М О Т И В
И
на
Присъда № 127, постановена на 29.06.2016г.
по НОХД № 357 от 2016 г.
по описа на Старозагорския
Районен съд
С обвинителен акт, въз основа на който е образувано
настоящото съдебно производство, Районна прокуратура – град Стара Загора бе обвинила
подсъдимата Т.И.Д., родена на *** г.
в гр. Стара Загора, живуща ***,
българка, българска гражданка, с начално образование, неомъжена, неосъждана,
ЕГН **********, в извършване на престъпление по чл.172б, ал.2,
предл.2, вр. ал.1 от НК, вр. чл.13, ал.2, т.2, предл.първо от ЗМГО.
В хода на съдебното следствие, по реда на чл.287,
ал.1 от НПК прокурорът повдигна ново обвинение на подсъдимата, в хипотезата
на съществено изменение обстоятелствената
част на обвинението, при което подсъдимата бе обвинена в извършване на
престъплението, както следва:
На 09.01.2015 год. в гр.Стара Загора, на търговска
маса № 78, находяща се на ул."Капитан Петко Войвода" (Руски пазар)
използвала в търговската си дейност, по смисъла на чл.13, ал.2, т.2, пр.3 от
Закона за марките и георграфските означения /ЗМГО/, търговски марки, обект на
изключителни права, без съгласието на техните притежатели, като съхранявала с
цел продажба стоки със знаци, представляващи регистрирани търговски марки,
както следва:
1
брой горнище с изписана марка „Nike" на стойност 67,00 лв. (шестдесет и
седем лева), правата върху която се притежават от NIKE INNOVATE C.V. One
Bowerman Drive, Beaverton, Oregon 97005 6453 USA c юридически представител за
територията на Република България „Арсис консултинг" ЕООД;
-17
чифта обувки с изписана марка "Adidas" (в т.ч. „NEO") на обща
стойност 2176,00 лв. (две хиляди сто седемдесет и шест лева), правата върху
която се притежават от "Adidas" AG, DE, Herzogenaurauch 91074
adi-Dasler-Plaz 1-2, c юридически представител за територията на Република
България - „Арсис консултинг" ЕООД;
-5
чифта обувки с изписана марка "Adidas" на обща стойност 560,00
лв. (петстотин и шестдесет лева), правата върху която се притежават от
"Adidas" AG, DE, Herzogenaurauch 91074 adi-Dasler-Plaz 1-2, c
юридически представител за територията на Република България -„Арсис
консултинг" ЕООД;
-6
броя горнища с изписана марка "Adidas" на обща стойност 408,00 лв.
(четиристотин и осем лева), правата върху която се притежават от
"Adidas" AG, DE, Herzogenaurauch 91074 adi-Dasler-Plaz 1-2, c
юридически представител за територията на Република България -„Арсис
консултинг" ЕООД;
-22
чифта обувки с изписана марка „LACOSTE" на обща стойност 3080,00 лв. (три
хиляди и осемдесет лева), правата върху която се притежават от LACOSTE rue de
Castiglione 8 Paris 75001 FRANCE, c юридически представител за Република
България адвокатско дружество „Павлов и Ко";
-5
чифта обувки с изписана марка „PUMA" на обща стойност 675,00 лв.
(шестстотин седемдесет пет лева), правата върху която се притежават от PUMA SE,
DE, Herzogenaurauch, 91074, PUMA Way 1, c юридически представител за Република
България - „Турку, Т. и Турку" ООД;
-7
чифта обувки с изписана марка „NIKE АIRМАХ" на обща стойност 966,00 лв.
(деветстотин шестдесет и шест лева), правата върху която се притежават от NIKE
INNOVATE C.V. One Bowerman Drive, Beaverton, Oregon 97005 6453 USA c юридически
представител за територията на Република България - „Арсис консултинг"
ЕООД;
- 1
чифт обувки с изписана марка „NIKE" на обща стойност 122,00 лв. (сто
двадесет и два лева), правата върху която се притежават от NIKE INNOVATE C.V.
One Bowerman Drive, Beaverton, Oregon 97005 6453 USA c юридически представител
за територията на Република България „Арсис консултинг" ЕООД;
-9
броя анцузи с изписана марка "Adidas" на обща стойност 1215,00 лв.
(хиляда двеста и петнадесет лева), правата върху която се притежават от
"Adidas" AG, DE, Herzogenaurauch 91074 adi-Dasler-Plaz 1-2, c
юридически представител за територията на Република България - „Арсис
консултинг" ЕООД;
-7
броя долнища с изписана марка "D&G" на обща стойност 994,00 лв.
(деветстотин деветдесет и четири лева), правата върху която се притежават от
Dolce & Gabbana Trademarks S.r.l. Via Goldoni n. 10 1-20129 Milano ITALIA,
c юридически представител за Република България - „Турку, Т. и Турку" ООД;
-5
чифта обувки с изписана марка „GUCCI" на обща стойност 1260,00 лв. (хиляда
двеста и шестдесет лева), правата върху която се притежават от GUCCIO GUCCI
S.P.A., IT, FIRENZE, 50123 VIA TORNABUONI 73/R, c юридически представител за
Република България адвокат В.Н.Д.;
-5
чифта обувки с изписана марка „ЕМРОRIO ARMANI" на обща стойност 1300,00
лв. (хиляда и триста лева), правата върху която се притежават от Giorgio ARMANI
S.P.A., Milan, Swiss Branch Mendrisio, Via Penate 4, CH-6850 Mendrisio (CH), c
юридически представител за Република България адвокат Н.С.Д. или всичко на обща
стойност 12 823,00 лева (дванадесет хиляди осемстотин двадесет и три лева),
като с деянието са причинени значителни вредни последици - престъпление по чл.172б, ал.2 във вр. ал.1, пр.1 от НК, вр. чл.13,
ал.2, т.2, пр.3 от Закона за марките и георграфските означения /ЗМГО/.
По делото не бяха приети граждански искове за съвместно разглеждане в
наказателния процес.
Представителят на Районна прокуратура –град
Стара Загора поддържа изцяло новото обвинение по отношение на подсъдимата.
Пледира на същата да бъде наложено наказание при условията на чл.55 от НК, а
именно „лишаване от свобода” в размер на три години, т.е. под най-ниския предел
предвиден за съответното престъпление. Предлага да бъде приложен института на
условното осъждане, като бъде отложено изпълнението на наложеното наказание за
срок от 5 години, съответно в тежест на подсъдимата да се възложат направените
по делото разноски.
Подсъдимата не се признава за виновна.
Дава обяснения. Излага твърдения, че намерената и иззета стока предмет на
настоящото производство останала след предходно претърсване и изземване, поради
което не била извършила вмененото й деяние. Моли, да бъде оправдана.
Защитата на подсъдимия пледира за постановяване
на оправдателна присъда, поради факта, че в хода на съдебното следствие не се
събрали доказателства, установяващи извършване на престъплението, за което
подсъдимата последно била обвинена.
От събраните в хода на наказателното
производство писмени, гласни и веществени доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Подсъдимата извършвала търговска дейност на пазара в гр.Стара
Загора, кв.“Казански“/„Руския пазар”/, в
търговски обект- „Маса №78” , стопанисван от ЕТ ”Гюлето-Гина Бонева-С.К.”***,
по силата на договор №0501/01.06.2006г. с Община Стара Загора.
На 09.01.2015г. от 11.45ч до
12.30ч е било извършено претърсване при неотложен случай в търговския обект- маса №78, при което били
намерени и иззетите вещите, описани подробно в протокола за претърсване и
изземване, а именно: 1 брой горнище с
изписана марка „Nike"; 17 чифта обувки с изписана марка
"Adidas"; 5 чифта обувки с изписана марка "Adidas" ;6 броя
горнища с изписана марка "Adidas"; 22 чифта обувки с изписана марка „LACOSTE"; 5 чифта обувки с изписана марка
„PUMA"; 7 чифта обувки с изписана марка „NIKE АIRМАХ"; 1 чифт обувки
с изписана марка „NIKE"; 9 броя анцузи с изписана марка
"Adidas"; 7 броя долнища с изписана марка "D&G"; 5 чифта обувки с изписана марка „GUCCI" и
5 чифта обувки с изписана марка „ЕМРОRIO ARMANI".
За произхода на стоките подсъдимата Д. саморъчно
отразила в протокола, че са нейни.
Извършеното процесуално действие-претърсване и
изземване било одобрено с определение от 10.01.2015г по ч.н.д.№ 68/2015г, по
описа на РС-Стара Загора.
Видно от писмо №24-10-173/1/ от 15.05.2015г на Патентно
ведомство на Република България,
Фирма Giorgio
Armani S.p.a, Мilan, e притежател на права върху марките, съдържащи словния
елемент Emporio Armani;
Фирма
GUCCIO GUCCI SPA,_Italy е притежател
на марките, съдържащи словния елемент GUCCI;
Фирми adidas AG, Germany и adidas International Marketing
BV, The Netherlands са настоящите притежатели на права върху марките,
съдържащи словния елемент ADIDAS.
Фирма PUMA SE,
Germany и PUMA INDUSTRIAL CO.LTD,
Taiwan е притежател на права върху марките, съдържащи словния елемент PUMA;
Фирма NIKE
INNOVATE C.V., USA е притежател на права върху марките, съдържащи словния
елемент Nike;
Фирма LACOSTE
S.A. - FRANCE е притежател на права върху марките, съдържащи словния
елемент „Lacoste”.
Фирма Dolce&Gabana
Trademarks S.r.lq Itali е притежател на права върху марките, съдържащи
словния елемент D&G
DOLCE&GABANA.
Марките са регистрирани съгласно Закона за марките и
географските означения, Мадридската спогодба за международна регистрация на
марки и Регламент 207/2009/ЕС на Съвета за търговска марка на Общността и са
действащи на територията на Република България.
В Държавния регистър на марките не са вписани
лицензионни договори за отстъпване правото върху цитираните марки от страна на
техните притежатели. Патентното ведомство на Република България не разполага с
информацията за търговските представители на чуждестранните фирми за внос,
износ и търговия на територията на страната ни.
В Държавния регистър на марките не са вписани
лицензионни договори за отстъпване правото върху цитираните марки от страна на
техните притежатели в полза на ЕТ ”Гюлето-Гина Бонева-С.К.”*** и на физическото
лице С.Д.К..
Обв.Д. нямала необходимото по
закон съгласие на носителите на права върху горните марки.
Видно от заключението на
назначената в хода на досъдебното производство съдебно-марковата и оценъчна
експертиза , за всички марки (без изключение), обект на експертизата, е налична
идентичност, с маркировките поставени
върху артикулите, отпечатъците на хартиените и текстилни етикети или по самите
артикули, както и общото оформление на облекла и обувките и надписите по тях. Маркировката върху инкриминираните артикули
на търговските марки: АRMANI, GUCCI, Adidas, PUMA, NIKE, „Lacoste” и D&G
DOLCE&GABANA са
идентични с тези, обект на
регистрирани търговски марки описани в
експертизата и съдържащи се в
приложението.
Всички цитирани в експертизата документи действат
активно на територията на страната, а знаците и надписите по задържаните
артикули, които са идентични с цитираните в експертизата марки въвеждат
потребителите в заблуждение, при
условие, че се ползват без знанието и разрешението на притежателите им.
Правата на представените в приложенията документи са нарушени, ако са ползувани без
разрешението на притежателя им или лицензополучателите.
Марките на Общността, по силата
на член 72 а от ЗМГО, се ползва със същата сила на закрила, както марките
регистрирани по национален ред. Марката регистрирана по Мадридската спогодба
също има равни права с останалите марки, регистрирани по национален ред, във
връзка с чл.69 ал.2 от ЗМГО. Независимо от реда, по който е регистрирана
марката, ако е ползувана в търговската практика без разрешението на притежателя
или лицензия за ползване, нарушени са правата по чл. 13 от ЗМГО.
По силата на чл. 13 и във връзка с гореизброените
законови текстове, всяко ползване на марките, без разрешението на притежателя,
било с лицензионен договор или по силата на друго споразумение е в нарушение на
чл. 73 ал.(1) от ЗМГО. Нарушението произтича от идентичност или сходство при
използването на марката в търговската дейност, както и от възможността
потребителя да бъде въведен в заблуждение при неправомерното ползване на марките.
Маркирането на стоките с общоизвестни марки или такива,
защитени с документ за запазен знак
и/или име, използването им в търговската дейност, причинява вредни имуществени последици за
държателите на марките, тъй като при търговската дейност потребителя е въведен
в заблуждение за произхода и качествата на стоките, носещи съответната марка.
Използването на марките без основание от страна на нарушителите, довежда до
несправедливо облагодетелстване от отличителния им характер и известността на
марките.
Аналогично, обектите на
промишлен дизайн на Общността, и
регистрирани като такива, при условията и по реда на Регламент 6/2002/ЕС на
Съвета на ЕО, по силата чл. 54а ал.(1) и
ал. (2) от ЗПД и съгласно § 28 от Допълнителните разпоредби на ЗДП, имат
закрила на територията на Република България от датата на присъединяване
(01.01.2007г.)
Обектите на промишлен дизайн,
могат да бъдат регистрирани, също и по
реда на Хагската спогодба – чл. 50 от ЗПД.
Цялостната преценка на
вероятността от объркване, що се отнася до визуалното, звуково или концептуално
сходство между конфликтните знаци, трябва да се основава на създаденото от тях
общо впечатление, като по-специално се държи сметка за техните отличителни и
доминиращи елементи. Възприемането на марките, което средният потребител има за
съответните стоки или услуги, играе решаваща роля в цялостната преценка на тази
вероятност от объркване. В това отношение средният потребител обикновено
възприема дадена марка като едно цяло и не се впуска в изследване на различните
й детайли (вж. Решение на ОБЩИЯ ЕВРОПЕЙСКИ СЪД от 12 юни 2007г. по дело
СХВП/Shaker, C 334/05 P, Сборник, стр. I 4529, точка 35 и цитираната съдебна
практика). Според експертизата преценката на сходството между две марки не може
да се ограничи до отчитане само на един компонент от комбинирана марка и до
сравняването му с друга марка. Напротив, сравнението следва да се осъществява,
като всяка от съответните марки се разглежда в нейната цялост, което не
означава, че цялостното впечатление, създадено в паметта на съответните
потребители от дадена комбинирана марка, не може при определени обстоятелства
да бъде доминирано от един или няколко от нейните компоненти (вж. Решение по
дело СХВП/Shaker, точка 53 по-горе, точка 41 и цитираната съдебна практика).
Само ако всички други компоненти на марката са незначителни, преценката на
сходството би могла да се направи единствено въз основа на доминиращия елемент
(Решение на Съда по дело СХВП/Shaker, точка 53 по-горе, точка 42 и Решение на
ОБЩИЯ ЕВРОПЕЙСКИ СЪД от 20 септември 2007 г. по дело Nestlé/СХВП, C 193/06 P,
непубликувано в Сборника, точка 42). Такъв може да бъде по-специално случаят,
когато този компонент може сам да доминира в представата за тази марка в
паметта на потребителите, така че всички останали компоненти на марката са
незначителни за цялостното впечатление, което тя създава.
Според експертното заключение,
колкото е по-голям обема на фалшиво маркираните стоки, толкова евентуалните
щети за държателите на марките са по-големи. При определяне на вредите за
право-притежателите, от една страна стоят разходите направени от фирмите за реклама, разработване
на изделията, и разработване на пазара за налагане на съответната марка, а от
другата страна са фактори като: обем и срок на продажба на фалшивите стоки,
територия и стойност на съответните стоки на тази територия и пр. Има и пропуснати ползи. Все пак в ЗМГО
законодателя, е предвидил текстове за справедливо определяне на обезщетението.
В чл. 76а, ал. 1 от ЗМГО обезщетението се третира като пряка и непосредствена
последица от нарушението. В чл. 76б, ал.
1, т. 2, законодателя определя обезщетението като равно на равностойността по
цени на дребно на правомерно произведени стоки за идентични или сходни стоки, със стоките, предмет на нарушението.
При определяне на стойностите
на инкриминираните артикули, eкспертизата е взела предвид аргументите посочени
по-горе, че има вреди и тяхната стойност е стойността на пазара на аналогични
на инкриминираните, но оригинални артикули. В този смисъл е трайната съдебна
практика- Тълкувателно решение №1/31.05.2013г. на ВКС на Република България
т.І.2, т.ІІІ.1 и ІІІ.2.
Материалното изражение на
загубите за право-притежателите на марките, се определя като произведение от
средно-продажните цени на оригинални стоки за пазара, където са предлагани
иззетите стоки и количеството им.
Експертизата е приела
средно-претеглена пазарна цена на оригинални стоки, при определяне стойността
на аналогични на инкриминираните стоки. По средно-притеглени пазарни цени,
паричното измерение на стойността на правомерно произведени аналогични на
инкриминираните стоки, е както следва:
-1 брой горнище с изписана марка „Nike" на стойност 67,00 лв; 17
чифта обувки с изписана марка "Adidas" (в т.ч. „NEO") на обща
стойност 2176,00 лв. (две хиляди сто седемдесет и шест лева); 5 чифта обувки с
изписана марка "Adidas" на обща стойност 560,00 лв. (петстотин и шестдесет лева); 6 броя горнища
с изписана марка "Adidas" на обща стойност 408,00 лв. (четиристотин и
осем лева); 22 чифта обувки с изписана марка „LACOSTE"
на обща стойност 3080,00 лв. (три хиляди и осемдесет лева); 5 чифта
обувки с изписана марка „PUMA" на обща стойност 675,00 лв. (шестстотин
седемдесет пет лева); 7 чифта обувки с изписана марка „NIKE АIRМАХ" на
обща стойност 966,00 лв. (деветстотин шестдесет и шест лев; 1 чифт обувки с
изписана марка „NIKE" на обща стойност 122,00 лв. (сто двадесет и два
лева); 9 броя анцузи с изписана марка "Adidas" на обща стойност
1215,00 лв. (хиляда двеста и петнадесет лев; 7 броя долнища с изписана марка "D&G" на обща стойност 994,00 лв.
(деветстотин деветдесет и четири лева); 5 чифта обувки с изписана марка
„GUCCI" на обща стойност 1260,00 лв. (хиляда двеста и шестдесет лева) и 5
чифта обувки с изписана марка „ЕМРОRIO ARMANI" на обща стойност 1300,00
лв. (хиляда и триста лева), всичко на обща стойност 12 823,00 лева.
Горната фактическа обстановка се прие за установена
по несъмнен начин, посредством ангажираните по делото в хода на съдебното
следствие писмени, гласни и веществени доказателства, както и приложените в
досъдебното производство доказателства, а именно по досъдебно производство №
№ зм-19/2015 г. по описа на Второ РУ на МВР – Стара Загора: Уведомление за
образуване на досъдебно производство от 09.01.2015 г.; протокол за претърсване
и изземване от 09.01.2015 г.; определение от 10.01.2015 г. по ЧНД № 68/2015 г.
по описа на Районен съд – Стара Загора; постановление за допускане на правна
помощ от 11.11.2015 г.; постановление за назначаване на служебен защитник от
11.11.2015 г.; постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 11.11.2015 г.; писмо от Патентно ведомство за преотстъпване на
права за ползване, посредством лицензионни договори на марките от страна на
техните притежатели на български физически или юридически лица; писмо от Община
Стара Загора относно собствеността на търговските маси; договор за наемане на
търговска маса № 0501/01.06.2006 г.; анекс № 1372/13.06.2012 г. към договор №
501/01.02.2012 г. за наем на търговска маса № 78, находяща се на пазара в
кв.”Казански” – Стара Загора; анекс № 251/01.03.2013 г. към договор №
501/01.06.2006 г. и анекс № 1372/01.07.2012 г.за наем на търговска маса № 78,
находяща се на пазара в кв.”Казански” – Стара Загора; договор за прехвърляне на
предприятие на едноличен търговец от 12.12.2012 г.; справка за плащанията на
фирма „Гюлето-Гинка Бонева-С.К.” ЕТ; писмо от Агенция Митници с рег. индекс
32-103838/05.06.2015 г.; заверено копие от пълномощно на „PUMA SE” в полза на „Турку енд Турку” ООД; Справка от
Търговски регистър; заверено ксерокопие от пълномощно от „ADIDAS AG” в полза на „Арсис консултинг” ООД; заверено копие
от пълномощно от „LACOSTE” в полза на Адвокатско
дружество „Павлов и ко”; заверено копие от пълномощно от „GUCCIO GUCCI
SPA,ITALY” в полза на В.Н.Д.; заверено копие
от пълномощно от „GIORGIO ARMANI S.P.A. ITALY” в
полза на Юлиян И. Върбанов, Александър Михайлов Коджабашев и Н.С.Д.; декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние на Т.И.Д. от 11.11.2015
г.; справка за съдимост на Т.И.Д. ос рег. № 1541 от 04.05.2015 г.; протокол за
предявяване на разследване от 27.11.2015 г.; уведомление на основание чл.60,
ал.2 от НПК ог 30.11.2015 г.; протокол за предявяване на разследване от
03.12.2015 г.; постановление от 04.01.2016 г.
Предвид
гореизложеното, като обсъди и анализира приобщения по делото доказателствен
материал в съвкупност и поотделно, съдът счита за установено по несъмнен начин,
че подсъдимата осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъпление, както следва:
на 09.01.2015 год. в гр.Стара Загора, на търговска
маса № 78, находяща се на ул."Капитан Петко Войвода" (Руски пазар)
използвала в търговската си дейност, по смисъла на чл.13, ал.2, т.2, пр.3 от
Закона за марките и географските означения /ЗМГО/, търговски марки, обект на
изключителни права, без съгласието на техните притежатели, като съхранявала с
цел продажба стоки със знаци, представляващи регистрирани търговски марки,
както следва:
- 1 брой горнище с изписана марка „Nike" на
стойност 67,00 лв. (шестдесет и седем лева), правата върху която се притежават
от NIKE INNOVATE C.V. One Bowerman Drive, Beaverton, Oregon 97005 6453 USA c
юридически представител за територията на Република България „Арсис
консултинг" ЕООД;
-17 чифта обувки с изписана марка "Adidas"
(в т.ч. „NEO") на обща стойност 2176,00 лв. (две хиляди сто седемдесет и
шест лева), правата върху която се притежават от "Adidas" AG, DE,
Herzogenaurauch 91074 adi-Dasler-Plaz 1-2, c юридически представител за
територията на Република България - „Арсис консултинг" ЕООД;
- 5 чифта обувки с изписана марка "Adidas"
на обща стойност 560,00 лв. (петстотин и
шестдесет лева), правата върху която се
притежават от "Adidas" AG, DE, Herzogenaurauch 91074 adi-Dasler-Plaz
1-2, c юридически представител за територията на Република България -„Арсис
консултинг" ЕООД;
- 6 броя горнища с изписана марка "Adidas"
на обща стойност 408,00 лв. (четиристотин и осем лева), правата върху която се
притежават от "Adidas" AG, DE, Herzogenaurauch 91074 adi-Dasler-Plaz
1-2, c юридически представител за територията на Република България -„Арсис
консултинг" ЕООД;
-22 чифта обувки с изписана марка „LACOSTE" на
обща стойност 3080,00 лв. (три хиляди и осемдесет лева), правата върху която се
притежават от LACOSTE rue de Castiglione 8 Paris 75001 FRANCE, c юридически
представител за Република България адвокатско дружество „Павлов и Ко";
-5 чифта обувки с изписана марка „PUMA" на обща
стойност 675,00 лв. (шестстотин седемдесет пет лева), правата върху която се
притежават от PUMA SE, DE, Herzogenaurauch, 91074, PUMA Way 1, c юридически
представител за Република България - „Турку, Т. и Турку" ООД;
-7 чифта обувки с изписана марка „NIKE АIRМАХ"
на обща стойност 966,00 лв. (деветстотин шестдесет и шест лева), правата върху
която се притежават от NIKE INNOVATE C.V. One Bowerman Drive, Beaverton, Oregon
97005 6453 USA c юридически представител за територията на Република България -
„Арсис консултинг" ЕООД;
- 1 чифт обувки с изписана марка „NIKE" на обща
стойност 122,00 лв. (сто двадесет и два лева), правата върху която се
притежават от NIKE INNOVATE C.V. One Bowerman Drive, Beaverton, Oregon 97005
6453 USA c юридически представител за територията на Република България „Арсис
консултинг" ЕООД;
-9 броя анцузи с изписана марка "Adidas" на
обща стойност 1215,00 лв. (хиляда двеста и петнадесет лева), правата върху
която се притежават от "Adidas" AG, DE, Herzogenaurauch 91074
adi-Dasler-Plaz 1-2, c юридически представител за територията на Република
България - „Арсис консултинг" ЕООД;
-7 броя долнища с изписана марка "D&G"
на обща стойност 994,00 лв. (деветстотин деветдесет и четири лева), правата
върху която се притежават от Dolce & Gabbana Trademarks S.r.l. Via Goldoni
n. 10 1-20129 Milano ITALIA, c юридически представител за Република България -
„Турку, Т. и Турку" ООД;
-5 чифта обувки с изписана марка „GUCCI" на обща
стойност 1260,00 лв. (хиляда двеста и шестдесет лева), правата върху която се
притежават от GUCCIO GUCCI S.P.A., IT, FIRENZE, 50123 VIA TORNABUONI 73/R, c
юридически представител за Република България адвокат В.Н.Д.;
-5 чифта обувки с изписана марка „ЕМРОRIO
ARMANI" на обща стойност 1300,00 лв. (хиляда и триста лева), правата върху
която се притежават от Giorgio ARMANI S.P.A., Milan, Swiss Branch Mendrisio,
Via Penate 4, CH-6850 Mendrisio (CH), c юридически представител за Република
България адвокат Н.С.Д. или всичко на обща стойност 12 823,00 лева (дванадесет
хиляди осемстотин двадесет и три лева), като с деянието са причинени значителни
вредни последици- престъпление по
чл.172б, ал.2, предл.2, вр. ал.1, предл.1 от НК, вр. чл.13, ал.2, т.2, предл.3 от ЗМГО.
Непосредственият обект на закрила на
престъплението по чл.172б, ал.1 и ал.2 от НК са обществените отношения,
осигуряващи упражняване правата на притежателя на изключителното право върху
регистрирана търговска марка и промишлен дизайн, свързано с основната й
функция- да указват произход; да защитават и правото на потребителите като
краен ползвател да идентифицират произхода на марковата стока и да различат
същата, без възможност от объркване със стоки с друг произход, а като краен
резултат - осигуряването на възможност за нормално развитие на
гражданскоправните взаимоотношения.
Правната норма на чл.172б от НК
защитава обекти на интелектуална собственост- марката, промишления дизайн,
географското означение или неговата имитация и др. обекти. Тя е бланкетна и
препраща към разпоредбите на ЗМГО, ЗПД и др. нормативни актове.
Съгласно чл.9, ал.1 от Закона за марките и географските означения / за краткост ЗМГО/,
марката е знак, който е способен да отличава стоките на едно лице от тези на
други лица и може да бъде представен графично.
Изпълнителното
деяние на престъплението по чл.172б от НК се състои в използването в търговската дейност
на марка, промишлен дизайн и др, обект на изключителното право на марка и
дизайн, без съгласието на притежателя на това право и без правно основание, с което
законодателят недвусмислено насочва към случаите на опериране със стоки, които не са оригинални /фалшифицирани стоки/,
какъвто е и настоящият случай.
Обективният
признак на престъплението по чл.172б от НК
"използване в търговската дейност"
намира легално определение в разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗМГО, като
в случаят е приложима т.2, предл.3 от този текст
на закона, а именно
хипотезата на съхраняване
на стоки с цел продажба, които
стоки са идентични или сходни с такива,
предлагани от правопритежателя на правото на марка, без правно основание,
т.е. без негово съгласие.
Това е така, защото по силата на чл.13, ал.1 от ЗМГО притежателят на
изключителното право върху марка може да забрани на трети лица без негово
съгласие да използват в търговската дейност знак, който е 1. идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на
тези, за които марката е регистрирана;
2. поради
неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на
стоките или услугите съществува вероятност за объркване на потребителите, която
включва възможност за свързване на знака с марката; 3. е идентичен или сходен на марката
за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката
е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията
на Република България и използването без основание на знака би довело до
несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на
по-ранната марка или би ги увредило. Понятията "знак, сходен с
регистрирана марка" и "знак, идентичен на регистрирана марка" се
включват в състава на престъплението по чл.172б от НК
по пътя на препращането към ЗМГО.
Във всяка
от тези три хипотези се визира използване на знак, различен от регистрираната
търговската марка. Липсата на съгласие на нейния притежател за търговска
употреба от трети лица изключва възможността за появяването й в оригинален вид
върху стоки под техен контрол.
Във всички
случаи престъплението по чл.172б от НК води до отрицателно изменение
на условията за нормално съществуване и възможността за упражняване на
изключителното право върху марката.
В
правнозащитената сфера на притежателя на марката настъпват неблагоприятни изменения, които имат имуществено
измерение, освен това се засягат постигнатият
търговски статус и репутацията на притежателя на изключителното право, заблуждават се потребителите и се отклонява потока
от оригиналните стоки. Търговската марка е обещание за качество, полза и
стойност. Тя е могъщ визуален, емоционален, рационален и културен образ, който
потребителите свързват с компания или продукт. Марката е не просто име, тя е
обещание направено от дадена компания към потребителите. Предвид всичко изложено
и с оглед оценъчната стойност на инкриминираните стоки, която надвишава многократно
установената за страната минимална работна заплата към датата на деянието,
техния количествен израз, използваните в случая идентични знаци на множество
различни защитени търговски марки, обстоятелството, че върху вещите има поставени по няколко различни защитени марки, настоящият
съдебен състав намери, че действително са настъпили значителни вредни последици от това престъпление.
Деянието е извършено от подсъдимата виновно, при форма на вината”пряк умисъл”, тъй като същата е
съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите
общественоопасни последици и е искала настъпването им.
Във връзка с изразената в хода на
делото процесуално позиция на подсъдимата, че отрича да е съзнавала
извършването на процесното деяние, както и поддържаната версия в обясненията й,
че намерените и иззети на 09.01.2015г. стоки са такива, които били оставени от
органите на МВР при предходно претърсване на търговския й обект, състояло се на
19.03.2014г. следва да се отбележи следното:
Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимата в гореизложения смисъл и ги намира за защитна версия. Това е така,
тъй като от една страна с ангажираните в последното съдебно заседание
свидетелски показания на свидетелите Д.Д. и Е.К., се опровергава изложената от
подсъдимата теза. Двамата свидетели са присъствали на мястото, където било
извършено предходното претърсване и изземване, състояло се на 19 март 2014г. в
качеството на поемни лица и са вписани в съставения протокол като такива. Видно
от показанията на свидетелите в съдебното заседание на 29.06.2016г., и двамата
си спомниха, че действително след извършеното процесуално- следствено действие
през 2014г. на търговския обект останали стоки, но и двамата свидетели
посочиха, че са останали спортни обувки /маратонки/. Както е известно на
страните, в настоящото производство, при проведеното изземване на други стоки
за иззети обувки, но и множество дрехи. Нито свидетелят К., нито свидетелят Д.
заявиха на обекта да са останали стоки, различни от обувки /маратонки/.
Следователно, намерената и иззета стока на 09.01.2015г. не е останала от
предходното претърсване и изземване, а е друга стока, с която търговецът се
снабдила СЛЕД онова изземване през 2014г. Още повече, че е нелогично да се
приеме, че разследващите органи биха иззели само част от стоки с търговски
марки, обект на изключителни права, а да оставят други такива на обекта, когато
иззели вещите през март 2014г. При това положение, версията на подсъдимата за
произхода на процесните стоки е несъстоятелна. Такова е и твърдението й, че
тези вещи не били съхранявани с цел продажба, а за да ги дарява. Такива
доказателства по делото не са ангажирани, поради което това твърдение е
голословно. Наред с това, следва да се отбележи и че самото поведение на
подсъдимата, да съхранява стоки в подобни количества и то на търговски обект,
на който самата тя работи демонстрира именно умисълът й да съхранява тези вещи
с цел продажба. Другото, че ги дарявала на разни хора, звучи също нелогично и
тезата се приема за несъстоятелна.
Колкото до възражението на защитника,
че обвинението се крепи на негодни доказателства, визирайки протокола за
претърсване и изземване, следва да се отбележи следното: Действително, при
разпита на поемните лица участвали в претърсване и изземване на 09.01.2015г.,
вписани в съответното качество в този протокол, заявиха, че не са видели
съдържанието на иззетите вещи, а само са възприели, че от обекта на подсъдимата
се изземват вещи намиращи се в непрозрачни /черни/ торби, при което същите не
са видели какво всъщност се изземва. Самото процесуално действие, удостоверено
в нарочен протокол е извършено съгласно изискванията на закона и със съответна
съдебна санкция, поради което действието е напълно законосъобразно. Вярно е, че
поемните лица трябва да знаят какво е иззето, в случай, че се изземват някакви
вещи, но в конкретният случай този „пропуск” във възприятията им не оказва
влияние до степен, в която би се стигнало до извод за негодност на тези
доказателства и респективно за незаконосъобразност на използваните доказателствени
средства. Това е така, поради простия
факт, че в нито един момент на производството, нито в досъдебното производство,
нито в съдебната фаза на процеса, по делото е имало спор относно това какво
точно е иззето от търговския обект на подсъдимата на Руския пазар в гр.Стара
Загора. В нито един момент не е оспорена обвинителната теза, че от масата в
посочения ден са иззети точно описаните в материалите по делото вещи. Спори се
само на плоскостта на юридическата съставомерност на деянието, т.е. дали е
налице умисъл да се съхраняват вещи с цел продажба или да се държат такива за
други незабранени от закона действия. При това положение, като краен резултат, фактът,
че поемните лица не са видели естеството на иззетите вещи не води до извода за
недоказаност на обвинението, което би предпоставило оправдаване на подсъдимата.
Напротив, всички доказателства в тяхната взаимовръзка обосноваха този изход от
делото, при който подсъдимата бе призната за виновна по новото повдигнато от
прокурора обвинение, по реда на чл.287, ал.1 от НК , а именно при съществено
изменение на обстоятелствената част на обвинението, защото в хода на процеса се
събраха доказателства, че намерените и иззети стоки на 09.01.2015г. не са
предлагани с цел продажба, каквото обвинение било повдигнато първоначално, а са
се съхранявали / в торби/ на търговския обект, с цел продажба.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с двата принципа в наказателноправната ни
система- ПРИНЦИПА на ЗАКОНОУСТА-НОВЕНОСТ и ПРИНЦИПА на ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ
на наказанието.
Съгласно първият принцип, за
извършеното от подсъдимия престъпление, в специалния текст на НК, се предвижда наказание
лишаване от свобода от ПЕТ до ОСЕМ
години и ГЛОБА от пет хиляди лева до осем хиляди лева.
Съгласно вторият принцип, Съдът обсъди
обществената опасност на деянието, личността на подсъдимата, както и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 54 от НК.
СЪДЪТ намира, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно: младата възраст на подсъдимата, чистото съдебно
минало на дееца/ към момента на извършеното деяние/, добрите характеристични
данни на лицето, което е трудово ангажирано и няма данни за други противообществени
прояви.
Отегчаващо
обстоятелство извън състава на извършеното деяние не е налице, защото
значителните вредни последици са елемент от квалифицирания състав на
престъплението, от обективна страна.
При съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, съдът прие, че на подсъдимата следва да се определи наказание
при прилагане института на чл.55 от НК, а именно при наличие на посочените
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. При това положение, като
намери, че следва да приложи института на чл.55 от НК и по-конкретно нормата на
чл.55, ал.1, т.1 от НК, Съдът наложи наказанието под най-ниския предел
предвиден в съответната норма на особената част на НК, а именно “лишаване от свобода” в размер на ЕДНА
ГОДИНА, както и кумулативно предвиденото наказание „глоба” също в размер
под-най-ниския предел, а именно в размер на 1000/хиляда/ лева. С така
наложените наказания, съдът намира, че ще се осъществят целите на генералната и
специалната превенция, визирани в чл.36 от НК, при което ще се поправи и
превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, ще и се въздейства
предупредително и ще и се отнеме възможността да извърши други престъпления, а
така също ще се въздейства предупредително и върху останалите членове на
обществото. В този смисъл, по-ниско по размер наказание не би постигнало тези
цели, според състава на съда, поради което бе наложено именно наказание в посочените
размери.
Съдът намира, че са налице
предпоставките и на института на условното осъждане, визирани в чл.66 от НК.
Наложеното наказание е в размер до три години лишаване от свобода, а деецът не
е осъждан до настоящият момент с такова наказание, съответно за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е необходимо да
изтърпи наложеното наказание. Ето защо, като обсъди наличието на кумулативните
изисквания на чл.66, ал.1 от НК съдът постанови отлагане изпълнение на така
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ. При определяне
на изпитателния срок, съдът съобрази изискването на чл.66, ал.2 от НК, взе
предвид конкретните обстоятелства по делото, досежно обществената опасност на
деянието и дееца, респективно съобрази факта, че тези престъпления засягат
сериозно обществените отношения свързани с търговията и икономиката като цяло,
не на последно място, увреждат сериозно и правата на потребителите на стоки и
услуги.
Въз основа императивната норма на
чл.172б, ал.3 от НК, съдът постанови да бъдат ОТНЕТИ в полза на Държавата, веществените доказателства, предмет на
престъплението, както следва: 1 брой горнище с изписана марка „Nike"; 17
чифта обувки с изписана марка "Adidas"; 5 чифта обувки с изписана
марка "Adidas"; 6 броя горнища с изписана марка "Adidas";
22 чифта обувки с изписана марка „LACOSTE"; 5 чифта обувки с изписана
марка „PUMA"; 7 чифта обувки с изписана марка „NIKE АIRМАХ"; 1 чифт
обувки с изписана марка „NIKE"; 9 броя анцузи с изписана марка
"Adidas"; 7 броя долнища с изписана марка "D&G"; 5
чифта обувки с изписана марка „GUCCI" и 5 чифта обувки с изписана марка
„ЕМРОRIO ARMANI", намиращи се на
съхранение във 02 РУП - Стара Загора, които следва да бъдат УНИЩОЖЕНИ.
При този изход на делото и на основание
чл.189, ал.3, вр. ал.1 от НПК, в тежест на подсъдимАТА бяха възложени
направените в наказателното производство разноски, като същата бе осъдена да
заплати по бюджетната сметка на ОД на МВР – гр. Стара Загора сума в размер на 174.80
лева (сто седемдесет и четири лева и осемдесет стотинки), представляваща
направени разноски в хода на досъдебно производство № зм-19/2015 година по
описа на Второ РУ на МВР – Стара Загора
Водим от горните мотиви, Съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: