№ 2304
гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20211110136592 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК, във вр. чл.79, чл.92 и
чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец „С.Б.А.Л.Х.З.“ ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр......, срещу
ответник „С.Б.А.Л.Й.П.“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр.София,
бул. Н.Столетов № 67А, със съдебен адрес гр. ......., вх.Б, ет.3-5, чрез адвокат Петър Емилов
Антонов, с предявен иск и молба до съда да се произнесе с решение, с което ДА БЪДЕ
ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът ДЪЛЖИ НА ищеца, следните СУМИ – обща
сума от 4916,40 лева представляваща сбор от дължими суми за неустойка за забавено
плащане по чл.16 от Договори за предоставяне на медицински услуги № 7/8.1.2018г., №
15/5.2.2019г. и № 10/6.1.2020г., като сумата е формирана по следния начин:
1/ по фактура № 23952/12.11.2018г./по Договор №7/-неустойка в размер на 3924,00
лева за период 31.12.2018г.-21.11.2019г.;
2/ по фактура № 24936/15.4.2019г./по Договор №15/-неустойка в размер на 263,25
лева за период 31.5.2019г.-25.6.2019г.;
3/ по фактура № 25106/14.5.2019г./по Договор №15/-неустойка в размер на 221,25
лева за период 1.7.2019г.-24.7.2019г.;
4/ по фактура № 25324/20.6.2019г./по Договор №15/-неустойка в размер на 282,00
лева за период 31.7.2019г.-22.8.2019г.;
5/ по фактура № 26804/19.2.2020г./по Договор №10/-неустойка в размер на 224,50
1
лева за период 31.3.2020г.-23.4.2020г.;
6/ по фактура № 27029/21.4.2020г./по Договор №10/-неустойка в размер на 1,40
лева за период 31.5.2020г.-2.6.2020г.,
за които суми е издадена ЗИ по ЧГД№ 489/2021г. на СРС, 163 състав, ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда 5.1.2021г. до
окончателното плащане на дължимото.
В исковата си молба ищецът сочи, че е сключил с ответника посочените три
договора, като ответника е бил Възложител, от една страна по Договорите, а ищеца е бил
Изпълнител. Страните са уговорили в чл.16 от трите Договора неустойка за забава при
плащане в размер на 1% за всеки просрочен ден.
Неустойките са изчислени както следва:
1/ по фактура № 23952/12.11.2018г./по Договор №7/, с падеж 30.12.2018г., сума
1200,00 лева, платени на 22.11.2019г., 327 дни забава, сума на неустойката 3924,00 лева;
2/ по фактура № 24936/15.4.2019г./по Договор №15/, с падеж 30.5.2019г., сума
975,00 лева, платени на 26.6.2019г., 27 дни забава, сума на неустойката 263,25 лева;
3/ по фактура № 25106/14.5.2019г./по Договор №15/, с падеж 30.6.2019г., сума
885,00 лева, платени на 25.7.2019г., 25 дни забава, сума на неустойката 221,25 лева;
4/ по фактура № 25324/20.6.2019г./по Договор №15/, с падеж 30.7.2019г., сума
1175,00 лева, платени на 23.8.2019г., 24 дни забава, сума на неустойката 282,00 лева;
5/ по фактура № 26804/19.2.2020г./по Договор №10/, с падеж 30.3.2020г., сума
898,00 лева, платени на 24.4.2020г., 25 дни забава, сума на неустойката 224,50 лева;
6/ по фактура № 27029/21.4.2020г./по Договор №10/, с падеж 30.5.2020г., сума 35,00
лева, платени на 3.6.2020г., 4 дни забава, сума на неустойката 1,40 лева.
Ищецът в ИМ твърди, че ответникът не е платил в срок, претендираните вземания
по издадените фактури, респективно е било допуснато забавено изпълнение, съответно и
изпадане в забава, поради което ищеца има право да получи от ответника обезщетение за
забава - неустойка, която е уговорена изрично във всеки договор, върху размера на
главницата, считано от датата на падежа на всяка една от фактурите до датата на
окончателното плащане.
След като ответника не е платил неустойките, ищецът подал в съда заявление по
чл.410 ГПК, като е било образувано срещу ответника-длъжник ЧГД№ 489/ 2021г. по описа
на СРС. След издаването на заповедта, ответника-длъжник е възразил в законовия срок от
получаване на заповедта/ЗИ/, поради което за кредитора-ищец е възникнал интерес за
завеждане на иска по чл.415 ГПК, поради което моли исковете да бъдат уважени като се
постанови решение на съда с което да се приеме за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумите по издадената заповед по реда на чл.410 ГПК.
ОТВЕТНИКЪТ, в предоставената възможност, в рамките на предоставения срок по
чл.131 ГПК е подал отговор на ИМ, в който твърди, че ИМ е нередовна, защото не са
2
посочени конкретно извършените от ищеца услуги по трите договора, както и конкретните
им цени. Доколкото договорите са рамкови по характера си, видно от обстоятелството, че е
следвало да бъдат подавани конкретни заявки /чл.5 от договорите/, представяни конкретни
документи /чл.2, ал.2 от договорите/, съответно предаван отчет за извършеното /чл.11/, то в
ИМ би следвало да е посочено кога и при какви параметри е постигано съгласие за
сключване на конкретни договори въз основа на рамковите такива, както кога и как са
предавани, съответно получавани извършените изследвания въз основа на тях.
Оспорва се нищожност на самите Договори, защото към тях липсват приложения, в
това число и приложение № 1, определящо цените на услугите предмет на договорите. Това
обуславя липса на съгласие по част от съществените елементи на договорите - уговорено
възнаграждение за всяка една от услугите, съответно невъзможност на договорите да
породят правни последици - чл.26, ал.2, предл.2-ро ЗЗД, в това число и клаузата на чл.16 от
Договорите.
Оспорва се, че чл.16 от Договорите е нищожна клауза и нарушава добрите нрави.
Съобразно ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, клаузата за неустойка е нищожна, когато
отсъстват присъщите и три функции и тя се явява единствено средство за неоснователно
обогатяване на кредитора. Единият от критериите за нищожност според цитираното
решение е съотношението между размера на неустойката и размера на очакваните вреди от
неизпълнението към момента на сключване на договора. Уговорената неустойка е 1 %
дневно, което означава, че на годишна база е 365 %. Лихвеният процент по депозити, които
ищецът би получил, ако ответникът би изпълнил своевременно задълженията си, влагайки
полученото в банка, би бил под 1 % годишно. С други думи очакваната вреда за ищеца към
момента на сключване на всеки от договорите би била не 1 % дневно, а под 1 % годишно
върху съответната дължима сума. От друга страна размерът на законната лихва е основният
лихвен процент /който е 0/, увеличен с 10 пункта годишно, т.е. 10 % годишно. В настоящия
случай уговорената неустойка е 365 % годишно, т.е. тя надхвърля с 36 пъти размера на
законната лихва. Вън от това не е предвиден и краен срок за начисляването и. Уговореният
твърде висок размер на неустойката за забава и липсата на краен предел за нейното
начисляване, я лишава от обезпечителната, обезщетителната и санкционната и функции и я
превръща в средство за неоснователно обогатяване на ищеца.
Оспорва се, че ответника не е изпадал в забава за плащане, предвид
обстоятелството, че резултатите от извършената работа, не са му предавани от ищеца,
съответно той не ги е получил и приел /възнаграждение се дължи за приетата работа/. Не са
му изпращани своевременно и фактурите за дължимото възнаграждение, а изпратените не са
били придружени с опис на извършените изследвания, данни за лицата, за които се отнасят,
съответно с направлението по чл.2 от Договорите /чл.11 от Договорите/. Така ответника не е
имал възможност да провери, дали издадените фактури отговарят на подадените заявки за
изследвания на конкретни пациенти, съответно да приеме извършената работа. В този
смисъл, ищецът не е оказал дължимото съдействие по чл.63 ЗЗД на ответника да изпълни
задълженията си, изпадайки в забава на кредитора.
Поради изложеното се иска отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител по
3
пълномощно, поддържа ИМ, като и с Молба от 21.1.2022г. с вх.№ 10878 /л.64-66/, и
Писмени бележки от 2.3.2022г. с вх. № 41163, моли съда да уважи претенциите му.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител по
пълномощно и с молба с вх.№ 6387/13.1.2022г. /подадена преди о.с.з., л.31-33/ и с молба с
вх.№ 11660/24.1.2022г. /подадена преди 2-ро о.с.з., л.39-43/ и Писмена защита с вх.№
41316/2.3.2022г., моли ищцовите претенции изцяло да се отхвърлят с решението на съда.
Съдът, като съобрази правилото на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните
по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по единично и в тяхната
съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По делото са приети като доказателства копия на следните писмени документи –
Договор за предоставяне на медицински услуги № 7/8.1.2018 г. /л. 5-6/, Договор за
предоставяне на медицински услуги № 15/5.2.2019 г. /л. 7-8/, Договор за предоставяне на
медицински услуги № 10/6.1.2020 г. /л. 9-10/, Молба от ищеца от 21.1.2022г. с вх. № 10878
/л.64-66/ с приложен към нея списък на разноските по чл.80 ГКП /л.67/ и пълномощно /л.33/,
фактура 23952/12.11.2018г. с приложени към нея документи /л.68-77/, фактура
23936/15.4.2019г. с приложени към нея документи /л.78-90/, фактура 25106/14.5.2019г. с
приложени към нея документи /л.91-100/, фактура 25324/20.6.2019г. с приложени към нея
документи /л.101-111/, фактура 26804/19.2.2020г. с приложени към нея документи /л.112-
118/, фактура 27029/21.4.2020г. с приложени към нея документи /л.119-122/, Становище от
ответника от 28.1.2022г. с вх. № 16220 /л.123/ с приложен към нея списък на разноските по
чл.80 ГКП и доказателства /л.124-132/.
По делото е прието и приложено ЧГД№ 489/2021г. на СРС образувано по заявление
на ищеца по чл.410 ГПК с вх.№ 23000455/5.1.2021г. и издадена ЗИ по чл.410 ГПК за
процесната сума срещу ответника, т.е. настоящото исково производство е продължение на
заповедното производство по чл.410 ГПК.
По делото е назначена, изготвена и приета съдебно-икономическа експертиза/СИЕ-
л.50-57/, която съдът кредитира като компетентно изготвена и в законоустановения срок
съгласно чл.199 ГПК.
По искане на страните са разпитани свидетелите ЕЛИЗА ВИКТОРОВА
КОСТАДИНОВА /без дела и родство със страните/, водена в о.с.з. от ищеца/, както и
СВЕТЛАНА МИТРЕВА АЛЕКСАОВА /без дела и родство със страните/, последната водена
в о.с.з. от ответника. Показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за
релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на
приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни
доказателства.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният положителен установителен иск по чл.415 ГПК за установяване на
4
парично вземане е допустим, като предявен в законовите срокове съгласно посочената
разпоредба.
Съгласно нормата на чл.9 ЗЗД частно-правните субекти са свободни да уговорят
съдържанието на договора помежду си стига клаузите му да не са в противоречие с
императивни законови норми или да накърняват добрите нрави. Действащото
законодателство не изброява случаите, в които дадена уговорка би накърнила добрите
нрави, но според Тълкувателно решение № 1 от 15.6.2010г., поставено по тълк. д. № 1/2009г.
на ОСТК на ВКС добрите нрави съществуват като общи принципи или произтичат от тях,
като един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес. Според върховната инстанция по граждански и търговски дела условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции,
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като
преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Следователно, ако
към дата на сключване на Договора формулираните в него клаузите за неустойки са
нарушавали принципа на справедливост, то същите са нищожни. Именно такъв е
настоящият случай, при който ответникът изначално е поел съществено по-големи по обхват
и размер задължения от тези на ищеца, като същевременно всички неустоични клаузи по
договорите са уговорени единствено и само в полза на ищеца и то в размер надхвърлящ
обезпечителната функция на неустойката – обстоятелства, водещи до нарушение на
принципа на справедливост.
Отделно от горното, според Решение № 1 от 10.2.2009г. на ВКС по т.д. № 372/2008 г.,
I т.о., ТК, въпрос на конкретна преценка е дали липсата на краен предел за натрупване на
неустойката, както и размерът й, са довели до нарушаване на добрите нрави по смисъла на
чл.26, ал.1 ЗЗД. Правнорелевантно за нищожността на договорената неустойка, е
противоречието й с добрите нрави, който общ критерий за действителността на сделките
трябва да намери конкретен израз в конкретната сделка. В случаите, когато за неустойката
няма определена граница или краен момент за начисляване, трябва да се преценява дали
нарастването й е неудържимо, поради което тя има неморален характер, какъвто е
настоящият случай.
В конкретната ситуация така уговорената неустойка не отговаря на своята
обезпечителна функция, същата не съответства на евентуалното неизпълнение, поради което
е нищожна. Нещо повече - присъждането й би довело до значително обедняване на
ответника и значително обогатяване на ищеца, което при обстоятелствата по делото води до
нарушаване на принципа на справедливост, тъй като в една от неустойките за изплатена
главница в размер на 1200 лв. ищецът претендира неустойка в размер на 3924 лв.
Само в допълнение следва да се посочи, че забавата на ответника при изплащане на
дължимите суми по фактурите е поради неправомерното поведение на ищеца, който е
представил фактурите за плащане на ответника със забава, а при забава на кредитора-ищец
5
се изключва забавата на длъжника-ответник, следователно ищеца не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение като претендира неустойка за забава договорена с
ответника. Тази забава се потвърждава и от показанията на свидетеля Светлана Митрева
Алексаова, която посочва, че е заплащала дължимите суми по фактурите в рамките на ден-
два след като се предоставят от ищеца и се извърши вътрешна проверка при ответника дали
услугите извършени от ищеца са по процесните договори описани в ИМ сключени с
ответника. Същия свидетел посочва, че фактура № 23952/12.11.2018г. е предоставена на
ответника след като е изтекъл падежа и много след падежа/който е бил едномесечен/,
получена през ноември 2019г., и това е фактурата по която се претендира най-висок размер
неустойка, а в същото време ответника не може да извърши плащане без да му се представи
фактурата, ведно с придружаващите документи за извършени изследввания. Също така от
разпита на свидетеля се установява, че е имало и други фактури, които са представяни на
ответника за плащане след като е изтекъл падежа/от един месец/, т.е. със забава от страна на
ищеца, а дори са представяни фактури по договори, които не са били сключени с ответника,
поради което след възражение от ответника са били анулирани.
Предвид изложеното съдът достига до извод, че предявения иск е неоснователен и
недоказан, поради което подлежи на отхвърляне.
Поради отхвърлянето на главните искове за сумите на начислените неустойки по
описаните договори в ИМ, то на отхвърляне подлежи иска за законна лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК пред съда до окончателното заплащане на дължимата обща сума
от 4916,40 лева за неустойки.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора на ответника следва да се присъдят разноски в размер на
1400,00 лева съгласно представен списък по чл.80 ГПК, от които за адв.хонорар 1200 лева и
200 депозит за ССЕ /л.124-3 от делото/. Съдът не присъжда 482,40 лева за адв.хонорар по
ЧГД№ 489/20221г. по опис на СРС, защото в самото заповедно производство е представено
само пълномощно, договор за адв.хонорар, доказателства за плащане, както и списък по
чл.80 ГПК не са приложени, затова такива не могат да се приемат само по исковото. Списък
с разноски и доказателства за плащане следва да се приложат в самото заповедно, което е
предхождащо, за да може в последствие да се присъждат в исковото. Възражения по списъка
от страна на ищеца по реда на чл.78, ал.5 ГПК са направени с Молба от ищеца от 21.1.2022г.
с вх. № 10878 /л.64-66/, като същите са основателни доколкото по чл.7, ал.2, т.2 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
сумата в минимален размер за искове в размер на 4916,40 лева възлиза на 574,15 лева, до
която сума съдът следва да уважи разноските за адв.хоноар на ответника. Над този размер
разноски не могат да се присъдят. По този начин към сумата от 574,15 лева следва да се
добави депозита за ССЕ от 200 лева и разноските стават в размер на 774,15 лева, които
подлежат на присъждане.
Воден от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявен установителен иск на
ищец „С.Б.А.Л.Х.З.“ ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр......, чрез
процесуален представител юр.консулт Мартин П.Арсов, срещу ответник „С.Б.А.Л.Й.П.“
ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Н.Столетов № 67А, със
съдебен адрес гр. ......., вх.Б, ет.3-5 ЗА ПРИЕМАНЕ НА УСТАНОВЕНО, че ответника
ДЪЛЖИ на ищеца следните СУМИ – обща сума от 4916,40 лева представляваща сбор от
дължими суми за неустойка за забавено плащане по чл.16 от Договори за предоставяне на
медицински услуги № 7/8.1.2018г., № 15/5.2.2019г. и № 10/6.1.2020г., като сумата е
формирана по следния начин:
1/ по фактура № 23952/12.11.2018г./по Договор №7/-неустойка в размер на 3924,00
лева за период 31.12.2018г.-21.11.2019г.;
2/ по фактура № 24936/15.4.2019г./по Договор №15/-неустойка в размер на 263,25
лева за период 31.5.2019г.-25.6.2019г.;
3/ по фактура № 25106/14.5.2019г./по Договор №15/-неустойка в размер на 221,25
лева за период 1.7.2019г.-24.7.2019г.;
4/ по фактура № 25324/20.6.2019г./по Договор №15/-неустойка в размер на 282,00
лева за период 31.7.2019г.-22.8.2019г.;
5/ по фактура № 26804/19.2.2020г./по Договор №10/-неустойка в размер на 224,50
лева за период 31.3.2020г.-23.4.2020г.;
6/ по фактура № 27029/21.4.2020г./по Договор №10/-неустойка в размер на 1,40
лева за период 31.5.2020г.-2.6.2020г.,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК /2.9.2019г./до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 50568/2019г. по описа на СРС, на основание чл.422 във вр. с
чл.415 ГПК, във вр. чл.79, чл.92 и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „С.Б.А.Л.Х.З.“ ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр......,
чрез процесуален представител юр.консулт Мартин П.Арсов, да заплати на „С.Б.А.Л.Й.П.“
ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Н.Столетов № 67А,
СУМАТА от 774,15 лева представляващи сторените пред СРС съдебно деловодни разноски
по настоящото исково производство от ответник, на основание чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните ведно със съобщение!
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8