№ 41181
гр. София, 04.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. С.
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. С. Гражданско дело №
20241110169766 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Предявени са следните искове от В. С. С., ЕГН: **********, адрес: гр.
*********************************************, срещу „***********“ ЕАД, ЕИК:
********** и „**********“ ЕООД, ЕИК: ************, и двете дружества със
седалище и адрес на управление: гр. *************************** (**********),
****, Бизнес център „*********“, по:
1. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК срещу първия
ответник – за прогласяване нищожност на договор за паричен заем №
2885097/13.12.2023 г., сключен между ищеца и първия ответник, поради противоречие
на закона, а в условията на евентуалност - по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 146 вр. чл. 143,
ал. 1 ЗЗП – за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 4 от договора относно
задължението за сключване на договор за поръчителство поради неравноправност;
2. чл. 26, ал. 2 ЗЗД срещу втория ответник – за прогласяване нищожност на
договор за предоставяне на поръчителство от 13.12.2023 г. към горепосочения договор
за паричен заем, сключен между ищеца и втория ответник, поради липса на основание.
3. чл. 55, ал. 1 ЗЗД срещу втория ответник – за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 5,00 лв. – частично от вземане в общ размер на 88,97лв.,
представляваща недължимо платена сума по процесния договор за предоставяне на
поръчителство от 13.12.2023 г.
Ищецът твърди, че на 13.12.2023 г. между него и първия ответник бил сключен
процесния договор за паричен заем по силата на който последният предоставил на
ищеца заем в размер на 350 лв. шри ГЛП от 40 %, ГПР от 49,14 %. Съгласно чл. 4 от
договора за паричен заем, ищецът следвало да осигури обезпечение под формата на:
банкова гаранция или да сключи договор за поръчителство с одобрен от първия
ответник гарант – поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението за
отпускане на кредит, какъвто бил сключен между ищеца и втория ответник, в който в
полза на последния било уговорено възнаграждение в размер на 88,97 лв., платимо
разсрочено на “***********“ АД заедно с погасителните вноски по кредита. В
резултат на това общото задължение по процесния договор за паричен заем съгласно
обединен погасителен план възлизало на 448,69 лв. Излага, че договорът за паричен
заем представлява договор за потребителски кредит и попада в обхвата на ЗПК, а
договорът за предоставяне на поръчителство страда и от липса на основание, тъй като
1
по силата на посоченото правоотношение в полза на потребителя не се предоставя
услуга, а освен това същият бил сключен въз основа на нищожен договор за кредит.
Излага подробни съображения за нищожност на двата процесни договора, както и на
клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем.
В срока за отговор ответникът „***********“ ЕАД оспорва допустимостта и
основателността на предявения иск по изложени съображения. Не оспорва, че между
страните е сключен процесният договор за потребителски кредит със соченото в
исковата молба съдържание, както и че по сключения с ищеца договор е получил
сумата от 449 лв. Претендира разноски.
В срока за отговор ответникът „**********“ ЕООД оспорва предявения
установителен иск като недопустим и неоснователен, а осъдителния – като
неоснователен по изложени съображения. Не оспорва, че във връзка със сключения
между ищеца и първия ответник договор за паричен заем между страните е сключен
процесния договор за предоставяне на поръчителство от 13.12.2023 г. със соченото в
исковата молба съдържание, както и че по сключения с ищеца договор е получил
сумата от 88,97 лв. Претендира разноски.
Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК, намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже:
- по исковете по чл. 26 ЗЗД – сключването на процесните договори с посоченото
в исковата молба съдържание; както и сочените от него пороци на същите, водещи до
нищожност на договора/клаузата на чл. 4 от договор за паричен заем – противоречие
със закона, липса на основание и неравноправност;
- по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД: че е предоставил на ответника, респ. че
последният е получил твърдяната парична сума, представляваща заплащане на
възнаграждение за поръчител по процесния договор за предоставяне на
поръчителство.
В тежест на ответниците е при установяване на горните обстоятелства да
докажат:
- по исковете по чл. 26 ЗЗД – наличие на валидни и равноправни клаузи в
процесните договори;
- по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД: че е налице основание за получаване и
задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане, с
установяване на следното: наличието на валидно облигационно правоотношение
между него и ищеца, възникнало по силата на процесния договор за предоставяне на
поръчителство и неговото съдържание; изпълнение на задълженията му по договора,
както и своите искания и възражения по двата иска.
Според практиката на върховната съдебна инстанция, обективирана в
Определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г., I г. о.,
Определение № 29 от 14.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3219/2018 г., II т. о. и др., ако
„противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са
договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други
съображения, различни от посочените в чл. 38 ЗА, тя следва да представи
доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл. 248 ГПК
като опровергае наличието на поддържаното основание.“ Ето защо за ответниците е
тежестта на доказване и да опровергае, че ищецът е материално затруднено лице, за
2
което съдът указва, че не сочат доказателства.
Приложените към исковата молба и отговора на „***********“ ЕАД
доказателства следва да бъдат приети като относими към предмета на спора.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК е неоснователно в частта относно счетоводна
справка за извършени плащания, при положение че поисканата експертиза следва да
установи обстоятелства, във връзка с чието установяване е отправено искането по чл.
190 ГПК, а в частта относно останалите изискани документи – с оглед доказателства,
представени към исковата молба и отговора на исковата молба на „***********“ ЕАД.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи
пред БНБ, е неоснователно, тъй като ищецът би могъл да се снабди с посочената
информация и без да му бъде издадено съдебно удостоверение, доколкото същата
касае сключените от самия него договори. В останалата част искането е
неоснователно, защото е насочено към събиране на неотносими писмени
доказателства, тъй като не касае процесните договори.
Искането на ищеца за издаване на 3 бр. съдебни удостоверения, които да му
послужат пред „*******“АД, „*********************“АД и „**********“ АД, е
неоснователно, защото е насочено към събиране на неотносими писмени
доказателства, доколкото искът по чл. 55 ЗЗД е предявен срещу „**********“ ЕООД, а
не срещу „***********“ АД.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е
основателно, тъй като касае въпроси, за чийто отговор са необходими специални
знания от областта на счетоводството.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.10.2025 г.
от 11,10 ч, за когато да се призоват страните и вещото лице с връчване на препис от
настоящия акт, а ищецът - и с препис от отговорите на исковата молба и приложенията
към тях.
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНИ следните обстоятелства: сключването на
процесните договори между съответните страни по делото със соченото в исковата
молба съдържание; че ищецът е платил на „***********“ ЕАД сума в общ размер на
449 лв., които били разпределени за погасяването на следните задължения: 350 лв. –
главница, 1,17 лв. – договорна лихва и 88,97 лв. - възнаграждение на поръчител;
получаването на сумата от 88,97 лв. по договора за предоставяне на поръчителство от
втория ответник, както и че възнаграждението по договора за поръчителство не е
включено при формирането на посочения в договора за паричен заем размер на ГПР.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на „**********“ ЕАД
доказателства по делото.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещо лице Л.С.,
който след запознаване с материалите по делото и цялата находяща се при ответните
дружества документация по процесните договори, да отговори на въпросите по
исковата молба при депозит от 250 лв., вносим от ищеца в 3-дневен срок от
съобщението.
Непредставянето на доказателства за внесен депозит в срок влече отмяна на
3
акта в частта относно допускане на експертизата.
УКАЗВА на ответниците, че следва да съдействат на вещото лице за изготвяне
на заключението, като му предоставят достъп до счетоводството си и предоставят
своевременно всички поискани от вещото лице документи, като в противен случай
съдът може да приеме за доказани фактите, относно които ответникът е създал пречки
за събиране на допуснати доказателства на основание чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на страните (в случая на
ищеца).
УКАЗВА на страните в срок до ОСЗ да изразят становище относно наличието
на неравноправни клаузи в договора, за което съдът следи служебно на основание чл.
7, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4