Решение по дело №3119/2019 на Софийски градски съд

                                      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                     Гр.София.21.11.2019 г.

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, ІV -А въззивен състав, в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:       ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                                Мл.с.ИВАН  КИРИМОВ

 

При участието на секретаря А.Луканова като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гражданско дело 3119 по описа за 2019 г., взе предвид следното:

 

                      Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

 

                  С решение от 30.07.2018 г., постановено по гр. д. 62524/17 г., СРС -73 състав ОСЪЖДА ответника Б.Н.Р.с ЕИК *******и адрес в гр.София, бул.*******да плати на ищеца Д.М.П. с ЕГН ********** и адрес *** 62А, чрез адв.И.П. с тел *******и факс *******следните суми:

-                    на осн. чл.200, ал.1 КТ - 46000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от трудова злополука от 4.12.2012 г., , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 23.11.2015 г. до изплащане на сумата;

-                    на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД - 13898,97 лв. - обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.200, ал.1 КТ (за обезщетяване на неимуществените вреди) през периода 4.12.2012 - 23.11.2015 г.;

-                    на осн. чл.200, ал.1 КТ - 5601,92 лв. - обезщетение за претърпените имуществени вреди - претърпяна загуба, от трудова злополука от 4.12.2012 г., изразяваща се в разходи за лечение, рехабилитация, лекарства, консумативи и медицински такси, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 23.11.2015 г. до изплащане на сумата;

-                     на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД - 1682,00 лв. - обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.200, ал.1 КТ (за обезщетяване на имуществените вреди от претърпяна загуба) през периода 4.12.2012 - 23.11.2015 г. (с протоколно определение по чл.214, ал.1 ГПК по молба на ищцата от 12.12.2016 г. - л.123 от делото, е допуснато увеличение на иска), на осн. чл.78, ал.1 ГПК - 4787,49 лв. - за направените по делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете,

като ОТХВЪРЛЯ

-                     частично исковете:

-                     по чл.200, ал.1 КТ за претърпени неимуществени вреди - само за разликата от уважената част до пълния предявен размер от 66000,00 лв. и свързания с него акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД - само за разликата от уважената част до пълния предявен размер от 19922,00 лв. и

-                     изцяло исковете

-                     по чл.200, ал.1 КТ - за сумата от 800,00 лв., претендирана като обезщетение за претърпените имуществени вреди - пропуснати ползи, от трудова злополука от 4.12.2012 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на сумата, както и свързания с него акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 120,00 лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.200, ал.1 КТ (за обезщетяване на имуществените вреди от пропуснати ползи) през периода4.12.2012-23.11.2015 г.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.З ГПК ищцата Д.М.П., с посочените лични данни, да плати на ответника Б.Н.Р., с посочените индивидуализиращи данни, сумата от 85,86 лв., за направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлените части от исковете.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 ГПК ответника Б.Н.Р., с посочените индивидуализиращи данни, да плати по сметка на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД следните суми: 2687,31 лв. д.такса и 963,49 лв. разноски за възнаграждения на вещи лица, съразмерно на уважените части от исковете.

               Срещу това решение е подадена въззивна жалба от ищцата Д.М.П.  в отхвърлителната част като се твърди,че искът за неимуществени вреди  е уважен частично ,а справедливото обезщетяване би настъпило,ако съдът уважи изцяло предявения иск.Излага съображения,че от медицинската експертиза и от свидетелските показания се установявало,че преди злополуката не е имала заболявания на опорно-двигателния апарат,след това нещата се променили,дясната ръка с ограничени движения и нестабилност,а кракът със сменената става е болезнен ,ползва бастун при неравен терен ,за да се придържа,психиката й затормозена от това състояние,пенсионирала се след злополуката,защото не можела да изпълнява трудовите си задължения,здравословното й състояние било такова,определено пожизнено.Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови ново,съобразно възраженията направени с въззивната жалба.Претендира разноски.

В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,с който се твърди,че тя е неоснователна и следва да се остави без уважение.

          Постъпила е въззивна жалба от ответника Б.Н.Р.в осъдителната част  като се твърди,че съдът е завишил размера на обезщетението за неимуществени вреди,а от размера на обезщетението за имуществени вреди 5601.92 лв.следвало да се приспадне сумата 1 000 лв.платена от работодателя като помощ за покриване на разходи за лечение и рехабилитации.С поведението си ищцата допуснала груба небрежност .Ищцата излязла на тераса с мокра настилка и заети ръце като не е предвидила възможни последици за здравето й.Пушенето в сградата на Радиото било забранено ,а тя отишла на терасата да пуши и ако не е нарушила това разпореждане,нямало да увреди здравето си. Моли да се отмени решението като се постанови ново предвид възраженията с въззивната жалба.Не претендира разноски.

               По въззивната жалба е подаден отговор,с който се твърди,че решението в обжалваните части е правилно,а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

              Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

               След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

               По жалбата на   Б.Н.Р..

              Чл.52 ЗЗД предоставя правната възможност на съда да определи обезщетението за неимуществени вреди по справедливост.В случая следва да определи заместващата парична престация дължима от работодателя на работника като обезщетение за претърпени болки и страдания по повод претърпяната трудова злополука.За да определи размер на обезщетението за неимуществени вреди 46 000 лв. СРС е постановил,че отчита интензивността на болките,степента на телесното увреждане,икономическата обстановка в страната.Отчетено е обстоятелството,че на ищцата движенията при отвеждане на дясна ръка си остават ограничени,ограничени са активни и пасивни  движения на дясна тазобедрена става,сменена с изкуствена,за в бъдеще не може да се очаква подобрение на движенията с рехабилитации ,а само стационирането на състоянието на ставния апарат.

                В резултат на злополука, призната за трудова,падане на работно място,ищцата е получила счупване на дясна бедрена кост и счупване на големия израстък в дясна раменна става.От медицинската документация се установява,че на ръката е направена имобилизация с мека превръзка,а на крака-ендопротезиране като е сменена ставата с изкуствена.От СМЕ,след личен преглед на ищцата от експерта, се установява,че в резултат на травмата  ищцата е получила ограничена подвижност на раменна става при отвеждане до 130 градуса ,при норма до 180 градуса и ограничена подвижност в дясна тазобедрена става.В резултат на увреждане на ставата и нарушената походка могат да се приемат и констатираните от ТЕЛК- деформираща спондилоартроза и сколиозна болест.В период от три месеца от операцията на ставата се ползвали две патерици за придвижване,а и още един месец движение  с една патерица.В рамките на 3 до 4 месеца ищцата е изпитвала затруднения в ежедневното самообслужване и дискомфорт.Възникналото посттравматично усложнение в резултат на ограничаване движенията в тазобедрената става  и дясна раменна става довели до практическо намалена двигателна активност и затруднения в движенията.

      Тези ограничения ще останат и за в бъдеще ,според вещото лице.Провеждане на рехабилитация може да доведе до стациониране на състоянието на ставния апарат ,но не й съществено подобрение на движенията.

    Неоснователен е и доводът на въззивника за приложение на чл.201, ал.2 КТ, като се твърди, че ищцата с поведението си е допринесла за станалата трудова злополука. Този довод не е подкрепен от доказателства и не може да намери опора в събраните по делото такива. Съгласно Решение № 135/ 08.05. 2014 г. по гр.д.№ 4075/ 2013 г., IV г.о., постановено по реда на чл.290 от ТПК при трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за уврежданите си, като е допуснал груба небрежност. Грубата небрежност е неполагане на грижа, която би положил и най - небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия; липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.Съгласно Решение № 62/ 24. 02. 2015 г. на ВКС по гр.д.№ 2798/ 2014 г., IV г.о., ГК, постановено по чл.290 от ТПК преценката за положена грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата. В конкретния случай от доказателствата по делото става ясно, че такива хипотези не са налице.

      Затова СГС намира,че определеното от първоинстнационния съд обезщетение в размер на 46 000 лв., предвид възрастта на ищцата и интензивността на болките,степента на телесното увреждане ,прогнозата и степента на ликвидиране на последствията от злополуката ,както  и общото икономическо състояние на обществото, е справедливо  .

           Сочените решения на други съдилища,присъдили обезщетение за подобни случаи в по-малки размери не могат да служат за критерий в настоящия случай,тъй като всеки случай е конкретен и се съобразява в отделно производство.

             За останалите възражения по отношение определяне размера на неимуществените вреди съдът препраща изцяло към мотивите на СРС на основание чл.272 ГПК,тъй като всички тези възражения са направени пред първоинстанционния съд и последният е отговорил правилно на тях.

              По отношение иска за имуществени вреди с размер 5601.92 лв.ответникът е заявил с отговора на исковата молба,че е неоснователен по размер,тъй като със заповед на директора на БНР от 03.12.2013 г. е  отпусната еднократна помощ на ищцата от фонд СБКО  в размер на 500 лв.,изплатена по банков път .Видно от основната експертиза на в.л.счетоводител за юли 2013 г.на ищцата е начислен хонорар в размер на 500 лв.Няма данни тази сума да е за обезщетение за злополуката. Няма пречка при определяне на обезщетението  съдът   да извърши прихващане със суми,както от дължимо обезщетение за имуществени,така и за неимуществени вреди.От сумата 5601.92 лв.следва да се приспадне платената от работодателя сума 500 лв.,или искът е основателен за сумата 5 101.92 лв.,а за горницата до присъдения размер следва да се отхвърли като неоснователен.Лихвата за забава върху тази главница е 1531 лв.като за горницата до присъдения размер от 1682 лв.искът по чл.86 ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.

                      Жалбата на ответника е неоснователна в частта за присъдени неимуществени вреди и частично основателна  за присъдените имуществени вреди.

                      По жалбата на  Д.М.П.   съдът намира следното:

                       По отношение на възражението за занижен размер на обезщетение за неимуществени вреди съдът го намира за неоснователно,предвид изложеното по-горе.Така определеният размер от 46 000 лв. в максимална степен ще обезщетени работника от вредите,които е претърпял от трудовата злополука и няма основание за увеличение на присъдената сума.     

                       Въззивницата твърди,че като се върнала на работа не могла да изпълнява задълженията си,наложило се да се пенсионира.Предвид обстоятелството,че същата е в пенсионната й възраст , извършеното прекратяване на трудовия договор е по силата на законовото изискване за прекратяване на трудовото правоотношение.

                       По останалите възражения съдът препраща към мотивите на СРС.                    

                      Жалбата на ищцата е неоснователна и недоказана и като такава следва да се остави без уважение.

                    По разноските: пред първа инстанция:ищецът има сторени разноски 6 708 лв.,съобразно уважената част на исковете се дължи сумата 4 699 лв.,на ответника ,съобразно отхвърлената част-86 лв.На бюджета на СРС се дължи сумата 2 661.20 лв.за д.т. и 954.24 лв.разноски за вещи лица.                                  

                     Въззиваемата страна Д.П. има право на разноски, съобразно отхвърлената част на жалбата на ответника-въззивник или при сторени 6708 лв.ще се дължи сумата 6 643 лв.

        

         Воден от горното, СГС  

                                           Р   Е   Ш   И:

      

         ОТМЕНЯ решение от 30.07.2018 г., постановено по гр. д. 62524/17 г., СРС -73 състав в частта,с която се ОСЪЖДА ответника Б.Н.Р.с ЕИК *******и адрес в гр.София, бул.*******да плати на ищеца Д.М.П. с ЕГН ********** и адрес *** 62А, чрез адв.И.П. с тел *******и факс *******следните суми:

-                    на осн. чл.200, ал.1 КТ –горницата над сумата 5 101.92 лв.до  5601,92 лв. - обезщетение за претърпените имуществени вреди - претърпяна загуба, от трудова злополука от 4.12.2012 г., изразяваща се в разходи за лечение, рехабилитация, лекарства, консумативи и медицински такси, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 23.11.2015 г. до изплащане на сумата;

-                     на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – горницата над сумата 1531 лв.до сумата 1682,00 лв. - обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.200, ал.1 КТ (за обезщетяване на имуществените вреди от претърпяна загуба) през периода 4.12.2012 - 23.11.2015 г. (с протоколно определение по чл.214, ал.1 ГПК по молба на ищцата от 12.12.2016 г. - л.123 от делото, е допуснато увеличение на иска), на осн. чл.78, ал.1 ГПК - 4787,49 лв.  лв. - за направените по делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете,

-                     ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.З ГПК ищцата Д.М.П., с посочените лични данни, да плати на ответника Б.Н.Р., с посочените индивидуализиращи данни, сумата от 85,86 лв., за направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлените части от исковете.

-                     ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 ГПК ответника Б.Н.Р., с посочените индивидуализиращи данни, да плати по сметка на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД следните суми: 2687,31 лв. д.такса и 963,49 лв. разноски за възнаграждения на вещи лица, съразмерно на уважените части от исковете.и вместо това

                                          П о с т а н о в я в а :

ОТХВЪРЛЯ исковете за ОСЪЖДАНЕ ответника Б.Н.Р.с ЕИК *******и адрес в гр.София, бул.*******да плати на ищеца Д.М.П. с ЕГН ********** и адрес *** 62А, чрез адв.И.П. с тел *******и факс *******следните суми:

-                    на осн. чл.200, ал.1 КТ –горницата над сумата 5 101.92 лв.до  5601,92 лв. - обезщетение за претърпените имуществени вреди - претърпяна загуба, от трудова злополука от 4.12.2012 г., изразяваща се в разходи за лечение, рехабилитация, лекарства, консумативи и медицински такси, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 23.11.2015 г. до изплащане на сумата;

-                     на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – горницата над сумата 1531 лв.до сумата 1682,00 лв. - обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.200, ал.1 КТ (за обезщетяване на имуществените вреди от претърпяна загуба) през периода 4.12.2012 - 23.11.2015 г. (с протоколно определение по чл.214, ал.1 ГПК по молба на ищцата от 12.12.2016 г. - л.123 от делото, е допуснато увеличение на иска),

         ОСЪЖДА  Б.Н.Р., на осн. чл.78, ал.1 ГПК да заплати на Д.М.П. с ЕГН **********  - 4699 лв. - за направените по делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете

          ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.З ГПК ищцата Д.М.П., с посочените лични данни, да плати на ответника Б.Н.Р., с посочените индивидуализиращи данни, сумата от 86 лв., за направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлените части от исковете.

          ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 ГПК ответника Б.Н.Р., с посочените индивидуализиращи данни, да плати по сметка на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД следните суми: 2661.20 лв. д.такса и 954.24 лв. разноски за възнаграждения на вещи лица, съразмерно на уважените части от исковете.

             ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата  обжалвана част.

             ОСЪЖДА Б.Н.Р., на осн. чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Д.М.П. с ЕГН **********  - 6643 лв. - за направените във въззивното производство разноски, съразмерно на отхвърлената част на жалбата.

            РЕШЕНИЕТО   подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                     2.