Р Е Ш Е Н И Е
№
…………/12.07.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет
и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при участието на секретар Цветелина Илиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 16308
по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от Й.Т.Ж., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***,
чрез адвокат Т.Д. *** срещу Р.Д.И., ЕГН **********,*** иск с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично
вземане против ответника в общ размер на сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева), представляваща
заета сума по Договор за заем от 27.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 18.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически
твърдения: по силата на сключен между страните на 27.04.2020г. неформален договор за заем, ищецът, в качеството
му на заемодател е предоставил, а ответникът, като заемател
е получил заемната сума, срещу поето от него задължение да върне същата на
заемодателя в срок не по-късно от 27.05.2020г.. Ищецът е изтеглил сумата 5500
лева от банковата си сметка в Е., като е предал на ответницата 5000 лева в
брой. След получаване на сумата, ответницата я е превела по банкова сметка. ***ал
в забава. По инициатива на ищеца е учредено заповедно производство по
образуваното ч.гр.д. № 11672/2020г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца
е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Срещу така издадената
в негова полза заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок,
поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма
на искова защита. Моли за постановяване на положително решение по предявения
иск.
В предоставената му възможност, в рамките на
предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, като изразява становище по допустимостта и съществото на
предявения иск. Оспорва по основание и размер иска. Оспорва наличието на
сключен между страните договор за заем. Моли за отхвърляне на иска.
В хода на проведените по делото съдебни
заседания страните, чрез процесуални представители поддържат изразените позиции
по спора.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното в настоящото производство
ч.гр.д.№11672/2020г. на ВРС се установява, че същото е образувано по подадено
от Й.Т.Ж. заявление от 18.09.2020г.
срещу Р.Д.И., по което е издадена Заповед № 260238/21.09.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК за претендираната в
настоящото производство сума в размер на 5000 лв. (пет хиляди лева), представляваща
заета сума по Договор за заем от 27.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 18.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
В
срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от Р.Д.И. срещу издадената заповед за изпълнение.
От Нареждане
разписка № ***/27.04.2020г. се установява, че в 11.02 часа Й.Т.Ж. е изтеглил на
каса в Е., клон П. от банкова сметка ***.
Установява се от
банково удостоверение № ***/15.06.2021г. от Б. ДСК АД и вносна бележка № ***-27.04.2020г.,
че в 11.04 часа Р.И. е внесла от името на вносителя Д.Г.ЕООД по негова сметка в
Е., клон П. сумата 5000 лева, с посочено основание захранване на сметка.
В
полза на ищеца са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели в
режим на водене, с показанията на които да установи наведените от него
фактически твърдения досежно обстоятелствата по
предаване на сумата, поемане на задължение от ответника за връщането й.
Св. И.Х./съпруга на ищеца/ познава Р. от 2007г.,
приятелки са, работили са заедно. Знае, че Й. й е давал заеми. Свидетелката
също е давала заеми на Р.. На 27 април Й. и Р. отишли в Б. ДСК, офис П.. Й.
изтеглил от сметката си 5500 лв. и дал на Р. 5000 лв. След това Й. и Р. ***. Й.
казал на свидетелката, че е дал 5000 лева на Р., като тя поела задължение да му
ги върне до един месец. Р. също потвърдила. В магазина бил и Е.Б.. Казала, че
имат финансови проблеми. С Р. имали общ бизнес в обща фирма-Д.Г.. Имали
неуредени парични взаимоотношения във връзка с общата фирма.
Св. Б.У./без родство/ познава Й.. Около 25, 26, 27 април 2020г. видял Й.
с една дама близо до В., пред офис на Е.. Свидетелят не познавал дамата и не
знае как се казва. Непознатата дама и Й. влезли в Б.та. Св. изчакал около 10
мин. и когато излезли от Б.та, чул дамата да казва на Й. /благодаря ти много за
парите/. Не е чул Й. и дамата да се договорят кога да се върнат парите.
По-късно от Й. разбрал, че е дал парите на дамата за нещо свързано с общ
бизнес. Свидетелят разбрал, че въпросната дама е ответницата по делото от Й.,
който му казал, че е взела пари, но отричала и не искала да ги върне.
Св.Г.Т. не установява релевантни за делото
факти.
За
опровергаване твърденията на ищеца по предаване на сумата и поемане на
задължение за връщането й, в полза на ответника е разпитан свидетелят Е.Б..
Б. живее на
семейни начала с ответницата по делото. Работи във фирмата на съпругата си,
като продавач-консултант. Познава Й. и съпругата му И.. На 27.04.2020г. Р. трябвало
да направи плащане към Италия. Свидетелят искал да се види с управителя на
клона на Б. ДСК /на площада, до фонтаните/, защото доставял кафе за офиса. Пред
Б.та имало опашка, клиентите трябвало да са на разстояние 1.5 м. заради Ковид. В офиса пускали да влиза по един човек. Там видели Й.,
казал им, че има кредит в Б.та. Св. оставил съпругата си на опашката, тъй като
разбрал, че управителят на Б.та в момента отсъства. Не е чувал Й. и Р. да се
договарят в този ден за заем. Р. и съпругата на Й. са съдружници
във фирма. И. с 30%, Р. със 70%. В последствие, св. констатирал, че има липси
на касата, направил забележка на И. и се скарали. В момента водели съдебни
дела.
При така установените факти и обстоятелства
по делото съдът възприе следните правни
изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната
сума. По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на договор
между страните, годен да породи облигационноправна
връзка, а в тежест на ответника да докаже извършено плащане или наведените в
отговора правоизключващи основания.
Съгласно разпоредбата на чл.240 ЗЗД заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. Елементите от фактическия състав на договора
за заем се установяват от разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, която съдържа
определение на този вид съглашение. От даденото в тази разпоредба определение е
видно, че договорът за заем е реален договор. Реален е договорът, чийто
фактически състав включва освен съгласие на страните и предаване на вещите,
които са негов предмет. Следователно елементите от фактическия състав на
договора заем са първо, съгласие на страните за предаване от заемодателя на заемателя на парична сума и второ, предаване на тази сума
от заемодателя на заемателя. /Решение № 837 от
13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1727/2009 г., IV г. о., ГК/. В настоящия
случай се твърди, че е сключен договор за заем в устна форма, което не
съставлява пречка за установяване на неговото наличие предвид на липсата на
законово изискване за форма. Доказателствена тежест
за пълно и главно доказване на предаването на заемната сума като елемент от
фактическия състав на договора за заем носи ищецът, защото той извлича
търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и
неизпълнено договорно задължение на последния. Поради реалния характер на
договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на
договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора. /Решение № 524 от
28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о., ГК/.
От представената разписка № ***/27.04.2020г. и показанията на разпитаните по искане
на ищеца свидетели не се установява факта на предаване на парична сума от ищеца
на ответницата. Впечатленията на свидетелите по отношение на съглашението между
страните, размера на сумата и точната дата, на която е предадена, вкл. поето
задължение за връщане, не са преки и непосредствени – свидетелите са придобили
информацията единствено от думите на ищеца. Съдът цени показанията на съпругата
на ищеца при условията на чл.172 ГПК. Посочените неясноти в показанията на ищцовия свидетел, преценени при отчитане на неговата
заинтересованост от изхода на процеса, предвид на близките отношения с ищеца,
водят до извод, че показанията не следва да бъдат кредитирани от съда като
безспорно доказателство за наличие на елементите от фактическия състав на
чл.240 ЗЗД. Св. Узунов не познава ответницата, като показанията му по отношение
на казуса са абстрактни. Въз основа на горното, като се има предвид, че именно
тези свидетелски показания са единственото ангажирано от ищцовата
страна доказателство за съществуване на твърдяната облигационна връзка между
страните, съдът приема, че ищецът не е доказал при условията на главно и пълно
доказване по основание и размер предявения иск.
Настоящият състав приема, че в производството
ищецът не е доказал по пътя на пълното и главно доказване наличието на сключен
договор за заем между него и ответника по делото, тъй като от представената разписка № ***/27.04.2020г. се установява
единствено, че ищецът е изтеглил от банкова сметка ***, но не и предаване на
сума на ответника. Дори да се приеме, че част от изтеглените парични средства
са предадени на Р.И., то от вносна бележка № ***-27.04.2027г. се установи, че Р.И.
е внесла от името на Д.Г.ЕООД по негова сметка сумата 5000 лева с посочено
основание захранване на сметка, в което дружество не е спорно, че съдружник е
съпругата на ищеца.
В заключение, не може да се
направи извод, че е доказано постигането на съгласие относно съществените
елементи на договора за заем. По делото липсват доказателства относно
съгласието на ответника да върне сумата, поради което и не се установява
наличието на заемно правоотношение.
Предвид на акцесорния
й характер, неоснователна се явява и претенцията за заплащане на законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното му изплащане.
Предвид изхода от спора и направеното искане,
в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300
лева - адвокатско възнаграждение, съобразно представените по делото писмени
доказателства. Искането за присъждане на разноски по чл.7, ал.9 от Наредба №
1/09.07.2004г. вр. чл.38, ал.1, т.2 вр. чл.38, ал.2 ЗА е неоснователно, тъй като в представения
договор за правна защита и съдействие не е договорена защита по чл.38, ал.1,
т.2 ЗА.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от Й.Т.Ж., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***,
чрез адвокат Т.Д. *** срещу Р.Д.И., ЕГН **********,*** иск с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично
вземане против ответника в общ размер на сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева), представляваща
заета сума по Договор за заем от 27.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 18.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението,
за която сума е издадена Заповед № 260238/21.09.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№11672/2020г. ВРС,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Й.Т.Ж., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА Р.Д.И.,
ЕГН **********,*** сумата
в размер на 300 /триста лева/,
представляваща реализирани от ответника съдебно деловодни разноски под формата
на заплатено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: