Р Е Ш
Е Н И Е № 208/14.11.2018г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав, в публично заседание на
13
ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар:
Ст.Панайотова
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията адм.д № 180 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Община Ямбол срещу принудителна административна мярка
по чл.171, т.2, б.“и“ от ЗДвП – временно спиране от движение на пътно превозно
средство за срок от един месец, наложена със Заповед №18-0813-000291 от
29.06.2018г. на ВПД Началник-сектор „Пътна полиция“-Я. при ОДМВР-Я., заради
извършено нарушение по ЗДвП, за което е съставен АУАН на водач на автомобила. Мярката
засяга лек автомобил „М.К.“ с рег.№У****АК, собственост на община Я.. Иска се
отмяна на административния акт по съображения за неосъществяване на материално
правната хипотеза на закона, неяснота досежно адресата на мярката и липса на мотиви. Твърди се,
че поведението на общинския служител(употреба на наркотични вещества по време
на работа) може да се квалифицира като дисциплинарно нарушение, но не може да
обоснове ангажиране на отговорността на Община Я..
В
съдебно заседание жалбоподателят Община Я.
се представлява от главен юрисконсулт К., която поддържа жалбата по
съображенията, изложени в нея.
Ответната
страна ВПД Началник-сектор „Пътна полиция“-Я. при ОДМВР-Я. се представлява от
главен юрисконсулт А., която моли да се потвърди обжалваният административен
акт като законосъобразен и издаден при условията на обвързана компетентност и
при наличие на материално правните предпоставки за това. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и след
преценка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за
установено следното:
Жалбата
е депозирана от надлежна страна, собственик на лекия автомобил, и в рамките на
14-дневния срок от връчването на заповедта, поради което е допустима за
разглеждане. По същество е неоснователна по следните съображения:
С
обжалваната Заповед №18-0813-000291 от 29.06.2018г. ВПД Началник-сектор „Пътна
полиция“-Я. при ОДМВР-Я. е наложил на жалбоподателя Община Я. принудителна
административна мярка по чл.171, т.2, б.“и“ от ЗДвП – временно спиране от
движение на пътно превозно средство за срок от един месец. Отнето е и
свидетелството за регистрация на лек
автомобил „М.К.“ с рег.№У****АК(СРМПС №*********), собственост на Община Я..
Със
Заповед №326з-1397/23.06.2017г. на Директора на ОДМВР-Я., началникът на сектор
„Пътна полиция“ – за територията на ОДМВР-Я., е оправомощен
да прилага принудителни административни мерки от вида на процесната,
т.е. заповедта е издадена от компетентен орган, с възложени контролни функции. Спазено
е изискването за форма на акта по чл.172, ал.1 ЗДвП – издадена е заповед в
писмена форма, съдържаща мотиви от фактическа и правна страна, и разпоредителна
част.
От
доказателствата по делото безспорно се установява, че на 28.06.2018 г. в 15.50
часа, в гр. Я., по ул."Т." на кръстовището с ул.“Г.И.“, в посока
ул."Ген.З.", А.Д.Д., служител в
Сектор“Превенция и опазване на обществения ред“ в Община Я., под въздействието
на наркотични вещества е управлявал лек
автомобил М.К. с рег. №У****АК, собственост на Община Я.. За нарушението на
водача е съставен АУАН серия Д №0707063 от 28.06.2018г., в който е вписано, че
е извършена проверка на водача за употреба на наркотични вещества с полеви
тест, отчел употреба на амфетамини. На същата дата
срещу лицето е образувано и досъдебно производство №378/2018г. по описа на РУ-Я.,
за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Лицето е служител в Община Я., за заеманата
от него длъжност специалист в сектор“Превенция и опазване на обществения ред“ е
представена и длъжностна характеристика, утвърдена и връчена му на 02.10.2017г.
Предвид
обстоятелството, че е съставен АУАН за нарушение по ЗДвП-управление на МПС под
въздействие на наркотични вещества органът по прилагане на принудителната
административна мярка, за който АУАН има обвързваща сила, е счел, че са налице
материално правните предпоставки и по чл.171, т.2, б.“и“ от ЗДвП, поради което
с обжалваната заповед е наложил принудителна административна мярка – временно
спиране от движение на пътно превозно средство за срок от един месец и е отнел
свидетелството за регистрация на автомобила.
Мярката
е наложена на Община Я., собственик на автомобила, индивидуализиран с посочване
на ЕИК, адрес, седалище и лице, което я представлява. В тази връзка не е налице
неяснота дали мярката е приложена спрямо юридическо или физическо лице, а
възражението, че ПАМ е допустима само по отношение на физическо лице, съдът
намира за неоснователно. Разпоредбата на закона не прави такова разграничение
като предписва прилагане на мярката за собственика на автомобила, без значение
дали той е физическо или юридическо лице.
Безспорен
е и фактът, че водачът е управлявал служебен автомобил, който му е бил
предоставен в качеството му на служител в Сектор“Превенция и опазване на
обществения ред“ в Община Я.. Не може да бъде споделено становището, че
отговорност за нарушението следва да носи само водачът на автомобила, но не и
неговия собственик, като това е уредено с длъжностната характеристика на
служителя. Това е в противоречие със забраната по чл.102 от ЗДвП, която е в
корелация и с ПАМ по чл.171 т.2, б.“и“ от ЗДвП. В случая по отношение на
жалбоподателя, деянието съставлява нарушение на правилото възведено в чл. 102, б. "а" от ЗДвП, според
което и на собственика на моторно пътно превозно средство се забранява да
предоставя моторното превозно средство на водач, който е с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или
техни аналози, или на неправоспособен водач.
Касае
се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед
спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при
изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният
орган е приложил принудителната мярка. Мярката по чл. 171, т.2, б.и от Закона за движение по пътищата е
принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се прилага
без оглед на вината, като чрез нея се реализира диспозицията на правната норма.
При тази законова уредба административният
орган е действал при условията на обвързана компетентност и е нямал право на
преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. При
наличието на законовите предпоставки за налагане на принудителната
административна мярка, административният орган е длъжен да я наложи.
С
оглед на горното съдът счита за неоснователни изложените доводи в подадената
жалба, поради което същата следва да се отхвърли. При този изход на спора в полза
на ОДМВР-Я., в чиято структура е включен издателят на административния акт, се
следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100(сто) лева на осн. чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, които са своевременно претендирани.
Водим от горното и на осн.
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Община
Я., ЕИК *********, гр.Я., ***, против Заповед
№18-0813-000291 от 29.06.2018г. на ВПД Началник-сектор „Пътна полиция“-Я. при
ОДМВР-Я..
ОСЪЖДА Община Я., ЕИК *********, гр.Я., ***, ДА ЗАПЛАТИ
на Областна дирекция на МВР-Я., гр.Я., ***, юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред
Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: /п/
не се чете