Р Е Ш Е Н И Е
№…………….../02.06.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети май
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
При участието на
секретаря Мариана Маркова,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. дело № 14361 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от Красимир Г.Г., ЕГН **********,***
срещу З. „Б.И.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от *, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата от 8 лв., частичен иск от 4150 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца л.а. „*, вследствие на ПТП от 03.06.2020 г., настъпило
в град *, в жилищен комплекс "*"
по вина на водача на лек автомобил марка "*,
обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие
застраховка "Гражданска отговорност" по застрахователна полица,
издадена от З. „Б.И.” АД, с № *,
валидна към датата на събитието, ведно със законната лихва от исковата молба –
09.11.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сторените от ищеца
съдебно-деловодни разноски.
С
протоколно определение от 14.05.2021 г. е допуснато изменение на иска чрез неговото увеличаване като
същия се счита за предявен за сумата от 2077лв., представляваща
обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на собствения на ищеца л.а. „*“ с рег. № *, вследствие на ПТП от 03.06.2020 г., настъпило
в град *, в жилищен комплекс "*" по вина на водача
на лек автомобил марка "*" с рег. № *, обхванат от действието
на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка
"Гражданска отговорност" по застрахователна полица, издадена от З. „Б.И.” АД, с № *, валидна към датата на събитието, ведно със
законната лихва от исковата молба – 09.11.2020 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на
03.06.2020 г. около 18.20ч. е настъпило ПТП в град Варна, в жилищен комплекс
„Фамилия“, при което водачът на лек автомобил марка "*
*,
блъснал паркираният на паркомясто автомобил „*. Посочва, че водачът
на лек автомобил марка "* е застрахован в З.
"Б.И." АД съгласно полица *, валидна към датата
на събитието. Твърди се, че след като ищеца е установил, че автомобилът му е
ударен, са уведомили тел. 112, откъдето са посъветвали да съставят двустранен
констативен протокол за ПТП. Твърди, че лекият автомобил на виновния водач е
имал сключена застраховка ГО при ответника към датата на събитието. На
04.06.2020 г. уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото
застрахователно събитие, след което бил извършен оглед на автомобила.
Установените вреди се изразявали в: боя на облицовка предна броня, боя на лява
лайсна предна броня, лайсна хром предна броня, капак дюза фар ляв хром, дюза за
фар лява подмяна, калник преден ляв – 1-ва степен и боя, ляв фар и боя за рамка
предна решетка. Сочи, че към настоящия момент застрахователят не е заплатил обезщетение за вредите. Излага,
че след извършено проучване в сервизи, установил, че сумата необходима за
възстановяване на автомобила възлизала на 4150 лв. При тези съображения моли за
уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
Претенцията се поддържа в съдебно заседание от процесуален
представител, в изменения ѝ размер. Настоява се за уважаване на исковете
и претендира разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника З. „Б.И.” АД, в който се изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Не оспорва наличието на валидно застрахователно отношение към
датата на събитието, както и настъпилото ПТП. Твърди, че след предявяване на
преписката и преглед на документите, е съставен ликвидационен акт за изплащане
на застрахователно обезщетение. Поддържа, че при определяне на обезщетението и
неговия размер застрахователят е взел предвид възрастта на увреденото МПС,
както вида и степента на вредите. Излага твърдения, че определената сума,
необходима за репариране на щетите на увреденото МПС е в размер на 677,44 лв.,
която сума е преведна по банковата сметка на ищеца на
16.09.2020г. Твърди, че е уведомил ищеца за извършеното плащане с писмо от
17.09.2020г. изпратено с Бул пост, като обратната разписка е върната с
отбелязване "пратката не е потърсена от получателя". Намира претендирания от ищеца размер за завишен, като излага
подробни съображения в тази насока. Подчертава, че сумите за ремонт на
увредените части, посочени в исковата молба са на база лични проучвания за
стойността на щетата, като не става ясно до кои сервизи се е допитал и как
точно е стигнал до извода, че това са сумите, които трябва да бъдат платени
като обезщетение. Излага твърдения, че липсва фактура или проформа
фактура, в която да фигурират въпросните суми. Релевира
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Представена е писмена молба, с която поддържа направените оспорвания. Моли се
за отхвърляне на исковата претенция. Настоява се, че при изчисляване на размера
на вредата следва да се приложи коефициент на овехтяване. Счита се, че от
застрахователното обезщетение следва да се приспадне сумата от 677,44лв.
Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, настоящият
състав приема за установено от фактическа страна следното:
От представения по
делото двустранен констативен протокол за ПТП, се установява, че на 03.06.2020 г. около 18.20ч. е настъпило ПТП в град *, на жилищен комплекс "Фамилия", между водачът на лек автомобил
марка "*, и
собствения на ищеца „*, при което са констатирани щети–броня, фар.
Не е спорно между страните, както е прието и с
окончателния доклад по делото наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застрахователна
полица, издадена от З. „Б.И.” АД,
с № *,
валидна към датата на събитието, настъпило на 03.06.2020 г. ПТП в град *,
жилищен комплекс "*", между ищеца и застрахования при
ответника водач, виновен за настъпване на застрахователното събитие.
За настъпилото
застрахователно събитие ищецът уведомил застрахователя на виновния водач, като видно от
представените доказателства е извършен оглед на автомобила и съставен Опис
техническа експертиза по щета от 04.06.2020 г., в които са описани увредените
детайли.
Не
е спорно, че в полза на Красимир Г.Г. от З. „Б.И.” АД, е заплатена сумата от 677,44 лева.
От заключението на
изслушаната по делото САТЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните се установява механизма
на настъпване на застрахователното събитие - пряк контакт между процесния
автомобил, който е в покой и друго превозно средство, движещо се в близост до
процесния автомобил. Установява се, че причинените увреждания, включени и в
опис – заключението на застрахователя се изразяват в: облицовка предна броня,
лайсна предна броня лява, лайсна хром предна броня лява, капак дюза фар ляв
хром, дюза фар ляв, калник преден ляв, фар ляв, рамка предна решетка, като
общата стойност на частите по средни
пазарни цени към датата на събитието без да се прилага коефициент на
овехтяване, е в размер на 2 759.67 лв.,
което включва следните позиции: Обща стойност за резервни
части - 1846.11 лв.; Общо за операции за Д/М и Р/О - 5.2 ч. х 30.00 лв. =
156.00 лв.; Общо за операции за Ремонт - 1.6 ч. х 30.00 лв. = 48.00 лв.; Общо
за операции за Боядисване - 13.62 ч. х 30.00 лв. = 408.60 лв.; Общо за Основни
и допълнителни материали - 300.96 лв. Съобразно заключението общата стойност на
увредените части по средни пазарни цени, като се приложи коефициента на
овехтяване, съобразен с годината на производство на автомобила и спазвайки
системата Шваке, е в размер на 1 652.00 лв. В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че дадените стойности са за средни пазарни цени между три
сертифицирани и три несертифицирани по ISO сервизи. Цените за подмяна са
дадени с цел отремонтиране на детайла.
Въз основа на
гореизложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 432 от КЗ.
За основателността на
предявената претенция ищецът следва да докаже твърдените от него факти, а
именно: наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на застрахователното събитие, както и осъществяването на
елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние /виновно причинено от водача на "* от което
като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдяните
имуществени вреди в правната сфера на ищеца в заявените размери, вид, характер
и обем. При доказване противоправността на деянието, вината се предполага по
силата на оборима презумпция съгласно чл.
45, ал. 2 ЗЗД.В тежест на ответника е да установи погасяването на задължението
или правоизкючващи възражения, в т. ч. възражения срещу размера на претендираното обезщетение.
От съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства – двустранен протокол за ПТП, подписан от
участниците и неоспорен от страните,и
изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза,
които съдът кредитира като последователни и непротиворечащи на събрания доказателствен материал, се установява фактът и механизмът
на настъпилото произшествие, а именно, че на 03.06.2020
г. около 18.20ч. е настъпило ПТП в град Варна, в жилищен комплекс „*“,
при което водачът на лек автомобил марка "*, е
блъснал паркираният на паркомясто автомобил „* и му причинил щети. При тези данни съдът намира за доказан факта на настъпилия
инцидент на тази дата и участниците в произшествието.
Не е спорно, че към
датата на процесното ПТП е било
налице валидно застрахователно правоотношение по застрахователно правоотношение по застрахователна полица, издадена от З.
„Б.И.” АД.
В настоящото
производство подлежат на установяване всички елементи от фактическия състав
на деликтната отговорност - наличието на
вредоносно деяние, неговата противоправност,
причинната връзка между деянието и вредата.
В случая
механизмът на настъпване на ПТП се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, в т.ч. съдебно-автотехническа експертиза.
Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно дадено и основано на
специалните знания на вещото лице и от което се установява описания по-горе
механизъм на произшествието. Застрахованият при ответника водач при управление на лек
автомобил се блъска в паркиралия лек автомобил, и причинява
произшествието, нарушавайки по този начин разпоредбата на чл.25 ЗДП. Правилата за движение регламентират
задължителни указания към участниците в пътното движение, които следва да бъдат
спазвани за осигуряване безопасността на движението.
По изложените
съображения от анализа на събраните по делото съдът намира, че застрахованият
при ответника водач е нарушил законовата забрана, поради което презумпцията за
виновно поведение, установена в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е
оборена. Напротив, установява се, че водачът субективно е могъл и е бил длъжен
да предвиди, че при предприемане на движение по този начин може с по-голяма
вероятност да причини инцидент.
Настъпилата вреда по вид
и характер, както и причинно-следствената връзка между вредата и произшествието
се установяват по категоричен начин от събраните по делото доказателства –
представените писмени доказателства и САТЕ.
С оглед да
гореизложеното, съдът приема за доказан правопораждащия фактически
състав на деликтната отговорност
Отговорността на
застрахователя е функционално свързана с вината на деликвента,
поради което исковете са доказани по основание и за застрахователя възниква
задължение за обезщетяване на причинените вреди.
Спорен момент в процеса
е и размерът на дължимото обезщетение. Съгласно трайната съдебна практика определеното
застрахователно обезщетение чрез вещо лице може да надвишава минималната долна
граница по чл.
4 от Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН,
когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът
на обезщетението е определен от застрахователя в съответствие с Наредба № 24 от
8.03.2008 г. на КФН. За възстановителна
стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна
пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да
се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по
такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като
увредената вещ (в този смисъл решение № 6/02.02.2011
г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д.
№ 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; ; решение № 235/27.12.2013 г. по т.
д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по
т. д. № 1069/2010 г., II т. о.).
В случая от изслушаната
в съдебно заседание САТЕ се установява, че средните пазарни цени за увредените
части и за труд, без прилагане на коефициент на овехтяване възлиза на 2759,67. Тъй като действителната стойност на вредата следва да
бъде съизмерима със средните пазарни цени съдът намира, че дължимото
обезщетение в настоящата хипотеза следва да се изчисли на средната стойност
между цената на средната стойност за труд и материали в
сертифицирани сервизи и такива, които не притежават сертификат, поради което
съобразно изчисленията на вещото лице възлиза на този размер от 2759,67лв. В
тази връзка и възражението на ответника, че следва да се вземе стойността на
вредата без прилагане на коефициент на овехтяване е
неоснователно, тъй като както се коментира по-горе възстановителната стойност
възлиза на средните пазарни цени, за които могат да се купят увредените детайли
на автомобила от същото качество и количество. Овехтяването на автомобила не би
могло да се отрази на размера на обезщетението, тъй като то обхваща средствата
за възстановяване на щетите, което ще се извърши чрез влагане на нови и части и
материали, при което овехтяването му е без значение. Не се прилага коефициент
на овехтяване, тъй като същият е инкорпориран в самата застрахователна
стойност.
Прието е за безспорно между страните, а и от представените по
делото доказателства се установява, че заплатеното застрахователно обезщетение
от ответника възлиза на сумата от 677,44лв. Или, след приспадане на тази сума
обезщетението, което следва да заплати ответника възлиза на сумата от 2082,23лв.
По тези съображения
предявения иск от 2077лв. се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло в
предявения размер, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 09.11.2020
г. до окончателното плащане.
С оглед изхода на
делото, направеното искане за присъждане на разноски и надлежното удостоверяване
на сторени такива на ищеца се следва сторените разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Срещу претендираното
адвокастско възнаграждение е релевирано
възражение за прекомерност с молба от 12.05.2021г. Съдът като взе предвид фактическата и
правна сложност на делото, цената на иска, предвидения в Наредба №1/2004 г.
минимален размер, както и действащата към датата на сключване на договора за
правна помощ и съдействие – 11.05.2021 г. (л.59) редакция на чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения намира
възражението за неоснователно.
Ето защо дължимите от ответника разноски са в общ размер на 580лв., от които за
заплатена държавна такса в размер на 80 лв., 150лв. заплатен депозит за САТЕ, и
350лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *, ДА ЗАПЛАТИ на *
Г.Г., ЕГН **********,***, сумата от 2077лв. (две хиляди седемдесет и седем лева), представляваща
обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на облицовка предна броня, лайсна предна броня лява, лайсна
хром предна броня лява, капак дюза фар ляв хром, дюза фар ляв, калник преден
ляв, фар ляв, рамка предна решетка, на
собствения на ищеца л.а. „* вследствие на
ПТП от 03.06.2020 г., настъпило в град *, в
жилищен комплекс "*" по вина на водача на лек автомобил марка "*, обхванат от действието
на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка
"Гражданска отговорност" по застрахователна полица, издадена от З. „Б.И.” АД, с № *, валидна към датата на събитието, ведно със
законната лихва от исковата молба – 09.11.2020 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432 от КЗ.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от *, ДА ЗАПЛАТИ на * Г.Г., ЕГН **********,***, сумата от 580лв.
(петстотин и осемдесет лева), представляваща сторени по делото разноски
пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Присъдената сума може да се изплати от ответника по посочения от ищеца начин: по банкова сметка
***:
***. К.М..
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7,
ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :