Р Е Ш Е Н И Е
№ 2424
град Пловдив, 09.12.2021
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО
АНГЕЛОВ
ЙОРДАН
РУСЕВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ като
разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 2114 по описа за
2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано
по касационна жалба, предявена от РИОСВ Пловдив, срещу решение № 744 от 04.06.2021
г., постановено по а.н.д № 826 по описа за 2021 г., на Районен съд Пловдив, с
което е изменено Наказателно постановление № 6/13.01.2021 г., издадено срещу
„ВП БРАНДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД, с ЕИК *********,
за наложена имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева
за административно нарушение, квалифицирано по чл. 200, ал. 4 вр. чл. 200, ал.
1, т. 6 вр. чл. 120, ал. 3 вр. ал. 1 от Закона за водите вр. с чл. 16, ал. 1 от
Наредба № 6 от 09.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на
вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти, като е
НАМАЛЕН размера на „имуществената санкция“ на 2 500лв. (две хиляди и
петстотин) лева и е потвърдено Наказателното постановление в останала му част.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че определения с
решението размер на санкцията е справедлив, след като дружеството извършва
системни нарушения. Твърди се, че дадената от наказващия орган правна
квалификация на деянието е правилна. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване
на друго, с което да се потвърди наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – „ВП БРАНДС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., поддържа становище за неоснователност на
жалбата и моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира се
присъждане на съдебни разноски.
Участвалият по
делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава
заключение, че обжалваното решение е неправилно, счита касационната жалба за
основателна.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Пред първостепенния съд е установена следната безспорна
фактическа обстановка:
На 07.10.2020 г. А.Д., участвала в извършването на
планова проверка на обект „Винарска изба“, находящ се в гр. Съединение, с
ползвател „ВП Брандс Интернешънъл“ АД. Проверката била извършена съвместно с
представители на Регионална лаборатория – Пловдив към ИА“ОС“ София. „ВП Брандс
Интернешънъл“ АД като ползвател на обекта зауствал отпадъчни води от два потока
– производствени и битовофекални, във водоприемник - общински отводнителен
канал, който след около 100 метра се вливал в река Потока. В присъствието на
служител на дружеството-жалбоподател били взети проби от двата потока отпадъчни
води преди заустването им във водоприемника. В така взетите проби от потока
производствени води имало превишаване на допустимите емисионни норми съгласно
приложение № 5 към чл. 16, ал. 1 от Наредба № 6/09.11.2000 г. на показателите
БПК5 и ХПК.
Измерената стойност на показателя БПК5 в заустваната от жалбоподателя отпадъчна вода от потока производствени
води била 804+/-101 mg/l при допустима норма от 40 mg/l. Измерената стойност на
показателя ХПК в същите зауствани от
жалбоподателя отпадъчни води /от поток производствени води/ била 1235+/- 49
mg/l при допустима норма от 250 mg/l. На 02.12.2020 г. Д. съставила акт за
установяване на административно нарушение № 78 против „ВП Брандс Интернешънъл“
АД, в присъствието на двама свидетели и на представител на дружеството - жалбоподател.
Препис от акта бил връчен на пълномощника на дружеството срещу разписка. При
изследването на взетите проби се установило превишаване на допустимите норми на
показателите БПК5 и ХПК и в потока битово-фекални води, зауствани от
жалбоподателя. Измерената стойност на показателя БПК5 в този поток била
171+/-21 mg/l, а на показателя ХПК – 330+/-20 mg/l.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено процесното наказателно
постановление. Съдът е намерил за безспорно установено, че по времето и на мястото
на извършената проверка / на 07.10.2020 г. в о б е к т „Винарска изба“, гр.
Съединение/, стопанисван от „ВП Брандс Интернешънъл“ АД, дружеството е
зауствало отпадъчни води - производствени и битово-фекални, в повърхностен
воден обект.
За да измени НП, съдът е приел, че при доказано извършване на
административното нарушение, наказващият орган е наложил на жалбоподателя
имуществена санкция за нарушение, извършено повторно, а съгласно § 1, т. 22 от допълнителните
разпоредби на ЗВ повторно е нарушението, когато е извършено в едногодишен срок
от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е
наказан за нарушение от същия вид.
В конкретния случай за определяне на повторността АНО
се позовава на влязло в сила Наказателно постановление № 1/08.01.2020 г.,
издадено от директора на РИОСВ Пловдив против дружеството - „ВП Брандс
Интернешънъл“ АД. От приложените по делото доказателства се установява, че „предпоставящото“
извода за повторност НП е влязло в сила на 14.10.2020 г. и от тази дата е
започнал да тече и едногодишният срок, през който НП № 1 от 08.01.2020 г.,
посочено в АУАН и в наказателното постановление, е могло да обуслови
квалифициращия признак повторност.
Съдът е приел, че процесното деяние е извършено преди
този срок въобще да е започнал да тече, поради което неправилно са приложени
правилата за повторност от административнонаказващия орган. С оспореното
решение съдът е приложил закон за
по-леко наказуемо нарушение, но без съществено изменение на обстоятелствената
част на административното обвинение, т.е. деецът се санкционира по основния
състав на нарушението вместо по по-тежко наказуемия квалифициран състав за
повторност. Съдът е приел, че нарушението с неговите признаци от обективна
страна (време, място, начин на извършване), срещу които жалбоподателят се е
защитавал в хода на целия процес, не се променят. Не се прилага и непозната,
непредявена му до момента правна норма, срещу която също да не се е защитавал.
Санкцията по основния състав е регламентирана с разпоредбата на чл. 200, ал. 1,
т. 6 от ЗВ, посочена като нарушена и в АУАН, и в наказателното постановление.
Предвид липсата на квалифициращия признак повторност
размерът на имуществената санкция съдът е определил съобразно правилото по
чл.200, ал. 1, т. 6 от ЗВ - от 1 000 до 5 000 лева. Съдът е приел, че размерът на имуществената санкция
следва да бъде намален на 2500 лева, който се явява справедлив, съобразен с
конкретните факти по делото и би съдействал за постигане на целите на
наказанието.
Оспореното решение е валидно,
допустимо и правилно.
С Тълкувателно решение №
8 от 16.09.2021 г. на Върховния административен съд, ОСС от I и II колегия на
ВАС се приема, че в производството по обжалване на наказателното постановление
правомощието на районния съд да измени наказателното постановление включва и
възможност за преквалификация на извършеното деяние по закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо административно нарушение като проявна форма на това
правомощие. Тълкуването в горния смисъл на правомощието на районния съд да
измени наказателното постановление е в съответствие и с поставеното изискване
от законодателя, че при упражняване на своите правомощия по чл. 63, ал. 1, изр.
1 ЗАНН районният съд разглежда спора по същество, т.е. представлява инстанция
по същество, която, когато установи, че административнонаказващият орган е
допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието, следва
да упражни правомощието си да измени издаденото наказателно постановление, а не
да го отменя като незаконосъобразно.
В настоящият случай касационната инстанция намира, че
Районният съд не е нарушил закона при неговото приложение, също и не са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила в хипотезите на чл. 348,
ал. 3 от НПК, като следва да бъде оставено в сила атакуваното решение, като
правилно и законосъобразно, а касационната жалба отхвърлена.
В полза на „ВП БРАНДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД, с ЕИК
*********, се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв./осемдесет/
лева.
Поради изложените съображения ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХХІ състав :
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 744 от 04.06.2021 г.,
постановено по а.н.д № 826 по описа за 2021 г., на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА РИОСВ Пловдив да заплати на „ВП БРАНДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“
АД, с ЕИК *********, сумата в размер на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: