Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ловеч, 23.08.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на петнадесети юли две
хиляди и двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1911/2020 год. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
повод постъпила искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД против А.Ю.А. за
установяване на вземания по заповед за изпълнение.
По делото е постъпил отговор от особения представител на
ответника адв. П. К..
Твърди се, че между страните е постигнато съгласие и
сключен договор за предоставяне на мобилни услуги до номер +*********. С
допълнително споразумение от 01.11.20218 г. страните са предоговорили условията
за предоставяне на мобилни услуги, като е договорен нов план срещу заплащането
на такса от 44,99 лв. на месец с ДДС.
При сключването на договора за предоставяне на мобилни
услуги до номер +********* страните са постигнали съгласи и сключили договор,
по силата на който ищецът се е задължил да предостави за временно и възмездно
ползване мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A3 2016 Black срещу заплащане на сумата от 404,57
лв. с ДДС за срок от 23 месеца или по 17,59 лв. на месец.
При подписване на допълнително споразумение към
договор за предоставяне на мобилни услуги към номер +********* страните са
постигнали съгласие и сключили договор, по силата на който ищецът се е задължил
да предостави за временно и възмездно ползване мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S9 Blue срещу заплащане на сумата от 887,57 лв. с ДДС за срок от 23 месеца или по
38,59 лв. на месец.
Между страните е постигнато съгласие и сключен договор
за предоставяне на мобилни услуги до номер +*********срещу заплащане на месечна
абонаментна такса от 12,99 лв. с ДДС.
Твърди се, че ответникът не е погасил задълженията по
пет фактури, издадени в периода ноември 2018 г. до март 2018 г., произтичащи от
посочените по-горе договори, както следва: фактура от 25.11.2018 г. месечна
такса за мобилен № +********* от 50,39 лв. и 2,16 лв. ползвани услуги,
лизингови вноски за мобилно устройство SAMSUNG
Galaxy S9 Blue в
размер на 38,59 лв. и месечна такса за мобилен № +*********в размер на 23,48
лв. или общо сумата от 125,03 лв., от която следва да се приспадне надвнесена
сума в размер на 1,22 лв. По фактура от 25.12.2018 г. месечна такса за мобилен
№ +********* от 37,49 лв. и 0,75 лв. – такса за спиране на номер, лизингови
вноски за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S9 Blue в размер на 38,59 лв. и
месечна такса за мобилен № +*********в размер на 13,88 лв. или общо сумата от
98,36 лв. По фактура от 25.01.2019 г. месечна такса за мобилен № +********* от 37,49
лв. и 0,02 ползвани услуги, лизингови вноски за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S9 Blue в размер на 38,59 лв. и месечна такса за мобилен № +*********в размер на
12,99 лв. или общо сумата от 96,59 лв. По фактура от 25.02.2019 г. месечна
такса за мобилен № +********* от -13,30 лв. и разговори „Грижа за клиента“ в
размер на 0,04 лв. или общо -15,91 лв. с ДДС, лизингови вноски за мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy S9 Blue в размер на 38,59 лв. и
месечна такса за мобилен № +*********в размер на -4,61 лв. или общо сумата от
18,07 лв. /отрицателните стойности са формирани от приспадане на таксите за
посочения отчетен период съобразно броя на дните, през които клиентът е ползвал
услугите и таксите за предварително начисления пълен брой дни с достъп до
услугите на оператора за отчетения период/. По фактура от 25.03.2019 г.,
включваща вземания за неустойка поради прекратяване на договорните отношения по
вина на потребителя в размер на 633,54 лв. и 771,80 лв. – предсрочно изискуеми
вноски по договор за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG
Galaxy S9 Blue.
Поради неизпълнение на задължението за заплащане на
задължения по договори за двата мобилни номера те са прекратени, а по партидата
на ответника за начислени вземания за неустойка в размер на 633,54 лв. – 601,08
лв. за мобилен № +********* и 32,46 лв. за мобилен № +*********и вноски по
договор за лизинг във връзка с предоставено за ползване мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S9 Blue в размер на 771,80 лв. Неустойката за номер +********* се твърди, че е
формирана от сбора на три стандартни месечни такси без ДДС /37,49 лв. всяка/ и
разлика между стандартната цена на предоставено мобилно устройство и актуалната
– 488,61 лв., а за номер +*********от сбора на три стандартни месечни такси без
ДДС /18,82 лв. всяка/. Поради непогасяване на задължения за заплащане на цената
по договор за лизинг вземанията по него са станали предсрочно изискуеми.
За събиране на вземанията ищецът е подал заявление, а
издадената в негова полза заповед за изпълнени е връчена чрез залепване на
уведомление.
Отправя се искане до съда да постанови решени, с което
да призна за установено по отношение на ответника, че ищецът има вземане в
размер на 1 742,17 лв., от което 336,80 лв. – цена на предоставени мобилни
услуги, 633,54 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
предоставяне на мобилни услуги по вина на потребителя и 771,80 лв. – предсрочно
изискуеми вноски по договор за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S9 Blue, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издавена на заповед за изпълнение от изплащането й. Заявено е искане за
присъждане на сторените по делото разноски, вкл. в рамките на заповедното
производство.
В депозиран по делото отговор
особеният представител на ответника оспорва размера на вземанията, за които се
твърди, че не са погасени, основание за прекратяване на договорните връзки и
начисляване на вземанията, за които се търси установяване. Оспорва прекратяване
на договорните връзки и размера на вземанията за неустойка, като твърди, че
уговорките за заплащането им са недействителни поради противоречието им с
добрите нрави.
В хода на делото ищецът не
участва чрез свой представител, ангажира становище по същество в молба от 30.062021
г. /л. 77-87 от делото/.
Ответникът се представлява от особения представител
адв. П.К., която по същество излага становище за неоснователност на заявените
искове, като поддържа възраженията в отговора, че уговорката за заплащане на
неустойка при прекратяване на договорната връзка противоречи на закона. Наред с
това особения представител на ответника заявява възражение за погасена
възможност за събиране на вземанията със съдействие на държавната поради
изтекла давност.
След преценка-поотделно и в съвкупност на събрания
доказателствен материал, доводите и становищата на страните и техните
представители, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Въз
основа на подадено заявление от „Теленор България“ ЕАД пред РС Ловеч е
образувано ч. гр. д. № 1270 от 2020 г. В рамките на производството на
21.08.2020 г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено на А.Ю.А.
да заплати в полза на „Теленор България“ ЕАД сумата от 1 742,17 лв., ведно
със законната лихва от 20.08.2020 г. до изплащане на вземането и сторените
разноски в размер на 34,84 лв. – държавна такса и 360,00 лв. – адвокатско
възнаграждение. Заповедта е връчена чрез залепване на уведомление.
Ответникът
е подал до ищеца за пренасяне на номер +********* в
мрежата на Telenor /л. 13 от делото/.
Между страните е постигнато съгласие за сключване на
договор за предоставяне на мобилни услуги по план „Нонстоп 29,99 с неограничени
национални минути“ с мобилен номер +********* за срок от 24 месеца, при месечна
такса от 29,99 лв. като договора влиза в сила след пренасяне на номера в
мрежата на оператора. В договора е отбелязано, че на потребителя се предоставя
мобилен апарат SAMSUNG Galaxy A3 2016 Black, като във връзка с ползването
му е ангажиран договор за лизинг /л. 14 от делото/. В договора е уговорено, че
при прекратяване на договора през първоначалния срок за която и да е СИМ карта
по вина или инициатива на потребителя последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаметен план месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта/номер до края на срока. В случай, когато е предоставена за
ползване устройство потребителят дължи и разликата между цената на устройството
без абонамент съгласно последната актуална ценова листа на оператора и
съответните устройства към момента на прекратяване на договора и заплатената от
него при предоставянето му от оператора цена в брой или съответна обща
лизингова цена по договора. /л.11-12 от делото/.
С допълнително споразумение страните са уговорили
изменение на условията за предоставяне на мобилни услуги до номер +*********,
като е уговорено, че такива ще се предоставят по план Тотал 44,99 с
допълнително 10 000 МВ за срок до 01.11.2020 г. В споразумението е
отбелязано, че на потребителя се предоставено устройство SAMSUNG Galaxy S9 Blue с цена в брой или обща лизингова цена с абонаментен план от 926,16 лв. и
стандартна в брой без отстъпка 1 609,90 лв. В споразумението страните са
договорили, че при прекратяване на договорните отношения преди изтичане на
уговорения срок /01.11.2020 г./ по вина или инициатива на потребителя или
нарушения на задълженията му договора, по други документи свързани с него, вкл.
по общите условия, той дължи по всяка една СИМ карта, по която е налице
прекратяване неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси
за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималния
размер не може да надвиши трикратния размер на стандартните месечни
абонаментни, като дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на част
от ползваната стойност на абонаментите планове, съответстващи на остатъка от
срок на договора, а когато е предоставено устройство за ползване и такава част
от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/,
съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и
заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на остатъка от
срока на договора. /л. 17-19 от делото/.
Между страните по спора е постигнато съгласи и сключен
договор, по силата на който ищецът е предоставил на ответника за временно и
възмездно ползване устройство SAMSUNG Galaxy S9 Blue, с телефонен номер +*********,
срещу заплащането на обща лизингова цена от 926,16 лв., платима на 23 месечни
вноски, всяка в размер на 38,59 лв. Неразделна част от договора за лизинг са
Общите условия на договор за лизинг, с които ответникът е декларирал, че е
запознат. В договора при общи условия, към договор за лизинг, е предвидено, че
всички вземания по него стават предсрочно изискуеми при прекратяване на
договора за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, сключен от
лизингополучателя, както и при забава заплащането на плащания по договора за
лизинг. В едномесечен срок от изтичане срока на договора, предоставеното за
ползване устройство подлежи на връщане, освен при изрично заявено желание за
закупуването му, а при неизпълнението на това задължение дължи неустойка в
размер на 38,59 лв. /л. 20-21 от делото/.
Между страните е постигнато съгласие за сключване на
договор за предоставяне на мобилни услуги по план „Тотал
12,99“ с мобилен номер +*********за срок от 24 месеца – до 01.11.202 г. , при
месечна такса от 12,99 лв. Страните са договорили, че договора влиза в сила от
01.11.2018 г. При прекратяване на договорните отношения преди изтичане на
уговорения срок /01.11.2020 г./ по вина или инициатива на потребителя или
нарушения на задълженията му договора, по други документи свързани с него, вкл.
по общите условия, е договорено, че той дължи по всяка една СИМ карта, по която
е налице прекратяване неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок,
като максималния размер не може да надвиши трикратния размер на стандартните
месечни абонаментни, като дължи и възстановяване на част от ползваната стойност
на част от ползваната стойност на абонаментите планове, съответстващи на
остатъка от срок на договора, а когато е предоставено устройство за ползване и
такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без
абонамент/, съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на
договора и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на
остатъка от срока на договора. /л. 22-23 от делото/.
В декларация към договора потребителя е декларирал, че
е получил екземпляр от договора при общи условия за взаимоотношения с
потребители на мобилни телефонни услуги, съгласил се е с тях и се е задължил да
ги спазва /л. 25 от делото/
По делата са ангажирани пет фактури, издадени от ищеца
на името на ответника за периода ноември 2018 – март 2019 г.
От фактура, издадена на 25.11.2018 г., се установява,
че същата касае отчетен период 25.10.2018 г. - 24.11.2018 г., като с нея е
фактурирана продажба на устройство на лизинга 771,80 лв., разговори, данни,
съобщения и други таксувани съобщения – 2,16 лв., еднократна месечна такса от
71,53 лв., отстъпка от -1,66 лв. с облагаема основана 843,83 лв. без ДДС или
1 012,60 лв. с ДДС, като от нея е приспадната сума по разсрочена продажба
на лизинг от - 926,16 лв., вноска по лизинг 38,59 лв., приспадната е сумата от
1,22 лв., като крайната сума за плащане е 123,81 лв. с ДДС, платима до
10.12.2018 г. В разбивка към фактурата е посочена стойността на услугите по
мобилни номера на ответника, а именно: 19,48 лв. – такса и 2,16 лв. – услуги, в
това число лизингови вноски в размер на 88,98 лв. /л. 27-28 от делото/
От фактура, издадена на 25.12.2018 г., се установява,
че същата касае отчетен период 25.11.2018 г. - 24.12.2018 г., като с нея е
фактурирана месечна еднократна такса от 51,47 лв. с отстъпка от -1,66 лв., с
данъчна основа от 49,,81 лв., а с ДДС 59,77 лв., като общо дължимата сумата,
ведно със задължения от предходен период е 222,17 лв. с ДДС, платима в срок до
09.01.2019 г. В разбивка към фактурата е посочена стойността на услугите по
мобилни номера на ответника, а именно: 76,08 лв. за мобилен номер +*********, от
която 37,49 лв. – месечна такса и 38,59 лв. втора лизингова вноска и 10,82 лв. без ДДС – месечна такса за
мобилен № +35989632867. /л. 29 от делото/
От фактура, издадена на 25.01.2019 г., се установява,
че същата касае отчетен период 25.12.2018 г. - 24.01.2019 г., като с нея е
фактурирана разговори данни, съобщения и други таксувани услуги, месечни и
еднократни такси от 0,02 лв., еднократна такса от 49,07 лв., остъпка от – 1,66 лв., с данъчна основа от 48,33 лв. и
дължима сума с ДДС от 58,00 лв. или общо сумата от 218,76 лв., ведно със
задължения от предходен период, дължима до 09.02.2019 г. В разбивка към
фактурата е посочена стойността на услугите по мобилни номера на ответника, а
именно: 76,10 лв. за мобилен номер +*********, от която 37,49 лв. – месечна
такса и 38,59 лв. трета лизингова вноска, 0,02 лв. – разговори „Грижа за
клиента“ и 10,82 лв. без ДДС – месечна такса за мобилен № +35989632867. /л. 30
от делото/
От фактура, издадена на 25.02.2019 г., се установява,
че същата касае отчетен период 25.01.2019 г. - 24.02.2019 г., като с нея е
фактурирана разговори данни, съобщения и други таксувани услуги от 0,04 лв.,
месечни и еднократни такси от минус 15,48 лв. с отстъпка от -1,66 лв. или общо
сумата от – 17,10 лв. без ДДС или - 20,52 лв. с ДДС, ведно със задължения от
предходен период общо сумата от 336,83, дължима до 12.03.2019 г. В разбивка към
фактурата е посочена стойността на услугите по мобилни номера на ответника, а
именно: 25,33 лв. за мобилен номер +*********, от която -13,30 лв. – месечна
такса и 38,59 лв. четвърта лизингова вноска, 0,04 лв. – разговори „Грижа за
клиента“ и -3,84 лв. без ДДС – месечна такса за мобилен № +35989632867. /л. 31
от делото/
От фактура, издадена на 25.05.2019 г., се установява,
че същата касае отчетен период 25.02.2019 г. - 24.03.2019 г., като тя включва
вземане в размер на 633,54 лв. – неустойка и 77180 лв. – лизингови вноски,
ведно със задължение от минал период или общо сумата от 1 742,17 лв., със
срок за плащане до 09.04.2019 г. /л. 32 от делото/.
В писмо, адресирано до ответника, ищецът е отправил
изявление, че непогасените задължения на ответника възлизат на 336,83 лв., а в
случа, че за тях не бъде предложено изпълнение предоставянето на мобилни услуги
ще бъде преустановено, като ползването на мобилните номера няма да бъде
възможно и ще бъде добавена неустойка. В писмото е посочен размера на
задължение от 336,83 лв. – предоставени услуги, неустойка в размер на 633,54
лв. и 771,60 лв. – лизингови вноски, като е предоставен 10-дневен срок за
изпълнение. /л. 88 от делото/ В удостоверение „Тип – топ Куриер“ АД е
удостоверели, че предупредително писмо с посочен № ЕАN13 ********* е предадено за
връчване на клиент А.А. на 27.02.2019 г. и е
доставено на 06.03.2019 г. /Л. 89 от делото/.
От изслушаната в хода на производството
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при ищеца ответникът има
открита партида. По нея за периода 31.10.2018 г. до 25.03.2019 г. е начислена
сума в размер на 1 799,17 лв., от която 183,69 лв. – мобилни услуги,
926,16 лв. – лизингови вноски, 633,54 лв. – неустойка. От таза сума плащане е
предложено за 57,00 лв. Като непогасена е отразена сума в размер на
1 742,17 лв. от която 633,54 лв. – неустойка, 771,80 лв. – лизингови
вноски и 336,83 лв. услуги от предходни периоди. Размерът на вземането за
неустойка е формиран по двата договора на електронни съобщителни услуги, като
по отношение на мобилен № +35989632867 тя е формирана от сбора на три
стандартни месечни вноски, а за № +********* от сбора на три стандартни месечни
вноски и разликата в цената на предоставеното устройство съгласно актуалната
ценова листа към 01.11.2018 г. и дължимата по договора за лизинг за остатъка от
срока на договора. Цената по договора за лизинг е формирана от разликата между
общата цена по договора и фактурираните четири вноски. Всички първични
документи, създадени във връзка с процесните договори, са намерели счетоводно
отражения при ищеца, а счетоводството е водено редовно.
С оглед на така очертаната фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
При изложените фактически твърдения и изведеното от
тях искане съдът приема, че е сезиран с претенции за установяване на вземания
по заповед – вземане за заплащане цена на предоставени мобилни услуги и
вземания за заплащане на цена по договори за лизинг, с правна квалификация чл.
415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД и 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
Страните са се намирали в договорни отношения с
предмет предоставяне на електронни услуги. Ответникът е имал открита партида
при ищеца, по която е начислявана стойността на предоставените му услуги, вкл.
за процесния период. Той не е оспорил в хода на производство възможността за
ползване на договореното да е ограничена или възпрепятствана. Фактурирането му
суми за предоставени мобилни услуги са в рамките на уговорения размер на
месечната абонаментна такса по сключени от него договори за предоставяне на
мобилни услуги. За установяване размера вземанията ищецът е ангажирал фактури
/четири броя/. Вземанията по тези фактури са надлежно осчетоводени при ищеца,
като счетоводството във връзка с тях е редовно воден. От фактурите и
записванията по партидата на ответника се установява, че за процесния период
25.10.2018 г. - 24.02.2019 г. стойността на предоставените на ответника електрони
съобщителни услуги е 182,47 лв. по двата ползвани мобилни номера. В хода на
производството ответникът не е ангажирал доказателства за погасяване на
задължението, чиято е тежестта на доказване.
В отговора на исковата молба особеният представител на
ответника е навел възражения за погасяване по давност на вземанията, предмет на
установява. По отношение на вземането за цена по договора за електронни услуги
съдът намира възражението за неоснователно.
Вземанията по договор за електронни услуги са с
периодичен характер, като възможността за събирането им със съдействието на
държавата се погасява с тригодишна давност /чл. 111, б. „в“ ЗЗД/. Давността
тече по отделно за всяко вземане от датата на изискуемостта му. За вземането за
цената на предоставените услуги по първия отчетен период ответникът е дължал
изпълнение до 10.12.2018 г. От тази датата насетне за това вземане е започнала
да тече предвидената в закона давност, като същата ще изтече на 10.12.2021 г.
За вземането за втория отчетен период длъжникът е следвало да предложи
изпълнение до 09.01.2019 г. След тази дата за вземането е започнала да тече
предвидената в закона давност, като тя ще изтече на 09.1.2022 г. За вземането
за третия отчетен период длъжникът е следвало да предложи изпълнение до 09.02.2019
г. След тази дата за вземането е започнала за тече предвидената в закона
давност, като тя ще изтече на 09.02.2022 г. За вземането за четвъртия отчетен
период длъжникът е следвало да предложи изпълнение до 12.03.2019 г. След тази
дата за вземането е започнала да тече предвидената в закона давност, като тя ще
изтече на 12.03.2022 г. С подаването на иска за установяване на вземания по
оспорената заповед /искът по аргумент от чл. 422, ал. 3 ГПК се счита предявен от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
20.08.2020 г./, на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността относно вземанията,
предмет на установяване, се счита за прекъсната.
От казаното следва, че възможността за събиране на вземанията
със съдействието на държавата не е погасена, което е основание за отхвърляне на
заявеното възражение за давност.
Ищецът претендира установяването на вземане за
неустойка при предсрочно прекратяване на договорната връзка /разваляне/ по вина
на потребителя.
Съгласно постановката на ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на
ВКС кредиторът по двустранен договор с продължително и периодично изпълнение,
каквито са процесните, може да търси неустойка за обезщетяване на вредите
поради настъпило бъдещо разваляне ако такава реално е била уговорена. Неустойката
е компенсаторна по своя характер, като целта й е да възмезди вредите на
кредитора от прекратяване на правната връзка, за което длъжникът отговаря.
Предвидимата вреда към датата на сключване на договора за предоставяне на
електронни услуги при предсрочното му прекратяване е нереализирания приход от
ползването на предоставени номера в рамките на срока на договора. В рамките на
срока на договора очакванията на оператора, които предоставя електронни услуги,
са да получи договорените месечни такси, както и суми над тях във връзка с
друго реализирано потребление. В случа, когато тези негови очаквания не се
сбъднат по вина на потребителя, довело до прекъсване на договорната връзка,
клаузата за заплащане на неустойка в рамките на таксите за остатъка от срока на
договора, но не повече от трикратния размер на дължимите стандарти месечни
такси, не може да бъде определена като неравноправна или противоречаща на
добрите нрави. Неустойката, определяна в рамките на три стандартни месечни
вноски не съставлява по своята същност насрещна престация от страна на
потребителя без насрещен неин еквивалент от страна на оператора. Тя е насочена
към това да компенсира вредите на оператора, които няма да подлежат на
доказване, като не може да се приеме, че това съставлява несъответствие с
присъщата й функция.
По една от договорните връзки, по които се търси
установяване на вземане за неустойка, е уговорен втори елемент при определяне
размера й. Той се формира от разликата в цената между стандартната цена на
предоставеното по договора мобилно устройство без отстъпка съгласно актуалната
към договора ценова листа на оператора и преференциалната цена, при която е
сключен договора за лизинг. В тази част съдът намира, че клаузата е
неравноправна.
В правната връзка, по която се търси изпълнение,
ответникът има качеството на потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП.
Според разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна е
клауза в договор с потребител, която е сключена във вреда на потребителя, не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравенство
между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя.
Коментираната уговорка не отговаря на посочените
изисквания, тъй като във връзка с предсрочното прекратяване на договор за
електронни услуги се уговаря заплащането на неустойка, която се формира като
разлика в отстъпка по друго договорна връзка /договор за лизинг/, с различен
предмет от този на прекратената. Размерът на възнаграждението по другата
договорна връзка е предмет на самостоятелно договаряне между страните. По тази
връзка уговорената цена не може да бъде едностранно пременян от оператора. По
нея не се твърди да е предвидена възможност за оператора да търси заплащане на
разликата между договорената цена и цената по която устройството се предлага на
свободния пазар, която по своята същност съставлява пропусната полза.
Пропусната полза не е сигурна последица от прекратяване на договора за
предоставяне на електронни услуги, нито е в пряка връзка с него.
По изложените съображения в рамките на производството
съдът следва да установи съществуването на вземане за неустойка в размер на
144,93 лв., а за горницата от 488,61 лв. искът за установяване следва да се
отхвърли.
В кориците на делото са налични доказателства относно момента
на прекратяване на договорната връзка /получаване на изявление на ищеца за
разваляне от ответника/ - 06.03.2019 г., от които момент възниква вземането за
заплащане на неустойка, като възможността на събирането му със съдействието на
държавата не е погасена към датата на подаване на исковата молба /20.08.2020
г./ за което са валидни изложените по-горе съображения във връзка с вземанията
за заплащане на цена по договор за електронни съобщения, тъй като вземането за
неустойка се погасява със същата давност /арг. чл.
111, б. „б“ ЗЗД/.
Страните са се намирали в договорни отношения с
предмет временно и възмездно ползване на мобилни устройства. Ищецът е предал на
ответника за ползване мобилно устройство от посочен модел и марка, което е
удостоверено в ангажирания по делото договор. Ответникът се е задължил в
рамките на срока за ползване да заплаща на ищеца договорена цена /38,59 лв. на
месец за периода от 01.12.2018 г. до 01.10.2020 г./. Ищецът твърди, че
договорната връзка е прекратена, а вземанията по нея обявени за предсрочно
изискуеми, поради прекратяване на договора за мобилни услуги. В тази връзка по
делото ищецът е ангажирал изявления за прекратяване на договора за електронни
съобщения и обявяване предсрочна изискуемост на вземанията за цената по договора
за лизинг, получено на 06.03.202019 г.
По силата на договора за лизинг лизингодателят
предоставя за временно и възмездно ползване на лизингополучателя вещ. В рамките
на срока на действие на договорната връзка лизингополучателят има право да
ползва веща. Задължение за връщането ѝ за него възниква с прекратяването
на договора. Отново в рамките на срока на действие на договора лизингодателят е
задължен да предостави възможност безпрепятствено служене с вещта. Ако приемем,
че в рамките на срока на действие на договора лизингодателят може да обяви
вземанията по него за предсрочно изискуеми /това е отречено като възможност в
решение № 72/18.07.2017 г. по т. д. № 3310/2015 г. на II ТО на ВКС/, след получаване на изявлението му от
длъжника той може да продаде вещта и не дължи прехвърляне на собствеността
ѝ, като такива уговорки, както и предприетите действия въз основа на нея,
следва да се третират като прекратяване /разваляне/ на договорната връзка. По
развалена договорна връзка с периодично изпълнение кредиторът не може да търси
цената за остатъка от срока на договора, а само връщане на даденото по нея
/връщане на вещта/.
С прекратяване на договора за предоставяне на
електронни услуги е разваляне и договора за лизинг. Начислените вноски до
датата на развалянето /получаването на изявлението за прекратяване на договора
за електронни съобщения/ в размер на 154,36 лв. са дължими /вноски от едно до
четири/. Задълженията във връзка с тях са надлежно осчетоводени, като не са
ангажирни доказателства за погасяването им чрез плащане, за което тежест на
доказване носи ответника. След датата на разваляне на договорната връзка
правната връзка се прекъсва, поради което по нея ответникът не дължи изпълни
изпълнение. Обстоятелството, че уговорения в договора срок за ползване на
предоставено мобилно устройство е изтекъл към датата на постановяване на решението
е без правно значение, тъй като договорната връзка е развалена преда датата на
подаване на исковата молба. След прекратяване на договора ищецът може да търси
връщането на предоставената за ползвана вещ или обезщетение във връзка с
ползването й, но не и цената за остататъка от срока на договора.
По изложените съображения съществуването на вземане за
сумата от 771,80 лв. – предсрочно изискуеми вноски за цена по договора за лизинг
следва да с отрече.
Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски. В
заповедното производството той е сторил разноски в размер на 394,84 лв. В
исковото производство ищецът е ангажирал доказателства за сторени разноски в
размер на 937,50 лв. /държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозит за
назначаване особен представител на ответника и възнаграждение за вещо лице/. От
общия размер на сторените разноски в заповедното и исковото производството –
1 332,34 лв., с оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да се
възложи за заплащане сума в размер на 373,06 лв.
Ответникът не е заявил искане за присъждане на
разноски, на което съдът да отговори.
По делото ответникът е представляван от особен
представител. За назначаването му съдът е определил депозит в размер на 180,00
лв. Посочената сума следва да се заплати на адв. П.К., за което се издаде РКО.
Ответникът не е заявил искане за разноски, на което
съдът да отговори с решението.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Ю.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, че
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес ********* има вземане в размер
на 481,76 лв. /четиристотин и осемдесет и едни лева и седемдесет и шест
стотинки/, от което 182,47 лв. - стойност на предоставени мобилни услуги към
мобилни номера +*********
и +*********, за периода 25.10.2018 г. -
24.02.2019 г., 144,93 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
електронни съобщения и 154,36 лв. – цена по договора за лизинг на мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy S9 Blue за периода 01.12.2018 г. до
01.03.2019 г., ведно със законната лихва от 20.08.2020г. до изплащането му, за
което е издадена Заповед № 680 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.08.2020 г. по ч. гр. д. № 1270/2020 г. на РС Ловеч, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за горницата до сумата от 1 742,17 лв., от която 488,61 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за електронни съобщения и 771,80 лв. – предсрочно изискуеми вноски за
цена по договора за лизинг.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.Ю.А., с ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес *********
сумата от 373,06 лв. /триста седемдесет и три лева и шест стотинки/ - сторени
разноски според уважената част от исковете.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. П.К. – особен представител на А.Ю.А.,
възнаграждение в размер на 180,00 лв. /сто и осемдесет лева/ от внесения депозит, за което се издаде
РКО.
Решението
може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: