Р
Е ШЕ Н И Е
№
гр.София, 26.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение,
в закрито заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА
ЖЕЛЯЗКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА РАДЕВА
ЦВЕТАНКА
БЕНИНА
като разгледа
докладваното от съдия Желязкова ч.гр.дело №
2183 по описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано
е по жалба на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******– длъжник по изпълнително дело № 20208510402473 по описа на ЧСИ М.П.против постановление
за приети разноски, с което е оставено без уважение възражение по делото на
длъжника „Т.С.“ ЕАД за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение и
размера на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят
счита, че претендираното в изпълнителното
производство адвокатско възнаграждение от страна на взискателя
в размер на 400 лева и не кореспондира на фактическата и правна сложност на
делото и реално извършените действия от процесуалния представител на взискателя. Сочи и че, е заплатил веднага дълга, в срока за
доброволно изпълнение. Моли Съда да намали размера на претендираните
от взискателите разноски, както и определените разноски по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Взискателят по изпълнителното дело – Ф.М. ЕООД, оспорва жалбата. Сочат,
че определеният размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към датата
на подписване на договора за правна помощ и преди измененията в чл. 10 от
Наредбата от месец май 2020 година. Сочи се, че след образуване на
изпълнителното дело е подадена и молба за отказ от определени изпълнителни
способи и посочване на други, както и конкретни банкови сметки. В така
определения хонорар се включвало и производството по издаване на изпълнителен
лист. Оспорва се плащане в срока за принудително изпълнение.
В
мотивите по чл. 436, ал.3 от ГПК ЧСИ М.П.сочи, че жалбата е неоснователна, тъй
като приетото възнаграждение за адвокатско възнаграждение е определено
съобразно минималните размери по Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и датата на заплащане на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становището на
страните и представените по делото доказателства, намира следното:
Предмет на жалбата е постановлението от 11.12.2020
г., с което е оставено без уважение възражението, вх. номер 84227/26.11.2020 г.
на Т.С. ЕАД срещу постановлението за разноски по изпълнителното дело,
инкорпорирано в призовката за доброволно изпълнение, в частта относно
определеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева по изпълнителното
дело и таксата по т.26 от Тарифата.
Производството по изпълнителното дело № 20208510402473 по описа на ЧСИ М.П.е образувано по искане на взискателя Ф.М. ЕООД въз основа на издаден изпълнителен
лист срещу „Т.С.” ЕАД от 17.01.2020 г. за сумата от 312 лева – адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от ЗА на адв. Н.И.по гр.
дело 17343/2018 г. на СРС, 57 състав.
В
молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят
е посочил конкретни изпълнителни действия, които иска да бъдат предприети по
отношение на длъжника и е поискано събиране и на дължимите суми за адвокатско
възнаграждение. Към молбата от 19.11.2020 г. е представен изпълнителния лист,
договор за цесия, с който адв. И.прехвърля вземането
си на Ф.М. ЕООД, уведомление за цесията от Н.И.до Т.С. ЕАД, пълномощно, с което
Ф.М. ЕООД упълномощава адвокатско съдружие Бул :Л.чрез адвокат М.Л.да
представлява дружеството пред съдебно-изпълнителните органи. Представено е и
споразумение от 12.03.2020 г. между взискателя и
адвокатско съдружие Б.Л., с което е уговорено в полза на съдружието сумата от 400
лева – адвокатско възнаграждение. Представено е платежно нареждане за заплащане
на уговорения хонорар в размер на 400 лева.
На 20.11.2020 г. по изпълнителното дело
е постъпила нова молба от взискателя чрез адв. М.Л., с искане да се връчи ПДИ на длъжника, оттегляне
на всички посочени в молбата за образуване на изпълнително дело способи за
събиране на вземането и определяне на единствен способ – запор върху банковите
сметки.
На 19.11.2020 г. ЧСИ Петков е изпратил
ПДИ с посочени разноски по ИД в размер на 408,91 лева и 170,51 лева –такси по
ЗЧСИ.
С възражение от 24.11.2020 г. длъжникът „Т.С.”
ЕАД е поискал съдебният изпълнител да намали определените суми за такси и
разноски по изпълнителното дело, като прекомерни.
С обжалвания акт от 11.12.2020 г.,
исканията са оставени без уважение.
При установената фактическа обстановка
Съдът приема от правна страна следното:
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2,
предложение последно от ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на
постановлението за разноски по изпълнителното дело.
В случая характер на такова
постановление има постановление за определяне на разноски, инкорпорирано в ПДИ (аргумент от т.2 от тълкувателно решение
№ 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на
ВКС), поради което и жалбата е ДОПУСТИМА.
Относно производството за разноски пред
съдебния изпълнител е приложима разпоредбата на чл. 248 от ГПК, поради което и
жалбата е в срок, след изчерпване на реда по чл. 248 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Относно отказа да се намали адвокатското
възнаграждение на взискателя с оглед правната и
фактическа сложност на делото и реално извършените действия.
От книжата по изпълнителното дело и
по-специално, от приложеното пълномощно и споразумение за адвокатско
възнаграждение от 12.03.2020 г., се установява, че взискателят
е възложил на Адвокатско
съдружие Бул Л.образуването на изпълнително дело срещу „Т.С.”
ЕАД.
Съгласно
чл. 52 от ЗА адвокати, адвокатски дружества, адвокати от
Европейския съюз и група адвокати от Европейския съюз, трайно установени на
територията на Република България или временно упражняващи професията при
условията на чл. 19г, могат да обединяват дейността си чрез договор за
съдружие.
В уредбата на адвокатското съдружие
липсва разпоредба, идентична на уредбата на чл. 71 от ЗА отнасяща се до
адвокатските дружества. Съгласно чл. 71 от ЗА клиентът упълномощава
адвокатското дружество, като управителят на дружеството преупълномощава
един или няколко съдружници.
Следователно, за да възникне надлежна
представителна власт в полза на конкретен адвокат да осъществява процесуалното
представителство,
е необходимо да е налице изрично пълномощно в полза на този адвокат, а не общо
на адвокатското съдружие, доколкото липсва и възможност адвокатското съдружие
да преупълномощава други адвокати. Дори и да се
приеме, че чрез упълномощаването на адвокатското съдружие се упълномощават
отделните адвокати, включващи се в него, в тежест на съдружието е да докаже кои
са конкретно упълномощените адвокати.
В
конкретния случай по изпълнителното дело липсва пълномощно в полза на адв. Л. да образува и води изпълнителното
дело от името на взискателя Ф.М. ЕООД. Няма данни, че адв. Л. е част от адвокатското съдружие Б.Л.. Липсват и
каквито и да е доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в полза на адв. Л.. Плащането е направено в полза на Адвокатското
съдружие Б.Л..
В
настоящото производство по дадената жалба срещу действията на ЧСИ Съдът приема,
че е налице изрично упълномощаване в полза на адв. Л.,
тъй като видно от пълномощното (стр. 13 по делото) е посочено, че се упълномощава и адв. М.Л..
Само
по тези съображения, жалбата следва да се уважи изцяло, доколкото няма данни за
надлежно направени разноски от взискателя за
заплащане на адвокатски хонорар по изпълнителното дело.
За
пълнота, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи следното:
Видно от намиращата се по делото молба
за образуване на изпълнително дело, взискателят претендират адвокатски хонорар
в размер на 400 лева като разноски по изпълнителното дело.
Към момента, отбелязан в договора за правна
помощ – 16.11.2020 г., е сила редакцията
на чл. 10 от Наредбата Nо 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съгласно която минималният размер на адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело е 200 лева.
Във връзка с позоваването от страна на взискателя и в мотивите на ЧСИ на разпоредбите на чл. 10,
ат.1 от Наредба Nо 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, Съдът намира, че тази уредба в конкретния случай
не следва да се прилага, поради следните съображения:
Съгласно предвиденото в чл.10, т.1 и т.
2 от Наредба Nо 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение в конкретния
случай е 200 лева за образуване и 200
лева, ако бе поискано извършване на друго изпълнително действие, освен
посоченото в молбата за образуване по изпълнителното дело.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА, размерът
на адвокатското възнаграждение се определя в договор между адвоката или
адвоката от Европейския съюз и клиента, като същият трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В същото време, чл.
78, ал. 5 ГПК постановява, че съдът може да намали адвокатското възнаграждение,
когато същото не съответства на фактическата и правна сложност на делото, но до
минималния размер, определен с Наредбата на Висшия адвокатски съвет.
Определянето на минимални размери на
адвокатските възнаграждения има за цел да установи минимален стандарт за
справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на
делата, техния предмет и защитавания материален интерес.
Съгласно чл. 633 от ГПК решението на
съда на Европейската общност по преюдициално
запитване е задължително за всички съдилища и учреждения
в република България. Следователно, при разрешаване на спорния въпрос относно
възможността съдът да присъжда адвокатско възнаграждение под минимално
определеното с Наредбата на ВАС, настоящият съдебен състав следва да се
съобрази с решението на СЕС от 23.11.2017 г. по присъединени дела С-427/16 и
С-428/16 година. С посоченото решение е даден отговор на въпросите дали чл.
101, параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговия клиент не могат – под страх
от дисциплинарно производство срещу адвоката – да договарят възнаграждение в
по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална
организация на адвокатите като ВАС, и от друга страна, съдът няма право да
присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер.
В посоченото решение е прието
най-напред, че посочената правна уредба би могла да ограничи конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС, но че същата не попада
непременно в обхвата на забраната по чл. 101 от ДФЕС във вр.
чл. 4, параграф 3 ДЕС. Прието е още, че с оглед преписката, с която разполага,
СЕС не е в състояние да прецени дали правна уредба като разглежданата, може да
се счита за необходима за осигуряване на изпълнението на легитимна цел.
Посочено е, че националният съд следва да прецени, с оглед на общия контекст, в
който наредбата на ВАС е приета или проявява последиците си, дали в светлината
на всички относими обстоятелства, с които разполага,
правилата, налагащи разглежданите ограничения, могат да се считат за необходими
за осигуряване изпълнението на съответната легитимна цел.
Както бе посочено по-горе, основната
легитимна цел на приетата от ВАС наредба е да установи минимален стандарт за
справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на
делата, техния предмет и/или защитавания материален интерес. Познавайки
контекста на прилагане на тази уредба и
обстоятелството, че съществува друга правна уредба, предвиждаща друг начин за
определяне на размера на адвокатските възнаграждение (при хипотезата на
безплатна правна помощ), както и че особеностите на делото реално не се вземат
предвид при определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение, а
единствено и само критерият – цена на иска, то посочената правна уредба налага
ограничения, които, според настоящата съдебна инстанция не са необходими за
постигане на посочените легитимни цели, съответно нарушават полезното действие
на правилата на конкуренцията, приложима за предприятията.
Поради това и националният съд следва и
е длъжен да не приложи тази норма от националното законодателство, която
противоречи на разпоредбите на ДФЕС
(точка 53 от решение от 08.09.20190 г. по делото Winner
Wetten GmbH, C-409/06, с
позоваване нa точка 17 от решението Simmenthal II 106/77).
По изложените съображения, с оглед
данните по делото, обемът на извършената дейност от процесуалния представител
на длъжника, съпоставима с дейността по подаване на молба по дело,
справедливият размер на адвокатско възнаграждение, дължим на взискателя по принцип би следвало да се определи на определи
на 50 лева.
С
оглед диспозитивното начало, частната жалба
следва да се уважи до претендирания размер – над
сумата от 200 лева до пълният присъден размер от 400 лева.
Следва да се отбележи и, че подаването
на втора молба, на 19.11.2020 г., след молбата за образуване на изпълнителното
дело от 20.11.2020 г., не води на извод да са поискани нови изпълнителни
действия, доколкото, според настоящата съдебна инстанция, се касае за имитиране
на процесуална активност, с цел аргументиране претенцията за разноски. Част от
дейността на ЧСИ е да се изпрати ПДИ и неизпращането на такава своевременно
може да е основание да се търси отговорността на ЧСИ (дисциплинарна и
имуществена), но не и в конкретния случай да служи като аргумент, че се е
налагала втора молба до ЧСИ за да се изпрати ПДИ, което сочело на извод за нови
извършени действия от пълномощника на взискателя.
Също така, по изпълнително дело няма данни ЧСИ изобщо да е предприел
извършването на каквито и да е изпълнителни действия след образуването на
изпълнителното производство (19.11.2020 г.) до втората молба от взискателя (20.11.2020 г.), в която се сочи, че се
изоставят едни изпълнителни способи, а се иска само налагане на запор на
банкови сметки, т.е процесуалната активност не е свързана с констатации, че
вземането не може да бъде принудително удовлетворено чрез първоначално
посочените изпълнителни способи, а с корекции на собственото поведение на взискателя.
Относно искането да се намали и
определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ
Според настоящата съдебна инстанция, при
определяне на „паричното вземане“ и
„събрата сума“, въз основа на която се изчислява размера на пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, следва да се включат и разноските на взискателя (ако са доказани) за адвокатското възнаграждение
за представителство в рамките на изпълнителното производство. Под употребения в
т. 26 от Тарифата израз „парично вземане“ следва да се разбира както паричното
вземане, предмет на изпълнение в изпълнителния процес, посочено в изпълнителния
лист като титул, удостоверяващ правото на принудително изпълнение на взискателя, така и разноските на взискателя
в рамките на изпълнителния процес, за които няма издаден изпълнителен лист, но
които подлежат принудително изпълнение на основание постановлението за разноски
в изпълнителното производство. Вземането за тези разноски е парично вземане и
за събирането му се прилагат общите правила. То е вземане, което е различно от
това, за което е издаден изпълнителния лист, но правилата за събиране на двете
вземания – това по изпълнителния лист и това по постановлението на ЧСИ за
разноски за адвокат, са едни и същи- правилата по ГПК, ЗЧСИ и Тарифата,
приложими с оглед характера на вземането. Следователно, за събиране на
вземането на взискателя за разноски за адвокат ще се
дължат онези такси разноски по изпълнението, които биха се дължали за парично
вземане, което е снабдено с изпълнителен лист и за събиране на което е
образувано принудителното изпълнение. Това се потвърждава от случая, когато притезанието, за което е издаден изпълнителен лист, не е
парично. В последната хипотеза способите за изпълнение и таксите за същото са
различни от тези за събиране на паричното вземане за разноски по изпълнителното
дело. За разноските на взискателя за адвокат, направени
в изпълнението, ЧСИ съставя постановление и това е изпълнителния титул за тях и
така предмет на изпълнителното дело става освен непарично вземане по
изпълнителния лист и парично такова по постановлението на ЧСИ за разноските. За
последното ще се пристъпи към събиране по някой от способите, предвидени в
закона за паричните притезания и за събирането му ще
се наложат и съберат съответните такси по Тарифата като за събиране на парично
вземане. Изпълнителното производство не може да приключи преди да се удовлетвори
вземането на взискателя за разноски по постановлението
на ЧСИ, независимо, че е удовлетворено непаричното му притезание
по изпълнителния лист. (в този смисъл т.2 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д.№ 3/2015г. на ОСГТК на ВКС). В подкрепа на този извод
е и редакцията на т. 26, т. 4 от Тарифата, с която при определяне основата за
изчисляване на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата изрично са изключени
определени разноски на взискателя по изпълнението –
авансовите такси по т. 29 от Тарифата, но не са изключени направените от него
разноски за адвокат.
С оглед гореизложеното, Съдът намира, че
дължимата такса по т. 26 от Тарифата следва да се определи на основа събраните
суми, посочени в сметката за размера на дълга (като се изключат авансовите такси
– забележка 4), съобразно правилото на чл. 26 от тарифата, намалена със сумата
от 200 лева. Поради това пропорционалната такса, изчислена по реда на т. 26, б.
„в“ от ТТРЗЧСИ следва да бъде определена на 51,20 лева.
Относно искането за разноски в настоящото
производство.
С оглед изхода на производството, Съдът
намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, в
размер на 50 лева.
Водим от горното, СГС, Търговско
отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
постановление
от 11.12.2020 г., с което е оставено без уважение възражението, вх. номер
84227/26.11.2020 г. на Т.С. ЕАД срещу постановлението за разноски по
изпълнителното дело, инкорпорирано в призовката за доброволно изпълнение от
19.11.2020 г., В ЧАСТТА относно
определеното адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лева до 400 лева и
таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ за сумата над 51,40 лева до 170,51 лева, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
постановление
за разноските от 19.11.2020 г., включено в ПДИ от 19.11.2020 г. по изпълнително
дело № № 20208510402473 по описа на ЧСИ М.П., като НАМАЛЯВА присъденото адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело до сумата от 200 лева и таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ до сумата от 51,40 лева.
ОСЪЖДА
Ф.М. ЕООД, ЕИК *******, съдебен
адрес: *** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 50 лева– разноски по настоящото производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
– на страните по производството и на ЧСИ М.П.по
изпълнително дело 20208510402473.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.