№ 1822
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. С.ОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. С.ОВ Гражданско дело №
20211110133389 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от ЗАД „А. Б.“ АД срещу ЗАД „Д. Б. Ж. и З.“ АД за заплащане на сумата от
2772,31 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение за ПТП, настъпило на 29.10.2019г. около 08.40 часа в гр. С. между лек
автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, рег. № №, застрахован по имуществена застраховка
при ищцовото дружество и т.а. марка „М.“, модел „2524“, рег. № №, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника- щета № 0300-19-777-510605, ведно със
законната лихва от 11.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата
от 328,85 лева, представляваща мораторна лихва от 11.04.2020г. до 10.06.2021г.
Ищецът твърди, че между ЗАД „А. Б.“ АД и Д. К. Р. бил сключен договор за
застраховка „Каско“ на МПС, обективиран в застрахователна полица № 19-
0300/180/5000084 със срок на действие от 00:00 часа на 04.05.2019г. до 24:00 часа на
03.05.2020г. с предмет лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, рег. № №, покритие по
клауза „А“ при договорена застрахователна сума в размер на 43 200 лева. В срока на
застраховката- на 29.10.2019г. около 08:40 часа в гр. С. било настъпило ПТП с участие
на застрахования автомобил, за което бил съставен двустранен констативен протокол
за ПТП от 29.10.2019г. От протокола за ПТП се установявало, че т.а. марка „М.“, модел
„2524“, рег. № №, управляван от С. Д., предприемайки необезопасена маневра на заден
ход удря в лява странична част движещият се по ул. А. С. застрахован автомобил „Ф.“.
На застрахования автомобил били нанесени щети. С уведомление за щета от
29.10.2019г. дружеството било уведомено за събитието с оглед на което била
образувана щета № 0300- 19-777-510605 във връзка с обезщетяването на вредите върху
автомобила. Щетите били отремонтирани в доверен сервиз- „Ч. З.- 13“ ЕООД, като
цената на ремонта била 2757,31 лева, за която била издадена фактура №
11647/13.01.2020г. Поддържа, че на 07.02.2020г. сумата била заплатена от ищеца, като
допълнително били сторени разноски в размер на 15 лева, представляващи
1
ликвидационни разходи. Твърди, че виновният за ПТП водач имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество, обективирана в
застрахователна полица № BG/30/119001297530, издадена за товарен автомобил „М.“,
модел „2524“, рег. № №. Била изпратена покана за доброволно изпълнение по щетата,
получена на 10.03.2020г., като не било последвало плащане на задължението.
Ответникът дължал и лихва за забава, считано от 11.04.2020г. до подаване на исковата
молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорва основателността на предявените искове. Признава съществуването на валидно
застрахователно правоотношение между дружеството и собственика на МПС, марка
„М.“, модел „2524“, рег. № №, по силата на застрахователна полица №
BG/30/119001297530, валидна към датата на ПТП и извършеното от ищеца плащане на
сумата от 2757,31 лева. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, като твърди, че
изключителна вина за настъпване на същото има водачът на л.а. „Ф.“, модел „Т.“,
доколкото е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 ЗДвП- движел се е с
несъобразена скорост и не е спазвал необходимата дистанция с движещия се пред него
товарен автомобил марка „М.“, модел „2524“. Поддържа, че от саморъчно попълнените
данни в ДКП било видно, че между участниците било постигнато съгласие, че вината за
осъщественото ПТП била изцяло на водач на л.а. „Ф.“, модел „Т.“. Оспорва наличието
на вина на водача на товарен автомобил марка „М.“, модел „2524“. Счита размера на
предявения иск за прекомерно завишен и недоказан. Твърди, че претендираната сума за
ремонт на увредените детайли не кореспондира с единичните средни пазарни цени за
увредените детайли по отношение на конкретната марка и модел автомобил,
извършени в неоторизиран за съответната марка сервиз и с използването на
алтернативни авточасти. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните и се установява от застрахователна полица от
25.04.2019 г., че между ищеца и Д. Р. е възникнало правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“ относно автомобил - Ф. Т., чийто рег. № е бил променен от
СВ0352ВМ на № видно от добавък полицата от 14.08.2019 г., както и наличието на
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и
собственика на МПС М., модел 2524, рег. № 7130АР по силата на застрахователна
полица № BG /30/119001297530, като и двете правоотношения са съществували
валидно към датата на процесното ПТП.
Не се спори между страните, а и се установява от фактура от 13.01.2020г. и
платежен документ от 07.02.2020 г., че ищецът е заплатил в полза на собственика на Ф.
Т. Д. Р. застрахователното обезщетение от 2 757,31 лв.
Спорни между страните са въпросите относно механизма на ПТП и размера на
изплатеното застрахователно обезщетение, като според ответника не било доказано
наличието на вина на водача на МПС М., рег. № №, също и дали всички вреди са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, било налице съпричиняване от страна
на водача на увредения автомобил, както и че сумата за ремонт на увредените детайли
по Ф. Т. не съответства на единичните средни пазарни цени за увредените детайли по
отношение на конкретната марка и модел автомобил, ремонтът е извършен в
неоторизиран за съответната марка сервиз и с използването на алтернативни авточасти.
2
Неоснователен е доводът на ответника, че поради попълване на имената на
водача на застрахования при ищеца автомобил вината за процесното ПТП била изцяло
на същия водач, имайки предвид посоченото в заключението на СТЕ, че ако другият
участник в ПТП - водачът на товарния автомобил е изчакал преминаването на
застрахования при водача автомобил, е имал възможност да предотврати удара между
двете превозни средства.
От протокол от 29.10.2019 г. и от неоспорено от страните заключение на съдебна
автотехническа експертиза (САТЕ), което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че на 29.10.2019 г., около 08,40 ч товарен
автомобил „М. 2524Л“, рег. № № се е движел по бул. „А. С.“ в гр. С. и срещу входа на
училище „Св. Св. Кирил и Методий“ водачът на същия автомобил е предприел
маневра за ляв завой, но поради невъзможност да извърши маневрата, водачът
предприел маневра за движение на заден ход, в резулат на което е реализирал ПТП с
движещия се по същия булевард л.а. Ф. Т., рег. № №.
От показанията на двамата участници в ПТП - свидетелите Р. и Д., разпитани по
делегация от РС – С., се установява, че когато водачът на товарния автомобил,
използван за сметосъбиране, решил, че не може да завие наляво и предприел маневра
на заден ход с управлявания от него автомобил, като същият не се уверил дали зад него
има друг автомобил с оглед предотвратяване на евентуално ПТП. Съдът не дава вяра
на показанията на свид. Д., че единият от неговите работници сигнализирал на водача
на увредения автомобил да спре своя автомобил, в подкрепа на което твърдение
липсват каквито и да други доказателства по делото, а и от житейска гледна точка, ако
такъв сигнал е бил подаден на водача на увредения автомобил, то процесното ПТП не
би се реализирало. Този извод категорично се стабилизира и от показанията на свид. Р.,
според която в момента на удара между двете превозни средства деца от близкото
училище, стоящи в близост до местопроизшествието, започнали да викат на водача на
товарния автомобил да спре, и едва в този момент същият водач чул техните
предупреждения. По този начин същият водач е нарушил изискванията на чл. 40 ЗДвП,
като захождайки назад с товарния автомобил не е наблюдавал непрекъснато пътя зад
автомобила и е ударил увредения автомобил със задната част на своя автомобил, нито е
осигурил лице, което да му сигнализира за опасности по време на тази маневра, и така
не се е уверил, че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението, като в случая е реализирал ПТП с увредения автомобил. Водачът на
товарния автомобил сам признава, че когато тръгнал да дава назад със своя автомобил,
въобще не видял увредения автомобил, при положение че е бил длъжен и могъл да се
увери дали зад него има движение на други приближаващи се автомобили, при
положение че и двамата свидетели твърдят, че по време на ПТП е имало добра
видимост, която не е била препятствана от влошени метеорологични условия.
Водачът на увредения автомобил се е движил съобразно правилата за движение
в дясната лента на процесния булевард, което се установява от показанията на свид. Р.,
който фактически извод се потвърждава и от показанията на двамата свидетели, според
които уврежданията по процесния автомобил били по шофьорската врата и задната
врата на същия автомобил, както и от заключението на САТЕ, според което с оглед на
отразеното в процесния протокол за ПТП и описа на щетите от ищеца уврежданията по
Ф. Т. се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, като вещото
лице отбелязва и че първоначалният контакт е между задна дясна част на товарния
автомобил и лява странична част на лекия автомобил. При това положение,
механизмът на процесното ПТП е безспорно установен, като е изцяло неоснователно
3
възражението на ответника за съпричиняване на ПТП от страна на водача на увредения
автомобил.
Относно размера на претендираното застрахователно обезщетение
Неоснователен е доводът на ответника, че ремонтът на увредения автомобил бил
извършен в неоторизиран сервиз, след като видно от неоспорен от ответника приемо-
предавателен протокол от 13.01.2020 г. същият автомобил е бил предаден на неговия
водач – свид. Р., като в протокола е посочено, че ремонтът на лекия автомобил е
извършен от „Ч. З. 13“ ЕООД на основание на договор за извършване на автосервизни
услуги между ищеца и автосервиза на „Ч. З. 13“ ЕООД, както е посочено и в също
неоспорено от ответника уведомление за щети от 29.10.2019 г., където водачът на
увредения автомобил изрично е заявил, че желае обезщетяването да бъде извършено
чрез ремонт в доверен сервиз „Ч. З.-13“ ЕООД.
На следващо място, горният неоснователен довод на ответника цели да
дестабилизира дължимостта на пълния размер на заплатеното застрахователно
обезщетение, но от заключението на САТЕ се установява, че стойността, необходима
за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП, е 7 485,88 лв., а изчислена по цени на алтернативни доставчици е в
приблизително същия размер – 7 064,30 лв.
Недоказан е и доводът на ответника, че за ремонта на увредения автомобил били
използвани алтернативни авточасти. Цената на ремонта, заплатена от ищеца, е
неколкократно по-ниска от изчислената от вещото лице по САТЕ и в двата зададени му
варианта за изчисление на стойността за възстановяване на вредите по автомобила,
съответно по т. 3 и т. 4 на заключението на САТЕ, но само от това не може да се
направи извод, че довереният сервиз, отремонтирал увредения автомобил, е използвал
алтернативни авточасти за подмяна при липса на други доказателства в тази насока по
делото. Дори и да се приеме, че в ремонта на лекия автомобил да са били вложени
алтернативни авточасти, то това по никакъв начин не накърнява имуществената сфера
на ответника, тъй като ищецът претендира за ремонта сума, която е неколкратно по-
ниска от посочената от вещото лице в случай на ремонт с такива авточасти.
Действително, сумата за всеки подменен детайл е 45,96 лв. видно от горната
калкулация от 04.03.2020 г., но в случая ищецът е посочил еднаква стойност на всеки
детайл само за да формира крайната стойност на ремонта така, както е посочена във
фактура от доверения сервиз от 13.01.2020 г., издадена във връзка с предаване на
отремонтирания автомобил на свид. Р.. Именно по тези съображения е неоснователен и
последният довод на ответника, че в приложената към исковата молба калкулация за
ремонт на увреденото МПС вяска от посочените части била на стойност 45,96 лв.
По иска по чл. 86 ЗЗД
Искът е основателен, доколкото видно от известие за доставяне ответникът е
получил покана за доброволно изпълнение на процесната регресна претенция на
10.03.2020 г. от ищеца за възстановяване на изплатеното обезщетение и
ликвидационни разноски, а претендираният период начева след горната дата и
приключва до датата на подаване на исковата молба, без ответникът да е направил
оспорване на претендирания размер на този иск, във връзка с който размер ищецът е
представил изчисляване на мораторната лихва с електронен калкулатор за процесния
период.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
4
разноски от 997,39 лв., от които 160,89 лв. – държавна такса, 250 лв. – депозит за
САТЕ, 50 лв. - депозит за свидетел, 536,50 лв. – адвокатско възнаграждение, който
размер е минималният размер от 447,08 лв. с ДДС по чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, което
прави възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК неоснователно.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 КЗ ЗАД „Д. Б. Ж. и З.“ АД, ЕИК: ЕИК,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М. Д.“ № 1, да заплати на ЗАД „А. Б.“
АД, ЕИК: ЕИК, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К. Ал. Д.“ № 59, сумата
от 2 772,31 лв., от които 2 757,31 лв. - регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение за ПТП, настъпило на 29.10.2019 г. около 08.40 часа в гр. С. между лек
автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, рег. № №, застрахован по имуществена застраховка
при ищцовото дружество, и т.а. марка „М.“, модел „2524“, рег. № №, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, и 15 лв. - ликвидационни разноски, по щета
№ 0300-19-777-510605, ведно със законната лихва от 11.06.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 86 ЗЗД ЗАД „Д. Б. Ж. и З.“ АД, ЕИК: ЕИК,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М. Д.“ № 1, да заплати на ЗАД „А. Б.“
АД, ЕИК: ЕИК, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К. Ал. Д.“ № 59, сумата
от 328,85 лева, представляваща мораторна лихва от 11.04.2020 г. до 10.06.2021 г.
включително.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „Д. Б. Ж. и З.“ АД, ЕИК: ЕИК,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М. Д.“ № 1, да заплати на ЗАД „А. Б.“
АД, ЕИК: ЕИК, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К. Ал. Д.“ № 59, сумата
от 997,39 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5