РЕШЕНИЕ
№ 1167
гр. Бургас, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20222120204113 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от А. М. С., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № 22-0769-001905/01.09.2022 г., издадено от началник на група
в сектор ПП, към ОД на МВР - Бургас, с което на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП,
за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени
административни наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. ...от БАК,
който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. ....,
която моли за потвърждаване на НП. По делото е изразено и писмено становище за
неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на
следната фактическа обстановка:
1
На 22.05.2022 г., около 16:35 ч., в гр. Бургас, по ул. Петко Задгорски, до Читалище
Изгрев 1909, в посока към ул. Атанасовско Езеро, жалбоподателят А. С. управлявал л.а.
БМВ с рег. № .... При извършена проверка жалбоподателят отказал да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство дрегер „Дръг
тест 5000“, с фаб. № ARLB-0021, и му бил издаден талон за медицинско изследване, но
водачът не дал кръв за анализ.
За установеното нарушение свидетелят Н. К. съставил срещу жалбоподателя АУАН,
който бил подписан от жалбоподателя и получил препис от него. Жалбоподателят не е
направил възражение в предоставения му срок. На 01.09.2022 г. било издадено и
обжалваното в настоящото производство НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по
делото доказателства. Показанията на актосъставителя Н. К. изцяло се подкрепят от
събраните писмени доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да
поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.
От правна страна:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, видно от приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице
- младши автоконтрольор към ОД на МВР - Бургас, който безспорно е длъжностно лице на
службите за контрол, предвидени в ЗДвП, и който по силата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП е
компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а НП е било издадено в 6-месечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.
57 ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42
ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяващa да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените разпоредби, като наказанието е индивидуализирано правилно. В случая не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
отговорността на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на производството.
Съдът не споделя възражението, че не е било посочено в какво качество са
присъствали свидетелите - при установяване на нарушението или при съставяне на акта.
Видно от АУАН посочените двама свидетели са едновременно свидетели очевидци при
установяване на нарушението и свидетели при съставяне на акта.
Съдът не споделя поддържаното възражение, че АНО е допуснал съществено
процесуално нарушение, тъй като не е посочил точното място на извършване на
нарушението. Видно от АУАН и от НП мястото на извършване на нарушението е
конкретизирано с посочване на улицата, посоката на движение, както и че това е станало до
Читалище Изгрев 1909, като съдът счита, че така описаното дава достатъчна яснота относно
2
мястото на извършване на нарушението. Не е необходимо допълнително конкретизиране, за
да се установи мястото на извършване на нарушението.
На следващо място, съдът намира за неоснователно и възражението на
жалбоподателя за допуснато съществено нарушение поради непосочване на възрастта и
местоработата на нарушителя. Видно от АУАН в него са посочени трите имена, години и
ЕГН на нарушителя. Съдът намира, че тези данни са достатъчни и допринасят в пълна
степен за индивидуализиране на нарушителя. Що се отнася до непосочване на
местоработата съдът счита, че този пропуск не представлява съществено процесуално
нарушение при съставяне на акта, тъй като не е необходимо да се посочва месторабота, за да
се индивидуализира нарушителя. Посочените данни са достатъчни да се установи
жалбоподателят като нарушител.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя и че му е връчен нечетлив
екземпляр от АУАН. Актът е връчен лично на А. М. С. на 22.05.2022 г., като в момента на
връчването той не е вписал никакви възражения в него. Тоест самият жалбоподател е приел
екземпляра от АУАН във вида, в който му се връчва, и не е поискал на място да му бъде
връчен друг екземпляр. Предявен му е бил напълно четлив екземпляр на АУАН (на л. 6 от
делото), с който той се е запознал и подписал без възражения. Ето защо той е имал
възможност да се запознае със съдържанието на акта. Впоследствие му е било връчено и
НП, с което е наказан именно за нарушението, посочено в АУАН. Налага се извод, че
правото на защита на жалбоподателя по никакъв начин не е било нарушено. Той е имал
възможност да се защитава срещу всички факти и обстоятелства и да организира в пълнота
защитата си, включително и в съдебното производство.
В случая се касае за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на МПС, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява МПС,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Следователно съдействието може да бъде дадено по два начина - чрез съгласие на
лицето да бъде изпробвано с тест или чрез изпълнение на предписание за медицинско
изследване и даване на проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. Това са и
методите за установяване на употребата на наркотични вещества и техни аналози от
водачите на МПС, предвидени в Наредба № 1/19.07.17 г. за реда за установяване употребата
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Всеки от тези методи е годен да
удостовери дали съответният водач е употребил наркотични вещества. Така, ако водачът
откаже съдействие за реализирането на който и да е от посочените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
3
методи, той на практика не изпълнява задължението, вменено с разпоредбата на чл. 174, ал.
3 от ЗДвП. Нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е едно и се изразява в липса на съдействие
от водача, което води до невъзможност да бъде установено дали е употребил наркотични
вещества или техни аналози. В случая от доказателствата по делото се установява, че
водачът е отказал да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, а впоследствие не е дал и кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно
изследване. С това си поведение той безспорно е нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
С оглед изложеното съдът прави извод за доказаност на извършеното от
жалбоподателя нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
При правилно определена правна квалификация на извършеното нарушение,
наказващият орган му е наложил и наказания в съответствие с разпоредбата на чл. 174, ал. 3
от ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца. Доколкото санкциите са определени в закона по абсолютен начин
относно техния вид, размер и срок, за съда не съществува възможност да ги обсъжда, нито
да ги редуцира (арг. чл. 27, ал. 5 от ЗАНН).
При извършения цялостен служебен контрол за законосъобразност не се установиха
основания за отмяна или изменение на обжалваното НП, което налага то да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора и направеното искане в полза на администрацията се следва
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., определено съобразно чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-001905/01.09.2022 г.,
издадено от началник на група в сектор ПП, към ОД на МВР - Бургас, с което на основание
чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на
жалбоподателя А. С. са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА А. М. С., ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР -
Бургас разноски в размер на 80 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4