ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№611
гр.
Пловдив, 13.04.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX
въззивен състав в
закрито съдебно заседание на тринадесети април през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ФАНЯ
РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Узунов въззивно частно гражданско дело № 483 по описа на Окръжен съд - Пловдив
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.
Образувано е по повод възражение по чл. 423 от ГПК
от П.Д.З., ЕГН **********, в качеството на наследник на починалия наследодател
К.Д.Д., ЕГН **********, срещу Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 17621/2017г. на РС-Пловдив.
Твърди се, че наследодателят не е узнал своевременно за връчването на
заповедта и не е имал възможност лично да подаде възражение. Сочи се, че
заповедта е била връчена на майката на наследодателя, която не му я предала.
Посочва се, че наследодателят е отсъствал от адреса и не е могъл своевременно
да узнае за връчването. Моли да се приеме предявеното възражение и да се
възстанови положението, което би съществувало, ако починалият наследодател беше
подал възражението си в срока по чл. 414 от ГПК.
Насрещната страна, „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК
*********, сочи, че възражението е допустимо, но неоснователно. Посочва, че
наследодателят нито е възразил срещу заповедта по чл. 414 от ГПК, нито е подал
възражение по чл. 423 от ГПК. Счита, че не са налице предпоставките по чл. 423
от ГПК и защото връчването е било редовно, а молителят не представя
доказателства за твърдяните в молбата обстоятелства. Моли да се остави без
уважение възражението. Претендира разноски за заплатено юрисконсултско
възнаграждение.
Пловдивският окръжен
съд, като взе предвид изложените във възражението и отговора
становища на страните и извърши служебна проверка, намира за установено
следното:
Съдът намира, че възражението е
процесуално допустимо - подадено е в срока по чл. 423, ал. 1 от ГПК и от легитимирано
лицe. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че длъжникът по оспорваната заповед за
изпълнение К.Д.Д., ЕГН **********,
е починал на 27.09.2019г., като негова
наследница е молителката П.Д.З., която е била конституирана като длъжник в изпълнителното производство и на 18.12.2019г.
е ѝ била връчена покана за
доброволно изпълнение. Възражението е подадено по пощата на 08.01.2020г., в рамките на
едномесечния
срок по чл.423, ал.1 от ГПК. Разгледано
по същество, възражението не следва да бъде приемано.
Производството по ч.гр.д. № 17621/2017г. по описа на
ПдРС, XX гр.
с-в, било образувано по входирано на 06.11.2017г. искане на заявителя „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
против длъжника К. Д.Д., ЕГН **********, за посочените в заявлението суми по
основание и размер. Съгласно служебно извършената справка от съда по реда на
Наредба № 14/18.11.2009г. било установено, че постоянният и настоящият адрес на
длъжника Д. ***. Съдът издал заповедта, след което я изпратил на длъжника по
постоянния му адрес. Съобщението било получено на адреса на 16.11.2017г. от
И.С. Д. – майка, която се съгласила да го получи и предаде на длъжника.
Получаването и задължението да предаде съобщението било удостоверено от
получателя с подпис, положен в графа 2 на втората страница на съобщението на л.
12. Съобщението било оформено съгласно утвърдения образец по Наредба № 7 от 22.02.2008 г. за утвърждаване
на образците на книжа, свързани с връчването по ГПК. В двуседмичния срок по чл.
414, ал. 2 от ГПК не било подадено възражение, поради което заповедта влязла в
сила и въз основа на нея бил издаден изпълнителен лист. Съгласно удостоверение
за наследници (л. 20 от частното гражданско дело), майката на длъжника И.С.Д.
починала на 18.12.2018г. Съгласно удостоверение за наследници (л. 21 от
частното гражданско дело), длъжникът К. Д.Д. починал на 27.09.2019г., като
оставил за единствен наследник сестра си П.Д.З..
Разпоредбата на чл. 423 ГПК дава право на длъжника,
който е бил лишен от възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение
чрез подаване на възражение в срока по чл. 414 от ГПК, да подаде възражението
си пред въззивния съд в едномесечен срок от узнаването на заповедта за
изпълнение. Молбата за приемане на възражението следва да се основава на
твърдения за наличие на обстоятелствата по чл. 432, ал. 1, т. 1 - 4 от ГПК. В
случая възражението се основава на
твърдения за наличието на обстоятелства по чл.423,
ал.1, т.1 от ГПК – твърди се, че заповедта за
изпълнение не е била
връчена надлежно на наследодателя на молителката, поради което същият е бил лишен от
възможността да оспори вземането. Настоящият
състав намира, че връчването е било редовно. Съгласно чл. 43, ал. 1 съобщението
може да бъде връчено лично или чрез друго лице. Съгласно чл. 46, ал. 1 и ал. 2
от ГПК когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се
връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме, като друго лице може да
бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник,
служител или съответно работодател на адресата. Също така лицето, чрез което
става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката
на адресата. В случая съобщението е било прието от майката на длъжника, която с
оглед на еднаквия адрес на двете лица се явява пълнолетен член на домашните му.
С оглед на изложеното, връчването е било редовно извършено.
По отношение на възражението на молителя, че
получателят не е предал съобщението на длъжника, същото не е подкрепено с
никакви доказателства. Макар и да се касае за отрицателен факт (невръчване на
полученото съобщение), в производството по чл. 423 от ГПК следва именно
молителят да го докаже чрез съответни косвени доказателства - доказващи
изключващите го положителни факти, които да създадат достатъчно убеждение за
сбъдването на отрицателния – нещо, което не е било извършено в настоящото
производство. Молителят е възразил също, че наследодателят му е отсъствал от
адреса и не е могъл своевременно да узнае за връчването (поради което има право
да иска възстановяване на срока по чл. 46, ал. 4 от ГПК), но това изявление
също представлява единствено твърдение, неподкрепено със съответни
доказателства, още повече, че не става ясно по каква причина и в какъв период е
отсъствал длъжникът, за да може да се прецени дали майка му е имала
възможността да му връчи съобщението, респ. дали има основание за
възстановяване на срока.
С оглед на изложеното, възражението не следва да
бъде приемано.
По разноските:
С оглед изхода на спора, следва молителят да бъде
осъден да заплати на насрещната страна в настоящото производство възнаграждение
за юрисконсултска защита на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. Съдът, на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв. за настоящото производство, с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ
ПРИЕМА възражението по реда на чл. 423 от ГПК, подадено от
П.Д.З., ЕГН **********, в качеството на наследник на починалия наследодател К.
Д.Д., ЕГН **********, срещу Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
10819/10.11.2017г., издадена по ч.гр.д. № 17621/2017г. на РС-Пловдив.
ОСЪЖДА
П.Д.З.,
ЕГН ********** да заплати на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, сумата
от 50 лв. (петдесет
лева), на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, представляваща възнаграждение за
осъществената в производството защита от юрисконсулт.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.