Решение по дело №1169/2011 на Районен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                            11.01.2011 г.                         град Хасково

         

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Единадесети наказателен състав,

на петнадесети декември две хиляди и единадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Пламен Георгиев

 

Секретар: Щ.М.

Прокурор:

като рагледа докладваното от съдия Пламен Георгиев

НАХД № 1169 по описа на Районен съд - Хасково за 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от Л.С.Д. *** Загора ЕГН  **********   срещу Наказателно постановление № 2588 от 30.04.2009 г. на Началника на РУМВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП  на жалбоподателя  са наложени административни наказания – „Глоба” в размер на  150 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП – „Глоба” в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец за нарушение по чл.103, предл.1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се от жалбоподателя, че фактическата обстановка, описана в акта била изцяло невярна, поради което и издаването на атакуваното наказателно постановление е без правно основание, по съображения, подробно изложени в подадената жалба. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началника на РУ на МВР – Хасково.

            В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален представител - адв. Б. заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество развива конкретни аргументи за нейната основателност.

            Административнонаказващият орган – Началника на РУ на МВР - Хасково, редовно призован не изпраща представител. В съпроводителното писмо моли жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление - потвърдено. 

          Районна прокуратура – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител и не представят становище по жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, включително и в частта, с която с НП е наложено на жалбоподателя на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП – „Глоба” в размер на 50 лева, като не е налице основание за приложение на разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, с оглед кумулативно наложеното за същото нарушение наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец за нарушение по чл.103, предл.1 от ЗДвП, депозирана е. от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 13.03.2009 г., свидетелите Л.Й.К. - мл. автоконтрольор в РУ МВР - Хасково и М.А.П.  – старши полицай в РУ МВР– Хасково били на работа по график - дневна смяна и установени с патрулния автомобил на ПП I – 5 на изхода на град Хасково до завод „ Стил”, като следели за спазване на ограниченията на скоростта за движение с техническо средство – радар тип TR- 40 с ДК № 220. На посоченото място важало ограничение на скоростта за движение извън населено място, а  именно 90 км. ч. В около 16:30 часа на посочената дата, по ПП I – 5, на изхода на град Хасково, до завод „Стил”, посока град Димитровград, била измерена и фиксирана скоростта на движение на лек автомобил Опел Корса  с ДК № Х 3833 ВК – 131км/час с горепосоченото техническо средство - радар тип TR- 40 с ДК № 220. С оглед на това на водача на същия автомобил бил подаден от свид. Л.К. сигнал за спиране със „Стоп” палка, по утвърден образец, но същият не изпълнил полицейското разпореждане и продължил посоката си на движение по пътя  към Димитровград. За случилото се, свидетелите Л.Й.К. и М.А.П. докладвали на оперативния дежурен, като по метода на преценка на риска решили, че не следва да предприемат полицейско преследване на автомобила. Междувременно, контролните органи запаметили отчетената от техническото средство – радар тип TR- 40 с ДК № 220 скорост на движение на  автомобила „Опел Корса”. Тъй като поради високата скорост на лекия автомобил полицейските служители не могли да възприемат водача на автомобила, а успели единствено да установят неговите марка и модел – „Опел Корса”, сив на цвят, както и регистрационния му номер - Х 3833 ВК, първият от тях съставил на 13.03.2009 г. и подписал приложения по административнонаказателнта преписка Акт за установяване на административно нарушение  № 2588/10.04.2009 г. в отсъствие на нарушителя, без да посочва данните за самоличността му, с които не разполагали, а вписал само текстовата част, собствените си данни, както и данните на своя колега -  М.А.П., който се подписал като свидетел върху него.  На същия ден, след извършената справка в системата по регистрационен номер относно собствеността на автомобила Опел Корса  с ДК № Х 3833 ВК, се установило, че  превозното средство е собственост на лицето Митко Петков Петков от град Хасково, обл. Хасково, ул. Георги Бенковски № 50, работещ в ортопедично отделение при МБАЛ – Хасково, където същият бил намерен от  свидетелите Л.К. и М.П. с цел да се изяснят обстоятелствата по случая. Същото лице обаче заявило, че лекия автомобил Опел Корса  с ДК № Х 3833 ВК е продаден за сумата от 1100 лв. на датата, на която се сочи, че е извършено административно нарушение - 13.03.2009 г. и представил договор за покупко –продажба с нотарилана заверка на подписите, прието като доказателство по делото. В този договор като купувач на лекия автомобил „Опел Корса” с ДК № Х 3833 ВК фигурирало името на жалбоподателя – Л.С.Д.. По този начин свидетелите Л.Й.К. и М.А.П.  установили самоличността на нарушителя и на същия на 26.03.2009 г. му бил предявен съставения АУАН и на същата дата му е връчен препис, според отбелязването в него.

          В рамките на законоустановения срок  е депозирано възражение от жалбоподателя Л.С.Д., с излагане на аргументация във връзка с процесния случай. В същото  се твърди, че жалбоподателят не бил управлявал процесния лек автомобил „Опел Корса”, а личния си автомобил марка „БМВ” 330  с ДК № СТ 6616 АМ, движещо се непосредствено зад него, като на въпросното място, където е съставен акта, а именно ПП I 5, посока град Димитровград до завод „Стил”, двата автомобила са се  движели в лявата лента, тъй като в дясната лента е имало колона от други автомобили. Той видял патрулната кола, но не видял служителите на реда да подават сигнал със стоп-палка, който да е адресиран към него или към водача на лекия автомобил „Опел Корса”, тъй като в дясната лента имало други движещи се автомобили. Относно самоличността на водача на лекия автомобил „Опел Корса”, жалбоподателят е заявил, че това е бил негов познат, на който не можел да даде трите имена по лична карта и други негови данни, защото не ги знаел. Освен това, доколкото му било известно въпросният човек към момента бил извън пределите на България.

       В показанията си свидетелите Цветомира Стефанова Димитрова, сестра на жалбоподателя и М.И.С., негова приятелка по това време, твърдят, че на 13.03.2009 г. заедно с жалбоподателя Л.С.Д., с неговия личен автомобил „БМВ” 330, дошли в гр. Хасково. Целта била жалбоподателят  да закупи  за майка си лекия автомобил „Опел Корса”. Свид. Цветомира Стефанова Димитрова не била запозната с покупко - продажбата, като от нея единствено се изисквало да управлява автомобила на връщане. След като била извършена покупко-продажбата, тя се качила в автомобила „Опел Корса”, а брат й шофирал след нея със своя личен автомобил „БМВ” 330, заедно с приятелката си и свид. М.И.С.. На посоченото в АУАН място, никой от измежду свидетелите Димитрова и С. не забелязала да  е бил подаван сигнал от служители на МВР.

          При издаване на процесното НП, наказващият орган напълно се съобразил с изложената в АУАН фактическа обстановка.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Л.Й.К. и М.А.П. относно обстоятелствата, свързани установяване на скоростта на движение на лекия автомобил „Опел Корса”, собственост от жалбоподателя и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. По същите съображения ще следва да бъдат кредитирани с доверие и показанията на свид. Цветомира Стефанова Димитрова и свид. М.И.С., относно факта на лицето, което е управлявало процесното МПС при констатиране на административното нарушение, независимо от наличието на основания, които сами по себе си биха могли да обосноват извод за заинтерисованост от изхода на делото, изразяващи се в родствена връзка между жалбоподателя и първата от тях и установени лични отношения на първия със свид. С.

       При така установените факти съдът намира от правна страна следното:  

       Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение, на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава скоростта от 90 км/ч извън населено място. По силата на чл. 182, ал.2, т. 5 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието и издаване на наказателното постановление за превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място от 41 км/ч до 50 км/ч, водачът се наказва с глоба от 150 лева и два месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, а в редакцията на цитираната разпоредба, действаща към настоящия момент, изм. ДВ бр. 10/2011 г. за същото нарушение предвиденото наказание е глоба в размер на 200 лева. Съгласно разпоредбата на чл.103, предл.2 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. По силата на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП  наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, а според чл. 103 ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.. Следователно, деянията, за които са наложени на жалбоподателя административни наказания са обявени от закона за наказуеми.                                                                        

          При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати съществени нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично на жалбоподателя. Извод, който не се променя от установения в съдебно заседание факт и в този смисъл не съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените обстоятелството, че личните данни на наказаното лице са вписани допълнително в акта, тъй като пречка за идентифициране на извършителя при извършване и установяване на нарушението е бил самият водач на МПС, поради нарушаване на разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, а никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, в това число и жалбоподателя по арг. от разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП. Все пак следва да се отбележи, че от обстоятелствата, при които се установи, че е съставен АУАН, може да се  извлече извода, че актосъставителят не е действал по начин, според конкретно разписаното в закона. След като нарушителят не е бил известен към датата на извършване на нарушението е следвало да се изчака и да се пристъпи към съставяне на АУАН едва след установяване самоличността му. В случая от начина на оформяне на АУАН и от отбелязване на датата на неговото предявяване и връчване на жалбоподателя би могло еднозначно да се приеме, че актът е съставен в отсъствие на нарушителя без да са били налице предпоставите за това. Според установеното в съдебната практика виждане по въпроса обаче, последното макар и да съставлява процесуално нарушение, не е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя, поради което не може да се квалифицира като съществено и не съставлява основание за отмяна на НП. На нарушителя е осигурена възможност да се запознае със съдържанието на АУАН, както и да направи възражения по него, от което право той се е възползвал в съответния срок. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и съдържа необходимите според закона реквизити.

          От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства и касаещи въпросите за това извършено ли е деяние и датата и мястото на което това е станало, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място по ПП I – 5 в посока град Хасково, лек автомобил „Опел Корса” се е движел със скорост 131 км/ч при ограничение на скоростта 90 км/ч., измерена и фиксирана с техническо средство - радар тип TR- 40 с ДК № 220, който въз основа на представените писмени доказателства, съдът възприема като годно средство за измерване, преминало успешно съответната последваща проверка. С оглед на това на водача на същия автомобил бил подаден от свид. Л.К. сигнал за спиране със „Стоп” палка, по утвърден образец, но същият не изпълнил полицейското разпореждане и продължил посоката си на движение по пътя  към Димитровград. В тази връзка следва да се отбележи най – напред, че показанията на свид. К. и свид. П. са красноречиви и категорични за кой от движещите се автомобили се отнася измерената скорост, а именно „Опел Корса” с ДК № Х 3833 ВК, собственост на жалбоподателя и показанията на средството за измерване и кой се явявал адресатът на сигнала, подаден със стоп палка, поради което същите са възприети от съда като достоверен източник на гласни доказателства. Извод, в подкрепа на който се отнася и разпоредбата на чл. 189 ЗДвП, съгласно която обстоятелствата отразени в актовете, издадени по реда на този закон, се считат за верни, до доказване на противното. В случая следва да се приеме за установено извършването на визираните от актосъставителя нарушения, за които впоследствие с издаденото наказателно постановление е ангажирана отговорността на жалбоподателя, като не се поставя под съмнение датата, мястото и основните признаци от обективна страна на осъществените деяния. Спорен се явява въпросът за авторството на деянието, в което всъщност се изразява и в основана степен оплакването по отношение на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Във връзка с последното настоящият съдебен състав счита за уместно да отбележи, че  твърденията на жалбоподателя относно факта кой е управлявал процесния лек автомобил към момента на извършване на нарушението действително са подкрепени от доказателства, а именно свидетелските показания на Цветомира Димитрова и М.И.С., които съдът кредитира с доверие относно факта, свързан със самоличността на водача на превозното средство, с което са извършени в реална съвкупност административните нарушения – свид. Цветомира Димитрова. От друга страна обаче, във възражението, депозирано от жалбоподателя Л.С.Д. срещу съставения срещу него акт за установяване на административно нарушение се твърди, че водачът на лекия автомобил „Опел Корса” бил негов познат, но не знаел трите му имена по лична карта, както и други негови данни, а така също и че, доколкото бил запознат, въпросният човек бил извън пределите на Република България. Изхождайки от житейска гледна точка, изглежда нелогично и дори съмнително е да се твърди от жалбоподателя, че не знае трите имена на водача на лекия автомобил „Опел Корса” и други негови лични данни, след като преди това в качеството си на собственик на този лек автомобил му е предоставил управлението и който впоследствие, според сочените от него данни и от събраните по делото доказателства, се оказва негова близка родственица, а именно сестра. Всъщност с твърденията му, изложени в депозираното възражението срещу съставения АУАН, че не жалбоподателят е управлявал превозното средство, с което са извършени административните нарушения, а друго лицето, на което обаче не сочи данните, следва да се възприеме, че същият цели той или сестра му да се отклони от понасянето наадминистративнонказателна отговорност и затова умишлено не е изпълнил задълженията си по  разпоредбата на чл 188 от ЗДвП. Същата гласи, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, а в случай,че собственикът не посочи  на кого е предоставил моторното превозно средство, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение. Т.е. в случая, чрез неизпълнение на законоустановеното си задължение, след като не собственикът е бил водач на превозното средство, а друго лице, на което същият е предоставил управлението, да посочи определени данни за самоличността му обосновават и преценката, че в съответствие с материалния закон на жалбоподателя, в качеството му на собственик на лекия автомобил марка „Опел”, модел „Корса” е ангажирана администратвинонаказателната му отговорност за нарушения по чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП  вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП  вр. чл.103, предл.1 от ЗДвП, както правилно деянията са квалифицирани от административнонаказващия орган.

       Налице е обаче законодателно изменение в  разпоредбата на  чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП, обн. ДВ бр. 10 от 01.02.2011 година, според което  за същото деяние се предвижда наказание „глоба” в размер на 200 лева. Законът за изменение на ЗДвП се явява по - благоприятен за нарушителя, съгласно нормата на  чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, независимо от факта, че се предвижда по – висок размер на глобата от наложената такава с обжалваното НП. Това е така, защото изменената разпоредба не предвижда вече кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС”. От изложеното се налага извода, че атакуваното НП следва да бъде изменено в частта на наложените наказания по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, като вместо наказанията „глоба” в размер на 150 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца, на нарушителя следва да се наложи наказание „глоба” в размер на 200  лева, съобразно превишението на максимално разрешената скорост извън населено място в случая с 41 км.ч., с оглед фиксирания размер на това наказание, с което не би се допуснало и влошаване положението на жалбоподателя. В частта относно вида и размера на наложеното на жалбоподателя наказание по по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП  вр. чл.103, предл.1 от ЗДвП не е налице основание за ревизиране преценката на наказващия орган, наложил кумулативно предвидените наказания „лишаване от право да управлява МПС” и „Глоба” съобразно установения в закона минимум, поради което в същата част наказателното постановление ще следва да бъде потвърдено. В останалата част, с която на основание Наредба № I3-1959 на МВР на жалбоподателя са отнети общо 10 контролни точки по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП наказателното постановление няма санкционен характер, тъй като отнемането на контролни точки не съставлява административно наказание по смисъла на чл. 13, б. "в" от ЗАНН, а се явява последица от извършеното нарушение. Т. е. поставено е в зависимост от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено административно наказание, поради което наказващият орган ще следва да вземе предвид в каква част НП ще влезе в сила по отношение на жалбоподателя при определяне на оставащия му брой контролни точки.

          Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Хасковският районен съд

Р Е Ш И:

 

          ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 2588/09 от 30.04.2009 г. на Началника на РУМВР - Хасково, в частта относно наложените наказания по чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП, като ОТМЕНЯ наложените на Л.С.Д. административни наказания „Глоба” в размер на 150 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, вместо което ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 182, ал. 2, т. 5, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП на Л.С.Д. ***, ЕГН: ********** административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева.

          ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата обжалвана част.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                              Съдия: