Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр.
София, 26.06.2017 г.
В И М Е ТО
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на пети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Д. Такова, като разгледа т.д. № 4852/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът П.Б. ООД твърди, че по силата на договор за изработка, сключен с ответника П.Е. ЕООД, в качеството си на подизпълнител следвало да извърши проучвателна и проектантска дейност във връзка с проект „Разширение и реконструкция на п/ст Ч.“, възложен на ответника от Ч.М.ЕАД. Поддържа, че изпълнил договорената работа, като предал същата с приемо-предавателни протоколи от 18.10.2012 г. и 29.10.2012 г., но ответникът не заплатил дължимото възнаграждение в размер на 99 000 лв. без ДДС. Ето защо претендира същото, както и разноски. Не претендира законна лихва.
Ответникът П.Е. ЕООД оспорва иска при твърдението, че между страните не е сключен договор – водени са преговори за сключването на такъв, но до постигане на съгласие, обективирано в писмен вид, не се е стигнало, а престацията била изпълнена от трето лице и одобрена от главния възложител. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Спорни между страните са всички факти, включени във фактическия състав на процесното вземане: наличието на договор, неговото съществено съдържание и изпълнението му от страна на ищеца.
Договорът за изработка е неформален, като за сключването му е необходимо да се постигне съгласие относно съществените му елементи – предмет и възнаграждение, а ако сделката е търговска – същата ще се счита сключена и без постигнато съгласие относно размера на паричната престация /арг. чл. 326, ал. 2 ТЗ, приложима към договора за изработка с оглед близкия характер на двата договорни института /решение № 59 от 10.04.2010 г. по т.д. № 511/2009 г., ІІ т.о. и решение № 36 от 30.03.2011 г. по гр.д.№ 384/2009 г., ІV г.о./.
В настоящия случай се установява безспорно, че ответникът е изпълнител по договор от 24.01.2012 г., сключен с възложителя Ч.М.ЕАД и с предмет „изпълнение на предпроектно проучване и изготвяне на цялостно решение на външното захранване 110 kV за индустриалната площадка“ на възложителя. Съгласно условията на този договор /чл. 12, стр. 74/ на изпълнителя-ответник е разрешено превъзлагането на част от договорените дейности, както следва: на Т.**ЕООД – строителни дейности, на ищеца ПСС България ЕООД – проектиране.
Както основателно сочи ответникът, така даденото от възложителя съгласие не създава нито права, нито задължения са посочения в договора подизпълнител. То само косвено сочи на предварително намерение за бъдещо сключване на договор за превъзлагане на съответните дейности, без да доказва самото сключване.
Установява се обаче, че именно в посочената област на превъзлагане, касаеща ищеца ПСС България ЕООД /проектиране/, същият е изработил идеен проект и е предал работата на ответника с два приемо-предавателни протокола № 1/18.10.2012 г. и № 2/29.10.2012 г. /л. 12-13/. С оглед наведените в отговора твърдения за неавтентичност и дадените от съда с определението от 27.10.2016 г. указания ответникът е уточнил само, че оспорва съществуването на договор, индивидуализиран в посочените приемо-предавателни протоколи /като „договор № 201265/18.10.2012 г./ и неговата автентичност /вж. молба от 24.11.2016 г., л. 99/. Следователно съдът приема, че подписването на протоколите е извършено за ответника надлежно и от лице, чиято представителна власт не е оспорена.
Изпълнението и предаването на работата от ищеца на ответника се доказва и от други писмени доказателства – с писмо от 21.09.2012 г. ЕСО ЕАД е уведомило Ч.М.ЕАД, че „по представения за разглеждане идеен проект за реконструкция на п/ст „Ч.“ 110/6,3 kV, изготвен от П.Е. ЕООД и П.Б. ООД със съдържание идеен проект Част Електрическа – Първична комутация и Идеен проект Част Електрическа- Вторична комутация ЕСО ЕАД няма забележки и съгласува“ проекта /л. 133/. Наред с това, след предаване на проектите ответникът е изпратил на ищеца електронно писмо с приложени „забележки от Ч.М.по Работния проект …“ /оспорването на представената електронна кореспонденция, направено от ответника в молбата от 03.04.2017 г., е общо и не съдържа конкретни възражения, поради което съдът основава фактическите си изводи и на тези доказателства/. Изпълнението и предаването на работата се установява и от писмото, подписано и от трето за процеса лице - Тошел-92 ЕООД /л. 20 – 21/, в което това лице също е удостоверило изпълнението на проекта от страна на ищеца /л. 20-21/. Документът има характер на случаен за процеса и в частта относно удостоверените от третото лице факти съдът отчита неговата обща доказателствена стойност – като допълваща вече събраните доказателства относно удостоверените факти.
Въз основа на изложеното съдът приема за доказано, че ищецът е изпълнил дейностите, посочени в двата приемо-предавателни протокола, и е предал работата на ответника. Следва да се даде отговор на въпроса, дали изпълнението съставлява престиране по сключен договор /или е довело до неоснователно обогатяване/.
За наличието на договорни отношения съдът прави извод от разменената между страните кореспонденция и от последвалото приемане на работата – страните са разменяли информация относно предстоящото изготвяне на проекта, съставяне на графици за посещение на обекта, съвместна дейност по уточняване съгласуването на изготвения идеен проект /вж. напр. писмо от 15.08.2012 г., л. 130/, уточняване на отправените от главния възложител забележки /писмо от 24.08.2012 г., л. 131/ и др.
Действително, не се установява договор да е обективиран в писмен вид, но доколкото договорът за изработка е неформален, както беше отбелязано, липсата на писмен документ, в който е обективирано съгласието, не води до липса на договор. Напротив, именно съвместната дейност по уточняване условията на изпълнение на работата /изразена в представената кореспонденция/ заедно с приемане на престацията сочат на сключване на договора.
Обстоятелството, че впоследствие ответникът е взел решение да превъзложи другиму изпълнението на проектната част, не го освобождава от поетите спрямо ищеца /и други изпълнители/ задължения по вече приетата работа. Нещо повече, от представеното писмо от Ч.М.ЕАД до П.Е. ЕООД /л. 48/ може да се направи извод, че „смяната на подизпълнителя“ не е наложена от главния възложител /каквато е тезата на ответника/, а само е „одобрена“ от него. Действително, главният възложител е използвал проекта, изработен от трето лице, но това не може да се отрази върху приетата от ответника работа, по която не е възразил своевременно за недобро изпълнение. Ето защо ответникът носи риска от предприетата от него смяна на подизпълнителя след получаване на изпълнение по вече постигната договорка с ищеца.
Поради изложеното съдът приема, че между страните е съществувало облигационно отношение по договор за изработка, по което ищецът е престирал и работата е приета без да са направени надлежно възражения относно нейното качество. Следва да се установи, какъв е размерът на дължимото възнаграждение. Претендираната от ищеца сума 99 000 лв. е посочена в отправената до ответника нотариална покана. Доколкото в поканата ищецът е обективирал всички съществени елементи на договора – неговия конкретен предмет и начина на формиране на възнаграждението, съдът приема, че липсата на противопоставяне на така отправеното искане за плащане съставлява конклудентно приемане на посочената в поканата цена. Дори да се приеме, че поканата не е лично връчена /с оглед удостоверяването за връчването й по реда на чл. 47 ГПК без посочване дали след залепване на уведомлението книжата са получени от адресата или не/, съдът приема при условията на чл. 162 ГПК, че претендираната сума съставлява обичайната по смисъла на чл. 326, ал. 2 ТЗ.
Ето защо искът следва да бъде уважен.
По разноските:
Съобразно диспозитивното начало съдът следва да присъди разноски от изброените в списъка. От тях не подлежат на възстановяване разноските за държавна такса за частна жалба /предвид изхода от частното производство/, таксата за обезпечение на бъдещ иск /доколкото няма доказателства за извършване на такъв разход/ и депозитът за свидетели /доколкото сумата не е усвоена/. Следователно в полза на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.Е. ЕООД, ЕИК *******, да заплати на П.Б. ООД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 вр. чл. 266 ЗЗД сумата от 99 000 лв. без ДДС, дължима по договор за изработка на идеен проект Част Електрическа – Първична комутация и Идеен проект Част Електрическа- Вторична комутация та п/ст „Ч.“ 110/10/6,3 kV, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 4000 лв. разноски за адвокат.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: