РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Шумен, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В. П. И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233630202373 по описа за 2023 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 1729А-7 изд. на 11.10.2023г. от
Началник РУ гр. Шумен, с което на основание чл.264, ал.2 от ЗМВР на И. А. И., ЕГН
********** от гр. Шумен е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 2 000
лева за нарушение на чл.65, ал.1, във връзка с чл.264, ал.2 от ЗМВР. В жалбата се твърди, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и постановено в нарушение на
административно-процесуални разпоредби. Изложен е и довод, че липсва основен елемент
от фактическия състав на извършеното нарушението - с кои точно действия е извършил
вмененото му нарушение и как са установени същите. Моли съда на отмени изцяло
наказателното постановление, като незаконосъобразно и необосновано и моли за
присъждане на направените разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежно легитимирано за
целта лице, отговаря на изискванията чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима.
В открито съдебно заседание жалбоподателят редовно призован – не се явява лично.
Явява се упълномощен представител, който изцяло поддържа жалбата на изложените в нея,
доводи или алтернативно да счете случая за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Административно наказващият орган, редовно призован, изпраща упълномощен
процесуален представител, ойто моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да
потвърди НП, като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
1
ШРС, след преценка на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за неоснователна, поради следните
съображения:
По делото е безспорно установено, че на 24.09.2023г. свидетелите Е. Б. К. и З. Л. Г.
– служители в РУ гр. Шумен, изпълнявайки служебните си задължения били изпратени на
************** във връзка с подаден сигнал до тел.112. При пристигането на двамата
служители, към 20,20 часа, пред входа имало няколко човека от различни етажи и им
съобщили, че имало скандал, дамошно насилие. Свидетелите Е. К. и З. Г. се качили на ет.3,
където на площадката разговаряли с жената, подала сигнала – свидетелката Г. Я. Н.. Свид.
Н. съобщила на полицейските служители, че мъжът й злоупотребява системно с алкохол. От
апартамента излязъл и свидетеля Б. Р. М., с когото свид. Н. живеела на семейни начала.
Докато свидетелите К. и Г. разговаряли със свид. Г. Н. и Б. М. от долните етажи се чули
викове. Виковете били от мъж, който крещял нещо от рода на: «сега ще ида и ще го пребия».
От съображения за сигурност към екипа, както и към свид. Н. и М., свидетелят Е. К. слязъл
на междуетажната площадка за да спре качващия се и крещящ мъж, а свид. З. Г. слязъл 3-4
стъпала надолу. Свидетелят К. видял едър мъж, който се качвал по стъпалата нагоре,
отправяйки закани. Свидетелят К., който бил с полицейска униформа се опитал да го спре,
като му казал, че са полицейски служители и трябва да се успокои. Мъжът бил видимо
употребил алкохол и викал: «дръпнете се, оставете ме», като целта му била да се качи на
третия етаж, където да се саморазправи със свид. Б. М.. Едрия мъж избутал свид. К. и
продължил по стъпалата нагоре. Свидетелят З. Г. като видял, че мъжът минал покрай
колегата му, застанал на пътя му. Мъжът направо изблъскал с двете си ръце в гърдите свид.
З. Г., който паднал на стъпалата. Свид. Г. обаче бързо се изправил и с помощта на свид. К.
успели да попречат на мъжът да се качи на третия етаж. Свидетелите К. и Г. хванали от
двете страни мъжът и го съпроводили до входа. Там вече мъжът се бил поуспокоил и го
завели до патрулния автомобил. Свидетелите К. и Г. снели писмени сведения от
свидетелките Г. Н. и Т.И.К., която се представила за съжителка на мъжа, който блъснал
свид. Г.. Когато отвели мъжа в РУ Шумен, свидетелите К. и Г. установили, че това бил
жалбоподателя И. А. И., ЕГН **********. За констатираното нарушение свид. Е. К.
съставил акт за установяване на административно нарушение бл. № 490360 от 24.09.2023г.,
в което посочил, че И. А. И. виновно е нарушил чл.65, ал.1 във връзка с чл.264, ал.2 от
ЗМВР.
Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в
присъствието на жалбоподателя, който обаче отказал да го подпише. Отказът бил
удостоверен с подписа на свидетеля Х. Ю. В.. Впоследствие жалбоподателят не се е
възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление № 1729А-7 изд. на 11.10.2023г. от Началник РУ гр. Шумен, с което на
основание чл.264, ал.2 от ЗМВР на И. А. И., ЕГН ********** от гр. Шумен е наложено
2
административно наказание “глоба” в размер на 2 000 лева за нарушение на чл.65, ал.1, във
връзка с чл.264, ал.2 от ЗМВР, като възприел изцяло фактическите констатации в АУАН.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени и гласни доказателства - от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и
свидетелите, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
съдът намира, че с най – голямо значение за изясняване на обективната истина по делото са
показанията на свидетелите Е. Б. К. и З. Л. Г.. Същите следва да бъдат кредитирани изцяло,
доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на нарушението от
жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това,
показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се
подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече,
доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с
нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за
заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не
кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви. Съдът кредитира
показанията на свидетелката Г. Я. Н. – лицето подало сигнал на тел.112, но същата не е
очевидец точно на нарушението. Съдът кредитира частично показанията на свидетелката
Т.И.К., тъй като е съжителка на жалбоподателя и е пряко заинтересована от изхода на
делото. Освен това съдът констатира противоречия в показанията на свид. К ., дадени в хода
на съдебното следствие и обясненията, дадени собственоръчно от нея на 24.09.2023г. и то
единствено в частта, касаеща извършеното нарушение.
Предвид установената по-горе фактическа обстановка, съдът приема, че атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган и в хода на административно
наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до неговата отмяна.
Според разпоредбата на чл.5 от ЗМВР, служителите на МВР при изпълнение на
служебните си задължения са физически неприкосновени и се ползват с особената закрила
на закона.
От своя страна, нормата на чл.264, ал.2 от ЗМВР предвижда специална санкция за
лице, което противозаконно наруши физическата неприкосновеност на служител на МВР
при изпълнение на служебните му задължения. Думата "неприкосновеност" означава
"непосегателство" в съчетание с прилагателното "физическа" ясно и категорично очертава
смисъла вложен от законодателя за едно от основните човешки права – правото да бъдем
защитени от вмешателство върху нашата телесна сигурност и запазване на физическата ни
цялост. Понятието "неприкосновеност" е използвано в много международни актове като
Европейската конвенция за правата на човека /чл.8/, Директива 2002/58/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита
на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации
3
(Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации),
Хартата на основните права на Европейския съюз /чл. 3/ и никъде не е дадено определение,
което сочи, че според българското, европейското и международното право се смята за
достатъчно разбираемо и недвусмислено.
Независимо, че в АУАН и в НП е посочена разпоредбата на чл.65, ал.1 от ЗМВР,
която е неотносима в процесния случай, съдът намира, че не налице нарушаване на
материлния закон. Нормата на чл.264, ал.2 от ЗМВР освен санкционна е и
материалноправна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се
предвижда посочената в нея санкция, поради което съдът намира, че е налице нарушение,
водещо да отмяна на атакуваното наказателно постановление. Наказуемото деяние по
чл.264, ал.2 от ЗМВР е противозаконно нарушаване на физическата неприкосновеност на
служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения, което сочи, че
извършеното деяние от жалбоподателя И. А. И. е съставомерно и доказано по несъмнен
начин от всички доказателства по делото.
В обстоятелствената част на АУАН е посочено следното:
"На 24.09.203 г. около 20,20 ч. в ************** на стъпалата между етаж 2 и етаж
3 след надлежно предупреждение лицето И. А. И. съзнателно противозаконно пречи на
полицейски служител да изпълни задълженията си по служба с действия, изразяващи се в
изблъскване чрез двете длани на ръцете си в областта на гърдите на полицейски служител З.
Л. Г., с цел да се саморазправя с лицето Б. Р. М..“ В обстоятелствената част на атакуваното
НП е посочено следното: "На 24.09.203 г. около 20,20 ч. в ************** на стъпалата
между етаж 2 и етаж 3 след надлежно предупреждение лицето И. А. И. съзнателно
противозаконно нарушава физическата неприкосновеност на полицейския служител З. Л. Г.
при изпълнение на служебните му задължения, като с дланите на двете си ръце го изблъсква
в областта на гърдите, с цел да се саморазправя с лицето Б. Р. М..“ Действително в
настоящия случай в АУАН не са посочени всички съставомерни елементи на деянието, но
чл.53, ал.2 от ЗАНН дава възможност на наказващия орган да издаде наказателно
постановление, дори и при нередовност на АУАН, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя, както и неговата вина. В
конкретния случай, е установено по безспорен начин както извършването на нарушението,
така и самоличността на извършителя и неговата вина. Обстоятелството, че същото
административно нарушение е описано по-различно в АУАН и води до извод за смесване на
два различни състава на чл.264, ал.1 и ал.2 от ЗМВР е изправено в случая с издаденото НП,
именно с оглед разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН
За съставомерността на чл.264, ал.2 от ЗМВР е достатъчно "противозаконно
нарушение на физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на
служебните му задължения“.
Съдът приема за безспорно доказано от събраните писмени и гласни
доказателства, че жалбоподателят И. А. И. е извършил действия – с дланите на двете си ръце
изблъсква полицейския служител З. Г. в областта на гърдите, с които противозаконно е
4
нарушил физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на
служебните му задължения. По безспорен начин е доказано противоправното поведение на
жалбоподателя И. И., спрямо служителя на АНО. Жалбоподателят или неговият
процесуален представител на практика не оспорват обстоятелствата и фактическата
обстановка, при която е извършено нарушението, в това число действията и поведението му
спрямо служителя на МВР. Противозаконното нарушаване на физическата
неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения от
страна на И. А. И., посочено като нарушение в издаденото НП се доказва по безспорен
начин от всички писмени доказателства по делото, които са потвърждават от показанията на
свидетелите.
За извършеното нарушение правилно и законосъобразно на нарушителя е била
наложена глоба в размер от 2 000 лева, чийто размер е точно определен в чл.264, ал.2 от
ЗМВР.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за "маловажен" по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
от обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви особени извинителни
обстоятелства около извършването му, във връзка с които степента на обществена опасност
на деянието да бъде отчетена като по-ниска от типичната.
Въз основа на изложеното по-горе, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото претенцията на процесулния представител на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева.
Доколкото не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение,
то съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ
административнонаказващия орган – ОД МВР Шумен по делото, в размер на 80 /осемдесет/
лева. Сумата следва да се присъди в тежест на жалбоподателя и да се заплати от последния
по сметка на ОД МВР Шумен.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1729А-7 изд. на 11.10.2023г. от
Началник РУ гр. Шумен, с което на основание чл.264, ал.2 от ЗМВР на И. А. И., ЕГН
********** от гр. Шумен е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 2 000
лева, като правилно и законосъобразно.
5
ОСЪЖДА И. А. И., ЕГН ********** от гр. Шумен да заплати на ОД на МВР -
Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен
съд по реда на Глава Дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6