Р Е Ш
Е Н И Е N
гр. Сливен, 22.05.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
Мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при участието на прокурора ………и при секретаря Соня Василева, като разгледа
докладваното от М. Сандулов гр. д. N 120 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 1503/20.12.2019 г. по г.д. №
4482/2019 г. на Районен съд гр. Сливен, с което е осъден ОД на МВР Сливен със
седалище в *******, да заплати по исковете с правно основание чл. 187 ал. 6 вр. ал. 5 т. 2 от ЗМВР и чл. 86 ал.1 от ЗЗД на В.Д.К., ЕГН **********
*** сумите от 1785,35 лв. представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 20.08.2016 г. до 31.08.2019 г. ведно със
законната лихва върху таи сума от датата на депозиране на исковата молба
20.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 525,19 лв.
обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на задължението
26.09.2016 г. до 30.08.2019 г., както и направените по делото разноски в полза
на ищеца съобразно уважената част.
Подадена е въззивна жалба от ответната дирекция,
чрез процесуалния представител по пълномощие, в която се твърди, че решението е
неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон. На първо място се твърди, че чл. 9 от НСОРЗ,
от която произтича претенцията на ищеца е неприложима спрямо държавните
служители в МВР, доколкото техният статут е уреден в специалния закон и
издадените наредби, сред които и Наредбата за организацията и разпределението
на работното време, отчитането, компенсирането на работата извън редовното
работно време в МВР. В наредбите не съществува разпоредба аналогична на
посочената в чл. 9, а не би могло да се твърди, че неприлагането му ще постави
държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците, чиито
правоотношения се регулират от КТ. Законодателят е имал предвид разбирането за спецификата
на служебните правоотношения да държавните служители в МВР и е предвидил редици
компенсаторни механизми за постигането на равно отношение между тях и останалите извън системата на МВР
работници и служители. В чл. 187 ал.3 от ЗМВр изрично
е регламентирано полагането на нощен труд в размер на 8 часа за съответната
смяна, а ищецът е работил на 12 часови смени, от които 8 часа нощен труд,
поради това съотношението между дневен и нощен труд е едно към едно, т.е. 8
часа нощен труд се равнява на 8 часа дневен труд, а не какво е в КТ и НСОРЗ
съгласно които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд. Така
законодателят изрично е регламентирал организацията и полагането на извънреден
труд и полагането на нощен труд от служители, както и неговото отчитане и компенсиране
по специален ред. Сочи се съдебна практика в подкрепа на тази теза. На следващо
място, се сочи се превръщането на положения нощен труд в дневен с коефициента и
разликата която се получава неправилно се възприема за положен извънреден труд.
Положеният труд в повече означава работно време повече от установената негова
конкретна продължителност по конкретното трудово правоотношение , а в
конкретния случай преизчислените часове нощен труд с прилагането на коефициент
не е положен в повече от установеното за служителя работно време. Развиват се
съображения за неприложимост на коефициента и в обобщение се иска да бъде
отменено първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да бъдат
отхвърлени исковете.
В срока по чл.
263 от ГПК е постъпил
писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че
тя е неоснователна. Сочи се, че правилно е констатирано, че дирекцията не е заплатила в пълен
размер извънредния труд, който се дължи по силата на посочените от районния съд
разпоредби, като допълнително трудово възнаграждение. Това е установено от
назначената по делото експертиза. Развиват се съображения, че съдът правилно е
приложил коефициента за преобразуването на нощния труд в дневен и в обобщение
се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като се претендират
разноски.
В с.з. за въззивника не се
явява представител. Постъпило е писмено становище от представител по
пълномощие, с което се поддържа подадената жалба на основанията, изложени в
нея.
В с.з. въззиваемият
не се явява. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с
което се оспорва основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира
въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261
от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение
е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Оплакването в жалбата е свързано с неприложимостта на чл. 9 от НСОРЗ, от която произтича претенцията на
ищеца, като са развити аргументи, че тя не следва да се прилага спрямо
държавните служители в МВР, доколкото техният статут е уреден в специалния
закон и издадените наредби, сред които и Наредбата за организацията и
разпределението на работното време, отчитането, компенсирането на работата извън
редовното работно време в МВР. Не се спори по фактическите констатации, а
именно, че през исковия период от 20.08.2016 г. до 31.08.2019 г. въззиваемият е полагал труд по служебно правоотношение при
ответника на длъжност „Старши полицай” в група „Охрана на обществения ред ” към
сектор „Охранителна полиция” при РУ Сливен към ОД на МВР и осъществява
служебните си задължения на сменен режим по предварително утвърден график на
смените. Работното му време се било изчислявало в часове за отчетен период,
който бил тримесечен съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР. При работа извън редовно
работно време работодателят му дължал допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд до 70 часа за отчетен период в размер на 50 % увеличение върху основното месечно
възнаграждение. Не е оспорено и заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, от която е видно, че през 20.08.2016 г. до 31.08.2019 г. общо
положения нощен труд се равнява на 2246 часа, които не са били преизчислени с
коефициент 1,143. След като се прибавят преобразуваните часове нощен труд 321
часа към общо отработените часове за всеки отчетен период /5134 ч +321 ч./ се
получава положен труд от общо 5455 ч. Разликата между индивидуалната норма на
ищеца общо за всичките години е 4808 часа и общо изработеното време след
преобразуване на нощните часове с коефициент от 1,143-5455 часа е 647 часа, а
извънреден труд за процесния период съгласно представените фишове, които следва
да бъде доплатен се равнява на 287 часа. Изчислени с 50 % увеличение върху основното месечно възнаграждение дават
сумата от 1983,71 лв., която следва да бъде доплатена, като след като от тази
сума се удържи ДДФЛ от 10 % се получава
нетна сума в размер на 1785,35 лв. Размерът на мораторната
лихва за процесния период от 25.08.2016 г. до 20.08.2019 г.- датата на подаване
на исковата молба е 601,22 лв. върху сумата от 1983,72 лв., а ако бъде удържан
данък ДДФЛ от 10 % , то дължимата мораторна лихва се
равнява на 541,10 лв. върху сумата от 1785,35 лв.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и
допълнителни такива.
В чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова
за извънреден труд, а според
чл.179, ал.1, пр.2 от закона и за нощен. Условията и редът за заплащане на
последното се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а размерът –
с негова заповед.
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8,
12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд и през
нощта – между 22.00
и 06.00 часа,
като работните часове не следва
да надвишават средно 8 за всеки
24-часов период. В ал.5, т.2 е
предвидено, че за служителите, работещи на
смени, работата извън редовното работно
време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд
за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал.6.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи.
Разпоредбата на чл. 188 ал.2 от ЗМВР повелява, че държавните служители, които полагат труд за
времето между 22,00 и 6,00
ч., се ползват
със специалната закрила по Кодекса
на труда.
През периода от 01.01.2016г. – 31.12.2018г. са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29. 07.2016г., издавани от министъра на
вътрешните работи, съобразно горната разпоредба. Текстовете на чл.3, ал.3 и в
трите са идентични – при работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В
първата от тях изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по
0.143 – чл.31, ал.2. Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на
втората цитирана Наредба в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение №
8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС,
влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано. В периода от
отмяната до издаването и обнародването на третата Наредба – на 02.08.2016г.,
отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен.
В Наредба № 8121з-592 /обн.
в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн.
в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2
от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна, би поставила
служителите в МВР в по неблагоприятно положение от другите държавни служители –
по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието
на тази непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно
чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно – приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като
частно при деление на нормалните им продължителности
от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
Тук следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на работещите
да получат от една страна
завишено почасово заплащане за нощния
си труд, а от друга задължава
работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват
продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена се касае за положен извънреден труд, който
следва да бъде компенсиран. Това са две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява доказана
по своето основание – правилно е приложена субсидиарно – Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата.
Щом правните
изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд
счита, че липсват отменителни основания и въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде
потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им
правна норма, като по този начин е
достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна
е претендирала разноски и такива
следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 630 лева представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция. Направеното възражение
за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, тъй като същото е
определено към минималните размери.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1503/20.12.2019 г. по
г.д. № 4482/2019 г. на Районен съд гр. Сливен.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР Сливен със седалище в *******,
да заплати на В.Д.К., ЕГН ********** *** сумата от 630
/шестстотин и тридесет/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
за тази инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: