъде разгледана с оглед разпоредбата на чл. 55 ал. 1 от ЗЗД – за връщане на
парична сума, получена без правно основание.
Независимо, че в доклада по делото неправилно искът е
квалифициран като такъв по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД, не се
налага повторно разглеждане на делото в открито съдебно заседание, тъй като обстоятелствата
относно които съдът следва да се прозизнесе не се различават и доказателствената
тежест между страните за фактите от значение за спора не се различава /в този
см. Тълкувателно решение №2/2011 от 29.02.2012г. по
т.д. №2/2011г. на ОСГТК/.
2.2. Правни
изводи:
При установените
факти, съдът намира, че от страна на ищеца са доказани елементите от
фактическия състав на неоснователното обогатяване съгласно разпоредбата на чл.
55 ал. 1 от ГПК - от страна на ответника
е получена, чрез вноска по банковата му сметка, сумата 2972,00 лева.
От страна на
ответника не беше доказано основание за имущественото разместване /вменено му в
тежест за доказване с доклад по делото/.
Твърдението му,
че сумата е получена за глоба на фирмата е
неоснователно. Видно е от посочения акт, че същият е съставен срещу
ответника, а не срещу ищеца или срещу едноличен търговец „Оворбаг - П.К.",
под чиято фирма извършва търговската си
дейност ищецът. Нещо повече, никъде в описателната част на акта не се третира
като причина за нарушението ищецът или едноличният търговец на ищеца.
Аргументите на ответника доколко
съставения срещу него АУАН е основателен и законосъобразен, и дали вината за
нарушението е на трето лице /митническа агенция/, са ирелевантни за настоящия
иск по причина на посоченото по-горе обстоятелство, че страна по акта не се
явява ищецът, нито пък причина за съставянето на кта да са действия или
бездействия на ответника, и съответно ищецът не отговаря за задълженията по
посочения акт.
С оглед изложеното, заявеният иск по чл.
55 ал. 1 от ЗЗД съдът намира за доказан изцяло относно исковата главница.
Относно претендираната законова лихва
върху главницата.
Искът за присъждане на мораторна лихва
върху главницата до датата на подаване на исковата молба, а именно до
10.01.2020 г. е самостоятелен оценяем иск и същият се подава по правилата за
завеждане на иск /с посочване на размера на исковата сума и периода за който се
претендира/. Такъв иск не е заявен. Законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба /от 10.01.2020 г./ не представлява самостоятелен
иск и в конкретния случай искането за присъждане на законната лихва върху
главницата следва да бъде уважено от датата на подаване на исковата молба 10.01.2020 г. и
оставено без уважение за периода от
07.10.2019 г. /датата на плащането на сумата/ до 09.01.2020 г. /датата
преди подаване на исковата молба/.
4. Относно присъждането
на разноски:
С оглед уважавене изцяло на иска, следва да бъдат присъдени направените
от ищеца разноски в общ размер на 318,88
лева – 118,88 лева държавна такса и 200 лева адвокатски хонорар.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.А.В., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на П.П.К., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 2972,00 лева, ведно със законната
лихва, считано от 10.01.2020 г. /датата
на предявяване на настоящия иск/ до
окончателно изплащане на сумата, на основание чл. 55, ал. 1
от ЗЗД.
Оставя без уважение искането за
присъждане на законна лихва върху главницата за периода от 07.10.2019 г. /датата
на плащането на сумата/ до 09.01.2020 г. вкл. /датата преди подаване на
исковата молба/, като неоснователно.
ОСЪЖДА И.А.В., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на П.П.К., с ЕГН **********,
с адрес: *** сумата 318,88
лева – разноски по
делото, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд-Габрово в
двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: