И за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 243, ал.4 и ал.5 във вр. с ал.1- 3 от НПК и е образувано по жалба на Юксел Мюмюн Ахмед от гр. София срещу постановление за прекратяване на наказателно производство от 17.04.2007 година на Окръжна прокуратура Кърджали, водено по досъдебно производство № 46/2006 година на ОДП Кърджали срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 316 от НК.
Постановлението се обжалва като неправилно, поради следните съображения: досъдебното производство било осъществено при нарушение на процесуални норми, без да са изпълнени в необходимата пълнота и обем указанията на Върховната касационна прокуратура, формулирани в постановление на същата от 12.ІV.2006 година, като не били изяснени пълно, всестранно и обективно относимите към случая фактически обстоятелства. Постановлението на наблюдаващия Заместник окръжен прокурор Д. Делчева от 17.1У.2007 г. повтаряло съдържанието на постановление, издадено от същия прокурор по същата преписка с дата 10.02.2006 г. за отказ от образуване на наказателно производство, респ. за прекратяване на досъдебно производство от 8.ХП.2006 година. По същността си издаденото постановление имало характера на своебразна "адвокатска защита" и навявало натрапчивото усещане за наличието на "прокурорски чадър" спрямо потенциалните уличени лица. На практика атакуваното постановление съставлявало преразказ на хронологията и съдържанието на наличните съдебни решения по казуса, като се цитирали избирателно. Прокурор Делчева „пропускала", че и трите съдебни инстанции (Кърджалийски окръжен, Пловдивски апелативен и Върховния касационен съд) приемали, че представеният и използван като доказателство споразумение от 07.02.1996г. от Агенцията за Държавни Вземания е с невярно съдържание. Прокурорът Огнян Урбалов от Апелативна прокуратура Пловдив в Постановление от 14.03.2006г. по преписка 86/2006г. приемал, че инкриминираното споразумение е неистински документ, като правел уточнение, че поради бавене с приключването на предварителната проверка от страна на РДВР - Кърджали по чл.316 от НК е изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 308 от НК. Прокурор Делчева не уточнявала, че преписката била заведена на 14.04.2005г. в Районна прокуратурата в гр. Кърджали. Близо година Районна прокуратура бавила своя отговор. След обжалване, Окръжна прокуратура Кърджали чрез прокурор Делчева за два дни успяла да се запознае „детайлно" със съдържанието на близо 70-80 стр. доказателствен материал, част от който били финансови документи и да напише постановление. След поредното обжалване и върнато с указания от ВКП в ОП Кърджали отново при прокурор Делчева преписката „забавила" ход с още близо една година. Никъде не се споменавало, че Районна прокуратура и Окръжна прокуратура - Кърджали не са отговорили в срок и са забавили съвсем „обяснимо" преписката, което от своя страна давало отражение върху казуса. Основните участници в казуса около съставянето и използуването на инкриминираното споразумение, започвали да не си спомнят, изчезвали документи, за което изрично бил предупредил, че ще се случи още на 13.09.2004г., когато сезирал прокуратурата със „Сигнал" под N0.37996. При наличието на три съдебни решения и едно постановление на Апелативна прокуратура - Пловдив, които приемали, че има използване от страна на АДВ като доказателство неистински документ и продължилото близо две години прехвърляне на преписката по прокуратурите най- вече в Кърджали, прокурор Делчева омаловажавала един от основните факти и не се съгласявала даже да провери доводите на жалбодателя. Със забавянето на проверката прокуратурата предпоставила възможността да се стигне до възникването на погасителна давност, касателно даяние по чл.308 от НК, респ. на практика „помогнала" на определени лица за възползуването им от въпросния документ. Де факто и де юре имало внесен в съда от официално легитимиран пълномощник на АДВ документ с невярно съдържание, с цел използването му като доказателство, и който бил признат за инкриминиран от Апелативна прокуратура - Пловдив и три съдебни инстанции. Прокурор Делчева не можела, не желаела и не била в състояние да назове неизвестния извършител и да определи мотивите за това. Атакуваното постановление на Кърджалийската окръжна прокуратура било необосновано и постановено при неизяснени релевантни фактически обстоятелства и непълнота на доказателства, за които съществувала обективна възможност да бъдат събрани при наличието на процесуална воля. Не били изпълнени указанията на Върховна касационна прокуратура от 14.04.2006г. под №18576/2006г. и задължителните указания на Окръжен съд - гр. Кърджали, оповестени с определението му от 4.1.2007 година. Върховната касационна прокуратура вече отменила предишните постановления на Окръжна прокуратура - Кърджали, Апелативна прокуратура -Пловдив и в частност на прокурор Делчева. Върховната касационна прокуратура, респ. Кърджалийски окръжен съд, дали конкретни указания да се обърне внимание на изложените от жалбодателя доводи. Там съвсем ясно било казано, че е налице използването в съда от страна АДВ на документ с невярно съдържание и приет от съда като такъв. В тази връзка, в рамките на разпореденото допълнително разследване, органите на дознанието, респ. - прокурор Делчева следвало да намерят отговор на въпроса защо било необходимо на уважавана институция като АДВ да използва такъв похват - използуване в рамките на гражданско производство на документ с невярно съдържание и неистински такъв. Странно било, че всички заинтересовани и потенциално заподозрени лица в процедурата по допълнителното разследване получили изгодно им състояние на "амнезия". На следващо место: не били изпълнени указанията на Кърджалийския окръжен съд, посочени в определение му от 04.01.2007г. по ЧН дело N 433/2006 г., а именно: а) назначаването на Финансова - икономическа експертиза за движението на паричните потоци по електронните носители на Бълграска народна банка и "Елит Банк" АД и в частност на клона на последната в гр. Варна. Задължително следвало да се извърши проверка на наличието на банкови сметки, открити и оперирани с и през тях от странични неоторизирани лица, без знанието на Юксел Мюмюн Ахмед като единствен титуляр на сметките. А именно насочването на процесуалните усилия на органите на дознанието и прокуратурата в тази посока следвало да идентифицира лицата, имащи интерес от ползването на инкриминиранато споразумение и да обоснове доказването на вина под формата на пряк умисъл при използуването на процесния документ при условията на чл.316 от НК. б) Никъде от протоколите на разпитваните Изпълнителни директори -Иво Георгиев и Росен Георгиев не ставало ясно и не се давало резонно обяснение на въпроса - на какво основание били отпуснали кредити след като се твърдяло, че Финансовата къща имала стари задължения. На стр.6 от атакуваното постановление се твърдяло, че „... от анализа на банковите операции по усвояването на паричните средства на финансовата къща ФБК „Мадара" било видно, че банката била употребила постъпилите и налични средства за погасяване на стари задължения". В тройната съдебно-счетоводна експертиза, а и самите експерти в Апелативния съд потвърдили, че първични документи няма. АДВ не им била предоставила такива. АДВ била потвърдила с писмо пред МВР Кърджали (следовател Николай Карабозов) за липсата на договори между Финансова къща "Мадара" и "Елит Банк" АД. Оказвало се, че документацията на "Елит Банк" АД София не е предадена в Държавен архив. Единствените документи, обаче, които не можели лесно да се "загубят" били електроните масиви на БНБ и банковите операции с "Елит Банк" АД -София. Странно защо, обаче, в тази насока органите на разследването не положили никакви усилия да обезпечат този съществуващ в БНБ, доказателствен ресурс и на негова база да направят изводи относно субективната страна на поведението на лицата, ангажирани с касателство относно инкриминираното споразумение, т.е. да си изяснят въпроса - кой пряко е реализирал банковите операции с паричните средства от сметката на Финансовата къща и като последица от това - да потърсят отговор на въпроса -кой е имал интерес от представянето и ползването на инкриминираното споразумение пред гражданските съдилища. При разпитите на потенциалните заподозрени лица, не им бил зададен въпросът на какво основание е отпуснат кредита и каква изисканата гаранция за неговата възвращаемост. Ако е депозит (то той би трябвало да покрива отпуснатия кредит на 125% съгласно действащото законодателство) на финансовата къща, както се твърди (без документи) от АДВ, каква е банковата логиката да съществува депозит и стари задължения и да искаш нов кредит и всичко това в една и съща банка. На въпрос към свидетелите кога са погасени „старите задължения" на Финансова къща, щяло да стане ясно кога, кой и къде е „погасявал". Банкова следа, оставена в електроните носители показвала кой, кога и къде с право или без се бил разпоредил. Следвало да се направи съпоставка на казаното в разпитите от Иво Георгиев, Росен Георгиев и Александър Раков със съдържанието на електронните масиви от същия период в "Българска народна банка" и "Елит Банк" АД - София. Тройната графологична експертиза била поставена в съда след като въпросното споразумение било представено като доказателство. Следователно - АДВ купила банката с тази нулева стойност, т.е. на практика тези два менителнични документа не са съставлявали ефективни и ликвидни активи. Прокурор Делчева странно защо пропуснала да обърне внимание на протокола, съставен от Иван Христов, следовател на Икономическа полиция гр. Кърджали, в който жалбодателят декларирал обстоятелството, че му бил предлаган извънсъдебен вариант за „разрешаване на казуса" от изпълнителния директор на "Елит Банк" клон Варна г-н Пламен Стойчев Гергиев, който като факт определено носел белезите на криминална оферта. Посочил и свидетел на това събитие, който независимо от това, че рискувал здравето и спокойствието си, бил готов да свидетелства. Тези две лица - свидетелят и лицето -Пламен Стойчев Георгиев следвало задължително да бъдат разпитани. Показанията им щели да дадат ефективни индикации за наличието на мотив за представянето на инкриминираното споразумение. С оглед на изложеното, жалбодателят прави следните доказателствени искания: при изготвянето на финансово- икономическа експертиза, следвало същата да се запознае с движението на паричните потоци, документооборота и служебната субординация, както и нормативната база, въз основа на която е функционирала "ЕЛИТБАНК", както и принципите на работа между банките и БНБ, и при задължителна проверка на банковите операции, данните за които са съхранени в електронните масиви на БНБ, където по електронен път се получава информация за банковите операции на всяка банка, да даде експертно становище по следните въпроси: 1/. Да се направи щателна проверка и да се установи - дали има банкови сметки на титуляра - Финансова къща "Мадара", открити и оперирано ли е през тях без знанието на титуляра и как е станало това, като с особено внимание се провери наличието на сметки в клон на ЕЛИТБАНК гр. Варна и защо сметките на Финансовата къща открити без знанието на титуляра са с код и кой има достъп до тях от служителите. II. В случай, че се открият такива, да се провери електронния архив на БНБ, където всяка голяма операция в ТБ се фиксира и да се сравни с изложеното АДВ. 3/. Да се установи, както на базата на тройната съдебно- счетоводна експертиза, така също и при проверка на архива на ЕЛИТБАНК, дали иýа основание да се твърди, че има обогатяване на жалбодателя във вреда на АДВ, респ. ЕЛИТБАНК 4/. Да се установи дали точно разпитаните свидетели Росен Гергиев и Иво Георгиев в нарушение на Наредба N 3 , чл.11, ал 1 на БНБ от 10.07.1992 г. са усвоили, иначе казано присвоили суми от сметките на "Финансова къща Мадара" без категорично и в писмена форма разпореждане и съгласие от титуляра на сметката. 5/. Да се изискат и приложат по делото, първичните платежни нареждания по горните банкови операции 6/. Да се извърши проверка на архива на АДВ и да се установи дали има деловодно отразено служебно придвижване към св. Андрей Андреев и от кого на инкриминирания документ „Споразумение" от 7.11.1996г. сключено между ЕЛИТБАНК АД гр.София. II. Да се провери електронния архив на БНБ където всяка голяма операция в ТБ се фиксира и да се сравни с изложеното АДВ . 8/. Било ли е осъществено и по какъв начин служебно погасяване на стари задължения на "Финансова къща Мадара", как точно е станало и кои документи потвърждават тази теза на лицата Иво Георгиев, Росен Георгиев, Ал. Раков или Андр. Андреев да покажат истински документ. Какви документи са налице в тази вързка. 9/. Защо ако финансовата къща е имала стари неуредени задължения, защо е отпуснат нов кредит и на какво основание. Като гаранция за кредита АДВ изтъквала, че "Финансова къща Мадара" е имала депозитна сметка. Заключението на тази експертиза би дала базата на извършване на по- пълна и правилна наказателно правната оценка на възникналия правен казус, респ. основанията за евентуален мотив и цел на част от свидетелите, разпитани в хода на досъдебното производство, за ползване на инкриминирания документ - споразумението от 7.П.1996 година. На второ место — Окръжна прокуратура - Кърджали следвало на базата на задълбочената и всестранна експертиза, да възприеме по- конкретен подход при разпитите на свидетелите. На трето место - Окръжна прокуратура - Кърджали следвало да изиска служебна информация за това, че във Върховната Касационна прокуратура София срещу бившите шефове на ЕЛИТБАНК АД София, Росен Георгиев и Иво Георгиев, разпитани като свидетели по настоящия казус, се води прокурорска преписка. Същите били обвинени от Върховната касационна прокуратура в длъжностно присвояване в особено големи размери, а именно 9 260 616 американски долара през периода 1995г. настоящото производство, да бъде поставена под съмнение. Жалбодателят моли Окръжният съд да постанови определение, с което да отмени постановление от 17.ІV.2007 г. на Окръжна прокуратура - гр. Кърджали по преписка В.№ 86/06 г. и да върне досъдебно производство № 46/06 г. по описа на ОДП - Кърджали на Кърджалийската окръжна прокуратура за доразследване, като даде задължителни указания за спазване на закона, а именно: за вземане на специални мерки по смисъла на чл.236 от Инструкция №1 от 22.11.2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване /ДВ бр.30/2004г./ за задължаване на водещия дознател, вкл. и с мярка по чл.237 от същата Инструкция, за изпълнение в пълен обем на указаните от Върховната касационна прокуратура в постановлението и от 12.ІV.2006 година, издадено в рамките на преписка № 18576/2006.V., като по този начин с цел последваща адекватна оценка и анализ на фактите и ангажиране на правилни наказателноправни изводи както за деяние по чл.316 от НК, така също и за чл.212 и чл.282 от НК, да се съберат допълнителните доказателства, посочени в настоящата жалба, а именно: на първо место - възлагане на допълнителна финансово- икономическа експертиза със задача, включваща изпълнение в пълен обем на съображенията и исканията, посочени в обстоятелствената част на жалбата. На второ место - Провеждането на допълнителни разпити на свидетелите - Росен Георгиев, Иво Георгиев, Александър Раков и Андрей Андреев, на базата на заключението на допълнителната експертиза по пункт I, а също така и провеждането на разпит на лицето - Пламен Стойчев Гергиев - Изпълнителен директор на "Елит Банк", клон Варна. На трето место — Изискване от страна на Окръжна прокуратура -Кърджали на служебна информация от ВКПр за това, дали срещу бившите шефове на ЕЛИТБАНК АД София, Росен Георгиев и Иво Георгиев, разпитани като свидетели по настоящия казус, се води прокурорска преписка за длъжностно присвояване в особено големи размери, а именно 9 260 616 американски долара през периода 1995 г., като делото е образувано на 21.1.1999 г. от бившия Главен прокурор - Иван Татарчев и касае отпуснати необезпечени кредити от Елит Банк АД София до варненската фирма "Бляк сий шипинг" АД, в която Иво Георгиев е акционер с мÓжоритарно участие, /в. СЕГА от 20/26.01.1999г./, както и на какъв етап е и в каква форма към настоящия момент. Окръжният съд, при извършената проверка на обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал.3 от НПК от лице, имащо интерес от обжалването и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Досъдебно производство № 46/2006 година по описа на ОДП Кърджали е образувано на 16.05.2006г. срещу неизвестен извършител затова, че през 2003г. в гр.Кърджали съзнателно се ползвал от неистински документ – споразумение от 07.02.1996г., като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност- престъпление по чл. 316 от НК,. След приключване на досъдебното производство, в изпълнение на правомощията си по чл. 242 от НПК, прокурор при Окръжна прокуратура Кърджали, на основание чл. 243, ал.1, т.1, във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, с постановление от 17.04.2007 година, е прекратил наказателното производство по делото, като е приел, че от събраните на досъдебното производство доказателства не може да се обоснове извод за извършено престъпление по чл. 316 от НК, включително и такива по чл. 212,ал.1 от НК и по чл. 282, ал.1 от НК. Този извод, наблюдаващият разследването прокурор е направил след подробен, прецизен и задълбочен анализ на доказателствения материал и след изпълнение на указанията, дадени с определение № 3/04.01.2007 година по ч.н.д. № 433/2006 година по описа на Кърджалийския окръжен съд относно прилагането на закона, постановено в аналогично производство по реда на чл. 243 от НПК. Възприетите за установени в обжалваното постановление фактически обстоятелства са изведени в логична връзка и последователност въз основа на събрания доказателствен материал, включително и такъв, събран по искане на жалбодателя в настоящото производство. Фактическите констатации в обстоятелствената част на постановлението се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав, който не констатира същите да са опорочени от грешки при формиране вътрешното убеждение на решаващия прокурор в насоки, които не са нормирани от закон; както и да са възприети въз основа на превратно тълкуване на доказателствата. Противно на твърдението в жалбата, настоящият съдебен провери и констатира, че разследването по досъдебното производство е проведено при спазване на основните принципи за провеждане на наказателния процес, а именно тези по чл. 10, чл.13, чл.14, чл.18 и чл.22 от НПК. Във връзка с изключително активната дейност на жалбодателя по сезирането на различни инстанции и органи с жалби и сигнали, органът на досъдебното производство е събрал включително и такива доказателства, ирелеванти към предмета на разследването, който е свързан с установяване автора на престъплението по чл. 316 от НК, респ. осъществяването на последното от обективна и субективна страна. Така, от фактическа страна по делото се установява следното: с решение № 11/22.04.2003г., постановено по гр.дело № 331/2001г., Кърджалийският окръжен съд е осъдил Юксел Мюмюн Ахмед от гр. София, ЕГН ********** /жалбодател в настоящото производство/ да заплати на Агенция за държавни вземания гр.София сумата в размер на 1 730 000 щатски долара, както следва: по запис на заповед от 26.04.1995г. с падеж 26.07.1995г. за 1 090 000 щатски долара и по запис на заповед от 02.05.1995г. с падеж 02.08.1995г. за сумата от 640 000 щатски долара, ведно със законната лихва, по предявен иск с цена 1 730 000 щатски долара с правно основание чл. 534, ал.1, във вр. с чл. 462 от ТЗ. С Решение № 51/14.07.2004 година, постановено по в. гр.д.№ 677/2003г. по описа на Пловдивския апелативен съд, решението на ОС-Кърджали е оставено в сила. С Решение № 599/17.03.2006г., постановено по гр. дело № 664/2004г., Върховният касационен съд на Р. България е оставил в сила решението на АС-Пловдив. В хода на производството по първоинстанционното гражданско дело № 331/2001 година по описа на Кърджалийския окръжен съд, в проведеното на 16.07.2002г. съдебно заседание, представителят на Агенция за държавни вземания София- младши експерт - юрист Андрей Георгиев Андреев представил като доказателство по делото в оригинал Споразумение от 07.02.1996г., сключено между „Елитбанк” АД София, представлявана от Иво Евгениев Георгиев – главен изпълнителен директор и Росен Георгиев, изпълнителен директор от една страна и Финансово брокерска къща „Мадара”, представлявана от Юксел Ахмед от друга, с което споразумение Финансово брокерска къща „Мадара” признавала съществуването на задължение към „Елитбанк” АД – София в размер на 1 730 000 щатски долара, по издадените в полза на банката записи на заповед. Истинността на документа била оспорена от ответника, като било открито производство по реда на чл. 154 от ГПК. Въз основа на събраните във връзка с това производство доказателства: заключение на тройна съдебно- графическа експертиза и справка за задгранични пътувания на Ахмед, съдът приел, че оспорването на споразумението е доказано, тъй като вещите лица, изготвили експертизата, допуснали подписът за ФБК „Мадара” управител /Юксел Ахмед/ да не е положен от Юксел Мюмюн Ахмед. С постановеното решение № 11/22.04.2003г., постановено по гр.дело № 331/2001г. по описа на Кърджалийският окръжен съд, било признато за доказано оспорването на споразумение от 07.02.1996 година и изключено от доказателствата по делото, като ведно с решението било постановено от съда изпращането му на Районна прокуратура Кърджали. Ответникът по иска на АДВ София и жалбодател в настоящото производство бил осъден да заплати цялата исковата сума въз основа на другите доказателства, събрани и проверени от решаващия граждански съд и постановеното решение влязло в сила на 17.03.2006 година, от което следва, че Ахмед безусловно дължи и следва да плати на ищеца присъдената сума. Ето защо, предмет на досъдебното наказателно производство не е изследването на обстоятелствата, свързани с дължимостта от страна на Ахмед на сумите по записите на заповед, което е било обсъдено и с определение № 3/04.01.2007 година по ч.н.д. № 433/2006 година по описа на Кърджалийския окръжен съд по реда на чл. 243 от НПК и каквито аналогични искания се правят и в настоящото производство.. Във връзка с предмета на доказване по образуваното досъдебно производство, от събраните гласни и писмени доказателства не се установява кое лице е подписало споразумението от 07.02.2006 година за Финансово брокерска къща „Мадара”, но за сметка на това несъмнено се установява, че представилият го в съдебно заседание процесуален представител на ищеца АДВ София- св.Андреев в исковото производство, не е имал съзнанието, че представя в съдебно заседание неистински документ, т.е. липсва субективната страна на престъплението по чл. 316 от НК, а именно съзнателно ползване на неистински документ. Това е така, тъй като при разпита му на досъдебното производство, свидетелят е посочил, че не са му известни обстоятелствата около изготвяне на споразумението, като същото му било изпратено от АДВ София – Дирекция „Банкова несъстоятелност” по служебен път, което споразумение представил в с.з. от 16.07.2002 година като доказателство по гр.д. № 331/2001 година по описа на КОС. Установява се също така по делото, че документите, приложени към исковата молба на АДВ София срещу жалбодателя по цитираното гражданско дело били изготвени от служители на посочената дирекция, като при постъпването на исковата молба в съда, в доказателствата не било приложено процесното споразумение. Въпреки положените процесуални усилия, органът на досъдебното производство не е могъл да установи при какви обстоятелства и от кой служител на дирекцията е било заведено постъпването на споразумението в банката, тъй като деловодните книги на същата не са предадени за съхранение в Централен държавен архив, като тези деловодни книги не се намират и в Агенция за държавни вземания, която не е универсален правоприемник на банката. Не се установява също така, св. Иво Георгиев, подписал споразумението от 07.02.1996 година в качеството си на главен изпълнителен директор на „Елитбанк” АД София, да е инициирал съставянето на споразумението, както и да е имал съзнанието, че подписва документ с невярно съдържание, тъй като е изяснено по делото, че всички договори и споразумения, касаещи дейността на банката се изготвяли от съответните отдели, съгласували се с юридическата дирекция на банката, след което се подписвали от клиентите и едва тогава – от изп. директор, като била въведена практика такива документи да се подписват веднъж седмично и не в присъствието на клиентите. На следващо място, по делото е назначена тройна съдебно- графичесÛа експертиза със задача да отговори на въпроса дали подписът за ФБК ”Мадара” Управител /Юксел Ахмед/ в долния десен ъгъл на споразумение от 07.02.1996г. между „Елитбанк”АД – София и Финансово брокерска къща „Мадара” е положен от Юксел Мюмюн Ахмед, Иво Евгениев Георгиев или Росен Николов Георгиев. От протокол № 07/ДОК-122 за извършена експертиза на документ се установява, че подписът, посочен като обект на експертизата вероятно не е положен от Юксел Мюмюн Ахмед. Вещите лица не могат да отговорят дали подписът е или не е положен от Иво Евгениев Георгиев или Росен Николов Георгиев, поради това, че подписите- сравнителни образци от последните двама са несъпоставими с подписа- обект и не могат да бъдат подложени на сравнение, защото няма база за такова. Заключението на вещите лица, дадено в степен на вероятност, а не с несъмненост, винаги предпоставя наличието и на противоположната на възприетата възможност. Така, вероятността подписът- обект на експертизата да не е положен от лицето Ахмед, съдържа сама по себе си вероятността подписът да е положен от това лице. В тази връзка, в материалите по делото е налице заключението на единична графическа експертиза по протокол № 133/19.09.2002 година в обратния смисъл- че е вероятно подписът да е положен от Юксел Мюмюн Ахмед. С оглед анонсираното от жалбодателя обстоятелство, че три съдебни инстанции били приели, че процесното споразумение е неистинско, следва да се посочи, че в наказателното производство извършването на деяние, съставляващо престъпление, се доказва по реда и със средствата, предвидени в НПК. С други думи, в наказателното производство не се приема априори, че има извършено престъпление, а самостоятелно и независимо от констатациите на гражданския съд, подлежат на доказване обстоятелствата по чл. 102 от НПК. Ето защо, заключението на назначената на досъдебното производство тройна съдебно-графическа експертиза, обсъдена във връзка със събраните и други доказателства- гласни и писмени, са обусловили извода, че не е доказано извършването на престъплението по чл. 316 от НК по несъмнен начин, каквото безспорно е необходимото условие за повдигане на обвинение спрямо което и да е лице с обвинителен акт. На последно място, следва да бъде посочено, че от заключението на назначената по делото съдебно- икономическа експертиза, съобразно дадените от съда указания с определение № 3/04.01.2007 година по ч.н.д. № 433/2007 година на КОС се установява, че наличието на процесното споразумение от 07.02.1996г. не може да обуслови получаването на чуждо движимо имущество с намерение следното да бъде присвоено или за набавяне на облага или причиняване някому вреда, тъй като то не е признато като доказателство за наличието на задължение на Юксел Мюмюн Ахмед към „Елитбанк” АД София. От анализа на банковите операции по усвояване на паричните средства по сметките на ФБК „Мадара”, експертизата е установила също така, че банката е употребила постъпилите и налични парични средства по сметките на финансовата къща в лева и валута за покриване на стари задължения на къщата към „Елитбанк” АД – София, а не за други цели. Ето защо, с оглед на събраните от досъдебното производство и обсъдени от наблюдаващия прокурор и настоящия съдебен състав доказателства, не може да се обоснове извод за извършено престъпление по чл. 316 от НК от обективна и субективна страна. Напълно законосъобразни и почиващи на доказателствата по делото са изводите на прокурора, че не може да се направи извод и за осъществяване на документно престъпление при условията на посредствено извършителство, предвид установения по делото ред, по който е било подписано споразумението от св.Румен Георгиев. Правилни и се споделят от съда изводите, че не е извършено престъпление по чл. 212 от НК и по чл.282 от НК, поради липсата на съставомерни признаци както от обективна, така и от субективна страна на тези състави. Процесното споразумение не е породило никакви правни последици било за кредитора АДВ София, било за длъжника Ахмед, т.е. не е настъпило неблагоприятна имуществена промяна за последния в полза на кредитора, на база споразумението. Като е достигнал до аналогичния извод, прокурорът не е постановил неправилен акт- необоснован или незаконосъобразен. Предвид това, неоснователни се явяват формулираните в петитума на жалбата искания за поставяне на допълнителна финансово-икономическа експертиза, повторен разпит на свидетели и за събÞране на нови писмени доказателства, тъй като всички относими към предмета на доказване обстоятелства са изяснени чрез процесуално допустими доказателствени средства. Предвид изложеното, жалбата на Ахмед против постановлението за прекратяване на наказателно производство от 17.04.2007 година на Окръжна прокуратура Кърджали, водено по досъдебно производство № 46/2006 година по описа на ОДП Кърджали срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 316 от НК, е неоснователна. Същото като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Ето защо и на основание чл. 243, ал.5, т.1 от НПК, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановлението за прекратяване на наказателно производство от 17.04.2007 година на Окръжна прокуратура Кърджали, водено по досъдебно производство № 46/2006 година по описа на ОДП Кърджали срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 316 от НК Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Пловдивския апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
|