РЕШЕНИЕ
№
гр. Велико
Търново, 22.04.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският районен съд, десети
състав, в публично съдебно заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесетата
година, в състав:
Районен съдия: Д. Чалъкова
при секретар М. Ранкова като разгледа
докладваното от съдията АНД № 320/2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Депозирана е
жалба от П.К. *** срещу електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 0876640/14.09.2014
год. на ОД МВР В. Търново, с който за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева. В жалбата си моли за
отмяна на издадения електронен фиш поради изтекли давностни срокове на
основание чл.82, ал.1, б. „а” от ЗАНН. В съдебно заседание поддържа жалбата.
Ответник
жалбата, редовно призовани, не изпращат представител и не заемат становище.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
На 14.09.2014
год. в 12.49 часа на ПП І – 4, София – Варна, км. 133 + 490, е установено
нарушение със стационарна видео-радарна система тип „ERS
Електронният
фиш е обжалван в законоустановения срок.
Въз основа на
така изложената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства,
съдът намира същата за безспорно установена. Нарушението е доказано от
представените по делото писмени доказателства, както и приложения снимков
материал. Същото е констатирано с техническо средство, установяващо и заснемащо
нарушението, без намеса в работата на техниката от страна на контролните
органи. Налице са достатъчно данни за техническата годност на автоматизираната
система за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение. В електронния
фиш е посочен нейният номер, а от приетото като доказателство по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 и протокол от
проверка № 274/13.08.2014 год. се установява, че същата отговаря на
изискванията и е със срок на валидност 06.10.2019 год.
Съгласно чл.189,
ал.4 от ЗДвП (ред. ДВ, бр. 54 от 2017 год.) при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което
не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение.
В разглеждания
случай обжалваният електронен фиш е изготвен съобразно утвърдения от министъра
на вътрешните работи образец. В него се съдържат данни по отношение
местоположението на автоматизираното техническо средство, като в приложеното
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 е посочено, че
същото представлява стационарна видео – радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения, тип „SITRAFFIC ERS
Специалната
процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели
регламентирането на ускорена процедура по ангажиране на административнонаказателна
отговорност. Доколкото заснемането има функция на АУАН, а електронният фиш – на
наказателно постановление, то в общия случай срокът по чл.34 от ЗАНН за
провеждане и приключване на производството в административната му фаза започва
да тече от датата на заснемане с техническото средство и от която дата започва
да тече срока за съставяне на фиш по чл.34, ал.3 от ЗАНН. В конкретния случай
съдът намира, че този срок е спазен.
Разпоредбата на
чл.34 от ЗАНН предвижда случаите, в които не
следва да се образува административнонаказателно производство, както и
случаите, когато образуваното такова следва
да се прекрати.
В чл.82 от ЗАНН
са регламентирани давностните срокове за
изпълнение на наложените административни наказания.
В разглеждания
казус обаче обжалваният електронен фиш не е влязъл в законна сила, тъй като
жалбата срещу него е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и поради това
разпоредбата на чл.82 от ЗАНН не намира приложение. Производството по налагане
на административно наказание и това по изпълнение на административно наказание
са две отделни такива, като второто започва от датата на влизане в сила на
наказателното постановление, а не от момента на извършване на нарушението.
В ЗАНН обаче
липсва регламентация на давностните срокове за погасяване на
административнонаказателното преследване, каквато се съдържа в Общата част на
НК.
Съгласно чл.11
от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК,
доколкото в този закон не се предвижда друго.
Давността
представлява обстоятелство, изключващо отговорността и поради това попада в
хипотеза на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН. След като няма изрична
разпоредба за погасяване на наказателното преследване при издаден, но невлязъл в сила електронен фиш, за давността, като
обстоятелство, изключващо отговорността, е приложима уредбата на НК.
Понастоящем
в ЗАНН са
регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се
погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение (чл.34 от ЗАНН), и изпълнителска
давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да
реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл.82 от ЗАНН).
От своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на
обикновена (по чл.82, ал.1 от ЗАНН) и абсолютна такава (по чл.82, ал.3 от ЗАНН).
В ЗАНН няма разпоредба, аналогична на
разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази
празнина се преодолява с приложението на чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1,
т.5 от НК вр. чл.11 от ЗАНН.
Предвид липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната
давност в ЗАНН и наличието на препращаща норма на чл.11 от ЗАНН, уредбата
относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК следва да
намери приложение.
В този смисъл е
и Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 год. по ТД № 1/2014 год. на ОСНК на
ВКС и ОСС на ВАС, в което изрично се сочи, че институтите за спиране и
прекъсване на давността за наказателно преследване по чл.81 от НК се прилагат и
за давността по чл.34 от ЗАНН.
Аналогията,
като юридическа техника, е с ограничено приложение в областта на наказателното
право, тъй като би могла да бъде използвана при тълкуване на
наказателноправните норми в посока на обосноваване на наказателната
отговорност. Аналогията обаче е възможна и допустима, когато е в полза на
съответното лице. В обратния смисъл извършителят на административно нарушение
би бил поставен в по-неблагоприятно положение по отношение на извършителя на
престъпление, ако се вземе предвид по-дългия срок за съставяне на АУАН и
издаване на наказателно постановление по чл.34, ал.2 от ЗАНН, който надвишава
абсолютната погасителна давност за наказание „глоба”, предвидена в чл.81, ал.3
вр. чл.80, ал.1, т.3 от НК, а именно четири години и половина.
Поради това
съдът намира, че доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института
на давност за погасяване на административнонаказателното преследване /извън
сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП/, както и предвид цитираното
Тълкувателно постановление, следва да намерят приложение съответните текстове
на чл.80 и чл.81 от НК.
Поради
изложеното и съгласно чл.81, ал.3 от НК, всяко едно административнонаказателно
преследване се погасява с изтичането на четири годишен и половина срок от
извършване на нарушението, независимо от спирането и прекъсването на давността,
и независимо от субекта на административнонаказателната отговорност. В този
смисъл съдът намира, че в конкретния случай, въпреки че процесният електронен
фиш е съставен в сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН, при извършено нарушение
на 14.09.2014 год., към настоящия момент е изтекла абсолютната давност /14.03.2019
год./ за административнонаказателно преследване.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба
Серия К № 0876640/14.09.2014 год. на ОД МВР В. Търново, с който на П.К. *** за
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2,
т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева,
като незаконосъобразен.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14 - дневен срок пред Административен съд гр. Велико Търново,
считано от получаване на съобщението.
Районен съдия: