Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.04.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-9 СЪСТАВ,
в публично заседание
на седемнадесети март
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
при
секретаря Славка Димитрова, като изслуша докладваното от Председателя т.д. № 1350
по описа за 2020 г., И ЗА ДА СЕ
ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРОИЗВОДСТВОТО
Е ПО ЧЛ.625 И СЛ. ОТ ТЗ.
Молителят “Т.Г.П.“ ООД,
ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя В.С.В., чрез пълномощника адв. С.Д.А. от
САК, съдебен адрес за връчване на съобщения и съдебни книжа: гр. София, бул. „*****, е депозирал молба на 22.07.2020 г.,
с която се иска постановяване на решение за откриване производство
по несъстоятелност съгласно чл. 630, ал. 1 от ТЗ поради неплатежоспособност
като главно основание и свръхзадълженост като евентуално основание по отношение на “Ч.К.“ ЕООД, с ЕИК *****.
В молбата
за откриване производство по несъстоятелност се твърди, че по сключена на
11.03.2015 г. търговска сделка за продажба на стоки молителят е доставил стоки - гранитогрес,
за което е издадена Фактура № **********/11.03.2015 г. на стойност 7 007,91
лева с ДДС с падеж на плащане 11.03.2015 г. В изпълнение на този договор
материализиран във фактурата от 12.03.2015 г. молителят е доставил
материалите, които са били приети без възражение и забележки от длъжника
съгласно двустранно подписания между страните протокол. На 12.03.2015 г.
длъжникът е погасил частично задължението си по посочената по-горе фактура като
е заплатил сумата 3 507.91 лева. Останало неплатено е задължение в размер на 3 500
лв.
На
14.04.2015 г. е сключено споразумение за отсрочване на плащането при уговорен
падеж на плащането 31.12.2015 г. Със същото длъжникът е признал наличието на
безспорното ликвидно изискуемо задължение към кредитора си в размер на 3 500
лв. Въпреки дадената отсрочка длъжникът и до настоящия момент не е платил задължението
си.
Поради изпадането си
в забава на основание чл. 86 от ЗЗД той дължи на продавача и просрочената
лихва, която за периода от 12.03.2015 г. до датата на
предявяване на иска възлиза
на 1 906.34 лева до датата на предявяване на иска.
Твърди се
също така, че дружеството длъжник е изцяло декапитализирано, което се установява от финансовите отчети за последните две години - 2018
г. и 2019 г.
Иска се постановяване на решение, с
което да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на „Ч.К.“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя С.Н.А. и в
случай, че се констатира неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост, на
основание чл 630, ал 1 от ТЗ да се обяви неплатежоспособността, респ.
свръхзадължеността на ‘‘Ч.К." ЕООД, ЕИК *****; Да се определи началната й
дата към 31.12.2018 г. или по – ранна дата, в зависимост от заключението на
вещото лице.; да се открие производство
по несъстоятелност; Да се обяви длъжника "Ч.К.“ ЕООД, ЕИК *****, в несъстоятелност, на основание чл. 630,
ал. 2 ТЗ и да се прекрати дейността му едновременно с решението за откриване на
производството по несъстоятелност; Да бъдат допуснати обезпечителни мерки чрез
налагане на общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника. Представят
се писмени доказателства, направени са и доказателствени искания. Претендират
се разноски.
С молба от 31.08.2020 г., с която се
изпълняват указанията на съда по отношение искането за обявяване в
несъстоятелност, молителят “Т.Г.П.“ ООД, твърди, че
продължаването на дейността на търговеца е заплаха за търговския обмен, тъй
като търговското му предприятие е нежизненоспособно и неконкурентно. Не
извършва търговска дейност, с която да генерира приходи. Длъжникът не разполага
с бързо ликвидно имущество. Не разполага с текущите си краткотрайни активи за
213 000 лева и липсват каквито и да е парични средства и постъпления от
дейността.
Длъжникът “Ч.К.“ ЕООД, с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Н.А., редовно уведомен, не е депозирал писмен
отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на молителя, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
По делото е представена Фактура № **********/11.03.2015 г. на стойност
7007, 91 лева с ДДС, с падеж на плащане 11.03.2015 г., и в която са обективирани видът, количеството и единичните цени на
доставени от “Т.Г.П.“ ООД - като продавач, към “Ч.К.“
ЕООД, като купувач стоки – гранитогрес.
Процесната
фактура е подписана от представител на купувача, като продуктите са доставени и приети без възражение от ответника, видно
от приетия като доказателство по делото Приемо - предавателния протокол от 12.03.2015
г.
На 12.03.2015 г., “Ч.К.“
ЕООД е погасил частично
задължението си за доставените материали по Фактура № 53781 от 11.03.2015 г.,
като е заплатил на продавача
“Т.Г.П.“ ООД сума в размер на 3 507, 91 лева.
След
извършеното частично плащане, непогасеният остатък от задължението на купувача
за доставените стоки по Фактура № 53781/11.03 2015 г. и Приемо - предавателен
протокол от 12.03.2015 г. възлиза на 3 500 леова с ДДС, видно от справката - извлечение по
контрагенти за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г. от счетоводството
на дружеството - доверител.
На 14.04.2015 г. между страните е било сключено
Споразумение, с което е отсрочено плащането на задължението, като падежът на
плащането е определен на 31.12.2015
г. С
подписване на споразаумението длъжникът “Ч.К.“ ЕООД е признавал,
че има безспорно, ликвидно и изискуемо парично задължение към кредитора “Т.Г.П.“
ООД в размер на 3 500
лева, произтичащо
от изпълнена от кредитора и получена от длъжника доставка на стоки
(гранитогрес) по сключен договор за търговска продажба по фактура №
**********/11.03.2015 г. и приемо - предавателен протокол от 12.03.2015 г. и се е
съгласил да заплати доброволно паричните си задължения към кредитора, ведно със
законната лихва върху главницата за периода след 12.03.2015 г. до окончателното
им плащане.
В изпълнение на съдебни указания, с
молба вх.№ на СГС 263660 от 13.01.2021 г., ответникът е представил по делото финансовите отчети, инвентаризационните описи и
ведомостите на „Ч.к.” ЕООД за периода 2017 г., 2018 г. и
2019 г.
По делото е приложено писмо
изх. № 5726/30.10.2020 г. на Агенция по вписванията, видно от което след
извършена справка по наличната документация за съдебен район-гр.София за
юридическото лице „Ч.К. “ ЕООД с ЕИК:*****, не са установени вписвания, отбелязвания и заличавания за
периода от 01.01.1998г. до 23.10.2020г.
С писмо
изх. № 433200-107834/26.10.2020 г. на МВР Отдел „Пътна полиция” при СДВР, по делото е приложена справка от централна
база на АИС КАТ /настояща и бивша собственост/ за МПС регистрирани надружествот
„Ч.К.“ ЕООД, ЕИК *****.
За изясняване финансово –
икономическото състояние на ответника, по делото е допусната, изслушана и
приета ССчЕ, чието заключение като неоспоренo, обективно и компетентно
даденo, се кредитира от съда. В съответствие с поставените му
задачи и след анализ на приложеното по делото докумунтация, вещото лице е констатирало,
че през изследвания период (2016 г. – 2020 г.) дружеството
не е генерирало достатъчно приходи, с които да покрие разходите си и поради
тази причина финансовият му резултат е с отрицателна величина, като
изключение прави финансовия резултат за отчетната 2019 г., където е положителна
величина в размер на 33 000 лева. По-голямата
част от отчетените приходи от дейност към 30.11.2020 г. в размер на 466 000 лева,
не са от извършвана дейност, а от отписване на задължения в общ размер на 425 000
лева. При положение, че ответното дружество не е отписало задължения и не е
отчело приходи от това, то финансовия резултат ще е загуба в размер на (-) 230
000 лева. След
извършените проверка и анализ на представените по делото
доказателства, е констатирано още, че
активите на дружеството не са достатъчни да покрият неговите пасиви през
изследвания период, (2016 г. – 2020 г.) като покритието на пасивите с активи намалява
през изследвания период.
Установено е, че Фактура № **********/11.03.2015 г., издадена от ищеца,
е заведена със счетоводни записвания по търговските книги на ответника като по
счетоводни сметки за закупени стоки в размер на 5 839,92 лева, начислен ДДС с
право на пълен данъчен кредит в размер на 1 167,99 лева и задължения към
доставчици, с аналитичност ”Топ Груп" 7 007,91 лева. Допълнително вещото
лице констатира, че фактура № **********/11.03.2015 г. е включена в дневниците
за покупки по ЗДДС на ответника за м. 03 /2015 г.,
като е използван право на пълен данъчен кредит в размер на 1 167,99 лева. Констатирано е също така, че на
12.03.2015 г. ответното дружество е заплатило част от задълженията си по
процесната ф-ра в размер на 3.507,91
лева, като остатъкът от същото възлиза
на 3500 лв.
Предмет на експертиния анализ е и структурата на активите,
видно от който - към 31.12.2016 г. - 1.29 % от активите са дълготрайни, като съоръжения и други
представляват 100,00 % от ДА (за сумата от 14 хил. лева). 96,49 % от активите са краткотрайни, като продукция и стоки
представляват 89,
19 % (за сумата от 932 хил. лева), стойността на КА се допълва от суровини и материали, вземания
от клиенти и доставчици, други вземания и парични средства в размер на
2 хил. лева.; Към 31.12.2017 г. – 0.87 % от активите са дълготрайни, като съоръжения
и други представляват 100,00 % от ДА (за сумата от 9
хил. лева). 98,49 % от активите са краткотрайни, като продукция и стоки представляват
89,61
% (за сумата от 914 хил. лева), стойността на КА се допълва от суровини и
материали, вземания от клиенти и доставчици и парични средства в размер на 1
хил. лева.; Към 31.12.2018 г. -1,42 % от активите са
дълготрайни, като съоръжения
и други представляват 100,00 % от ДА (за сумата от 5 хил. лева). 96,88 % от активите са
краткотрайни, като
продукция и стоки представляват 99,42 % (за
сумата от 340 хил. лева), стойността на КА се допълва от суровини и материали и
парични средства в размер на 1 хил. лева.; Към 31.12.2019 г. - 1,30 % от активите са дълготрайни като
съоръжения и други представляват 100,00 % от ДА (за сумата от 3 хил. лева). 93,48 % от
активите са краткотрайни, като
продукция и стоки представляват 99,07 % (за сумата от 213 хил. лева),
стойността на КА се допълва от суровини и материали и парични средства в размер
на 1 хил. лева.; Към 24.11.2020 г. - 50,00 % от активите са дълготрайни като
съоръжения и други представляват 100,00 % от ДА (за сумата от 1 хил. лева). 50,00 % от
активите са краткотрайни, като парични средства в размер на 1 хил.
лева.
Изследвана е и структура на пасивите, видно от която: Към 31.12.2016 г. - 7.51 % от пасивите са дългосрочни, като други
задължения представляват 53,61 % от пасивите (за сумата от 52 хил. лева),
сумата на дългосрочните пасиви се допълва от задължения към финансови
предприятия. 92.49 % от пасивите са
краткосрочни, като задължения към доставчици представляват
84,44 % от пасивите (за сумата от 1 009 хил. лева), сумата на краткосрочните
пасиви се допълва от други задължения.; Към 31.12.2017 г. - 9.59 % от пасивите са дългосрочни, като други
задължения представляват 100,00 % от пасивите (за сумата от 128 хил. Лева), 90.41%
от пасивите са краткосрочни,
като задължения към доставчици представляват 84,92 % от пасивите (за сумата от
1 025 хил. лева), сумата на краткосрочните пасиви се допълва от други
задължения.; Към 31.12.2018 г. - 3.72 % от пасивите
са дългосрочни, като други задължения представляват 100,00 %
от пасивите (за сумата от 45 хил. лева). 96.28% от пасивите са краткосрочни, като задължения
към доставчици представляват 85,25 % от пасивите (за сумата
от 994 хил. лева), сумата на краткосрочните пасиви се допълва от други
задлъжения.; Към 31.12.2019 г. - 7.58 % от пасивите
са дългосрочни, като други задължения представляват 100,00 %
от пасивите (за сумата от 80 хил. лева). 92.42% от пасивите са краткосрочни,
като задължения
към доставчици представляват 82,77
% от пасивите (за сумата от 807 хил. лева), сумата
на краткосрочните пасиви се допълва от други задлъжения.; Към
24.11.2020 г. - 8.04 % от пасивите са
дългосрочни, като други задължения представляват 100,00 %
от пасивите (за сумата от 51 хил. лева). 91.96% от пасивите са краткосрочни,
като задължения
към доставчици представляват 59,94
% от пасивите (за сумата от 380 хил. лева), сумата
на краткосрочните пасиви се допълва от други задлъжения.
Според експертното заключение към 24.11.2020г., задълженията на ответника към доставчивци са в размер на 176 756,52 лв.; съгласно
предоставен заем към Н.А.– в размер
на 39 116, 60 лв.; Публични задължения
към НАП, съгласно актуална Справка – в размер на 388 421, 95 лв., от които:
главница – 277 250,85лв. и лихва в размер на 111 171,10лв.
Вещото
лице е направило анализ и на
структурата на собствения капитал, съгласно наличната
информация, за периода 31.12.2016 г.,
31.12.2017 г., 31.12.2018 г., 31.12.2019 г. и 24.11.2020 г., въз основа на който е направен извод, че
собственият
капитал на ответното дружество през изследвания период е отрицателен, което
означава, че то не е способно да покрива възникналите си задължения със
собствени средства и е изцяло зависимо от кредиторите си.
Направен
е и анализ на показателите за ликвидност/задлъжнялост/автономност за периода 2016 г. -2019г., видно от
който: показателите за обща
ликвидност са: към 31.12.2016 г. – 0,8745; към 31.12 2017 г. – 0.8451; към 31.12.2018 г. – 0,2933; към 31.12.2019г - 0,2205; към 24.11.2020 г. – 0,0017; за бърза
ликвидност са: към 31.12.2016 г. –
0,0937; към 31.12 2017 г. –
0.08701; към 31.12.2018 г. –
0,0009; към 31.12.2019 г.
- 0, 0010; към 24.11.2020 г.
– 0,0017; незабавна ликвидност са:
към 31.12.2016 г. – 0,0937; към 31.12 2017 г.
– 0.08701; към 31.12.2018г. – 0,0009; към 31.12.2019 г.
- 0, 0010; към 24.11.2020 г.
– 0,0017; абсолютна ликвидност са: към 31.12.2016 г.
– 0,0017; към 31.12 2017 г. –
0.0008; към 31.12.2018 г. –
0,0009; към
31.12.2019 г. - 0, 0010; към 24.11.2020 г.
– 0,0017; Според експертното заключение ответното дружество е неспособно да
покрива възникналите си задължения със собствени средства и изцяло зависимо от
кредиторите, тъй като за целия изследван период в отрицални виличини се явяват показателите за финансова автономност.
В този смисъл - към 31.12.2016 г., установеният
коефициент за финансова автономност
е – 0,1618, а на задлъжнялост е –
6,1818; към 31.12 2017 г. –
установеният коефициент за финансова автономност е – 0,2240, а на задлъжнялост е –
4,4649.; към 31.12.2018 г.
установеният коефициент за финансова автономност е – 0,7085., а на задлъжнялост е – 1,4114;
към 31.12.2019 г. - установеният
коефициент за финансова автономност
е – 0,7820, а на задлъжнялст е –
1,2788; към 24.11.2020г. – установения коефициент за финансова автономност е – 0,9984, а на задлъжнялост е –
1,0016; За целия изследван период
отрицателни стойности имат и показателните на рентабилност.
След
извършени проверки и анализ на представените по делото доказатества и ГФО на
дружеството, вещото лице е констатирало, че към 24.11.2020 г.,
ответникът разполага с 1 хил. лева
касови наличности, които не са установени.
Според
експертното заключение към 21.12.2019г.
дружеството разполага със следните активи, а именно: 3 хил. лв. съоръжения и
други, 1 хил.лв. суровини и материали,
213 хил.лв. продукция и стоки и 1 хил.лв. парични средства в каса. Общата сума
на активите е в размер на 218 хил.лв., а на задълженията му – 1 055 хил. лв, т.е сумата на задълженята е почти 5 пъти по-голяма от тази на активите.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
За да бъде
открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички
предпоставки от сложния фактически състав, визирани в разпоредбите на чл. 608,
чл.625, ал.1 и чл.631 ТЗ, а именно: 1. Компетентният съд следва да бъде сезиран
с писмена молба от лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл.613 ТЗ; 2.
Длъжникът да бъде търговец по смисъла на чл.1 ТЗ; 3. Да се констатира
неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, визирани в разпоредбата
на чл.608 ТЗ или свръхзадълженост на длъжника по смисъла на чл.742 ТЗ; 4.
Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност/свръхзадълженост да е обективно и трайно – арг. от чл.631 ТЗ.
Съгласно
разпоредбата на чл.625 ТЗ, писмена молба за откриване на производството по
несъстоятелност могат да подават длъжника,
съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, от
Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата
или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по
частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция "Главна
инспекция по труда" при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца
задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и
служителите на търговеца.
По
своята правна същност, неплатежоспособността е обективна невъзможност на търговеца да изпълни задълженията си.
Тя е фактическо състояние на длъжника, което не зависи от волята му и което се
изразява в липсата на налични парични средства, с които да изпълни изискуемите
вземания по търговски сделки или публичноправните си задължения.
Съгласно последната редакция на чл. 608, ал.1, т.1 от ТЗ
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо:
парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването. Смисълът на
промяната е в разширяване на активната легитимация на кредиторите чрез
обхващане на всички парични вземания, чиито фактически състав по необходимост
включва сключването на търговска сделка. Практическите ефекти от промяната се
проявяват и при развалянето на двустранните търговски договори, с обратна сила.
Макар да е не съгласувана със старата редакция на чл. 625 от ТЗ, която
продължава да дефинира активната легитимация чрез израза „кредитор на длъжника
по търговска сделка“ не би могло да има
съмнение, че след промяната на чл. 608 от ТЗ, разпоредбата на чл. 625 от ТЗ
няма да има различно съдържание. Макар че, чл. 625 от ТЗ урежда процесуалено –
активната легитимация, а чл. 608 от ТЗ материалноправно, активната легитамация
е отражение на материалното право и следва да бъде предоставено на съответния
кредитор, който твърди, че е титуляр на парично вземане, обосноваващо
неплатежоспособност.
Освен предпоставките
на чл. 608, ал. 1 ТЗ, с промените се въвеждат три оборими презумпции за неплатежоспособност в полза на
кредиторите, като основният мотив за въвеждане на тези нови хипотези на
неплатежоспособността са свързани с необходимостта от по-ефективна процесуална
защита на интересите на кредиторите в производството по несъстоятелност и
разширяване на възможностите за откриване на производство по несъстоятелност
чрез допълване на характеристиките на понятието „неплатежоспособност“.
Една от
презумпциите е свръзана с т.нар. „спиране на плащанията“. При нея обаче не е
достатъчно кредитор да се позове на тази презумпция самостоятелно, извън
контекста на разпоредбата на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, т.е.
да твърди, че длъжникът е спрял плащанията към други кредитори в хипотезата на
чл. 608, ал. 3 от ТЗ. В тази
хипотеза, активната легитимация на кредитора изисква той да докаже, че е
кредитор на длъжника с изискуемо парично задължение по чл. 608, ал. 1 или ал. 4
от ТЗ, и заедно с това твърдение може да
обоснове като хипотеза на неплатежоспособност и спирането на плащанията по чл.
608, ал. 3 от ТЗ по отношение на други кредитори и
съответно и по отношение на себе си.
Изискването
за активна легитимация на кредитора остава в сила и по отношение на следващата
презумпция, свързана с приложението на разпоредбата на чл. 608, ал. 2 от ТЗ. При молба, подадена от кредитор, не би могло да се сочи
като самостоятелно основание за откриване на производството по несъстоятелност
с оглед активната легитимация на кредитора да подаде молба по чл. 625 ТЗ.
Кредиторът с твърденията си, че като не е обявил в последните три години ГФО,
длъжникът не е изпълнил задълженията си към него, не обосновава активната си
легитимация за подаване на молба по чл. 625 от ТЗ.
В този случай молбата следва да съдържа твърдения и доказателства за изискуемо
парично задължение по чл. 608, ал. 1 или вземане по чл. 608, ал. 4 от ТЗ относно активната легитимация на кредитора и съответно
твърдения и по чл. 608, ал. 2 от ТЗ като основание за откриване на
производство по несъстоятелност.
Активната
легитимация на кредитора, като задължилна предпоставка е относима и при
приложението на чл. 608, ал.4 от ТЗ. Според новата презумпция,
неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнителното производство,
образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл. от 625
от ТЗ, вземането е останало изцяло или частично
неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на
съобщението за доброволно изпълнение.
В обобщение на изложеното по-горе, следва да бъде отбелязано, че
основният въпрос по същество при откриване на производство по несъстоятелност е
установяване на основанията (неплатежоспособност и/или свръхзадълженост) за
откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, като проблемът за
качеството на кредитор на молителя по чл. 625 от ТЗ
е въпрос, относим към неговата активна
легитимация. Молителят-кредитор следва да докаже съществуването на задължение по
сделка, която е сключена между него и ответника – търговеца-длъжник, т.е.
задължението по сделката трябва да е възникнало между молителя и ответника.
Доказателствената тежест за установяване на материалните и процесуални
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност е разпределена
между участниците в производството. Ответникът-търговец може да се брани в
производството с възражения, които изключват правото на кредитора по сделката,
каквито са възраженията за нищожност на сделката, погасяване на вземането по
давност към датата на подаване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност, направено прихващане при спазване на условията по чл. 103–105 ЗЗД и други. Възраженията в тази
посока, обаче са допустими до приключване на първото заседение по делото. В
този смисъл именно са разрешенията, дадени в Тълкувателно
решение по дело №1/2017 г.,
ТК на ВКС като съгласно ТР преклузията не засяга единствено възраженията, свързани с предмета
на делото и по-конкретно: състоянието на неплатежоспособност
или свръхзадълженост и началната му дата.
Както вече бе отбелязано, установяването
на неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост на ответното дружество, като
обективно състояние на длъжника, се предпоставя от наличието на изискуемо
парично задължение породено от или отнасящо се до търговска сделка по смисъла
на чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ. В този смисъл,
за
да се прецени активната легитимация на молителят, съдът ще следва
да изследва вземането, като анализът в тази посока преполага
съблюдаване на нормативно установените критерии, определящи търговски характер на сделката между молителя и ответника;
За характеризиране на сделката като търговска приложим е чл.
286 от ТЗ във вр. с чл. 1, ал. 1 от ТЗ.
Видно от съдържанието на цитираната разпоредба, законодателят разграничава два
критерия, които определят търговския характер на една сделка – обективен и
субективен.
Според обективния критерий, въведен с текста на чл. 286, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1 от ТЗ – сделките, изброени в ал. 1 на чл. 1 ТЗ имат търговски
характер, независимо от качеството на лицата, които ги извършват; Субективният
критерий (чл. 286, ал. 1 ТЗ) предполага, че
сделка, сключена от търговец и свързана с упражняваното от него занятие, има
търговски характер.
В настоящия случай, по делото не се спори, а от представените
доказетелства се установява, че по
сключена на 11.03.2015 г. Обективна търговска сделка, а именно продажба на стоки,
“Т.Г.П.“ ООД, като продавач, е изпълнил
към “Ч.К.“ ЕООД, като купувач, доставка на стоки, за което е
издадена
Фактура №
**********/11.03.2015 г. на стойност
7007, 91 лева с ДДС и с падеж на плащане 11.03.2015 г. Видът, количеството и
единичните цени на доставените продукти са обективирани в издадената към
ответника фактура, същата безспорно е подписана и приета от
негов представител. Стоките са
били доставени и приети без възражение от
ответника, съгласно представения по делото Приемо - предавателния протокол от 12.03.2015
г.
Същевременно, видно от
заключението на ССЕ (в частта,
касаеща поставените задачи по отношение вземането на молителя), Фактура
№ **********/11.03.2015 г. е заведена
със счетоводни записвания по търговските книги на ответника, начислен
е ДДС с право на пълен данъчен кредит, фактурата е включена в дневниците за покупки по ЗДДС на
ответника за м. март 2015г., като е използван право на пълен
данъчен кредит в размер на 1 167,99 лева.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира за доказано твърдението
на ищеца, че е легитимиран като кредитор на длъжника с изискуемо парично
вземане по отношение на ответното дружество да иска откриване на производство
по несътоятелност. Договорът е сключен във връзка с упражняваната от молителя
търговска дейност, т.е налице е търговска продажба, свързана със занятието на
кредитора, поради което същата носи характеректиристиките на търговска сделка
по смисъла на ТЗ.
Безспорно установено е и
качеството на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ на лицето, за което
се цели да се докаже, че е неплатежоспособно “Ч.К.“ ЕООД, ЕИК *****.
Въпреки дадените указания на длъжника, не се доказва
неплащането на задълженията да се дължи на временни затруднения или ответникът
да разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без
опасност за интересите на кредиторите съгласно чл.631 от ТЗ,
като на основание чл.154 ал.1 от ГПК, в тежест именно
на длъжника е да докаже тези обстоятелства.
По
своята правна същност, неплатежоспособността е обективна невъзможност на
търговеца да изпълни задълженията си. Тя е фактическо състояние на длъжника,
което не зависи от волята му и което се изразява в липсата на налични парични
средства, с които да изпълни изискуемите вземания по търговски сделки или
публичноправните си задължения. Легалното определение на понятието
"неплатежоспособност" е дадено в ал.1 на чл.608 ТЗ., като тя се предполага
съгласно ал.2 на чл.608 ТЗ при спиране на плащанията. Приема
също така, че дори длъжникът да е в състояние да плати частично или изцяло само
вземанията на отделни кредитори – чл.608, ал.3 от ТЗ, това
също предполага състояние на неплатежоспособност.
Преценявайки наличието, респ. - липсата на това състояние, в
конкретния случая, с оглед цялостното обективно икономическо състояние на
длъжника, задълбочен
анализ на което е направен в заключението на ССчЕ, съдът намира, че
икономическото състояние на длъжника сочи на състояние на неплатежоспособност. Показателите
за рентабилност през 2016 г., 2017г., 2018 г., 2019 г. и към 24.11.2020 г. са с
отрицателни стойности, тъй като през
отчетните периоди, финансовият резултат на дружеството е загуба, като
изключение прави финансовият резултат за отчетната 2019 г., където е
положителна величина в размер на 33 хил. лева. Според експерта, по-голямата
част от отчетените приходи от дейност към 30.11.2020 г. в размер на 466 000
лева, не са от извършвана дейност, а от отписване на задължения в общ размер на
425 000 лева.
Видно от заключението, при положение, че ответното
дружество не е отписало задължения и не е отчело приходи от това, то финансовият
резултат ще е загуба в размер на - 230 000 лева. Експертното заключение
сочи още, че към
31.12.2016
г., 31.12.2017 г., 31.12.2018 г., 31.12.2019 г. и 24.11.2020 г. краткотрайните
активи не са били достатъчни за покриване на краткосрочните задължения. За този период, под установения минумум е и показателят
на обща ликвидност. Според заключението на вещото лице коефициентът за обща
ликвидност следва да има стойности по-големи или равни на 1.5, становище, което
съдът обаче не споделя, като аргументите в тази посока са следните:
Съгласно счетоводната практика, коефициентите за ликвидност
характеризират способността на дружеството да извършва своите текущиплащания
към кредиторите си с наличните си краткотрайни активи. Икономическото тълкуване
на показателя разкрива как фирмата покрива краткосрочните си задължения с
наличните си краткотрайни активи. Препоръчителната стойност на коефициента за
обща ликвидност има подчертана отраслова специфика. При стойности от 1 до 1,5
ликвидността е нормална. При стойности по-големи от 2 предприятието има излишък
на средства. Поради това съдът приема, че принципно за общ норматив следва да
се приема коефициент 1.00. Този коефициент е приложим за всички търговски
дружество, които имат предмет на дейност свързан с бърза обръщаемост на
материалните активи (във всичките им части – паричните средства, инвестиции,
краткосрочните вземания), каквото е ответното дружество. Коефициенти от 1.5 или
2 или по-високи, като показател за платежоспособността им, са приложими само за
дружества, които произвеждат стоки и услуги, които са бавно и трудно създавани
и продаваеми, респ. са свързани с висок разход на вложени материали и труд –
например машиностостроителни предприятия
или предприятия от областта металургията, какъвто не е процесният случай.
Изводите
във връзка с горните констатации са, че дружеството е декапитализирано и се
намира в пълна финансова зависимост от своите кредитори предвид показателите му
задлъжнялост и финансова автономност, които са далеч под необходимия минимум.
Реално длъжникът не обслужва задълженията си. Притежаваните активи далеч не са
достатъчни за погасяване на изискуемите му парични задължения към кредиторите.
Налице е обективно състояние на неплатежоспособност, тъй като длъжникът не е в
състояние да изпълни парични задължения по търговски сделки. Същият не представя доказателства за изпълнението им,
като не оспорва обстоятелството (а и това се установява от заключение на ССЕ),
че не плаща задълженията си по тях. По силата на
презумпцията на чл. 608, ал. 3
от ТЗ следва да се направи извод, че същият е неплатежоспособен - спрял е
плащанията и не е в състояние да
изпълни изискуеми и установени по основание парични задължения по търговска сделка, свързани с търговската му
дейност, поради което е изпаднал в състояние на неплатежоспособност.
Възможността за погасяване на текущите задължения не е пълна, дори и ако към
паричните средства се прибавят краткосрочните вземания (чието събиране не е
сигурно) съгласно
коефициента за незабавна ликвидност. Съдът
приема също така, че не е оборена презумпцията на чл.
608 ал. 3 от ТЗ
- длъжникът е в състояние да плати частично или изцяло само
вземанията на отделни кредитори. Оборването й е в тежест на длъжника. Същият
обаче не само, че не релевира твърдения в
тази посока, но не ангажира и относими доказателства. Освен
това разпоредбата на чл.631 от ТЗ установява наличието на две кумулативно
дадени условия – на първо място, условието длъжникът да разполага с налично
имущество, което да е достатъчно по размер и стойност, за да покрие неговите
задължения, и на второ - интересите на кредиторите да са охранени в достатъчна
степен при пристъпване към продажба на това имущество. Видно от експертонто заключение притежаваните активи от ответното
дружеството не са достатъчни да покрият неговите пасиви през изследвания период (2016 г. – 2020 г.) като покритието на пасивите с активи намалява.
Предвид всичко
изложено, съдът намира, че са налице всички предпоставки за откриване на
производство по несъстоятелност по смисъла на чл.608 ал.1 от ТЗ, като
за начална дата на неплатежоспособността, следва
да се приеме 31.12.2016 г., т.е. датата когато, както е установило вещото лице, показателят за обща ликвидност
е под единица и е налице задлъжнялост, сочеща реална декапитализация на
дружеството.
За
временен синдик съдът намира, че следва да бъде определен - В.В.Б., ЕГН **********, на когото
следва да се изпрати съобщение в 3–дневен срок от съобщението да представи
писмена декларация за наличието на условията и липсата на пречките по чл.656
ал.2 от ТЗ, и съгласието си да изпълнява тези функции.
Като прецени сложността и обема на
дейността, която следва да се извършва от него във връзка с управлението на дружеството – длъжник, съдът
по несъстоятелността намира, че следва да бъде определено възнаграждение от 1 000 лв. за сметка на масата по несъстоятелността, считано от встъпването в длъжност.
С оглед
обстоятелството, че искането за откриване на производство по несъстоятелност на
основание свръхзадълженост е евентуално, като съдът приема, че дружеството е
неплатежоспособно, не следва да се излагат мотиви във връзка с това основание.
Преценката относно
реда, по който следва да се открие производството по несъстоятелност следва от
установените по делото факти. Съдът намира за
основателно искането на молителя за обявяването на длъжника в
несъстоятелност и постановяване прекратяване на дейността му едновременно с
откриване на производството по несъстоятелност в хипотезата на чл. 630, ал.2 от ТЗ. В разпоредбата на чл. 630, ал.2 от ТЗ е регламентирана основната
предпоставка за обявяване на длъжника в несъстоятелност с прекратяване на дейността
му - когато е очевидно, че продължаването на
дейността би увредила масата на несъстоятелността. Преценката за увреждане
масата на несъстоятелността при продължаване на дейността на длъжника е не само
обективна, но и субективна, въз основа на критерии, които не е необходимо да
установят действително увреждане, а е достатъчно да предпоставят извод за
възможност от бъдеща увреда. Такава възможност се предполага от факта, че
длъжникът не е в състояние и не полага усилия за кумулиране
на средства според предмета
му на търговска дейност, което намалява и възможността за предлагане на
оздравителен план. Увреждане интересите на кредиторите може да е в резултат на
всякакъв вид действия, включително действия и бездействия, водещи като цяло до
намаляване патримониума на длъжника.
Следва да бъде изпратено съобщение до
Софийска районна прокуратура за наличие на данни за евентуално извършване на
престъпление от общ характер по чл.227б, ал.2 НК и чл.227д, ал.1 във вр. с ал.3 НК, след евентуалното влизане в сила на настоящото решение, тъй като началната
дата на неплатежоспособността е 31.12.2016 год, като считано от нея в 30-дневен срок представляващият
орган не е поискал откриване на производство по несъстоятелност. За целта
следва да се изготви официално заверен препис от част от книжата по делото,
който да се изпрати на СРП за образуване на производство от общ характер, ако
прокуратурата - компетентният за това орган за борба с престъпността, счете
това за нужно.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Молителят претендира разноски, от които: 1.) 250,00 лв. - държавна такса;
2.) 800 лв. – депозит ССчЕ; 3.) 800 лв. – възнаграждение за процесуално
представителство.
Предвид горното и с оглед представените доказатества във връзка с
извършването им, в конкретния случай,
съдът приема, че на молителят следва да бъдат присъдени такива в пълния им
размер, а именно – 1 850лв.
Водим
от горното и на основание чл. 608 ТЗ във вр. с чл. 630, ал. 1 ТЗ и чл. 632, ал.
1 ТЗ, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на “Ч.К.“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Н.А., на
основание чл.630 ал.1 т.1 от ТЗ във вр. с чл.632,
ал.1 отТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА
ДАТА НА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на “Ч.К.“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Н.А. – 31.12.2016 г. на
основание чл.630 ал.1 т.1 във вр. с чл.632, ал.1 ТЗ.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на “Ч.К.“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Н.А. на
основание чл.630 ал.1 т.2 във вр. с чл.632 ал.1 от ТЗ.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ
“Ч.К.“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Н.А. на
основание чл.630 ал.2, вр. чл. 711, ал.1, т .1 от ТЗ.
ПОСТАНОВЯ
ПРЕКРАТЯВАНЕ на
дейността на предприятието на “Ч.К.“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Н.А. на
основание чл.630 ал.2, вр. чл. 711, ал.1, т .1, предл. второ от ТЗ.
ПОСТАНОВЯВА ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР ВЪРХУ
ИМУЩЕСТВОТО на
“Ч.К.“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Н.А., на
основание чл. 711, ал.1, т.2 от ТЗ.
ПОСТАНОВЯВА
на
осн. чл.715 от ТЗ, че от деня на обявяване на
решението се смятат възбранени недвижимите имоти, съответно запорирани
движимите вещи и вземанията “Ч.К.“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Н.А., по
отношение на трети добросъвестни лица.
ПРЕКРАТЯВА
ПРАВОМОЩИЯТА НА ОРГАНИТЕ на “Ч.К.“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Н.А., на
основание чл. 711, ал.1, т.3 от ТЗ.
ЛИШАВА “Ч.К.“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Н.А. от
правото да управлява и се разпорежда с имуществото, включено в масата по
несъстоятелността на осн. чл.711 ал.1 т.4 от ТЗ като предоставя това право
на синдика.
ПОСТАНОВЯВА
ЗАПОЧВАНЕ НА ОСРЕБРЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВОТО, ВКЛЮЧЕНО В МАСАТА ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА
на
„Ч.К.“
ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление *** и РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
НА ОСРЕБРЕНОТО ИМУЩЕСТВО на осн. чл.711
ал.1 т.б от ТЗ.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на основание чл. 630 ал.1 т.3 от ТЗ на ““Ч.К.“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление *** - В.В.Б., ЕГН **********, служебен адрес и адрес за призоваване и връчване на
съобщения на синдика: гр. *****, тел. *****; *****, на когото
да се изпрати съобщение в 3 –дневен срок от съобщението да представи писмена
декларация за наличието на условията и липсата на пречките по чл.656 ал.2 от ТЗ, и съгласието си да изпълнява тези функции, като представи и доказателства
за застраховка.
ОПРЕДЕЛЯ
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НА ВРЕМЕННИЯ СИНДИК на “Ч.К.“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, считано
от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията му в размер на 1 000 лева за сметка на масата по
несъстоятелността, съгласно чл. 661 ал.2
от ТЗ.
СВИКВА ПЪРВО
СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ на “Ч.К.“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, на 09.06.2021 г. в 13.30
часа в сградата на СГС, Съдебна палата, бул.”Витоша” №2, ІІ-ри етаж, в залата,
в която ще се провежда съдебното заседание
на СГС, VІ-9 с-в, с дневен ред съгласно чл.672 ал.1 т.1 и 2 от ТЗ:
изслушване на доклада на временния синдик по чл.668 т.2 от ТЗ, избор на
постоянен синдик и предложение до съда за неговото назначаване, предлагане на
съда размера на възнаграждението на синдика.
ПОСТАНОВЯВА
след встъпването в длъжност синдикът да предприеме
необходимите според него мерки като опис и/или запечатване, ако счете това за
нужно с оглед предотвратяване на разпиляването, унищожаването или укриването на
имущество, включено в масата по несъстоятелността, за което незабавно уведоми
съда и да посочи и други подходящи мерки за обезпечаване на наличното имущество
съобразно чл.642 от ТЗ.
ЗАДЪЛЖАВА
“Ч.К.“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Н.А., на основание чл.640
от ТЗ в 14-дневен срок да
предостави на съда и синдика необходимата информация във връзка с
дейността на предприятието и имуществото; списък на плащанията в брой или чрез
банков превод, надвишаващи 1 200 лв. извършени в срок от 6 месеца преди
началната дата на неплатежоспособността до датата на откриване на
производството по несъстоятелност; списък на извършените плащания от длъжника
на свързани с него лица за срок от една година преди началната дата на
неплатежоспособността; нотариално заверена декларация, в която посочва
отделните вещи, имуществени права и вземания, имената и адресите на длъжниците
си; както и да осигурят възможност на временния синдик да ползва търговските
книги и цялата необходимо му документация за подготовка на първото събрание на
кредиторите.
ОСЪЖДА
“Ч.К.“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Н.А. да заплати на “Т.Г.П.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, ****, Представлявано
от управителя В.С.В., чрез пълномощника адв. С.Д.А. от САК, съдебен
адрес за връчване на съобщения и съдебни
книжа: гр.
София, бул. „*****, сумата 1 850 (хиляда осемстотин и петдесет) лева – разноски в
производството по несъстоятелност.
РЕШЕНИЕТО
може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 7-мо дневен срок от вписването в
Търговския регистър на основание чл.633 ал.1 вр. чл.613а ал.1 от ТЗ, вкл. и от трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила
съдебно решение или от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение
съгласно чл.613а ал.2 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на НЕЗАБАВНО вписване в Търговския
регистър, за което да се предприемат необходимите мерки от деловодителя,
съгласно чл. 622 вр. чл.633 ал.1 от ТЗ, както и на незабавно изпълнение на
основание чл. 634 от ТЗ.
ДА СЕ ИЗГОТВИ ПИСМО ДО СОФИЙСКА РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА, придружено от официално заверен препис от настоящото
решение, след
влизането му в сила, посочващо кога е настъпила неплатежоспособността, с
отбелязване кога решението е влязло в сила, препис от молбата на НАП, за
евентуално образуване на производство от общ характер срещу С.Н.А., ЕГН
**********, тъй като след началната дата на неплатежоспособността – 31.12.2016 год., в 30
–дневен срок, не е поискал откриване на производство по несъстоятелност,
ако се счете, че са налице достатъчно данни за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: