Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. В.,
.02.2014 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание
на двадесет и първи януари през две хиляди и четиринадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
ЖАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Х.Х., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2690/2012 г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на А.В.С., ЕГН **********, с местожителство ***
срещу "ГРАДИЕНТ" ООД, със седалище и адрес на управление гр. В., ул.
"Мир", № 3, вх. Б, ет. 3, ап. 8, представлявано от Ж. И. Н., с която
е предявен иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, вр. чл. 127 ТЗ, за заплащане на сумата 29050.00 лв., предявен като частичен
от целия в размер на 290500.00 лв., претендирана като паричната равностойност на
дружествения му дял
към момента на прекратяване на членственото правоотношение на ищеца.
Ищецът твърди,
че е бил
съдружник в ответното дружество и е притежавал 25 дяла от капитала му, всеки с
номинална стойност от 100.00 лв., равняващи се на 50 % дялово участие. Сочи, че с
нотариална покана, отправена до другия съдружник Ж. Н. и връчена му на
29.02.2012 г., поискал провеждане на общо събрание на дружеството за вземане на
важни решения за дейността му и освобождаването на ищеца като съдружник.
Твърди, че в същата покана се съдържа и изявление за напускане на дружеството
при условията на чл. 125, ал. 2 ТЗ. Общо събрание било проведено, но искането
на ищеца за освобождаване не било уважено. Тъй като съобразно дружествения
договор, уговорения срок за напускане бил 6 месеца, то счита че той е изтекъл
на 29.08.2012 г., поради което е възникнало правото му на уреждане на
имуществените отношения с ответника. Твърди, че към края на м. август 2012 г.
баланс не бил съставен.
Ответникът "Градиент" ООД, в срока по чл.
367 ГПК депозира писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Сочи, че
правото на ищеца на изплащане на равностойността на дяловото му участие не е
възникнало, тъй като не е налице валидно упражнено право на напускане, чрез
отправяне на предизвестие и изтичане на съответния срок, предвиден в
дружествения договор. Сочи, че изявлението на ищеца в отправената нотариална
покана е под условие, а именно ако не бъде проведено общо събрание. Тъй като
условието не се е сбъднало, а напротив било е проведено общо събрание, то
съответно изявлението за напускане чрез отправяне на предизвестие не е
произвело действие. Отделно от горното сочи, че дружеството не е било поканено
да изплати дела на ищеца. Допълнителен аргумент в подкрепа на твърденията му,
счита че са и взетите решения на проведеното на 09.03.2012 г. общо събрание,
съгласно които изплащането на дружествения дял на ищеца следвало да се извърши
след изпълнение на решенията по т. 1 и 2 от дневния ред на събранието. Сочи, че
представения от ищеца баланс към 31.08.2012 г., в действителност е съставен от
самия ищец, представлява частен документ, и не отразява действителното
състояние на дружеството, тъй като отразява данните към 31.12.2011 г., а не
както е посочил ищеца към 31.12.2012 г. или както е вписано в него към
31.08.2012 г.
В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители,
страните поддържат исканията и възраженията си. Ответникът е ангажирал подробни
писмени бележки. Страните претендират присъждане на сторените по делото
разноски.
Съдът,
след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото, приема за
установено следното от фактическа
и правна страна:
Не е
спорно по делото, а и от справка в ТР по партида на ответника се установява, че
ищеца А.С. е притежавал половината от капитала на „Градиент” ООД. Спорът между
страните е относно прекратяването на членството, чрез едностранно изявление на
ищеца, евентуално относно датата, на която е прекратено членственото
правоотношение, както и относно равностойността на дяловете на прекратилия участието си съдружник.
По делото е представена нотариална покана
рег. № 327/13.02.2012 г. на нотариус № 479 НК, с която на осн. чл. 22 от
дружествения договор, в качеството си на съдружник и управител на ответното
дружество, С., е свикал ОСС на 02.03.2012 г. от 10 часа, на адрес в гр. В., ул.
„Хаджи Стамат Сидеров” № 10, ет. 1, ап. 1. Посочено е, че при липса на кворум,
ОСС се свиква на следващи две дати- 09.03.2012г. от 10 ч. и 16.03.2012г. от 10
ч. при същия дневен ред. Дневния ред на събравието е: т. 1 – вземане на решение
за продажба на недвижим имот; т. 2 - вземане на решение за продажба на учредено
право на строеж; т. 3 - вземане на решение за освобождаване на съдружника С.;
т. 4 - вземане на решение, с което на С. се дава право да прехвърли
притежаваните от него дружествени дялове на трето лице. В т. 5 от поканата е
посочено, че при условие, че другия съдружник Ж. Н. не присъства на
определените дати на провеждане на събранието и не се вземат решения по дневния
ред, поканата се счита за предизвестие по см. на чл. 125, ал. 2 ТЗ.
Видно от нотариалното удостоверяване,
поканата е връчена на съдружника Ж. Н. на 29.02.2012 г.
По делото е приложен протокол от проведено
ОСС на „Градиент” ООД на 09.03.2012 г, видно от който по т. 1 и т. 2 от дневния
ред са взети решения за продажба при фиксирана минимална цена и краен срок за
продажбите, съответно до 31.12.2012 г. за правото на собственост и 01.11.2012
г. за правото на строеж. По т. 3 и т. 4 от дневния ред не е взето решение,
поради липса на единодушие.
Видно от представения дружествен договор от
11.11.2009 г. всеки съдружник може да прекрати участието си в дружеството с
писмено предизвестие, направено най- малко 6 месеца преди датата на
прекратяването – чл. 17, ал. 2.
Прекратяването на членството чрез
едностранно волеизявление на съдружника е уредено в чл. 125, ал. 2 ТЗ.
Посочената разпоредба предвижда, че съдружникът може да прекрати участието в
дружеството като е длъжен да направи писмено предизвестие най-малко 3 месеца
преди датата на прекратяването, или в друг срок съгласно дружествения договор.
Членството се счита прекратено с изтичане на срока на предизвестието. Поради
потестативния характер на признатото в чл. 125, ал. 2 ТЗ субективно право,
законът не поставя като условие за възникване на правните последици от
реализирането му наличие на решение на общото събрание за освобождаване на
съдружника. Приема се за изключена и възможността прекратяването да бъде
поставяно в зависимост от други юридически факти, в т.ч. от уреждане на
имуществените отношения по чл. 127 във
вр. с чл. 125, ал. 3 ТЗ между напускащия
съдружник и дружеството и от съдбата на дружествените дялове. (така Решение №
46/22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 500/2009 г., II т. о.). Няма пречка обаче
самото изявление за прекратяване да се постави в зависимост от сбъдването на
определено условие - в случая от вземане на решение от ОСС на дружеството за
прехвърляне на дружествените дялове на ищеца на трети лица.
Не се споделят доводите на ответно
дружество за това, че посоченото в нотариалната покана условие не се е
сбъднало, поради което не е настъпило прекратяване на членството. Възражението
се основава на обстоятелството, че с нотариалната покана прекратяването на
членството е поставено в зависимост от непровеждане на общо събрание и
невземане на решения по точките от дневния ред. Съдът намира, че с оглед
сложения дневен ред, включващ въпроси относно разпореждането с вещни права на
дружеството и въпрос за даване на съгласие по чл. 129, ал. 2 ТЗ, изявлението за
прекратяване на членството по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ би могло да се обуслови
единствено от липсата на решение по см. на чл. 129, ал. 2 ТЗ за прехвърляне на
дружествените дялове на съдружника С. на трети лица, но не и от приемането на
решения по точки 1 и 2. Както се установява от протокола от заседанието на
09.03.2012г. решение по чл. 129, ал. 2 ТЗ не е взето, поради което условието,
под което е направено предизвестието за напускане се счита сбъднато. Сбъдването на условието има обратно действие,
на осн. чл. 25, ал. 2 ЗЗД, поради което правните последици на отправеното
предизвестие, са настъпили от датата на получаване на поканата - 29.02.2012г.,
а не от деня на сбъдването на условието. В дружествения договор е предвиден по-
дълъг срок на предизвестие от този, регламентиран в диспозитивната норма на чл.
125, ал. 2 ТЗ, а именно 6 месеца. Следователно срокът на предизвестието се
счита изтекъл на 29.08.2012 г.,а членството към същата дата - прекратено. На
осн. чл. 125, ал. 3 ТЗ имуществените последици от прекратеното членство следва
да се уредят на база на счетоводния
баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, в случая към
края на месец август 2012 г. Към горната дата вземането се счита възникнало.
Възникнал е спор и относно изискуемостта
на вземането за равностойноста на дружествения дял. Ответникът се позова, че
изплащането на стойността на дружествения дял е отложено до събирането на
средства от продажбата на вещни права на дружеството. Действително в протокола
от ОСС на 09.03.2012 г. (л. 5 от делото) е формулирана декларация в посочения
смисъл от С.. Касае се обаче за предоставена възможност, която може да се
реализира единствено по волята на ответното дружество, чрез разпореждането с
негови права, от които да придобие парични средства. За упражняването на тази
възможност е и фиксиран срок -
продажбата на правото на собственост върху собствен на дружеството имот
е следвало да стане до 31.12.2012 г., а на правото на строеж до 01.11.2012 г.
Липсват данни към тези дати и към датата на приключване на устните състезания
по делото, ответникът да е направил постъпки за продажбата на недвижимите имоти
и правото на строеж, поради което дружеството не може да продължава да се ползва
от срок за упражняването на тази възможност. Изискуемостта на вземането по чл.
125, ал. 3 ТЗ е настъпило, най-късно на 31.12.2012 г., поради което горния факт
следва да се съобрази като настъпил в хода на процеса и следва да се съобрази
от съда на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК. (така Решение № 526/ 03.02.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 681/2010 г., IV г. о.).
Съобразно практиката на ВКС при определяне
компонентите за формиране на равностойността на дружествения дял на съдружник,
прекратил членството си в дружество с ограничена отговорност не се включват
записванията в пасива на баланса на собствения капитал и резервите, а
изчислението се извършва въз основа на т. нар. чист актив (без собствения
капитал, резерви и финансов резултат)- Решение № 224/10.09.2010 г. на ВКС по т.
д. № 765/2008 г., II т. о.; Решение № 81/18.07.2011 г. на ВКС по т. д. №
809/2010 г., I т. о.). Следва да бъде съобразено също, че активите на
дружеството следва да се преценяват не на база тяхната пазарна цена, а по
тяхната историческа стойност, тоест към момента на придобиването им. Това е
така, тъй като при работещо предприятие и при пазарно оценяване на дружествения
дял фактически ще се стигне до осребряване на имуществото на предприятието,
което е мислимо само при ликвидация на предприятието, а процесния случай не е
такъв. (така Решение № 64/09.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 504/2008 г., II т. о.; Решение № 87/06.06.2012 г. на ВКС по т. д.
№ 468/2011 г., II т. о.). В тази връзка съдът намира, че не следва да се
кредитират заключенията на съдебно - оценителната експертиза, която е
изследвала пазарната стойност на дълготрайните материални активи, а тези активи
следва да се отчетат по балансовата им стойност. Оценителската експертиза
следва да се кредитира само в частта, в която е изследвано и установено, кои
ДМА са принадлежали към имуществения патримониум на дружеството към
релевантната дата 31.08.2012г. (л. 9 от заключението), а самите ДМА да се
преценят по тяхната историческа стойност - тази на придобиването им, съгл. НА №
59, том 2, рег. № 3639, дело № 237/2007г. (копие в цялост на нотариалния акт е
приложен в класьор 5, папка 3, л. 226 и следващите, неразделна част от делото),
както следва:
ПРАВОТО НА СТРОЕЖ НА ДВОЕН ГАРАЖ № 6,7-
4528.30 лв.; на ДВОЕН ГАРАЖ № 8,9 - 4744.6 лв.; на ГАРАЖ № 5 - 3564.10 лв.; на
МАГАЗИН С ГАРАЖ № 4 - 18296.80 лв.; на ГАРАЖ № 1 - 2822.60 лв; на СКЛАД № 1 -
2151.3 лв; на АПАРТАМЕНТ № 4 - 9972.5 лв.; АПАРТАМЕНТ № 3 - 10247.6 лв.;
АПАРТАМЕНТ № 2 - 8113.80 лв.; АПАРТАМЕНТ № 1 - 14973.00 лв.; АПАРТАМЕНТ № 7 -
15383.3 лв.; на АПАРТАМЕНТ № 8 - 8446.10 лв.; на АПАРТАМЕНТ № 27 - 29698.00
лв.; АПАРТАМЕНТ № 25 - 21793.30 лв.; на АТЕЛИЕ № 26 - 8112.20 лв.; на ПОДЗЕМЕН
ПАРКИНГ С 9 бр. ПАРКОМЕСТА - 20170.40 лв. Или ДМА представляващи разходи за
придобиване (право на строеж) се остойностяват общо на 183017.54 лв. /183 хил.
лв.). Историческата цена на притежаваното ДМА земя е 15 хил. лв.
За определяне равностойността на дружествения дял,
съдът кредитира заключение с вх.№ 914/13.01.2014 г. на допълнителната тройна
съдебно - счетоводна експертиза, тъй като вещите лица са изследвали и
вземанията, които безспорно са включени в актива на предприятието (за разлика
от първоначалната съдебно - счетоводна експертиза) и са изследвали детайлно
задълженията на дружеството. За достоверен (с една забележка) съдът приема
първи вариант на заключението по допълнителната тричленна ССчЕ, в който не са
включени задълженията спрямо Ж. Желязкова, тъй като на експертизата не са
представени данни за основанието на вземането, както и не може да се заключи
дали тези вземания не са вече осчетоводени в предходен период. За въпросните
задължения на вещите лица е представено
единствено запорно съобщение по ИД 122/2011 г., но с други данни експертите не
са разполагали. Този вариант (л. 221 от делото) се приема от съда, но се
коригира досежно размера на активите – ДМА, за които се прие, че са 198 хил.(15
хил. лв. - земя и 183 хил. лв. - разходи за придобиване), а не 180 хил., както
е посочено в приетия първи вариант на заключението. Така, съобразно приетия
вариант активите към 31.08.2012 г.
възлизат на 528 хил. (първи вариант, коригиран със стойността на ДМА по
историческа цена), а задълженията са на стойност 509 хил. Разликата между двете
величини е 19 хил. С оглед дела от капитала на дружеството, който е записан от
ищеца ( 50 %), равностойността на дружествения му дял възлиза на 9500.00 лева.
Искът се явява основателен и следва да се уважи до този размер.
По разноските.
В полза на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, при
уважен материален интерес 9500.00 лева и общо приети разходи за държавна такса,
адвокатско възнаграждение и експертизи по представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателства, в размер на 2892.00 лева, се присъждат 945.74 лв., съразмерно с
уважената част от иска.
На ответника следва да се присъдят разноски за възнаграждение
за вещи лица и адвокатска защита, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно
отхвърлената част от иска, размер на 874.87 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ГРАДИЕНТ" ООД, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. "Мир", №
3, вх. Б, ет. 3, ап. 8, представлявано от Ж. И. Н. ДА
ЗАПЛАТИ на А.В.С.,
ЕГН **********, с местожителство *** сумата 9500.00
лв. (девет хиляди и петстотин лева), представляваща парична равностойност на
дружествен дял към 31.08.2012 г., както и сумата 945.74 лв. (деветстотин четиридесет и пет лева и 74 ст.),
представляваща разноски по делото, на осн. чл. 125, ал. 3, вр. чл. 127 ТЗ, осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата над присъденият
размер 9500.00 лв. до предявения размер 29050.00
лв. (двадесет и девет хиляди и петдесет лева), претендирани като частичен
иск от целия в размер на 290500.00 лв.
ОСЪЖДА А.В.С., ЕГН **********, с местожителство *** ДА ЗАПЛАТИ на „ГРАДИЕНТ" ООД, със седалище и
адрес на управление гр. В., ул. "Мир", № 3, вх. Б, ет. 3, ап. 8,
представлявано от Ж. И. Н. сумата 874.87 лв. (осемстотин
седемдесет и четири лева и 87 ст.) , представляваща направени по делото
разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на съобщението до страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: