№ 564
гр. Сливен, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20212230100869 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за
установяване съществуването на вземане на взискателя по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че между ответника и „Б.” ЕАД били
сключени Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер ********* от ********* г. и Договор за лизинг от същата дата, по
силата на който ответникът ползвал мобилен номер ********* с месечен
абонамент от 29,99 лв., със срок на договора от 24 месеца и му било
предоставено устройство GSM SAMSUNG GALAXY S7 EDGE с лизингова
вноска от 43,30 лв. месечно за срок от 24 месеца. Твърди се, че ответникът не
е изпълнил свои парични задължения, начислени му във фактури за периода
от 01.05.2017 г. до 31.07.2017 г., което довело до едностранно прекратяване на
договора от „Б.” ЕАД на основание чл. 50, вр. чл. 43, т. 1 от Общите условия.
Издадена била крайна фактура, от която ищецът претендира единствено
процесните суми.
Излагат се и твърдения, че по силата на Договор за цесия от 16.10.2018
1
г., „Б.” ЕАД, прехвърлил вземанията си по процесния договор на „С. Г. Г.“
ООД, който ги прехвърлил на ищцовото дружество с Договор за цесия от
01.10.2019 г.
Иска се да бъде признато за установено по отношение на ищцовото
дружество, че ответникът Д. С. Р., ЕГН: **********, дължи общо сумата от
869,37 лв., от които сумата от 89,97 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер ********* от ********* г. и сумата от 779,40 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
********* г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
2708/2020 г. по описа на СлРС.
Претендират се и направените по делото разноски в заповедното и в
исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
назначения от съда особен представител на ответника, с който изразява
становище за допустимост на исковете и наличие на представени
доказателства за тяхната основателност
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат
писмено становище, с което поддържа предявените искове и моли да бъдат
уважени.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Чрез назначения си
особен представител - адвокат, изразява становище за постановяване на
съдебно решение съобразно събраните доказателства.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 205 ЗЗД,
вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищцовото
2
дружество, че ответникът Д. С. Р., ЕГН: **********, дължи общо сумата от
общо 869,37 лв., от които 89,97 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер ********* от ********* г. и 779,40 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
********* г., вземанията по които са прехвърлени на ищеца с Договори за
цесия, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
2708/2020 г. по описа на СлРС.
Предявените искове са процесуално допустими, а разгледани по
същество са изцяло основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по
делото, че между ответника Д. С. Р. и „Б.” ЕАД бил сключен Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********* от
********* г. и Договор за лизинг от същата дата, по силата на който
ответникът ползвал мобилен номер ********* с месечен абонамент от 29,99
лв., със срок на договора от 24 месеца и му било предоставено устройство
GSM SAMSUNG GALAXY S7 EDGE с лизингова вноска от 43,30 лв. месечно
за срок от 24 месеца.
Видно от уговореното в Договора за лизинг, с положения в него
подпис, ответникът удостоверил, че е получил мобилното устройство GSM
SAMSUNG GALAXY S7 EDGE.
За потребените от ответника далекосъобщителни услуги били
издадени фактури за периода от 01.05.2017 г. до 31.07.2017 г., но ответникът
не е заплатил стойността им.
Липсват доказателства ответникът да е заплатил дължимите лизингови
вноски по Договора за лизинг от ********* г.
Предвид неизпълнението на задълженията на ответника, „Б.” ЕАД
прекратил едностранно сключените договори съгласно Общите условия на
мобилния оператор.
В т. 2 от договора за далекосъобщителни услуги била уговорена
неустойка, съгласно която при предсрочно прекратяване на договора по вина
3
на потребителя, последният дължи неустойка в размер на оставащите до края
на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти.
Уговорената неустоечна клауза при предсрочно прекратяване на
договорите по вина на ответника е валидна и действителна, като клаузата не
може да се приеме за неравноправна, нито размерът й е прекомерен.
Установява се още от представените писмени доказателства, че с
Договор за цесия от 16.10.2018 г., „Б.” ЕАД, прехвърлил вземанията си по
процесния договор на „С. Г. Г.“ ООД, който ги прехвърлил на ищцовото
дружество с Договор за цесия от 01.10.2019 г.
В Договорите за цесия е уредено упълномощаване на цесионера от
цедента да уведоми всички длъжници по всички вземания за прехвърлянето
им на цесионера.
Представено е уведомително писмо, адресирано едновременно от „Б.“
ЕАД, „С. Г. Г.“ ООД и ищеца „Ю.“ ЕООД за извършеното прехвърляне на
вземанията, изпратено до ответника, но липсват доказателства за връчването
му.
Съдът намира, че двете последователни цесии, за което са представени
съответните писмени доказателства, са действителни. Цедентът е овластил с
изрично упълномощаване в договора цесионера от негово име да информира
длъжника за сключените цесии, като по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД
прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то
му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува законова пречка
уведомяването да се направи и от цесионера, когато той е изрично овластен
за това, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие.
Няма спор в правната доктрина и съдебна практика, че придобиване на
вземането от цесионера настъпва със самото сключване на договора за цесия
(така Решение № 40/13.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 566/2009 г., ТК, І т. о.,
Решение № 1279/12.11.1996 г. на ВКС по гр. д. № 29/1996 г., V г. о.), като
аргумент за това се съдържа и в чл. 99, ал. 2 ЗЗД - цесионерът придобива
вземането в състоянието му към момента на сключване на договора за цесия.
Ето защо съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от фактическия
състав на цесията. Касае се за ненастъпило само и единствено за длъжника
4
действие на цесията, като уведомяването на длъжника цели единствено да го
защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Уведомяването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД има това значение, че стабилизира
правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму.
Поради това длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. (така Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г.
по описа на ВКС на РБ, IV-то г. о.)
Предвид изложеното предявените искове са изцяло основателни и
доказани и следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него и
претендирани съобразно представения списък на разноските на л. 76 от
делото разноски в общ размер на 760,00 лева, от които 25,00 лева - заплатена
държавна такса и 180,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в
производството по ч. гр. д. № 2708/2020 г. по описа на РС - Сливен, както и
75,00 лева - държавна такса, 300 лева - депозит за особен представител и 180
лева - заплатено адвокатско възнаграждение, направени в настоящото исково
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. С. Р., ЕГН: **********, с
адрес ********* ДЪЛЖИ на „Ю.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: *********, на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 205 ЗЗД,
вр. чл. 99 ЗЗД сумата от общо 869,37 лв. /осемстотин шестдесет и девет лева
и тридесет и седем стотинки/, от които сумата от 89,97 лв. /осемдесет и девет
лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за предоставяне на далекосъобщителни
5
услуги с клиентски номер ********* от ********* г. и сумата от 779,40 лв.
/седемстотин седемдесет и девет лева и четиридесет стотинки/,
представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
********* г., вземанията по които са прехвърлени на ищеца с Договори за
цесия, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1322/25.09.2020 г.
по ч. гр. д. № 2708/2020 г. по описа на СлРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. С. Р., ЕГН: **********, с
адрес *********, ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: *********, сумата от 760,00 лв.
/седемстотин и шестдесет лева/, представляваща направените по делото
разноски в общ размер, от които: 555,00 лв., представляваща направени
разноски в исковото производство и 205,00 лв., представляваща разноски,
направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 2708/2020 г. по описа на
СлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6