№ 247
гр. Сливен, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20222200500401 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение №664/24.08.2022 г. по гр. д. №20212230105650 на Районен съд
Сливен, с което е признато за установено, че М. П. М., ЕГН **********, адрес: *** е
осъществил акт на домашно насилие на 03.12.2021 г. около 15:30 ч. спрямо съпругата си Д.
Д. М., ЕГН **********, с адрес *** и малолетното им дете В.М. М., родена на ***, ЕГН
**********, изразил се в проявяване на агресия спрямо нея и детето, дърпане на детето,
блъскане на молителката, отправяне на обиди към нея, поради което чакащият ги
таксиметров шофьор се наложило да ги разтървава и налага следните мерки за защита от
домашно насилие:
Задължава на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН М. П. М., ЕГН **********, адрес: *** да се
въздържа от извършване на домашно насилие срещу Д. Д. М., ЕГН **********, с адрес ***
и малолетното им дете В.М. М., родена на ***
Забранява на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на М. П. М., ЕГН **********, адрес: *** да
се доближава до Д. Д. М., ЕГН **********, с адрес *** и малолетното им дете В.М. М.,
родена на *** на разстояние по-малко от 100 метра, както и от жилището им в *** и на
адрес ***, от местоработата на Д. Д. М., както и местата им за социални контакти и отдих за
срок от шест месеца, считано от влизането на решението в сила. Наложена е и глоба в
размер на 500 лв. и е осъден въззивникът да плати разноски.
Подадена е въззивна жалба от ответника, чрез представител по пълномощие, в която се
1
поддържа, че решението е неправилно. Счита, че молбата за защита от домашно насилие е
неоснователна и недоказана. На 18.10.2012 г. М. П. М., ЕГН **********, адрес: *** и
ответницата Д. Д. М., ЕГН **********, с адрес ***, сключили граждански брак в *** В.. На
*** в ****, се родила дъщеря им В.М. М., ЕГН **********.През цялото време работел само
ищецът. Ответницата не полагала труд, нямала доходи, всички средства за издръжка се
осигурявали от него. Той имал първи имал виза за *** и във времето успял да изтегли и
съпругата си. Семейството било материално задоволено, М. работил постоянно, за да
осигури всичко необходимо за домакинството. В този период семейството ходило за две
седмици на почивка в К. през 2016 г. и в ДР през 2017 г.От 01.04.2018 г. по взаимно
съгласие се преместили да живеят от *** в А.. На 03.12.2021 г. ответницата била заварена от
М. М. да напуска семейното жилище е детето Виктория М., като тя му заявила, че
намеренията й са да напусне В., което е било възприето като недобросъвестно действие,
лишаващо го от семейство и дете, предварително подготвено, и осъществявано
продължително и скрито, проявило се случайно и ненадейно за него. Настоящият правен
спор е целенасочено пренесен в България, защото така молителката може да се добере по-
лесно до търсените от нея права и привилегии, и се развива в държава, в която очевидно не
може да се разпитат бързо полицейските служители, очевидци на инцидента, съдебната
поръчка би забавила значително този процес, но от друга страна доказването на
настъпилите факти, обективирани в декларацията по чл. 9, ал. 3 изисква в тежест на
пострадалата да се разпитат таксиметровия шофьор и органите на реда, а не сестрата на
пострадалата, която няма никакви преки впечатления от случилото се, което е било
обяснено за целите на този процес. Случаят регистриран в Британската полиция не е
разказан пълно и изчерпателно от „пострадалата“ в молбата за защита, напротив истината е
премълчана, макар да е споменато за въпросното посещение в полицията. Майката е
действала неправомерно, въвлякла е детето в родителския спор(няма данни това да е
правено по-рано от М.), и в настоящия случай тя се опитва да черпи изгодни за себе си
правни последици от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в
международно отвличане на дете съгласно чл. 8 от Хагската конвенция. Това, както и
сдобиването със забранителна заповед на територията на Република България съставлява не
опит за защита от домашно насилие и постигане на целите на мерките предвидени в ЗЗДН, а
средство да получи родителски права, както и да твърди, че напускането на В. е било в
интерес на детето В.М. М.. Българският съд е компетентен да разгледа този спор само
защото адресът на жертвата се променя на територията на България едностранно от
молителката. Установяването обаче на фактите, които са изложени следва да се докаже на
територията на друга държава със съответните доказателствени средства. Това е превърнало
и представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН недействителна, невярна и недоказана, е
което е оборена доказателствената й стойност. Излагат се подробни аргументи за да се
обори приетото от съд извършване на каквото и да е насилие спрямо молителката и детето.
Така постановените мерки не съответстват на целта на закона и на характера, интензитета,
продължителността и тежестта на извършеното, наложените мерки за защита се явяват
прекомерни, необосновани по вид и размер още повече, че съдът налага мярката си считано
2
от датата на влизане на съдебното решение в сила, т.е. забраната за доближаване се налага
към нейния максимум по закон от 18 месеца, без да се отчита, че провинението евентуално е
малозначително и не се характеризира с обществена опасност, освен това продължителната
раздяла на бащата и детето вече е повлияла негативно и на двамата в тяхното поведение и е
накърнила сериозно връзката им. Налице е риск детето да загуби изцяло добрите си чувства
към баща си поради неговото отсъствие от живота му - вещото лице не може да обясни защо
бащата не присъства в живота на детето. Съществува риск детето да се отчужди напълно от
баща си, който доскоро е бил негов отглеждащ родител наравно с майката и който при
евентуална смърт на родителя следва да поеме грижите по неговото отглеждане и
възпитание. В обобщение се иска да се отмени решението.
Подаден е писмен отговор на жалбата. В жалбата подробно се излагали факти и
обстоятелства, които са извън предмета на правния спор, поради които същите не се
коментират. Възпроизвеждала се фактическа обстановка, различна от установената по
делото и не кореспондираща със събрания по делото доказателствен материал. От жалбата е
видно, че се правят опити за внушение за предварително обмисляно и подготвяно напускане
на страната от молителката и нейната дъщеря, което не отговаря на действителността.
Съдът е изложил подробни и задълбочени мотиви и извел обосновани правни изводи
относно осъществения акт на домашно насилие. В проведеното първоинстанционно
производство при условията на пълно и главно доказване молителката установила
твърдения акт на домашно насилие, осъществен спрямо нея и детето, установи място и дата
на извършването му и в какво се изразява той, както и това, че именно ответникът е
извършителят му. В обобщение се иска да се потвърди решението.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални искания.
В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената
жалба.
За въззиваемите се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на
жалбата.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
3
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса
правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени
фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни
изводи, наложили правилното уважаване на молбата.
Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират
в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно
насилие, извършено в негово присъствие. Когато обект на насилие е дете, то следва да се
защитава с още по-строги санкции, като насилието е още по-диференцирано и за такова
следва да се счита всеки акт, който е дори със значително по-нисък интензитет и негативно
въздействие, в сравнение с обикновените случаи на домашно насилие когато обект на
въздействието не е дете, като в тази връзка следва да се отчетат и разпоредбите на
Конвенцията за защита правата на детето. От тази гледна точка, никой родител няма право
да използва в отношенията си детето каквато и да било форма на насилие, физическо,
психическо, емоционално.
За установяване на твърдения акт на домашно насилие са допустими доказателствените
средства по ГПК, съгласно чл.13, ал.1 от ЗЗДН. Поради особения характер на
производството и поради обстоятелството, че проявите на домашно насилие протичат
обикновено в домашна обстановка и възможностите за доказването им са ограничени,
законодателят е разширил кръга на годните доказателствени средства в това производство,
като е предал такова качество и на едностранните писмени изявления на молителя,
обективирани в декларация. Материалната доказателствена сила на декларацията обаче не е
абсолютна. За да изпълни доказателствена си функция, декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН
трябва да съдържа ясно, точно и изчерпателно описание на твърдяния акт на домашно
насилие – дата, час, място на извършване, последици и т.н. В конкретният случай
представените от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН съдържа описание на
фактите и обстоятелствата, при които са извършени твърдените от нея актове на домашното
насилие. Изискването за наличие на такова съдържание следва от нормата на чл.13, ал.2, т.3
от ЗЗСДН, според която декларацията представлява доказателствено средство. От друга
страна изискването за представяне на такава се обуславя от необходимостта да се потвърди
под страх от наказателна отговорност верността на изложените в молбата твърдения, които
сами по себе си рамкират спора, в който задължение на съда е да провери доколко
твърдените обстоятелства са станали или не и доколко същите осъществяват признака на акт
на домашно насилие. Няма процесуална пречка същите да бъдат доказвани и по друг начин
– с писмени или гласни доказателства.
4
Безспорно в случая на конкретно изразената дата е налице домашно насилие по смисъла на
чл.2 от ЗЗДН, което е осъществено от въззивника спрямо съпругата му и малолетното му
дете, и се изразява проявяване на агресия спрямо нея и детето, дърпане на детето, блъскане
на молителката, отправяне на обиди към нея. Тези обстоятелства се потвърждават от
подписаната от молителката декларация по чл.9, ал.3 от Закона за защита от домашното
насилие, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели, които са кредитирани
от съда, от социалния доклад изготвен по делото, от съдебно-психологичната експертиза,
обясненията дадени от молителката и от събраните по делото писмени доказателства.
Съгласно констатациите на социалния доклад и изготвената по делото съдебно-
психологична експертиза детето е с повишена тревожност и безпокойство, като основния
стресогенен фактор е осъщественият от баща му акт на домашно насилие на 03.12.2021 г.,
същото сънувало кошмари, будело се нощем и изпитва страх от баща си. Детето е споделило
и на социалния работник и на психолога, които са разговаряли с него какво се е случило на
процесната дата, като неговото изявление не е било манипулирано от неговата майка и
видно от него детето е присъствало на конфликт между родителите му по повод
заминаването му с неговата майка за България, като е било дърпано от своя баща и е
възприело как същия блъска неговата майка и й крещи обидни думи, които не е
възпроизвело защото не е наясно с тяхното значение поради ниската си възраст. Кошмарите
на детето са свързани с неговия породил се страх от извиканата от баща му полиция и
опасността то и неговата майка да бъдат арестувани от нея. Бащата е продължил и след акта
на домашното насилие да упражнява психологически тормоз върху детето предричайки
скорошната смърт на неговата майка, поради което същият е бил блокиран и не осъществява
контакт с детето. Тези думи на бащата са оказали изключително травмиращо въздействие
върху психиката на детето, което поради ниската си възраст не може адекватно да бъде
подготвено за предстоящата загуба на най-близкия си човек. В този смисъл са и показанията
на разпитаната по делото свидетелка Митева пред която детето също е разказало за
упражненото от неговия баща домашно насилие спрямо него и неговата майка.
Така следва да се приеме, че в случая е установен акт на домашно насилие. Възраженията,
че постановените мерки ще попречат на личните отношения на бащата и детето не следва да
бъдат възприети. В случая водещ е интересът на детето и следва да бъде приоритетно
охранен. Действията на родителя, упражнил насилие върху детето, не могат да бъдат
толерирани чрез ограничаване на мерките за закрила с оглед осигуряване на възможност за
лични отношения. Докато бащата не демонстрира поведение съобразено с интереса на
детето, чрез защита на неговото физическо и психическо развитие, следва да търпи
ограничения при осъществяване на тези контакти.
Като е достигнал до тези напълно законосъобразни изводи, съдът е постановил правилен и
обоснован съдебен акт, като наложените мерки за защита са достатъчни за превенция на
евентуални подобни прояви от страна на въззивника. Определеният от съда срок за мерките
за защита е минимален, дава възможност на въззиввника да осъзнае поведението си и няма
да повлияе негативно при изпълнението на режима на лични отношения между въззивника и
5
детето.
В обобщение въззивната жалба се явява изцяло неоснователна, а първоинстанционното
решение правилно, законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер
на сумата от 400 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №664/24.08.2022 г. по гр. д. №20212230105650 на Районен съд
Сливен.
ОСЪЖДА М. П. М., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Д. Д. М., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 400 /четиристотин/ лева представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за тази инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6