РЕШЕНИЕ

 

град Ловеч, 26.07.2018 година

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на шести юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

 

при   секретаря             ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА           и в присъствието на прокурора              ПАВЛИНКА КРЪСТИНОВА        като изслуша докладваното от  съдия МИТЕВА гражданско дело № 704 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази:

 

Производство с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба вх. № 8778/ 21.12.2016 година от Б.Г.В., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Д.М. - САК, с адрес ***, срещу Прокуратура на Република България - град София, със седалище: град София, бул. Витоша № 1, Съдебна палата, цена на иска 50 000 лева, със законна лихва от 13.04.2017г. за нанесени неимуществени вреди.

Посочва, че с постановление на РП- Ловеч на 14.04.2016г. по преписка№ 657/ 16г. и ДП № 53/ 16г. на РУП-Угърчин, образувано на 08.04.2016 г., бил привлечен за обвиняем за престъпление по чл.198, ал.1 от НК, че за времето от 08.04.2016г. около 03:30 часа в гр.Угърчин, обл. Ловеч, от дом, находящ се на ул."Йордан Йовков" №11 е отнел чужди движими вещи подробно описани в постановлението за привличане. Заявява, че няма нищо общо с това и не е извършвал деянието, за което бил обвинен. Изтъква, че бил в полицията и спрямо него имало едно тенденциозно поведение все едно е престъпник. Бил обвиняем точно една година без един ден и търпял много вреди от вреди от това нещо, което време било необходимо на ответника, за да приеме, че няма никаква вина за това което е обвинен. Липсвали доказателства за вината му, като делото се крепяло на лъжливи показания от анонимен свидетел, който е пожелал и/или е накаран от някого да дава лъжливи показания спрямо него. Въпреки, че тези показания били факт в досъдебното производство и на ответника му било известно, че на анонимен свидетел и на самопризнание е напълно изключена възможността са се повдига обвинение и да бъде осъден човек. С постановление от 13.04.2017г. на РП-гр.Ловеч досъдебното производство спрямо него било прекратено. Твърди, че цяла година живеел в притеснение, срам, несгоди и много терзания за това дали няма да го осъдят невинен. Претърпените от него страдания през цялата година се изразяват в срам, унижение, дискомфорт, психически срив, страх от ефективно наказание, бил демобилизиран, лишен от възможност да започна нормална работа, тъй като в града се знаело за това, че е обвинен в престъпление. Срещали го съседи, с които дори не се познава и го питали какво се случва и вярно ли е, че го търсят полицаи с призовка да се явя в полицията. Всяко едно явяване в полицията го лишавало от нормален начин на живот, тъй като преживявал страх и притеснение. Изтъква, че всички действия на ответника допринесли за нанесените му неимуществените вреди, тъй като незнаел за какво става дума, а следвало да се чувства виновен. Нанесените му вреди с повдигнатото обвинение са в пряка и причинно следствена връзка с преживяното от него. Счита, че поведението на ответника е противоправно и виновно още във фазата на досъдебното производство, тъй като привличането му към наказателна отговорност е в компетенцията на прокуратурата. Тя е органът, който образува досъдебното производство и взема решение кой да бъде привлечен за обвиняем. В полицията с него се държали като с престъпник, именно там го привлекли за обвиняем по разпореждане на ответника прокуратурата на Р. България.

Моли да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, причинени от факта на воденото наказателно дело и изразяващи се в продължителността на наказателно производство 1 година без 1 ден. За това, че в този период бил подложен на изключителен срам, унижение, постоянен стрес, притеснение за бъдещето му, нищета, депресивно състояние, уронване на доброто му име пред близки и приятели, както и пред цялата общественост, за това, че бил лишен от възможност за реализация и работа през тази година. Претендира законна лихва от 13.04.2017г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. Приложени са доказателства и са направени доказателствени искания.

С определение № 940/ 19.12.2017 година исковата молба е оставена без движение, като е указано на ищеца да отстрани констатираните нередовности.

С молба от 15.01.2018 година В., чрез своя процесуален представител е уточнил, че предявява иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на повсигнато срещу него обвинение, производството по което е прекратено – чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, прилоен и документ за внесена държавна такса.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Окръжна прокуратура – Ловеч, в който се посочва, че съгласно т.5 от TP №3/2004г. на ОСГК на ВКС, отнасящо се за приложението на ЗОДОВ по някои спорни въпроси, Окръжна прокуратура-Ловеч прави настоящия писмен отговор от името на Прокуратурата на Р България като нейно структурно звено, което може да я представлява по гр.д.№704/2017г. без изрично упълномощаване по реда на ГПК.

Оспорват предявената искова претенция по основание и размер. Изтъкват, че от фактическите обстоятелства, изложени в исковата молба и приложените към нея писмени доказателства /постановление от 13.04.2017 г. за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца и спиране на същото срещу неизвестен извършител/ не е ясно кога прокурорският акт е влязъл в сила с оглед законовата възможност за обжалването му. Независимо от обстоятелството, че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление /чл.93 т.7 от НК/, видно от постановлението за прекратяване на наказателното производство, по отношение на В. не е била вземана мярка за процесуална принуда. Това означава, че по никакъв начин не е било ограничавано правото му на придвижване, социални и други контакти. Разследването по делото е приключило в разумен срок.

Оспорват размера на предявената сума за неимуществени вреди от 50 000 лева. Тази претенция е прекомерно завишена, т.к. не е съобразена с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, с трайната съдебна практика в тази насока, както и с обществено-икономическите условия и стандарт на живот в страната. Оспорват и претенцията за законна лихва. Началната дата следва да бъде обвързана с влизането в сила на постановлението в частта за прекратяване на наказателното производство. Ищецът не посочва релевантни доказателства за действително претърпени неимуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от образуваното ДП №53/2016г. по описа на РУ на МВР - Угърчин. Твърденията му за негативни последици по отношение на личността му, изразяващи се в срам, унижение, дискомфорт, психически срив и невъзможност да започне работа не се подкрепят от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба - същият е бил без мярка за неотклонение, няма данни, че прокуратурата е разгласявала факти досежно разследването по делото и конкретно спрямо В.. В тежест на ищеца е да докаже наличието на претендираните от него вреди във връзка с повдигнатото му обвинение, както и техния размер, за което към момента не сочи конкретни доказателства. Не е ясно за какви факти и обстоятелства иска допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане. Направени са доказателствени искания.

В съдебно заседание ищецът се явява лично, поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена. Развива подробни съображения в писмени бележки.

За ответника Прокуратура на РБългария, чрез Окръжна прокуратура – Ловеч, се явява зам. окръжен прокурор Павлинка Кръстинова, която оспорва иска по основание и размер. Счита, предявеният иск е завишен по размер, с оглед конкретните обстоятелства по делото – тежестта на обвинението, фактът, че по отношение на него не е била взета мярка за процесуална принуда и по никакъв начин не са били ограничавани правата за контакти, придвижване и във всички други сфери. Изтъква, че от доказателствата по делото не се доказват твърдените от ищеца здравословни проблеми, невъзможност да си намери работа. Посочва, че от разпитаните свидетели, един от които е баща на ищеца, не се установява наличие на обстоятелства излизащи извън рамките на общоприетите по тези дела негативни последици и не са с такъв интензитет, какъвто се твърди в исковата молба. В този смисъл моли да бъде постановено отхвърляне на исковата претенция или ако съдът приеме, че следва да се присъди обезщетение, то да в изключително минимален размер.

От събраните по делото писмени доказателства: Постановление за прекратяване на наказателното производство от 13.04.2017 година по преписка № 657/ 2016 година на Районна прокуратура – Ловеч; ДП  № 53/ 2016 година на РУ на МВР – Угърчин и преписка № 657/ 2016 година на РП – Ловеч, показанията на свидетелите Г. С. В. (баща на ищеца) и П. С. С., както и становището на страните по делото, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено следното:

С постановление от 14.04.2016 година по  досъдебно производство № 53/ 2016 година Б.Г.В. е привлечен като обвиняем, за престъпление по чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, като с постановление от същата дата по преписка № 657/ 2016 година на РП – Ловеч е постановено задържане на Б.Г.В. за срок от 72 часа в ОС „ИН” „Следствен арест” град Ловеч, считано от момента на предявяване на постановлението за привличане като обвиняем.

На 13.04.2016 година за времето от 14.25 часа до 14.50 часа е било извършено претърсване на л.а. марка „Мерцедес С 200” с рег. № ****”, находящ се в с. Черни Осъм, Ловешка област, собственост на Б.Г.В., одобрен с определение№ 270/ 14.04.2016 година по нчд № 439/ 2016 година по описа на РС – Ловеч. С разписка от 31.03.2017 година иззетите вещи са върнати на Б.В..

На 01.03.2017 година В. е призован в качеството му на обвиняем е на 06.03. 2017 година е предявено разследването, и същият е направил искане за прекратяване на наказателното производство срещу него.

С постановление от 13.04.2017 година по преписка 0 657/ 2016 година на Районна прокуратура – Ловеч е прекратено наказателното производство по ДП № 53/ 2016 година по описа на РУ на МВР, досежно обвинението срещу Б.Г.В. ***, ЕГН **********, за престъпление по чл. 198, ал.1 от НК.Постановлението е връчено на В. на 25.04.2017 година, а на пострадалите на 26.04.2017 година и не е обжалвано.

По делото са разпитани като свидетели бащата на ищеца Г. В. и П. С.. Бащата посочва, че Б. не е осъждан, но е задържан неправомерно два-три пъти, за което са подавали жалби. Синът му с още три момчета бил задържан на 13.04.2016 година, но никой не им обяснил за какво. По-късно разбрали, че са набедени в грабеж, станал предната седмица. Откарали ги в Ловеч и е бил задържан според него около 100 часа. Твърди, че след като го  пуснали, синът му се затворил в къщи, бил много уплашен, не искал да се хранил, плачел. На следващия ден го накарал сила да отидат до Плевен, където свидетелят имал служебна работа. По пътя им звъннали от криминална полиция да отидат, че наблюдаващия прокурор искал синът му да мине на детектор на лъжата в София. Твърди, че били заплашени, че в противен случай ще бъде задържан постоянно. Посочва, че след този случай синът му не искал да ходи на работа от притеснение и срам, затова си взел 20 дена неплатена отпуска. Твърди още, че ходили на психиатър в Ловеч, на навсякъде им отказвали консултация. След това Б. се затворил в къщи не искал да излиза, само лежал, дори телевизия не гледал. Излага, че срамът и подигравките, тъй като го извели пред останалите работници във фабриката на обяд с белезници, го принудили да напусне работа и да замине на работа в Англия, където стоял два-три месеца. След като се върнал през март или април 2017 година почнал работа. Твърди, че ходили на психиатър в София и пил някакви хапчета, тъй като година и нещо не можел да спи, поради стрес.

Според св. Стойков, познат от детинство на ищеца, задържането на   Б. се отразил зле на психиката му, три-четири месеца бил под стрес, странял от приятелите си, не излизал никъде, в града се говорело, че е крадец. Оплаквал се че полицаите го притискали, не можел да спи. Не му е известно да е посещавал специалист, както и дали е ходил в чужбина. Посочва, че тогава Б. имал приятелка, а сега няма, не му е известно какво е било мнението за случилото се Б. и не знае каква е причината за раздялата им. Знае, че е напуснал предишната фирма в която е работел и сега работи на друго място.

Съдът е сезиран с иск по чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, предявен от Б.Г.В. против Прокуратурата на Република България, с искане да му заплати сума в размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, произтичащи от образуваното против него досъдебно производство и предявяване на посоченото по-горе обвинение за умишлено престъпление, като делото е приключило с постановление за прекратяване, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.04.2017 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото.

От данните по делото, а и страните не спорят, че ищецът Б.Г.В. *** в извършване на престъпление от общ характер, по което е наказателното производство е прекратено. Налице е първата предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата за вреди причинени на граждани.

Второ задължително условие е на ищеца да са причинени вреди от незаконното обвинение (чл. 4 от ЗОДВПГ ), които подлежат на доказване в процеса, а не се презюмират. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат. Преките вреди обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на делинквента и вредите.

При определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД на обезщетението на неимуществени вреди, съдът следва да съобрази конкретните обстоятелства по всеки отделен случай: тежестта на повдигнатото обвинение – дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него; вида на наказателното производство – дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство; продължителността на наказателното производство (като период от време); видът на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането; има ли разгласяване чрез медиите; има или влошаване на здравословното състояние; конкретните преживявания на ищеца и отражение върху живота му – семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат значение и предишни осъждания и задържания и ефективно изтърпяване на наказания; прояви на съпричиняване на вредите от увредения; всички други факти, които са наведени като основание на исковете или като защита срещу тях, които са свързани изтърпените неблагоприятни последици от незаконното наказателно производство. (В този смисъл решение № 83/2/ 10.12.2010 година  на ВКС по гр.д. № 593/ 2010 г. постановено по чл. 290 от ГПК).

В конкретния случай ищецът Б.В. е бил привлечен като обвиняем с постановление от 14.04.2016 година, за престъпление по чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, за това, че на 08.04.2016 година, около 03.30 часа, в град Угърчин, Област Ловеч, в съучастие, като съизвършител, с две лица с неустановена по делото самоличност, от дом, находящ се на ул. „Йордан Йовков” № 11, отнел чужди движими вещи: 2 броя златни гердани, 1 брой златна халка, 2 броя златни женски пръстена, 2 броя златни обеци, 1 брой мъжки златен пръстен с черна плочка, з броя мобилни телефони и пари на стойност 6 000 лева от К. Жи. М. от същия град, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – нанесъл удари с твърд предмет в областта на главата и тялото на К. Ж.М.от същия град.

Безспорно установено е че производството е продължило от 14.04.2016 година до влизането в сила на постановление от 13.04.2017 година по преписка № 657/ 2016 година на Районна прокуратура – Ловеч, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 53/ 2016 година по описа на РУ на МВР, досежно обвинението срещу Б.Г.В. ***, ЕГН **********, за престъпление по чл. 198, ал.1 от НК. Постановлението не е обжалвано и е влязло в сила на 04.05.2017 година. По отношение на ищеца не е вземана мярка за неотклонение, а същият е задържан за 72 часа с постановление на РП-Ловеч..  

От приложеното свидетелство за съдимост е видно, че В. е осъждан като непълнолетен с наложено наказание „обществено порицание” за престъпление по чл. 195, ал.1, т.2 и т.4, пр. 1-во и 2-ро, вр. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК. Действително осъждането е заличено, но при определяне размера на гражданскоправните последици от прекратеното наказателно преследване, следва да бъде взето предвид. 

По делото са събрани и гласни доказателства, като съдът преценява показанията на бащата на ишеца при условията на чл. 172 от ГПК, като заинтересовани. Според бащата, делото се отразило по негативен начин на сина му. След това започнал да се притеснява, станал по-затворен, спрял да излиза с приятели, напуснал работа. Посочва още, че имал здравословни проблеми – не можел да спи, плачел, бил стресиран, за което ходил на специалист и взимал медикаменти.

От разпита на свидетеля С. се установява, че за три-четири месеца Б. бил под стрес, отразило се зле на психиката му, започнал да страни от тях, обсъждали го в града. Свидетелят обаче не знае да е пътувал в чужбина, каква е причината за раздялата между В. и приятелката му и дали е посещавал специалист във връзка с психичното му здраве. Обективни данни за наличието здравословни проблеми – психически или физически, по делото не се съдържат.    

Настоящият състав като съобрази, че наказателното преследване е продължило една години, като по отношение на ищеца не е била прилагана принудителна мярка за неотклонение, а е бил задържан 72 часа, престъплението за което е уличен е тежко по смисъла на НК, бил е осъждан, липса на безспорно установени здравословни проблеми, счита, че претърпените от В. неимуществени вреди са в значително в по-нисък интензитет и по-малък обем отколкото е претендирано с исковата молба.

В конкретният случай ищецът, не е установил при пълно главно доказване увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси, произтичащо само от незаконосъобразното обвинение. Не се подкрепят от събраните по делото доказателства, твърденията на ищеца, че поради воденото срещу него наказателно производство са отказвали да го наемат на работа. Според св. В. (баща на ищеца) не му е известно да са отказвали на сина му работа, поради това, че е обвиняем. Посочва още, че няколко пъти е задържан неправомерно. Не са доказани безспорно и специфични увреждания – психически и физически, които се дължат единствено и само от наказателното преследване, приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство.

При тези съображения въззивният съд счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение за репарирането на претендираните неимуществени вреди възлиза на сумата от 1 000 лева. С оглед на това претенцията за неимуществени вреди се явява частично основателна и доказана до размер на тази сума, като в останалата част за сумата от 49 000 лева до пълния претендиран размер от 50 000 лева, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

При този изход на процеса ответникът Прокуратурата на РБългария, като се вземе предвид и направеното възражение за прекомерност (минимално дължимото съгласно чл.7 от Наредбата за минималните адв. възнаграждения е 2030 лева) следва да бъде осъдена за заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски съразмерно уважената част на иска, а именно 40.60 лева за адв. хонорар, както и основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ 10 лева внесена д.т.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, град София, бул. “Витоша” № 2, ет.4, на основание чл. 2, т.3 от ЗОДОВ да заплати на Б.Г.В., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1000 (хиляда) лева, претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконно образуваното против него досъдебно производство  № 53/ 2016 година на РУ на МВР – Угърчин, преписка № 657/ 2016 година на Районна прокуратура – Ловеч, и предявяване на обвинение за умишлено престъпление по чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, като образуваното наказателно производство е било прекратено с постановление от 13.04.2017 година по преписка № 657/ 2016 година на Районна прокуратура – Ловеч, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.05.2017 г. до окончателното й изплащане, като искът в размер на 49 000 (четиридесет и девет хиляди) лева до пълния претендиран размер от 50 000 лева, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с горните данни, да заплати на Б.Г.В., с горните данни, съдебно-деловодни разноски в размер на 40.60 (четиридесет лева и 0.60) лева адв. хонорар, съобразно уважения размер, както и 10 (десет) лева внесена д.т.

Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от съобщението на страните, че е изготвено ведно с мотивите.

 

                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: