№ 4499
гр. София , 13.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110137408 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 312, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приемането им.
Искането на страните за събиране на гласни доказателства е основателно, като
на основание чл. 159, ал. 2 ГПК следва да бъде допуснат разпит на един свидетел при
режим на довеждане от всяка от страните.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане от ищеца за установяване на фактите, посочени в
исковата молба.
ПРИКАНВА страните към спогодба за доброволно уреждане на спора.
1
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 06.10.2021 г. – 13,45 часа, за когато
да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговора на исковата молба и доказателствата към него, като им се укаже, че
в едноседмичен срок от съобщението могат да вземат становище във връзка с дадените
указания в доклада на делото и да предприемат съответните процесуални действия.
Да се укаже на страните, че в случай че не вземат становище по доклада на
делото и не направят доказателствени искания в посочения срок, губят възможността
да предприемат посочените процесуални действия.
СЪСТАВЯ ДОКЛАД, както следва:
Предявени са активно субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. чл. 233, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
Ищците – В. К. Г. и В. Н. Б., твърдят, че на 28.04.2006 г. са сключили с
ответника ЕЛД. Х. П. и Г.Х. П. договор за наем, по силата на който са предоставили за
временно възмездно ползване на наемателите **, намиращ се в адрес Твърдят, че
вещта, предмет на договора за наем, е предадена на наемателя, като по силата на чл.
236 ЗЗД договорът за наем е станал безсрочен. Считат, че договорът е прекратен на
основание чл. 238 ЗЗД, като наемателят ЕЛД. Х. П. не е върнала владението в полза на
наемодателите. Ето защо, претендират осъждането на ответника да предаде на ищците
вещта, предмет на договора за наем, тъй като към настоящия момент наемателят не е
върнал вещта. Претендират разноските по производството.
Ответникът – ЕЛД. Х. П., не оспорва факта, че между страните е сключен
договор за наем с посоченото в исковата молба съдържание, но твърди, че е
възстановила владението в полза на ищците. Ето защо, моли исковете да бъдат
отхвърлени, като претендира разноските по производството.
На основание чл. 153 ГПК и предвид становището на страните като безспорно и
ненуждаещо се от доказване следва да се отдели обстоятелството, че между страните е
сключен договор за наем, по силата на който ищците са предоставили за временно
възмездно ползване на ответника **, намиращ се в адрес
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 233, ал. 1 от ЗЗД:
За основателност на исковете в тежест на ищците е да докажат възникването на
облигационни отношения между ищците и ответника, породено от сключен договор за
2
наем, предаването от наемодателите на наемателя на вещта, предмет на договора, в
състояние, годно за ползване, прекратяване на договорите за наем.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже, че е
върнал вещта след прекратяване на договора за наем.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3